Решение № 74 от 12.03.2024, Апелативен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 74 гр. Варна, 11.03.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в закрито заседание на единадесети март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Магдалена Кр. Недева

Членове:

Диана Д. Митева

Даниела Д. Томова като разгледа докладваното от Диана Д. Митева Въззивно търговско дело № 20243001000117 по описа за 2024 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 25, ал. 4, изр. 2 ЗТРРЮЛНЦ.

Образувано е въззивна жалба с вх. № 5429/28.12.2023 г. на К. К., гражданин на Кралство Белгия, постоянно пребиваваща в Република България с адрес с. Балкански, ул. „Чудомир“ № 6, чрез представляващ адв. П. Х. от РАК, срещу решение № 29/05.12.2023 г. постановено по електронно дело 20233300900046(ТД 46/2023), по описа на Окръжен съд - Разград, с което е потвърден отказ № 20231121132635/22.11.2023г. на длъжностно лице по вписванията при Агенция по вписванията, постановено по заявление с вх. № 20231121132635/21.11.2023г., за вписване на първоначална регистрация на еднолично дружество с ограничена отговорност с наименование „Каинак“.

Във въззивната жалба се излагат подробни доводи за незаконосъобразност на обжалвания съдебен акт. Излагат се съображения, че съществуването на друг търговец с наименование „Кайнак“ ЕООД не съставлява пречка за вписване на новоучреденото дружество. Налице е замяна на съгласната буква „й“ с гласната буква „и“, водеща до съществено различие в произношението на думите продиктувана от промяна на ударението на двете думи. Посочва се, че „Кайнак“ ЕООД не извършва търговска дейност, което е още една причина за невъзможност правните субекти да се въведат в заблуждение.

Постъпил е писмен отговор от страна на Агенция по вписванията, чрез процесуален представител юрисконсулт И И, в която се поддържа становище, че съдебният акт е законосъобразен и правилно е отказано впиването на исканите обстоятелства. Претендират се разноски юрисконсултско 1 възнаграждение.

Настоящият съдебен състав намира жалбата за процесуално допустима, подадена срещу обжалваемо съдебно решение, при спазване на установените за това срокове.

Съдът, след преценка на представените по делото доказателства, доводите и възраженията на страните, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Производството пред Агенция по вписванията е инициирано въз основа на заявление с вх. № 20231121132635/21.11.2023г. от К. К. за вписване на първоначална регистрация на еднолично дружество с ограничена отговорност с наименование „Каинак“. Към заявлението са приложени решение за учредяване, учредителен акт, договор за възлагане на управление, удостоверение за внесен в банка капитал, декларации. Длъжностното лице по вписванията е изложило мотиви, че е налице вписан търговец с фирмено наименование „Кайнак“ ЕООД. Поради това е сметнало, че еднаквостта при произнасянето на новозаявеното име и това на вече регистриран търговец е предпоставка за въвеждане в заблуждение и е налице нарушение на чл. 7 ал. 2 и чл. 11 ТЗ. С тези аргументи е достигнало до извода, че се касае за обстоятелство, неподлежащо на вписване в търговския регистър.

Първоинстанционният съд е споделил изводите на длъжностното лице, приел е, че фирменото наименование на отговаря на изискванията на чл. 7, ал.

2 ТЗ.

Въззивният състав отчита като безспорно и публично достъпно обстоятелството, че към момента на подаване на заявлението и към настоящия момент е регистрирано и съществува търговско дружество с наименование „Кайнак“ ЕООД, ЕИК 118587232. Този факт се установява при проста справка в ЕПЗЕУ чрез услугата „права върху фирма/наименование“ за възможността за запазване на буквеното съчетание „Каинак“ като фирмено наименование на подлежащ на регистрация новоучреден търговец.

Нормата на чл. 21, т. 7 ЗТРРЮЛНЦ задължава длъжностното лице по регистрация да извърши задължителна проверка за това дали друго лице притежава правата върху наименованието и дали същото отговаря на императивните изисквания на чл. 7, ал. 2 ТЗ.

Като съществен идентификационен белег на търговското предприятие, фирменото наименованието следва да притежава национална уникалност, така че да не въвежда в заблуждение третите лица – съконтрахенти във всеки случай на комуникация – както при формална легитимация, така и в неформално общуване, типично за търговския оборот. За да се избегне възможността за заблуждение на третите лица относно идентификацията на дружеството, уникалността следва да е налице едновременно при изписването и при изговарянето на фирмата. Търговското наименование е заблуждаващо не само, когато напълно съответства на наименованието на друг търговец, но и когато е сходно с него. Идентичността или значимото сходство с регистрирана по-рано фирма е пречка за вписване на търговеца /арг. чл. 7, ал.4 ТЗ/.

В случая жалбоподателят – заявител желае да ползва като обозначение на своето предприятие абстрактно буквено съчетание, което не съответства на 2 конкретна дума по буквен състав, но при произнасяне звучи сходно с популярна българска дума – „кайнак“ (със значение извор, ручей, чешма), което прави много вероятно при изговаряне да се свърже смислово именно с тази дума. Разликата между двете наименования се изразява в една буква – „и“ вместо „й“, чието произношение (като пълен гласен и полугласен и омекотен съгласен звук) не е ясно разграничимо в устно общуване чрез обикновен неформален разговор. Именно в тези ситуации фонетичното съдържание е от съществено значение, доколкото при формални отношения преобладава писмената форма, но при такива случаи обичайно не се разчита на легитимация с наименование, а на много по-надежния уникален идентификатор ЕИК и проверката на представителната власт на органите на юридическото лице. Отликата, която според жалбоподателя създава ударението на двете наименования, не може да елиминира сходствата в произнасянето им в разговорната реч, тъй като липсата на значение на съчетанието „каинак“ като дума изключва някакво установено нейно общоприето ударение, което ясно да изключва смесването му с другата известната дума. Съдът приема, че е налице висока степен на възможност при изговаряне на наименованието на новозаявеното дружество, то да бъде объркано с това на вече регистриран търговец, като формалното различие, обусловено от добавянето на гласен звук и премахването на съгласен такъв, обозначени с различни, но много сходни и като визуално представяне букви, не дава възможност за ясна различимост между съществуващата и новоучредената фирма. Още повече, че в конкретния случай предмета на дейност на новоучреденото „Каинак“ ЕООД съвпада с този на „Кайнак“ ЕООД, видно от представения нов учредителен акт и данните за вече регистриран търговец.

Сама по себе си публичната справка за запазени наименования установява и факта на валидната регистрация на „Кайнак“ ЕООД, чиято дейност не е прекратена. Вярно е, че този търговец не е оповестявал резултати от дейността след 2016г., но само по себе си това обстоятелство не е дори индиция за изоставяне на търговската активност. Няма никакви доказателства за наличие на основание за прекратяване на дружеството (чл. 154-157 ТЗ), а докато вписването му съществува е налице и риска от заблуждаване на третите лица при употреба на фирмено наименование, което при произнасяне звучи сходно с посоченото от заявителя. Затова и оплакванията на жалбоподателя в тази насока са неоснователни.

Като достига до извод за налично при изговаряне сходство на наименованията, обуславящо прилагане на императивната забрана за вписване на новозаявеното предприятие, въззивният съд споделя и крайния резултат от разглеждането на жалбата на заявителя.

Обжалваното първоинстанционно решение с което е потвърден законосъобразен отказ за регистрация следва да бъде потвърдено.

В настоящото производство с оглед охранителния му характер и неговия изход не се присъждат разноски /определение № 615 от 23.11.2022 г. на ВКС по ч.т.д. № 2297/2022 г., II т.о., определение № 60340 от 08.10.2021 г. по ч.т.д. № 1250/2021 г. на I т.о., определение № 60341 от 08.10.2021 г. по ч.т.д. 1603/2021 г. на I т.о., определение № 157/11.04.2022 г. по ч.т.д. № 585/2022 г. на II т.о. на ТК на ВКС/.

3

По изложените съображения, съставът на Варненски апелативен съд РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА решение № 29 от 05.12.2023 г. постановено по търг. дело № 46/2023 г. по описа на Окръжен съд – Разград.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4