Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 1364 от 20.02.2020, Софийски градски съд

Съд
Софийски градски съд
Дело
Въззивно гражданско дело 12087/2019
Вид
Решение № 1364
Подписан
20.02.2020
Състав
МАРИАНА ВАСИЛЕВА ГЕОРГИЕВА, ВИОЛЕТА ИВАНОВА ЙОВЧЕВА, СВЕТЛОЗАР ДИМИТРОВ ДИМИТРОВ

Цитирани разпоредби

Р Е Ш Е Н И Е

№.................... гр. София, 20.02.2020 г.

В ИМЕТО НА

НАРОДА

СОФИЙСКИ

ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, ІІ А въззивен състав, в публично съдебно заседание на тридесети януари през две хиляди и двадесета година, в състав:

Председател: ВИОЛЕТА ЙОВЧЕВА

ЧЛЕНОВЕ: МАРИАНА ГЕОРГИЕВА

СВЕТЛОЗАР ДИМИТРОВ при участието на секретаря Емилия Вукадинова, разгледа докладваното от съдия Мариана Георгиева въззивно гражданско дело № 12087 по описа за 2019г. по описа на СГС и взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и следв. от ГПК.

С решение от 27.07.2017г., поправено по реда на чл. 247 от ГПК с решение от 06.07.2019г., постановено по гр.д. № 80479/2015г. на СРС, ГО, 59 състав, е признато за установено по предявените от „Т.С.” ЕАД срещу Л.И.Р. по реда на чл. 422, ал. 1 от ГПК обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 79, ал. 1 от ЗЗД, вр. чл. 150 от ЗЕ и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, че в полза на ищеца съществува вземане за сумата от 479, 84 лева - главница, представляваща стойност на доставена топлинна енергия през периода от 19.01.2012г. до м.04.2014г. в имот с адрес гр. София, жк “*****, абонатен номер 307545 и за сумата от 2, 90 лева – главница за дялово разпределение за същия имот и период, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК до окончателното й изплащане и за сумата от 72, 83 лева – законна мораторна лихва за периода от 19.01.2012г. до 11.12.2014г. и сумата от 0, 51 лева – мораторна лихва за забава върху главниците за дялово разпределение за периода от 19.01.2011г. до 11.12.2014г., за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. № 2463/2015г. по описа на СРС, ГО, 59 състав. С решението от 06.07.2019г., постановено по реда на чл. 247 от ГПК, е допусната поправка на очевидна фактическа грешка, като претенциите за главница и за мораторна лихва за забава са отхвърлени до пълните им предявени размери като погасени по давност.

Срещу решението, в частта, в която са уважени предявените искове, е подадена в законоустановения срок по чл. 259, ал. 1 ГПК въззивна жалба от ответницата Л.И.Р..

Жалбоподателят навежда оплаквания за неправилност на постановения съдебен акт поради допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, както и за нарушение на материалния закон. Конкретно поддържа, че първоинстанционното решение е постановено при кредитиране на писмени доказателствени средства, които са били изключени от доказателствата по делото на основание чл. 183 от ГПК, с което е допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила. На следващо място се навеждат съображения, че ответницата не е пасивно легитимирана да отговаря по предявените искове, тъй като не е представено доказателство, от което да е видно, че тя е подала молба-декларация за откриване на партида при ищцовото дружество. Оспорват се и изводите на съда относно обема на доставената в имота топлинна енергия и нейния размер. По тези съображения се прави искане за отмяна на решението в обжалваната му част и постановяване на друго, с което предявените искове да се отхвърлят изцяло.

Ответникът по жалбата – „Т.С.“ ЕАД не е подал отговор на въззивната жалба. В хода на въззивното производство е взето становище за неоснователност на същата.

Конституираното на страната на ищеца трето лице-помагач – „Т.С.“ ЕООД, не изразява становище по въззивната жалба.

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Настоящият съдебен състав приема, че обжалваното решение е валидно и допустимо. Не е допуснато и нарушение на императивни материални норми. Във връзка с доводите във въззивната жалба е необходимо да се добави и следното:

За да постанови обжалваното решение, съдът е приел, че ответницата е потребител на топлинна енергия за битови нужди на основание чл. 153, ал. 1 от ЗЕ в качеството й на титуляр на вещното право на ползване върху топлоснабден имот, находящ се в сграда - етажна собственост. Обема и стойността на доставената в имота топлинна енергия и неговата стойност е определена въз основа на приетите заключения на съдебно-техническата и съдебно-счетоводната експертиза. Възражението за погасяване на вземането по давност е прието за частично основателно, поради което исковете за главници са отхвърлени за периода от м.10.2011г. до 18.01.2012г., а за мораторна лихва за забава – за периода от 30.11.2011г. до 18.01.2012г. Претенциите в останалата част са приети за основателни.

Правилно е прието от районния съд, че според нормата на чл. 154, ал. 1 от ГПК в доказателствена тежест на ищеца е да установи по реда на пълното и главно доказване следните кумулативни предпоставки на предявената претенция: възникването, съществуването, изискуемостта и размера на претендираните от него вземания, т.е. наличието на договорно правоотношение между топлопреносното предприятие и ответника като потребител за продажба на топлинна енергия през процесния период; доставянето от ищеца и използването от ответника на претендираното количество топлинна енергия; стойността на доставената и потребена топлинна енергия и изискуемостта на вземането.

Основното спорно по делото обстоятелство на етапа на въззивното производство е свързано с установяване качеството клиент на топлинна енергия за битови нужди. По така очертания правен спор настоящият съдебен състав приема следното:

Исковата претенция е била предявена срещу Л.И.Р. при фактически твърдения, че ответницата е клиент на топлинна енергия за битови нужди, в качеството й на титуляр на вещното право на ползване върху процесния имот. За установяване на твърденията в исковата молба, ищцовото дружество е представило следните писмени доказателства: общи условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от “Т.С.” ЕАД ***, договор при общи условия за извършване на услугата дялово разпределение на топлинната енергия по чл. 139в, ал. 2 от ЗЕ от 01.11.2007г.; молба-декларация от Л. И.Р. от 04.10.1993г. за откриване на партида при ищцовото дружество; акт за изключване на отопление от 18.09.1996г.; договор от 19.06.2002г., сключен между “Т.С.” ЕООД и етажната собственост за извършване на услугата дялово разпределение; протокол от 28.08.2002г. от общо събрание на етажните собственици в процесната жилищна сграда и списък на собствениците към него; нотариален акт за дарение на недвижим имот № 105, том 88, дело № 17198 от 10.07.1997г. По искане на ответницата, първоинстанционният съд е задължил на основание чл. 183 от ГПК ищцовото дружество да представи оригинали или официално заверени преписи от така описаните документи, като предвид неизпълнение на указанието, с протоколно определение от 10.03.2017г. представените в копия документи са изключени от доказателствата по делото.

В конкретния случай между страните по делото не е налице спор относно обстоятелството, че ответницата е носител на ограниченото вещно право на ползване върху процесния имот по силата на нотариален акт за дарение № 105, том 88, дело № 17198/1997г. Напротив, това обстоятелство е изрично посочено в отговора на исковата молба, както и във въззивната жалба, поради което съдът следва да приеме същото за установено по делото. Оспорване на пасивната материална легитимация на длъжника в производството е обосновано с твърдението, че ответницата не е подавала молба-декларация за откриване на партида при ищцовото дружество относно топлоснабдения имот. По така наведените възражения съдът приема следното:

Според действащата от 05.03.2004г. и към настоящия момент разпоредба на чл. 150, ал.1 от ЗЕ, продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на потребители на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от ДКЕР /писмена форма на договора не е предвидена/. Тези общи условия се публикуват най-малко в един централен и в един местен всекидневник в градовете с битово топлоснабдяване и влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо изрично писмено приемане от потребителите /чл.150, ал.2 от закона/.

Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ "клиенти на топлинна енергия" са всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение. Следователно, купувач /страна/ по сключения договор за доставка на топлинна енергия до процесния имот е неговият собственик или лицето, на което е учредено ограничено вещно право на ползване. Именно то е задължено да заплаща продажната цена за доставената и потребена топлинна енергия, респ. то е встъпило в облигационни правоотношения с ищцовото дружество. Разпоредбата на чл. 153, ал. 1 от ЗЕ императивно установява кой е страна по облигационното отношение с топлопреносното предприятие, като меродавно е единствено притежанието на вещно право върху имота – собственост или вещно право на ползване. Следователно, купувач /страна/ по сключения договор за доставка на топлинна енергия до процесния имот е неговият собственик или лицето, на което е учредено ограничено вещно право на ползване. Именно то е задължено да заплаща продажната цена за доставената и потребена топлинна енергия, респ. то е встъпило в облигационни правоотношения с ищцовото дружество.

Изброяването в нормата на чл. 153, ал. 1 от ЗЕ на собствениците и титулярите на ограниченото вещно право на ползване като клиенти /потребители/ на топлинна енергия за битови нужди и страна по продажбеното правоотношение с топлопреносното предприятие обаче не е изчерпателно. При постигнато съгласие между топлопреносното предприятие и правен субект, различен от посочените в чл. 153, ал. 1 от ЗЕ за сключване на договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за топлоснабден имот при спазване на одобрените от КЕВР публично известни общи условия, този правен субект дължи цената на доставената топлинна енергия за собствените му битови нужди.

Договорът между това трето ползващо лице и топлопреносното предприятие подлежи на доказване по общия ред на ГПК, например с откриването на индивидуална партида на ползвателя при топлопреносното дружество, но не се презумира с установяване на факта на ползване на топлоснабдения имот /мотиви по т. 1 от Тълкувателно решение №2 от 17.05.2018г. на ВКС по тълкувателно дело № 2/2017г., ОСГК/.

С оглед изложеното се налага извод, че източникът на едно облигационно договорно отношение може да бъде само един – договор, сключен между страните или техните праводатели. Договорът е съглашение между страните и е израз на постигнато между тях съгласие за правно обвързване – чл. 8, ал. 1 ЗЗД. По общите правила на облигационното право това съглашение се счита за постигнато, когато обективираните насрещни волеизявления на страните съвпаднат, като обективирането им следва да бъде изрично или с действия, изразяващи съгласие /конклудентни действия/, но в определени случаи законът може да изисква форма за валидност на тези волеизявления. Този начин на облигационно обвързване е приложим и в областта на продажбата на топлинна енергия – чл. 149, ал. 1, т. 6 ЗЕ изрично предвижда, че продажбата на топлинна енергия се извършва въз основа на писмени договори при общи условия, сключени между доставчика на топлинна енергия и клиентите /потребителите/ в сграда – етажна собственост.

Същевременно, законът предвижда хипотеза на договорно обвързване и без наличието на подобен изричен писмен договор, а именно – когато се касае до топлоснабдена сграда – етажна собственост, то всички собственици или титуляри на вещно право на ползване върху самостоятелен обект в етажната собственост са потребители на топлинна енергия, т.е. страни по договорното правоотношение с доставчика /чл. 153, ал. 1 ЗЕ/. В тази хипотеза законът приравнява придобиването на право на собственост или вещно право на ползване върху топлоснабдения имот със сключването на договор с топлопреносното предприятие.

Законът по императивен ред приема, че договорът се смята за сключен със самия факт на придобиване на имота с новия собственик /собственици/ или вещен ползвател на същия. Обстоятелството дали и кога е открита партида при ищцовото дружество е ирелевантно, доколкото в разглеждания случай /ответникът е носител на ограниченото вещно право на ползване на процесния имот/ същата има само счетоводно значение и не може да дерогира законовата разпоредба на чл. 153, ал.