Решение № 255 от 03.10.2024, Апелативен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 255 гр. Варна, 03.10.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Георги Йовчев

Членове:

Николина П. Дамянова

Даниела Ил. Писарова при участието на секретаря Дарина Б. Баева като разгледа докладваното от Георги Йовчев Въззивно търговско дело № 20243001000263 по описа за 2024 година

Производството е образувано по въззивна жалба от ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО „ОЗК - ЗАСТРАХОВАНЕ“ АД, със седалище гр.София срещу решение №41/27.02.2024 г. по гр.д.19/2023 г. по описа на ОС – Разград, в частта с която въззивникът е осъден да заплати на М. Г. Г. от *****, обезщетение за претърпени неимуществени вреди от ПТП, за горницата над 10 000 лева до уважения размер от 70 000 лева, ведно със законната лихва върху нея, считано от 14.01.2021 г. до окончателното й изплащане, както и сумата 1000 лв., представляваща направени разноски за заплатено адв.възнаграждение в производството по предявяване на претенцията пред застрахователя.

Във въззивната жалба се сочат допуснати нарушения при постановяване на решението, изразяващи се в противоречие с материалния закон – чл.45 от ЗЗД, чл.52 от ЗЗД и чл.51, ал.2 от ЗЗД. Поддържа, че присъдените обезщетения са прекомерни и не отговарят на действителния обем претърпени болки и страдания, като при определене на размера, не е съобразено, че увреденият е допринесъл в значителна степен за настъпване на вредите.

Счита, че постановеният съдебен акт не отговаря на установената съдебна практика, по отношение определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди. По отношение на разноските за заплатено адвокатско възнаграждение в рекламационното производство излага, че същите не са били необходими, тъй като пострадалият е могъл сам да заяви претенцията си.

Насрещната страна е подала писмен отговор, в който оспорва жалбата.

Съдът, след преценка на представените по делото доказателства, доводите и възраженията на страните в производството, в съответствие с правомощията си по чл. 269 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Тъй като първоинстанционният акт се обжалва частично, само по иска за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди, за горницата над 10 000 лв., решението е влязло в 1 сила в осъдителната част за сумите 10 000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди и 47 541 лева, представляваща обезщетение за имуществени вреди, поради което е формирана сила на пресъдено нещо относно основанието на иска, индивидуализирано посредством правопораждащите факти, страните по материалното правоотношение и съдържанието му. Така, отчитайки обективните и субективни предели на формираната сила на пресъдено нещо на решението на ОС, следва да се приеме, че по делото са установени предпоставките за ангажиране на отговорността на ответника по предявения пряк иск по чл. 432, ал. 1 от КЗ.

Основните спорни въпроси, за разрешаване на които е сезиран въззивният съд, са свързани с размера на обезщетението за неимуществени вреди, подлежащо на определяне по правилото на чл.52 ЗЗД, както и с наличието или не на съпричиняване на вредоносния резултат по смисъла на чл.51, ал.2 ЗЗД. Въззивникът поддържа неправилно определяне на дължимото обезщетение, посредством увеличаването му при нарушение принципа за справедливост и наличие на съпричиняване на вредоносния резултат.

В този предметен обхват следва да се произнесе и въззивния съд съобразно правилото на чл. 269, изр.2 ГПК.

От съвкупната преценка на събраните по делото гласни и писмени доказателства, вкл. и експертни заключения се установява, че въззиваемият Г., в резултат на произшествието е получил травматични увреждания, изразяващи се в счупване на гръбначни прешлени – тялото на 2-ри поясен и тялото на 4-ти поясен; фрактура на лява лакътна кост; фрактура – луксация на дясна петна кост и счупване на 1, 2 и 3-та метатарзални /ходилни/ кости на десен крак; сътресение на мозъка без данни за загуба на съзнание, а със степенно разстройство, изразяващо се в кратковременно зашеметяване, замъгляване и дезориентация; охлузни рани по лицето. продължително – в болнични и амбулаторни условия. След произшествието, пострадалият Г. е бил хоспитализиран в МБАЛ гр.Разград, а няколко дни по-късно лечението е продължило в УМБАЛ-Бургас, където за период около шест месеца са извършени многобройни образни и лабораторни изследвания, временна имобилизация на фрактурата на ляв горен крайник с гипсова шина и на дясна подбедрица и ходило с брейс /стабилизираща ортеза/, оперативни интервенции за налагане на вертебропластика на счупените гръбначни прешлени, метална остеосинтеза на лакътната кост на лява предмишница и остеосинтеза на фрактурите на дясна пета и ходило, консулти със специалисти, консервативно лечение, назначени помощни средства, консервативно лечение терапия за дома след хоспитализациите. След консолидацията на фрактурите на лява лакътна кост и в областта на дясно ходило остеосинтезният материал е екстрахиран, но два от трите винта на ходилото са останали в костта – не са били премахнати поради скъсване и с цел ограничаване на оперативната травма. При проведения от вещото лице преглед на ищeцa на 14.06.2023 г. се установява следното актуално съС.ие: движения в дясна раменна става с дефицит в отвеждането /авдукция/ 20 градуса; външна аротация /завъртане навън/ дефицит от 20 градуса; палпаторна болезненост в двете ингвинални области; ограничени движения в областта на двете тазобедрени стави за сметка на флексия /сгъване/, флексия до 90 градуса; ограничени движения в двете коленни стави – лява колянна става до 100 градуса и дясна колянна става до 90 градуса; палпаторна болезненост по хода на ставните междини.

