Решение № 383 от 18.03.2022, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 383 гр. Варна, 18.03.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 27 СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Ивелина Христова - Желева при участието на секретаря Силвия Ст. Генова като разгледа докладваното от Ивелина Христова - Желева Административно наказателно дело № 20223110200596 по описа за 2022 година За да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН и е образувано по жалба на ИВ. Р.

КР. с ЕГН: **********, с адрес: гр. Гълъбово, ул.“Плиска“ №8 и адрес за призоваване: с.Разделна, обл.Стара Загора срещу: Електронен фиш /ЕФ/ серия К№ 5306217, издаден от ОДМВР Варна, с който за нарушение на чл.21, ал.2 вр.ал.1 от ЗДвП му е било наложено адм. наказание глоба в размер на 400 /четиристотин/ лв. на основание чл.189, ал.4 вр. чл. 182, ал.2, т.5 от ЗДвП.

С жалбата се моли да бъде отменен издаденият електронен фиш като се твърдят нарушения на материалния закон и процесуалните правила.

В съдебно заседание, въззивникът, редовно призован, се явява лично, поддържа жалбата и моли ЕФ да боде отменен на посочените в жалбата основания.

Въззиваемата страна , редовно призована, в съдебно заседание не изпраща представител. По делото са постъпили писмени бележки от процесуален представитеюрисконсулт, който ангажира становище за законосъобразност на електронния фиш, като моли същият да бъде потвърден. Претендира за присъждане на юрисконсултско 1 възнаграждение .

С оглед събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от фактическа страна следното:

Електронният фиш серия К№ 5306217 е съставен от ОД на МВР-Варна, против въззивника, затова че на 12.09.2021 г. в 09:27 часа, в извън населено място- в общ.Бяла, обл.Варна, по път първи клас-9, от гр.Варна към гр.Бургас, до ресторант „Горица“, при въведено ограничение на скоростта от 60 км/ч., обозначено с пътен знак В-26, е извършено нарушение за скорост с лек автомобил ”БМВ 320” с рег.№ СТ 0186 РН, установено и заснето с автоматизирано техническо средство № MD1194, като при разрешена скорост 60 км./ч. е установена скорост 103 км./ч., като превишението е 43 км./ч.– нарушение на чл.21, ал.2 вр. ал.1 от ЗДвП.

На 01.10.2021г. при обработка на заснетите данни в ОД на МВР-Варна, Сектор ППВарна било установено извършеното нарушение. Впоследствие като собственик на превозното средство бил установен възз.И.К.. Поради това още на 01.10.2021г. бил издаден електронния фиш, с който на въззивника К., като собственик на автомобила, била наложена глоба в размер на 400 лв. за нарушение на чл.21, ал.2 вр. ал. 1 от ЗДвП на основание чл.189, ал.4 вр. чл.182, ал.2, т.5 от ЗДвП.

ЕФ бил връчен на въззивника на 18.01.2022г., като на 01.02.2022г. / съгласно посоченото от ОД на МВР-Варна в писмо УРИ 819000-6470- л.2 от делото/ той депозирал жалба срещу ЕФ в РС-Варна.

Видно от изисканата от съда и приложена по делото справка от Агенция „Пътна инфраструктура“ , Областно пътно управление-Варна към 12.09.21г. на път първи клас-9, преди ресторант „Горица“, посока гр.Бургас е бил поставен пътен знак В-26 /60 км./ въвеждащ ограничение на скоростта на движение на МПС, монтиран при км.157+522 дясно.

Горната фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на всички събрани в хода на съдебното следствие доказателства – писмени и веществени.

Съдът изцяло кредитира писмените и веществените материали, съдържащи се в АНП и приобщени към доказателства по делото, както и тези събрани в хода на съдебното следствие.

Съдът, предвид становището на страните и императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление относно законосъобразността му, обосноваността му и справедливостта на наложеното административно наказание, прави следните правни изводи:

2

Жалбата е подадена в срока за обжалване и от надлежна страна, поради което същата е процесуално допустима.

