Решение № 3801 от 05.06.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 3801 гр. София, 05.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-18 СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Петър В. Боснешки при участието на секретаря Славка Кр. Димитрова като разгледа докладваното от Петър В. Боснешки Гражданско дело № 20261100100378 по описа за 2026 година

Производството по делото е образувано по искова молба на В. Н. В., с ЕГН:**********, живущ в гр. София, ж.к. ********, ********, чрез адв. К. Р., САК, срещу Прокуратурата на Република България, с адрес: гр. София, бул. „Витоша“ № 2, с която е предявен иск с правно основание чл. 2, ал. 1, т.3 ЗОДОВ, с който се иска ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца сумата от 50 000,00 евро, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, вследствие на неоснователно повдигане на обвинение за извършване на престъпление по ДП 728/2005г. по описа на РУ „Транспортна полиция“- гр.София, по което има постановена оправдателна присъда по НОХД № 8735/2008г. по описа на СРС, НК, 103 с-в, ведно със законна лихва върху предявената сума от 02.02.2021г. до окончателното изплащане на сумата.

Ищецът твърди, че с Постановление за привличане на обвиняем и вземане мярка за неотклонение от 18.05.2006 год. по досъдебно производство № 728/2005 г. по описа на РУ „Транспортна полиция" - гр. София ищецът е привлечен като обвиняем по чл.195, ал.1, т.4, пр.1-во, пр.2 -ро и пр.З-то и т.6 вр.чл.194, ал.1 вр.чл.26, ал.1 от НК, за което се предвижда наказание „лишаване от свобода" от една до десет години. Със същото Постановление е привлечен и като обвиняем за престъпление по чл.274а, ал.1, пр.1 и 2-ро от НК.

Обвинението за това престъпление е прекратено в хода на съдебното следствие, поради изтекла давност.

Прокуратурата е внесла в съда обвинителен акт за посочените обвинения.

Образувано е наказателно дело в СРС. Делото е върнато на Прокуратурата за отстраняване на допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Впоследствие Прокуратурата отново е внесла обвинителен акт в съда със същите обвинения. Образувано е НОХД № 8735/2008 год. по описа на СРС, НК, 103 с-в. Проведени са десетки съдебни заседания. Огромно е било притеснението на В. В., което е чувствал във всяко съдебно заседание, когато е чувал името си от съда при проверката по чл.272 НПК - всеки път си е представял най- лошото. Процесът пред първа инстанция е завършил с оправдателна присъда от 01.02.2019г., по която е внесен протест.

По образуваното въззивно дело № 4208/2021 год. по описа на СГС, 7-ми възз. с-в. е 1 проведено о.с.з. на 15.01.2021г., в което с определение на съда делото е прекратено по отношение на всички подсъдими. Определението, съответно и посочената оправдателна присъда са влезли в законна сила на 02.02.2021 год.

Наказателното производство спрямо ищеца е продължило повече от 15 години. В резултат на незаконното обвинение ищецът е претърпял неимуществени вреди. Те се изразяват в множество вредни последици, тъй като същият е бил морално и професионално компрометиран пред обществеността. Вследствие действията на ответника ищецът В. В. е претърпял страх, стрес и притеснения за бъдещото си. Влошили се отношенията му с близки и познати. Това е променило доверителя ми, а перманентният стрес от воденото срещу него наказателно преследване му се отразил както физически, така и психически.

В законоустановения срок ответникът е подал отговор на исковата молба, с който оспорва исковата молба като нередовна. При условия на евентуалност ответникът оспорва исковете по основание и размер, като иска отхвърлянето им като неоснователни.

Ответникът твърди, че ищецът не е ангажирал доказателства за претърпените морални вреди, пряка и непосредствена последица от незаконното обвинение. Няма доказателства за съществуващата пряка причинна връзка между вредите и дейността на Прокуратурата на Република България. Претенцията на ищеца за неимуществени вреди е изключително завишена и не е съответна на претендираните вреди, на икономическия стандарт в Р България и на съдебната практика по аналогични случаи /включително и тази на ЕСПЧ/.