Според вещото лице все още са налице спонтанни болки при натоварване и при влошаване на времето, които няма да отшумят въпреки проведеното оперативно и консервативно лечение, както и курсовете рехабилитация. При установения двигателен дефицит в обема на движение на дясна глезенна и ходилни стави, според вещото лице, не е възможно пълно възстановяване и винаги ще е има остатъчни негативни последствия, изразяващи се в болки и неудобство в трудовата заетост, както и дейностите от ежедневния живот от непълноценно използване и непълно възстановяване. Според експерта, в резултат на тежки изменения на хрущяла, единственият изход за подобряване обема на движение е протезиране.

От показанията на свидетелите Ж.Т. и Г.Т., които съдът цени като непосредствени и при отчитане на възможната им заинтересованост на основание чл.172 от ГПК се установява, че след инцидента въззиваемият е бил настанен в болница, бил е напълно 2 неподвижен, не можел да се обслужва сам, имал нужда от поС.ни грижи, оплаквал се е от силни болки, което е налагало поС.ен прием на обезболяващи. Това съС.ие е продължило и след изписването му от болницата, като в продължение на четири-пет месеца, не е можел да стане от леглото, а после е започнал да се придвижва с помощни средства. Двамата свидетели обясняват, че в психическото съС.ие на ищеца настъпила съществена промяна – преди инцидента бил жизнерадостен, а впоследствие се затворил в себе си, нямал желание да се среща с хора, преустановил е професионалната си дейност.

По отношение на размера, съдът съобрази, че справедливостта, като критерий за определяне размера на обезщетението при деликт, не е абстрактно понятие, а предпоставя винаги преценка на обективно съществуващи, конкретни обстоятелства - обема, характера и тежестта на уврежданията, интензитета и продължителността на търпимите болки и страдания, физическите, но и психологическите последици за увредения, както и икономическата конюнктура в страната към момента на увреждането, преценени адекватно и в тяхната съвкупност. В тази връзка следва да се изтъкне, че именно посочената динамика в икономическа конюнктура стои в основата на непрекъснатото нарастване нивата на застрахователно покритие за неимуществени вреди и законодателното задължение за тяхното периодично осъвременяване. Задължението на застрахователя е функция от задължението на застрахования да обезщети увреденото от него лице, а същевременно двете задължения са едни и същи по съдържание и размер в рамките на застрахователния договор.

Принципът на справедливост включва в най-пълна степен обезщетяване на вредите на увреденото лице от вредоносното действие, и когато съдът е съобразил всички тези доказателства от значение за реално претърпените от увреденото лице неимуществени вреди /болки и страдания/, тогава решението е постановено в съответствие с принципа на справедливост. В този смисъл е и константната съдебна практика - Решение № 356 от 09.12.2014 г. по гр. д. № 2946/2014 г. на Върховен касационен съд; Решение № 356 от 09.12.2014 г. по гр. д. № 2946/2014 г. на Върховен касационен съд и редица други.

