Решение № 394 от 24.01.2023, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 394 гр. София, 24.01.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-А СЪСТАВ, в публично заседание на десети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Стела Кацарова

Членове:

Галина Ташева

Виктория М. Станиславова при участието на секретаря Цветелина П. Добрева Кочовски като разгледа докладваното от Виктория М. Станиславова Въззивно гражданско дело № 20211100511230 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

С Решение № 20272419/09.12.2020 г., постановено по гр. д. № 68856/2018 г. по описа на СРС, III ГО, 90 състав, И. С. Г. е осъдена да заплати на Г. Х. Х. сумата в размер на 1 445 лева, представляваща припадащата й се част от дължим задатък в двоен размер на основание сключен между тях Предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот от 18.01.2018 г., тъй като предварителният договор, поради неизпълнението му от продавачите е бил развален, а със Споразумение от 17.05.2018 г. И. С. Г. е поела задължението да върне тази сума на ищеца в срок до 17.07.2018 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 25.10.2018 г., като предявеният иск е отхвърлен за разликата над сумата от 1 445 лева до пълния предявен размер от 1 820 лева. С първоинстанционното решение И. С. Г. е осъдена да заплати на Ю.И. В. сумата в размер на 1 445 лева, представляваща припадащата й се част от дължим задатък в двоен размер на основание сключен между тях Предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот от 18.01.2018 г., тъй като предварителният договор, поради неизпълнението му от продавачите е бил развален, а със Споразумение от 17.05.2018 г. И. С. Г. е поела задължението да върне тази сума на ищеца в срок до 17.07.2018 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 25.10.2018 г., като предявеният иск е отхвърлен за горницата над сумата от 1 445 лева до пълния предявен размер от 1 820 лева. На основание чл. 78, ал. 1 ГПК в тежест на ответницата са възложени сторените от ищците разноски в производството пред СРС в размер на 860,40 лева.

С определение № 20115090/13.05.2021 г., постановено по реда на чл. 248 ГПК, Софийски районен съд е отхвърлил като неоснователна молба на И. С. Г. за изменение на първоинстанционното решение в частта за разноските, мотивирана от последната със съображения за липса на ангажирани по делото доказателства за сторени от ищците разноски в производството пред СРС, респ. за недоказаност на претенцията им за разноски.

Определението е влязло в сила като необжалвано.

Срещу първоинстанционното решение в частта, в която исковете са уважени, в законоустановения срок по чл. 259, ал. 1 ГПК, е депозирана въззивна жалба от ответницата И. С. Г., чрез адвокат Л. М., САК. Излагат се оплаквания за незаконосъобразност и 1 неправилност на обжалваното решение, поради допуснати от СРС нарушения на материалния закон и съдопроизводствените правила. Счита се за неправилен изводът на решаващия съд за настъпила процесуална преклузия досежно наведеното със становище от 09.12.2019 г. възражение за унищожаемост на споразумение от 17.05.2018 г., като се сочи, че с посоченото становище по същество е пояснено и конкретизирано направеното в срока по чл. 131 ГПК възражение за унищожаемост. Твърди се, че ответницата и нейната братовчедка – Т. М., добросъвестно са владели процесния поземлен имот със знанието, че същите са единствени негови собственици като наследници по закон на починалия им общ наследодател А.К.. Едва през 2018 г. при снабдяване с актуално удостоверение за наследници същите установили, че наред с тях, починалият наследодател е имал и други наследници, което се явявало новооткрито за Г. обстоятелство. При тези обстоятелства счита, че причината за несключване на окончателен договор за покупко-продажба на процесния имот има обективен, а не субективен характер, и не следва да й бъде вменявана във вина, респ. ответницата не следва да се счита за неизправна страна по процесния договор. Сочи, че неправилно исковата претенция е била квалифицирана от районния съд като такава по чл. 93, ал. 2 ЗЗД, а не по чл. 55, ал. 1, предл. 3 ЗЗД предвид направеното от Г. признание на иска в частта, в която се претендира връщане на сума в размер, равен на получения от нея задатък, като получена на отпаднало основание. Оспорва се началният момент на дължимост на законната лихва върху претендираната главница. При тези аргументи се моли за отмяна на обжалваното решение и произнасяне на въззивната инстанция по предявения в условията на евентуалност иск с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 3 ЗЗД. Претендират се разноски по делото.

В законоустановения срок по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от ищеца Ю. И. В., чрез адвокат А. Т., САК. Излагат се съображения за неоснователност на заявените с въззивната жалба доводи за неправилност на първоинстанционното решение. Отправя се искане към въззивния съд за неговото потвърждаване в обжалваната част.

Първоинстанционното решение е влязло в сила в частта, в която предявените искове са отхвърлени, като необжалвано.

Софийският градски съд, Гражданско отделение, IV A въззивен състав, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт и възраженията на насрещната страна, приема за установено от фактическа страна следното:

Първоинстанционният съд е сезиран с осъдителен иск с правно основание чл. 93, ал.

2 ЗЗД, а в условията на евентуалност – осъдителен иск с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 3 ЗЗД и осъдителен иск с правно основание чл. 92 ЗЗД.

По делото е приет, неоспорен от страните, предварителен договор от 18.01.2018 г. за покупко – продажба на недвижим имот, носещ подписите на страните по него, по силата на който Т. Г. М. и И. С. Г. – като продавачи, са се задължили да прехвърлят на Г. Х. Х. и Ю.

И. В. – като купувачи, чрез окончателен договор за покупко – продажба в нотариална форма, собствеността върху следния свой собствен недвижим имот: урегулиран поземлен имот с площ от 961 кв. м., находящ се в землището на с. Пролеша, общ. Божурище, обл.

София, съставляващ УПИ IV – 042178 в кв. 45 по плана на селото, утвърден със Заповед № 0-650/1971 г. /подробно индивидуализиран/, срещу насрещно задължение на купувачите да им заплатят продажна цена в размер на сумата от 36 400 лева.

Съгласно чл. 4 от договора продажната цена следва да бъде заплатена от купувачите по следния начин: в деня на подписване на предварителния договор – сумата от 3 640 лева, представляваща капаро/задатък /чл. 4.1./, а в деня на нотариалното изповядване на сделката – остатъкът от 32 760 лева /чл. 4.2/. Според уговореното в чл. 4.1. купувачите поемат задължение да заплатят при подписване на предварителния договор сумата от 3 640 лева, имаща значение на капаро /задатък/ и представляваща част от продажната цена, при изрично отбелязване в посочената клауза на договора, че последният ще има значение на разписка за извършеното плащане.

Съгласно чл. 1 от договора продавачите се легитимират като собственици на процесния имот въз основа на следните документи: Нотариален акт за продажба на недвижим имот,вписан в Служба по вписванията с акт № 76, том XX, дело № 3545/1961 г., Акт № 123, том III, дело № 575/1962 г., скица изх. № 526/19.06.2014 г., Удостоверение за наследници на А.К. Ч., Удостоверение за наследници на Т. С. Апостолова, Удостоверение за наследници на Станко Пеев Гочев и Удостоверение за наследници на Гочо Пеев Гочев.

2

Съгласно чл. 7 от договора продавачът декларира, че притежава изцяло и в пълен обем правото на собственост върху недвижимия имот, описан в чл. 1 от договора; че имотът не е обременен с вещни тежести; че върху него не са учредени вещни права в полза на трети лица; че за същия няма вписани искови молби; че няма висящи съдебни спорове и изпълнителни дела; че не е предмет на реституционни претенции и на други предварителни договори за покупко-продажба, както и на договори за наем; че представените от него документи са автентични и с вярно съдържание и че няма други документи, касаещи правото на собственост върху продаваемия недвижим имот, както и че не са налице каквито и да е било обстоятелства, които да доведат до пълна или частична евикция на купувача, вкл. че трети лица нямат каквито и да е права върху имота.

Съгласно чл. 9 от договора в случай, че имотът изцяло или отчасти принадлежи на трето лице или е обременен с права на трето лице към момента на подписване на окончателния договор, купувачът има право да развали предварителния договор и продавачът се задължава да върне на купувача полученото капаро по чл. 4.1 и да му заплати неустойка за неизпълнение в същия размер.

Съгласно чл. 11 от договора при неизпълнение на задълженията на продавача, водещо до невъзможност за сключване на окончателен договор, същият се задължава да върне на купувача полученото капаро по чл. 4.1 и да му заплати неустойка за неизпълнение в същия размер.

Съгласно чл. 15 от договора същият може да бъде изменян и допълван с писмено споразумение между страните.

В чл. 3 е определен краен срок за сключване на окончателен договор пред нотариус – до 19.02.2019 г.

По делото са приети като писмени доказателства посочените в чл. 1 от договора документи, послужили за легитимиране на продавачите като единствени собственици на процесния поземлен имот, а именно: Нотариален акт за продажба на недвижим имот, вписан в Служба по вписванията с акт № 76, том XX, дело № 3545/1961 г., Акт № 123, том III, дело № 575/1962 г., скица изх. № 526/19.06.2014 г., Удостоверение за наследници на А.К. Ч., Удостоверение за наследници на Т. С. Апостолова, Удостоверение за наследници на Станко Пеев Гочев и Удостоверение за наследници на Гочо Пеев Гочев.

От споразумение от 17.05.2018 г., носещ подписи на страните, неоспорени от тях, се установява, че на посочената дата същите са се споразумели за „влизането в сила на т. 4.1. от по-горе описания договор /предварителния/, с което Продавачите декларират, че ще върнат полученото капаро /задатък/ в размер на 3 640 лева в двоен размер до 17.07.2018 г.“ Видно от съдържанието на приложеното споразумение при неговото подписване е извършено плащане от страна на Т. Г. М. на сумата в размер на 1 820 лева. От представена по делото разписка от 19.07.2018 г. се установява, че Т. Г. М. е извършила и второ плащане в полза на купувачите по предварителния договор – в размер на сумата от 1 800 лева, като съгласно обективирани в разписката изявления на Г. Х. Х. и Ю. И. В. с получаване на второто плащане те са уредили отношенията си с Т. Г. М. и нямат други имуществени претенции спрямо нея.

В първоинстанционното производство са приети като писмени доказателства 3 броя разписки за извършени плащания с основание „частично плащане на задатък по гр. д. № 68856/2018 г/“ от дати: 05.02.2020 г. – за 600 лева, 28.02.2020 г. – за 100 лева, 03.09.2020 г. – 50 лева, или общо плащания на стойност от 750 лева.

Във въззивното производство са приети като писмени доказателства 13 броя разписки за извършени плащания с основание „частично плащане на задатък по гр. д. № 68856/2018 г/“ от дати: 30.03.2021 г. – 200 лева, 01.05.2021 г. – 200 лева, 31.05.2021 г. – 200 лева, 19.08.2021 г. – 200 лева, 04.10.2021 г. – 200 лева, 06.11.2021 г. – 200 лева, 04.12.2021 г. – 200 лева, 04.01.2022 г. – 200 лева, 04.02.2022 г. – 200 лева, 18.04.2022 г. – 200 лева, 16.08.2022 г.

– 200 лева, 05.09.2022 г. – 200 лева, 01.10.2022 г. – 300 лева, или общо плащания на стойност 2 700 лева.

Във въззивното производство е приет като писмено доказателство Нотариален акт за установяване право на собственост върху недвижим имот, придобит по наследство и давностно владение № 24, том II, рег. № 2152, дело № 193 от 2021 г., с който след извършена обстоятелствена проверка по реда на чл. 587, ал. 2 ГПК И. С. Г. и Т. Г. М. са признати за собственици на основание наследство и давностно владение на процесния поземлен имот при притежавана от всяка от тях ½ идеална част от правото на собственост.

3

Пред СРС са събрани гласни доказателства чрез изслушване на свидетелката И. И..

От показанията на последната се установява, че тя, в качеството си на брокер, е представлявала продавачите по процесния предварителен договор. При подготовката на книжата за сключване на договора се установило, че продавачите не са единствени собственици на имота в с. Пролеша, тъй като първоначалния собственик на имота – техен дядо, не бил осиновил родителите им, поради което се установило, че негови наследници са били тяхната баба и неговите братя и сестри. Свидетелката присъствала и при подписване на последващото споразумение между страните. Има спомен, че при подписването му купувачите били представлявани от адвокат, който настоявал да бъде подписано споразумението и да се прекратят отношенията между страните, като продавачите им върнат двойния размер на дадения задатък. Споразумението било представено на място на продавачите, при което естествена била реакцията на Г. да се притесни при подписването му, но не било ставало на дума за евентуална възможност тя да загуби имота. При подписване на споразумението Г. помолила да купувачите да изчакат и изразила желание да плаща доброволно, но на части. Купувачите не се съгласили и поради това тя се съгласила и подписала споразумението, с което се съгласила да върне двойния задатък.