Прокуратурата заявява, че не отговаря за вредите, причинени от мярката задържане, взета от органите на МВР. Те прави възражение за изтекла погасителна давност по отношение на претенцията за лихва, като смята, че такава е дължима за периода от 3 години преди предявяване на иска, т.е. от 14.01.2023г., а не както е поискана от 02.02.2021г.

След като прецени събраните по делото доказателства по реда на чл.235 ГПК, Софийски градски съд приема за установено от фактическа и правна страна следното:

По допустимостта:

Съдът намира, че производството е допустимо, поради което и следва да се произнесе по съществото на делото.

Съгласно Тълкувателно решение № 1 от 27.11.2023 г. на ВКС по т. д. № 1/2022г., ОСГК, при публичния деликт по чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ, обезщетение се дължи за накърняването на всички права и неимуществени блага- чест, достойнство, право на добро име, право на свобода, право на свободно придвижване и др., които са нарушени от неоснователно упражнената държавна принуда във връзка с незаконно обвинение за извършено престъпление. Съдът определя глобално обезщетение за нарушението на всички тези права. От представените към отговора на исковата молба доказателства се установява, че ищецът е сключил споразумение с Министерство на правосъдието, с което се е съгласил да получи обезщетение за нарушаване на правото на разглеждане и решаване в разумен срок на НОХД 8735/ 2008 год. по описа на СРС, в размер на 7900 лева. Същата сума е била изплатена на ищеца на 17.11.2021г. Поради това и съдът намира, че в настоящето производство следва да се произнесе само относно вредите, които са извън неразумната продължителност на наказателното производство, които вече са обезщетени.

По основателността:

От приетите по делото писмени доказателства се установява, че на 13.11.2005 г. В. Н.

2

В. е задържан за 24 часа със заповед, издадена по реда на ЗМВР. Установява се още, че на 22.12.2005 г. В. Н. В. е бил разпитан като уличено лице. Видно от изготвения на същата дата протокол, той е уведомен, че срещу него е започнато наказателно преследване за извършено престъпление по чл.195, ал.1, т.4, пр.3-то, вр. с чл.194, ал.1 вр.чл.20, ал. 2, вр. с ал. 1 от НК.

От тези доказателства се установяват твърденията на ищеца в исковата му молба, че на 18.05.2006 г. той е бил привлечен като обвиняем с Постановление по досъдебно производство № 728/2005 г. по описа на РУ „Транспортна полиция" - гр. София за извършено престъпление по чл.195, ал.1, т.4, пр.1-во, пр.2 -ро и пр.3-то и т.6 вр.чл.194, ал.1 вр.чл.26, ал.1 от НК, за което се предвижда наказание „лишаване от свобода" от една до десет години. Със същото постановление му е взета мярка за неотклонение „парична гаранция“.

От приобщеното наказателно производство е видно, че на 21.07.2008 г.

Прокуратурата е внесла в съда обвинителен акт за посочените обвинения. Образувано е НОХД № 8735/2008 год. по описа на СРС, НК, 103 с-в. При насрочването на производството е потвърдена взетата мярка за неотклонение. По него са проведени 41 съдебни заседания, на почти всички от които ищецът се е явил без две. Ход на делото е даден едва в 30-тото заседание, проведено на 24.11.2016г. Производството е завършило с оправдателна присъда от 01.02.2019г. В това последно заседание е отменена и мярката за неотклонение взета спрямо ищеца.

Присъдата на СРС е била протестирана и така е образувано въззивно дело № 4208/2021 год. по описа на СГС, 7-ми възз. с-в. По това производство е проведено едно о.с.з. на 15.01.2021г., в което с определение на съда делото е прекратено по отношение на всички подсъдими. Определението, съответно и посочената оправдателна присъда са влезли в законна сила на 02.02.2021 год.

По делото е разпитана и свидетелката Д.Б.Х., с която ищецът живее на семейни начала. От свидетелските й показания се потвърждават установените търпени от ищеца негативни преживявания на стрес, нервност и притеснение от наличието на обвинение в извършено престъпление. Не се установяват допълнителни вреди, които да са по-големи от обичайните.

