Определение № 19865 от 15.10.2025, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 19865 гр. София, 15.10.2025 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-VI-Б, в закрито заседание на петнадесети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Венета Цветкова

Членове:

Валерия Братоева

Атанас Маджев като разгледа докладваното от Валерия Братоева Въззивно частно гражданско дело № 20251100511306 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 274 – чл. 279 ГПК.

Образувано е по частна жалба, вх. № 258711/29.07.2025 г. на Д. Б. Г., ЕГН **********, срещу определение № 25828/13.06.2025 г. по гр. д. № 20221110148038 по описа за 2022 година на СРС, 49 състав, в частта му, с която предявената от жалбоподателя искова молба за установяване неистинността на изравнителните сметки и фактури, е върната, поради извод за процесуална недопустимост на предявения иск.

Жалбоподателят Д. Б. Г. претендира отмяна на обжалваното определение, като твърди, че предявеният срещу „Топлофикация София“ ЕАД установителен иск бил допустим, тъй като дружеството имало особен статут и било длъжно да издава изравнителни сметки и фактури в съответствие с нормативната уредба и при спазване правата на потребителите.

Ответникът „Топлофикация София“ ЕАД, изразява становище за неоснователност на частната жалба, въпреки че препис от същата не следва да му се връчва, съответно дружеството не разполага и с процесуалното право да депозира отговор.

СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, след като обсъди доводите, изложени в частната жалба и прецени представените доказателства, намира следното:

Производството по гр. д. № 20221110148038 по описа за 2022 година на СРС, 49 състав, е образувано по предявена от Д. Б. Г., ЕГН ********** искова молба, част от предмета, на която е искане за властническо установяване, че изравнителна сметка за отоплителни сезони 30.04.2021 г. – 01.05.2023 г. е неистински документ. С обжалваното в настоящото производство определение, съдът приел, че иск за установяване неистинност на диспозитивен документ, е процесуално недопустим и върнал исковата молба в тази част.

Предявеният установителен иск, квалифициран по чл. 124, ал. 4 ГПК е процесуално недопустим по следните съображения.

В Тълкувателно решение № 5 от 14.11.2012 г. по тълк. д. № 5/2012 г., ОСГТК на ВКС, е разяснено, че в разпоредбата на чл. 193, ал. 1 ГПК е предвидено процесуалното право на 1 заинтересованата страна да оспори истинността на представен документ по делото и по този начин да постави началото на производството по чл. 193 - 194 ГПК. Целта е да се обори обвързващата съда доказателствена сила на документа, който е представен по делото формалната доказателствена сила на подписан частен документ и материалната доказателствена сила на официален удостоверителен документ. С установяване на неистинността или съответно с потвърждаване истинността на документа в резултат на оспорването по чл. 193 ГПК се решава със сила на пресъдено нещо спора относно неговата истинност.

Установителният иск по чл. 124, ал. 4 ГПК за неистинност на документ е допустим при наличие на правен интерес, която преценка съдът следва да направи, като прецени дали соченият документ съдържа удостоверяване на факти с правно значение за един граждански спор. При всички положения обаче правото на оспорване трябва да цели като ефект разрушаване на обвързваща съда доказателствена сила на документа. Това означава, че В случай, че не се оспорва автентичността на документа, допустимостта на иска по чл. 124, ал.

4, изр. І ГПК предполага, че се оспорва документ, който притежава обвързваща съда материална доказателствена сила. Това е така, тъй като при оспорване на документ целта е да се обори обвързващата доказателствена сила на документа - формалната доказателствена сила на подписан частен документ или материалната доказателствена сила на официален удостоверителен документ. В противен случай липсва правен интерес да се оспорва истинността на документа.

Изравнителните сметки и издаваните от „Топлофикация София“ ЕАД фактури са частни документи, които нямат материална доказателствена сила, която съдът дължи да зачете. Те имат само формална такава – съдът е длъжен да счита, че документът е подписан от лицето, сочено за негов автор. В случая, ищецът не оспорва авторството на издаваните от ответника документи. Оспорва съответствието на тяхното съдържание с действителността, т.е. верността на същите. Тези документи обаче нямат никаква обвързваща съда доказателствена сила относно верността на отразените в тях количества потребена топлинна енергия, поради което иск за установяване на тяхната неистинност е лишен от правен интерес и затова е процесуално недопустим. Искова молба, с която е предявен недопустим иск, подлежи на връщане, съгласно чл. 130 ГПК.

Крайният извод на въззивния съд съвпада с този на съда от първа инстанция, поради което частната жалба срещу определението на СРС трябва да бъде оставена без уважение.

Така мотивиран съдът,

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частната жалба, депозирана от Д. Б. Г., ЕГН **********, срещу определение № 25828/13.06.2025 г. по гр. д. № 20221110148038 по описа за 2022 година на СРС, 49 състав, в частта му, с която предявената от жалбоподателя искова молба за установяване неистинност на документи, е върната, поради извод за процесуална недопустимост на предявения иск.

Определението, съгласно чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК, подлежи на обжалване с частна 2 жалба пред ВКС в 1-седмичен срок от връчването му на Д. Б. Г., чрез адв. Я..

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3