Административнонаказателното производство е проведено в рамките на сроковете по чл.34 от ЗАНН. Видно от материалите по делото- справка от Системата за управление на административно-наказателната дейност ЕФ е издаден на 01.10.2021г. т.е. по-малко от месец след заснемане на нарушението. Разпоредбата на чл.34 от ЗАНН е специална и регламентира не само случаите, в които не следва да се образува АНП, а и случаите, когато образуваното такова следва да се прекрати. Разпоредбата на чл. 82 от ЗАНН регламентира давностните срокове за изпълнение на наложените административни наказания.

В ЗАНН, обаче, липсва регламентация на давностни срокове, за погасяване на административно наказателното преследване, каквито се съдържат в Общата част на НК. Съгласно разпоредбата на чл.11 от ЗАНН, по въпросите на вменяемостта, обстоятелствата, изключващи отговорността, формите на съучастие, приготовлението и опита се прилагат разпоредбите на общата част на НК, доколкото в този закон не се предвижда друго. Съобразявайки Тълкувателно постановление № 1 от 27 февруари 2015г. на Върховния административен съд на Република България - ОСС от НК на ВКС и ОСС от II колегия на ВАС, въззивният съд, в настоящия си състав, намира, че в конкретния казус възможността за реализиране на административнонаказателната отговорност на въззивника е погасена поради изтичане на предвидената в закона давност. Съгласно цитираното Тълкувателно постановление № 1 от 27 февруари 2015г. разпоредбата на чл.11 от ЗАНН препраща към уредбата относно погасяване на наказателното преследване по давност в Наказателния кодекс /НК/ и по-конкретно приложение следва да намерят чл.81, ал.3 във вр. с чл.80, ал.1, т.5 от ЗАНН, във вр. с чл.11 от ЗАНН. Съгласно чл.80, ал.1, т.5 от НК / действаща към датата на извършване на нарушението / наказателното преследване се изключва по давност, когато то не е възбудено в продължение на три години, а според чл.81, ал.3 от НК независимо от спирането или прекъсването на давността наказателното преследване се изключва, ако е изтекъл срок, който надвишава с една втора срока, предвиден в предходния член. От анализа на цитираните разпоредби се налага извод, че в случая възможността въззивникът да бъде санкциониран се изключва с изтичане на четири години и половина давностен срок, като съгласно чл.80, ал.3 от НК, във вр. с чл.11 от ЗАНН същият тече от извършване на деянието.

Видно от съдържанието на процесния ЕФ и приложените доказателства въззивникът е санкционирана за нарушение на чл.21, ал.2 вр. ал.1 от ЗДвП, извършено на 12.09.21г.- датата е посочена изрично в ЕФ. ЕФ е бил издаден на 01.10.2021г.

/видно от отбелязването в системата на МВР/ и връчен на дата 18.01.2022г. Оттук следва, че административнонаказателната отговорност на сочения като нарушител 3 субект би се погасила по давност с изтичане на четири години и половина от извършване на нарушението, който срок към настоящия момент не е изтекъл и следователно отговорността на въззивникът не е погасена по давност.

Спазени са разпоредбите на чл.57 от ЗАНН и чл.189, ал.4 от ЗДП. В ЕФ са посочени териториалната структура на Министерството на вътрешните работи, на чиято територия е установено нарушението, мястото, датата, точния час на извършване на нарушението, регистрационния номер на моторното превозно средство, собственика на когото е регистрирано превозното средство, описание на нарушението, нарушените разпоредби, размера на глобата, срока, сметката или мястото на доброволното й заплащане. Всички тези реквизити се съдържат в процесния електронен фиш – мястото на извършване на нарушението е описано подробно, посочена е разрешената скорост, както и установената такава на движение на процесното МПС.

Възраженията на жалбоподателя, че ЕФ е незаконосъобразен са неоснователни.

Електронният фиш съдържа всички предвидени реквизити в разпоредбата на чл. 189, ал.4 от Закона за движение по пътищата. Посочената разпоредба въвежда специален ред и реквизити на санкционния акт, поради което съдът намира, че възраженията за нарушаване на реда за издаването му са неотносими, тъй като жалбоподателят се позовава на изисквания, относими към реда на издаване и съдържанието на наказателните постановления, включително относно посочването на орган, издал електронния фиш и дата на издаването му. В разпоредбата на чл. 189, ал. 4 ЗДвП са изброени изчерпателно реквизитите на електронния фиш и сред тях не фигурира „дата на съставяне на фиша” (за разлика от чл. 42, т.2 ЗАНН, който въвежда такъв реквизит на АУАН). Ето защо не може да се приеме, че има разминаване на датите относно издаване на ЕФ, тъй като такъв реквизит – дата на издаване по закон не е предвиден.