От представените към отговора на исковата молба доказателства се установява, че ищецът е сключил споразумение с Министерство на правосъдието, с което се е съгласил да получи обезщетение за нарушаване на правото на разглеждане и решаване в разумен срок на НОХД 8735/ 2008 год. по описа на СРС, в размер на 7900 лева. Същата сума е била изплатена на ищеца на 17.11.2021 г.

За да бъде основателен иск по чл. 2, ал. 1, т. 1 ЗОДОВ ищецът следва да докаже елементите на следния фактически състав: незаконно обвинение в извършване на престъпление, производството по което е завършило с постановяване на оправдателна присъда, претърпени вреди, причинна връзка между незаконното обвинение и вредите, както и размер на вредите. Съгласно Тълкувателно решение № 3 от 22.04.2005 г. на ВКС по т. гр. д. № 3/2004 г. отговорността по ЗОДОВ е обективна и не е обвързана от наличието или липсата на вина у длъжностното лице, пряк причинител на вредите.

По иска за неимуществени вреди:

В практиката си ВКС приема, че обезщетение за неимуществени вреди по чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ се дължи дори и когато не са ангажирани доказателства за тях, тъй като е нормално такива вреди да са търпени. С Решение № 427/19.06.2020 г. по гр.д.0273/2009 г. на ВКС, III г.о., е прието, че фактът на незаконното обвинение е достатъчен да индицира, че 3 ищецът е претърпял вреди, рефлектиращи върху неговата чест и достойнство. Налице е човешка презумпция, че незаконното наказателно преследване създава страх от неоснователно осъждане, засяга честта и достойнството, води до укор от близките и ограничения в личния и обществен живот.

Предвид гореизложеното фактическа обстановка съдът намира за безспорно установено, че вследствие на незаконното обвинение ищецът е претърпял неимуществени вреди, поради което и съдът намира, че искът е доказан по своето основание.

Размерът на дължимото обезщетение за причинените на ищеца неимуществени вреди следва да се определи по справедливост съгласно разпоредбата на чл. 52 ЗЗД. Постоянната съдебна практика приема, че при иск с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ правнорелевантни обстоятелства за определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди са: тежестта на повдигнатото обвинение, дали то е за едно или за няколко отделни престъпления, дали ищецът е оправдан по всички обвинения или по част от тях, а по други е осъден; продължителността на наказателното производство; вида на взетата мярка за неотклонение, другите наложени на ищеца ограничения в рамките на наказателното производство; както и по какъв начин всичко това се е отразило на ищеца, конкретните негови преживявания и изобщо - цялостното отражение на предприетото срещу него наказателно преследване върху живота му - здравословно състояние, семейство, приятели, професия, обществен отзвук и пр.

Съдът отчита следните обстоятелства, касаещи незаконното обвинение, а именно: на ищеца е повдигнато обвинение за извършено престъпление по чл.195, ал.1, т.4, пр.1-во, пр.2 -ро и пр.3-то и т.6 вр.чл.194, ал.1 вр.чл.26, ал.1 от НК, за което се предвижда наказание „лишаване от свобода" от една до десет години, т.е. за тежко престъпление по смисъла на чл.

93, т. 7 от НК. В процесния случай два пъти е внасяно обвинение в съда, но съдебното производство е прекратявано поради допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, след което ищецът е оправдан с присъда на първа инстанция от 01.02.2019 г., влязла в сила на 02.02.2021 г. От момента на привличането на ищеца като обвиняем до оправдаването му са изминали повече от 15 години. Ищецът е проявявал активност в наказателното производство, като се е явил на почти всички 41 съдебни заседания на първа инстанция. Следва да се отчете, че в хода на цялото наказателно производство той е бил с мярка за неотклонение "парична гаранция" и други мерки за принуда срещу него не са вземани.

Съдът отчита следните обстоятелства, касаещи личността на ищеца и начина, по който се е отразило незаконното обвинение върху него: