Решение № 3 от 15.01.2026, Районен съд - Левски

РЕШЕНИЕ

№3 гр. ЛЕВСКИ, 15.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ЛЕВСКИ в публично заседание на шестнадесети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Десислава К. Николаева при участието на секретаря ИЛИЯНА П. ИЛИЕВА-И.А като разгледа докладваното от Десислава К. Николаева Административно наказателно дело № 20254410200239 по описа за 2025 година на основание данните по делото и закона, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.

Образувано е по жалба от П. Т. Т. от гр.П. против Наказателно постановление №25-0241-000222 от 01.09.2025г. на Началник РУ - Белене при ОД на МВР-Плевен, с което на жалбоподателя е наложена на основание чл.183, ал.1, т.1, пр.1 от ЗДвП глоба в размер на 10 лв. за нарушение на чл.100, ал.1, т.1 от ЗДвП.

В жалбата са наведени доводи, че наказателното постановление е неправилно, незаконосъобразно, необосновано и постановено в разрез със целта на закона. Изложени са аргументи за липса на материална компетентност на актосъставителя и на наказващия орган. Наведен е довод за процесуални нарушения, изразяващи се в противоречие относно мястото на извършване на нарушението в АУАН и НП, както и липса на надлежно описание на нарушението в НП. Твърди се, че описаната фактическа обстановка не отговаря на действителната такава, като аргументи в тази посока били изложени от жалбоподателя с депозирани възражения срещу АУАН, които не били взети предвид от административно-наказващият орган.

Изложени са аргументи, че процесният случай представлява маловажен такъв по смисъла на чл.28 ЗАНН. Иска се наказателното постановление да бъде отменено като неправилно и незаконосъобразно.

1

В съдебно заседание жалбоподателят не се явява и не се представлява.

Представя писмено становище, в което поддържа доводите за незаконосъобразност на наказателното постановление и моли да бъде отменено.

Ответникът по жалбата Началник на РУ Белене при ОДМВР – Плевен не се представлява в съдебно заседание. В писмено становище счита, че жалбата е неоснователна и недоказана и моли същата да бъде оставена без уважение.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и становищата на страните, приема за установено следното:

Жалбата е подадена в срок и от процесуално легитимирана страна, предвид на което е процесуално допустима.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна, поради следните съображения:

От събраните по делото писмени и гласни доказателства се установява следната фактическа обстановка:

На 12.07.2025г., около 15,03 ч. жалбоподателят П. Т. Т. управлявал лек автомобил *** с рег.№*** в с.Петокладенци, по ул.Осъм, в близост до кметството на селото, с посока на движение към ул.Витоша. По същото време свидетелите Н. С. К. и Ю. Ц. И. – полицейски служители при РУ Белене изпълнявали служебните си задължения по контрол движението по пътищата, като били позиционирани на установъчен пункт в с.Петокладенци, на ул.Витоша в близост кметството на селото. При преминаване на жалбоподателя с управлявания от него автомобил полицейските служители го спрели за извършване на проверка. В хода на проверката от водача било изискано да представи свидетелство за управление на МПС /СУМПС/, като същият заявил, че не е в него, че е земеделец със служебен автомобил и документите са в неговия личен автомобил, който се намира в близост на нивата. Поискал да отиде да вземе документите си от личния автомобил, при което полицейските служители му заявили, че няма право да напуска мястото на проверката и ще му бъде съставен фиш за нарушение за това, че не носи свидетелство за управление на МПС. Жалбоподателят заявил, че не е съгласен, че желае да обжалва, поради което св.Н. К. съставил АУАН сер. GA №3964910/12.07.2025г. за това, че жалбоподателят П. Т. Т. при управление на МПС не носи свидетелство за управление на МПС – нарушение на чл.100, ал.1, т.1 ЗДвП. Актът бил предявен и подписан от нарушителя.

В законоустановения тридневен срок жалбоподателят П. Т. подал писмено възражение срещу съставения АУАН, в който изложил твърдения за 2 различна фактическа обстановка – че в процесния ден преминавал няколко пъти покрай полицейския патрул със служебен автомобил в процес на извършване на селскостопнаска дейност, че бил спрян без повод от полицейските служители, които по време на проверката имали грубо отношение, поискали му СУМПС, като жалбоподателят не разбрал смисъла на абревиатурата, поради което Т. не представил валидно свидетелство за управление на МПС, каквото притежавал. Поискано е административнонаказателното производство срещу жалбоподателя да бъде прекратено на основание чл.54 ЗАНН.

По повод на депозираното възражение била възложена проверка на полицейски инспектор при РУ Белене. Изготвени били докладни записки от полицейските служители, извършили проверката на жалбоподателя и справка от полицейския инспектор, на когото била възложена проверката по възражението със становище за липса на основание за прекратяване на административно-наказателното производство.

На 01.09.2025г. Началник РУ Белене при ОДМВР Плевен издал въз основа на АУАН сер. GA №3964910/12.07.2025г. обжалваното Наказателно постановление №25-0241-000222 за това, че на 12.07.2025г., около 15,03 ч., в с.Петокладенци, по ул.Осъм, /до кметството на селото/, с посока на движение към ул.Витоша, жалбоподателят П. Т. Т. управлявал лек автомобил *** с рег.

№***, като не носи свидетелство за управление на МПС от съответната категория, с което виновно нарушил чл.100, ал.1, т.1 ЗДвП, поради което на основание чл.183, ал.1, т.1, пр.2 от ЗДвП му била наложена глоба в размер на 10 лв.

Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена от събраните по делото гласни доказателствени средства – показанията на свидетелите Н. С. К. и Ю. Ц. И., както и от писмените доказателства – АУАН сер. GA №3964910/12.07.2025г., възражение срещу АУАН, справка на п.и. при РУ Белене от 20.08.2025г., докладна записка от 25.07.2025г., докладна записка от 04.08.2025г., Наказателно постановление №25-0241-000222 от 01.09.2025г. на Началник РУ - Белене при ОД на МВР-Плевен, справка за нарушител/водач, Заповед №8121з-1632/02.12.2021г. на МВР.

Съдът даде вяра на показанията на свидетелите Н. С. К. и Ю. Ц. И., като последователни, безпротиворечиви и взаимнодопълващи се, депозирани от лица, даващи показания за непосредствено възприетото от тях по време на изпълнение на служебните им задължения, без възможна заинтересованост от изхода на делото, както и като съответстващи на приобщените писмени доказателства по делото и неопровергани от тях.

3

Даде се вяра на писмените доказателства, като официални документи, издадени от компетентни длъжностни лица, в кръга на техните функции и по предвидения в закона ред.

С оглед на така установеното от фактическа страна, съдът намира от правна страна следното:

Обжалваното наказателно постановление, както и актът за установяване на административно нарушение, въз основа на който същото е издадено, са съставени от компетентни лица, в предписаната от закона писмена форма и в сроковете по чл.34 от ЗАНН.

Неоснователен е доводът за липсата на материална компетентност на актосъставителя и наказващия орган, която компетентност се установява от представената Заповед №8121з-1632/02.12.2021г. на Министъра на вътрешните работа. Обстоятелството, че персоналният състав на този орган е сменен не води до преустановяване действието на заповедта, респективно на пълномощията, които са предоставени с нея.

При извършената служебна проверка не се установиха съществени процесуални нарушения в хода на административно-наказателното производство, които да са накърнили правото на защита на санкционираното лице.

Неоснователен е наведеният довод за неяснота и противоречие при описание на нарушението и по-конкретно на мястото на извършване нарушението. Не е налице твърдяното противоречие между АУАН и НП при извършване на нарушението, като същото е описано по идентичен начин, който не създава съмнение относно това къде е извършено нарушението – в с.Петокладенци, при движение по ул.Осъм в посока към ул.Витоша, в близост до кметството на селото.

В АУАН и НП са описани всички елементи от обективната страна на вмененото нарушение. Не се установява липса на който и да било от минимално необходимите реквизити по чл.57, ал. 1–7 ЗАНН или такова тяхно описание, което да не позволява на страните или контролиращата съдебна инстанция да установят по несъмнен и категоричен начин волята на наказващия орган.

Описаното нарушение се установява по безсъмнен начин от събраните по делото гласни доказателства, в подкрепа на които са писмените такива.

Безспорно се установява, че жалбоподателят е управлявал моторно превозно средство, както и че по време на проверката не е представил при поискване от контролните органи свидетелство за управление на МПС.

Не води до различен извод изложеното в депозираното възражение 4 срещу АУАН, че на водачът било поискано СУМПС, което не представлявало легално понятие и същият не разбрал какъв документ следвало да представи, поради което не дал притежаваното от него свидетелство за управление на МПС. На първо място така изложеното се опровергава от показанията на свидетелите, които изясняват, че ясно са поискали от водача свидетелство за управление на МПС, същият е разбрал какъв документ му е поискан и заявил, че не е в него, тъй като се намира в личния му автомобил. На следващо място, абревиатурата СУМПС е широко използвана и позната за съкращаване на понятието свидетелство за управление на моторни превозно средство, използвана в различни бланки и официални документи, включително АУАН и НП и не остава съмнение, че жалбоподателят, като правоспособен водач на МПС и притежаващ СУМПС от 1996г. видно от приложената справка за нарушител/водач, не е запознат със значението на абревиатурата.

Правилно е приложен материалният закон, като нарушението е квалифицирано като такова по чл.100, ал.1, т.1 от ЗДвП, която разпоредба задължава водачът на моторно превозно средство да носи свидетелство за управление на моторно превозно средство от съответната категория.

Съдът намира за неоснователен доводът, че процесното нарушение представлява маловажен случай по смисъла на чл.28 от ЗАНН. Процесното деяние не се отличава с по-ниска степен на обществена опасност от типичните случаи на нарушение на чл.100, ал.1, т.1 от ЗДвП, при които водач, притежаващ валидно свидетелство за управление на МПС не носи в себе същото при управление на превозното средство. Не се установяват някакви изключителни обстоятелства, поради които свидетелството за управление на МПС да не е било във водача или смекчаващи отговорността такива.

Процесното деяние не представлява маловажен случай и от гледна точка на личността на водача, като от представената справка за нарушител/водач се установява, че процесното нарушение не е първо по ЗДвП и инцидентно такова.

Предвид на изложеното съдът намира, че законосъобразно административно-наказващият орган е санкционирал жалбоподателя за извършеното нарушение прилагайки санкционната разпоредба на чл.183, ал.1, т.1, пр.2 от ЗДВП, в редакцията й към датата на извършване на нарушението, предвиждаща наказание глоба в размер на 10 лв. за водач, който не носи определените документи – свидетелство за управление на МПС.

На основание горните доводи обжалваното наказателно постановление следва да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.

Мотивиран от горното, съдът

5

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление №25-0241-000222 от 01.09.2025г. на Началник РУ - Белене при ОД на МВР-Плевен, с което на П. Т.

Т., ЕГН:**********, с адрес: гр.П., ***, на основание чл.183, ал.1, т.1, пр.2 от ЗДвП е наложено административно наказание глоба в размер на 10 лв. за нарушение на чл.100, ал.1, т.1 от ЗДвП, като ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

Р Е Ш Е Н И Е Т О подлежи на касационно обжалване пред

Административен съд - Плевен в 14 – дневен срок от връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – Левски: _______________________ 6