Степента, характерът и видът на уврежданията, посочени по-горе в мотивите, са обусловили болки, страдания със значителен интензитет, причинили са невъзможност за самообслужване за елементарни дейности – хранене, обличане, ходене до тоалетна, къпане и др. и необходимост от активната чужда помощ за продължителен период от време. Процесът н а възстановяване не е приключил, а пълно възстановяване не е възможно. Преживеният стрес, проявените страхови изживявания и отбягващо поведение, обосновават извод за значителни физически и психически страдания и негативни емоционални преживявания, които ищецът е претърпял и ще продължава да търпи, с оглед неблагоприятните прогнози за възможност за пълно възстановяване на физическото и психическото здраве, като последица от получените травматични увреждания. Засегнати са значими за пострадалото лице човешки потребности. Настъпила е коренна промяна в обичаен начин на съществуване и живот, било е невъзможно самостоятелно функциониране за значителен период от време, затруднено дори и невъзможно упражняване на досегашната професионална дейност като автомонтьор, а преживяното събитие, причинило значителни болки и страдания, е провокирало у пострадалото лице последваща висока тревожност и интензивни негативни емоционални преживявания.

Наред с това, следва да се съобрази, че болките и страданията, във физически, психологичен и емоционален план, не се ограничават само до изживените в момента на самото престъпление болки и страдания, а продължават и след това. Анализът на събраните доказателства сочи, че претърпения инцидент се е отразил съществено върху неимуществената сфера на въззиваемия, поради което критерият на справедливостта изисква да бъде определено обезщетение, което в най-пълна степен да репарира неблагоприятните последици върху личността на пострадалия.

Предвид това и съобразявайки се с факта, че повече от година пострадалата е търпяла физическите последствия от произшествието, а към настоящия

3

Като съобрази всички установени факти и обстоятелства, релевантни за определяне размера на обезщетението, съобразно указанията дадени с ППВС № 4/1968г. по приложението на чл. 52 ЗЗД, в това число социалния статус на ищеца, общественият критерий за справедливост на дадения етап на социално–икономическото развитие в страната, лимитите на застрахователни обезщетения, както и предвид обичайната съдебна практика при определяне на обезщетения при деликт с подобен характер и интензитет на вредите, настоящият състав на въззивния съд намира, че справедливият размер по смисъла на чл. 52 ЗЗД в случая е поне в размер на 100 000 лв.

Съдът намира за неоснователно направеното от въззивника възражение за съпричиняване на вредоносния резултат, поради това, че въззиваемият е нарушил разпоредбите на чл.20 и чл.21, ал.1 от ЗДвП, като е управлявал автомобила с несъобразена с пътната обстановка скорост и превишавайки разрешената скорост за конкретния пътен участък. Това е така, доколкото от анализа на събраните по делото доказателства, не се установява наличието на причинно-следствена връзка между поведението на пострадалия и настъпилия вредоносен резултат. От заключенията на вещите лица по назначените САтЕ, както и от обясненията дадени в съдебно заседание се установява, че скоростта на движение на управлявания от деликвента л.а.“Опел Зафира“ по време на удара е била 81.7км./ч., а на управлявания от пострадалия л.а.“Ауди А8“ – 120.2 км./ч. Безспорно причина за настъпване на ПТП са неправилните действия на водача на л.а.“Опел Зафира“, който без видима причина и признаци за промяна на движението му, изведнъж и рязко е навлязъл в насрещната лява лента, където се е движел л.а. „Ауди А8”. В момента на пресичане на разделителната линия е възникнала и опасността за водача на л.а. „Ауди А8”, в който момент л.а. „Опел Зафира“ е бил на разС.ие 57.5 метра от мястото на удара, а л.а.„Ауди А8” е бил на разС.ие 84.5 метра от това място, т.е. разС.ието между автомобилите е било 142 метра. Така при сравняване на разС.ието, на което се е намирал л.а. „Ауди А8” от мястото на удара 84.5 метра с опасната зона за спиране – 178.25 метра се установява, че то е значително по-малко от опасната зона при скоростта, с която се е движил автомобилът. Същият извод вещото лице прави и при условие, че пострадалият не е превишавал разрешената скорост за участъка от 90 км/час, в който случай опасната зона е 109.6 метра. Това обуславя извода, че в конкретната обстановка, водачът на л.а. „Ауди А8” М. Г. Г. е нямал възможност да предотврати настъпването на ПТП със спиране, тъй като л.а. „Опел Зафира“ е попадал в опасната му зона за спиране и ударът е бил непредотвратим, независимо дали е управлявал в рамките или над разрешената скорост извън населени места от 90 км./ч. Според вещото лице ударът е бил предотвратим само в случай, че водачът на л.а. „Опел Зафира“ не е навлязъл в лентата за насрещно движение.