Липсата на дата на съставяне на електронния фиш не се възприема от съда като съществено процесуално нарушение. По дефиниция електронният фиш не носи подпис на издателя си, поради което въпросът за компетентността на определено лице не се поставя. В него следва да бъде отразена само структурата на МВР, на чиято територия е установено нарушението, което е сторено. Най-сетне, в тази насока следва да бъде съобразено и естеството на електронните фишове, които съгласно § 6, т.63 от ДР на ЗДвП представляват електронно изявление, записано върху хартиен, магнитен или друг носител, създадено чрез административно-информационна система въз основа на постъпили и обработени данни за нарушения от автоматизирани технически средства.

От друга страна, с оглед посочената в електронния фиш дата на извършване на нарушението – 12.09.2021г. и предвид датата на връчването му на наказаното лице – 18.01.2022г., не е налице и индиция за несъблюдаване на сроковете по чл.34 от ЗАНН във връзка с процесното административнонаказателно производство. Доколкото в електронния фиш е посочено ясно мястото на извършване на нарушението, което е в общ.Бяла, обл.Варна и ясно е посочено, че фишът е издаден от ОД на МВР – Варна, не 4 са налице пречки и за извършване на преценката дали процесният електронен фиш е издаден от компетентната териториална структура на МВР.

Ирелевантно за законосъобразността на електронния фиш е обстоятелството, че във фиша не е изписана датата на неговото връчване и в какъв срок и пред кой орган може да се обжалва същия. Датата на връчване на ЕФ, срокът за обжалване и посочването пред кой орган подлежи на обжалване са от значение за преценката за допустимостта на оспорването му, но не и за законосъобразността му, а очевидно в случая жалбата срещу електронния фиш е приета за допустима като подадена в срок и пред надлежен съд, така че по никакъв начин не са нарушени правата на наказания субект.

Ирелевантно за законосъобразността на електронния фиш е и обстоятелството, че във фиша не е бил посочен вида на използваното АТСС – мобилна или стационарна камера, марката и модела на същото, G P S координатите на заснимане, както и обстоятелството, дали АТСС е преминала метрологичен контрол, тъй като това не са задължителни реквизити на ЕФ.

Като собственик на процесното МПС в електронния фиш е посочен възз.К..

Фактът, че се налага глоба, като е посочено физическото лице- собственик, ясно сочи, че за процесното извършено нарушение при управление на МПС е ангажирана именно отговоростта на въззивника. Същият не оспорва, че именно той е управлявал автомобила.

От събраните по делото доказателства е установено, че извършването на процесното административно нарушение на чл.21, ал.2 вр. ал.1 от ЗДвП е установено и заснето с автоматизирано техническо средство № CORDON –M2 с №MD1194, което представлява мобилна система мобилна видео-радарна система за наблюдение и регистрация на пътни нарушения с вградено разпознаване на регистрационни номера и комуникации.

Както се установява от мотивите на Тълкувателно решение № 1 от 26.02.2014 година по т.д. № 1/2013 година на ВАС, издаването на електронния фиш е строго ограничено и възможно само в случаите на предварително стационарно позиционирани технически средства със съответните предварителни обозначения за съществуването им (чл. 165, ал. 2, т. 6 и т. 7 ЗДвП ) , същите да работят на автоматичен режим без нужда от обслужване от съответен контролен орган. В останалите случаи при използване на мобилни технически средства, обслужвани и използвани непосредствено от контролен орган, тази разпоредба е неприложима и за констатираните с тези технически средства нарушения на ЗДвП е приложим общият ред за съставяне на АУАН и издаване на наказателно постановление.

Разпечатката съдържа 35 от 62 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/40bb5242-230f-44d2-b05a-09554c5acf92