Разпореждане № 4316 от 08.06.2026, Районен съд - Кюстендил

РАЗПОРЕЖДАНЕ

№ 4316 гр. Кюстендил, 08.06.2026 г.

РАЙОНЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, XV-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на осми юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Калин К. Василев като разгледа докладваното от Калин К. Василев Частно гражданско дело № 20261520102223 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл. 410 и сл. ГПК.

Делото е образувано по заявление за издаване на заповед за изпълнение по образец от „А1 България“ ЕАД, ЕИК: 131468980, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул.

„Кукуш“ № 1, против длъжника С. И. Н., ЕГН **********, с посочен в заявлението настоящ адрес: *************, с искане за издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист за сумите, както следва: 536,47 EUR /петстотин тридесет и шест евро и 47 цента/ - главница за периода 10.02.2025 г. до 26.08.2025 г., като Задължението представлява неплатени суми за предоставени електронни съобщителни услуги обща стойност 236.61EUR, за които са издадени следните фактури: 498914732/10.02.2025г., по която дължимата сума е в размер на 36.54EUR, с падеж 25.02.2025г.; 700547322/10.03.2025г., по която дължимата сума е в размер на 56.47EUR, с падеж 25.03.2025г.;

702037658/09.04.2025г., по която дължимата сума е в размер на 39.78EUR, с падеж 24.04.2025г.; 703525344/09.05.2025г., по която дължимата сума е в размер на 54.77EUR, с падеж 24.05.2025г.; 705022787/10.06.2025г., по която дължимата сума е в размер на 40.70EUR, с падеж 25.06.2025г.; 706890405/09.07.2025г., по която дължимата сума е в размер на 8.35EUR, с падеж 24.07.2025г.; По Договор за продажба на изплащане от 12.02.2025г., по силата на който към услуга с номер *********** е закупено на изплащане устройство ********************, , дължимата сума е 299.86EUR., ведно със законната лихва върху главницата от 27.05.2026 г. до окончателното изплащане на задължението; 496,56 EUR /четиристотин деветдесет и шест евро и 56 цента/ - неустойка, Съгласно чл. 54.12 от ОУ, във вр. с разпоредбите на Договора при неплащане на дължими суми след изтичане срока за плащане, договорът с абоната се счита за едностранно прекратен по вина на абоната. Поради предсрочно прекратяване на договора по вина на абоната, са начислени неустойки в общразмер на 496.56EUR За задълженията, описани по-горе, са издадени следните счетоводни документи: 659186295/11.07.2025г., представляваща неустойка отстъпки от закупено устройство, по която дължимата сума е в размер на 182.40EUR, с падеж 11.07.2025г.; 659186287/11.07.2025г., представляваща неустойка отстъпки от цена на услуги, по която дължимата сума е в размер на 5.06EUR, с падеж 11.07.2025г.;

659186309/11.07.2025г., представляваща неустойка отстъпки от цена на услуги, по която дължимата сума е в размер на 102.27EUR, с падеж 11.07.2025г.; 659186308/11.07.2025г., представляваща неустойка 3 месечни такси, по която дължимата сума е в размер на 1

36.97EUR, с падеж 11.07.2025г.; 659186301/11.07.2025г., представляваща неустойка 3 месечни такси, по която дължимата сума е в размер на 26.85EUR, с падеж 11.07.2025г.;

659186294/11.07.2025г., представляваща неустойка отстъпки от цена на услуги, по която дължимата сума е в размер на 15.24EUR, с падеж 11.07.2025г.; 659186285/11.07.2025г., представляваща неустойка 3 месечни такси, по която дължимата сума е в размер на 6.11EUR, с падеж 11.07.2025г.; 659186293/11.07.2025г., представляваща неустойка 3 месечни такси, по която дължимата сума е в размер на 70.53EUR, с падеж 11.07.2025г.;

904384497/11.07.2025г., представляваща неустойка за невърнато оборудване, по която дължимата сума е в размер на 51.13EUR, с падеж 25.08.2025г.; 22,31 EUR /двадесет и две евро и 31 цента/ мораторна лихва върху сумата от 236,61 евро претендирана, като неплатени суми за предоставени ел. съобщителни услуги по рамков договор № ********** за периода о т 08.01.2023 г. до 26.05.2026 г., 20,02 EUR /двадесет евро и два цента/ мораторна лихва върху сумата от 299,88 евро претендирана, като неплатени суми за устройство по договор за продажба на изплащане към рамков договор № ********** за периода от 08.01.2023 г. до 26.05.2026 г., 36,05 EUR /тридесет и шест евро и пет цента/ мораторна лихва върху сумата от 496,54 евро претендирана, като неустойка за прекратяването на рамков договор №********** за периода от 19.05.2023 г. до 26.05.2026 г.както и сторените разноски – 18,89 EUR държавна такса и 76,69 EUR юрисконсултско възнаграждение.

Към заявлението са представени: пълномощно, вносна бележка за внесена държавна такса, договор за мобилни услуги, приложения към договора, общи условия и др.

Районен съд-Кюстендил, след като се запозна с подаденото заявление и приложенията към същото и след като прецени всички доказателства поотделно и в съвкупност, намери за установено следното:

Заявлението е представено в изискуемата се форма и е допустимо.

Районен съд - Кюстендил е местно компетентен да го разгледа.

Разглеждайки заявлението по същество, съдът намира, че направените с него искания за частично основателни. Съображенията за това са следните:

Вземането на молителя е от тези по чл.410, ал.1, т.1 от ГПК.

Съгласно чл. 411, ал. 2, т. 2 и 3 от ГПК, съдът отказва да издаде заповед за изпълнение, ако искането е в противоречие със закона или с добрите нрави, както и когато същото се основава на неравноправна клауза в договор, сключен с потребител, или е налице обоснована вероятност за това, за което съдът следи служебно още в заповедното производство (чл. 7, ал. 3, изр. 1 от ГПК). Според § 13, т. 1 от ДР на ЗЗП, потребител е всяко физическо лице, което придобива стоки или ползва услуги, които не са предназначени за извършване на търговска или професионална дейност, както и всяко физическо лице, което е страна по договор с търговец и действа извън рамките на своята професионална дейност.

В настоящия случай, от доказателствата по делото и най-вече от приложените към заявлението договори е видно, С. И. Н., за който се твърди, че е длъжник в правоотношенията си с „А1 България“ ЕАД, има качеството на потребител. Автономията на волята на страните да определят свободно съдържанието на договора, и в частност - да уговарят неустойка, е ограничена от това, че въпросното съдържание не може да противоречи на повелителните норми на закона и на добрите нрави.

Съгласно т. 3 от Тълкувателно решение № 1 от 15.06.2010 г. на ВКС по тълк. д. № 1/2009 г., ОСTK, условията и предпоставките за нищожност на клаузата за неустойка произтичат от нейните функции, както и от принципа за справедливост в гражданските и търговските правоотношения, а конкретната преценка следва да се прави към момента на сключване на договора.

Неравноправни са онези клаузи, които не отговарят на изискванията за добросъвестност и добри нрави и посредством които се създава значително неравновесие между търговеца, който е икономически по-силната страна, и потребителя - икономически по-слабата страна. От съдържанието на процесните договори, както и от общите условия 2 към същите, става ясно, че всяка от страните по облигационното правоотношение има възможност едностранно да го прекрати, когато другата не изпълнява своите задължения.

Въпреки това, в договора е предвидено, че когато се стигне до прекратяването му по вина на потребителя, последният е длъжен да заплати на търговеца неустойка в размер на оставащите абонаментни вноски до края на срока на договора, но не повече от три.

Потребителят дължи и възстановяване на част от ползваната стойност на отстъпките от абонаментните планове, съответстваща на оставащия срок на договора. В случаите, когато е предоставено устройство за ползване на услуги, потребителят дължи и разликата между стандартната цена на устройството и заплатената такава от него при предоставянето му, която съответства на оставащия срок на договора. Подобни уговорки в полза на потребителя, респективно - в тежест на търговеца, липсват. В случай, че потребителят се възползва от възможността да прекрати едностранно договора поради вина на оператора, не е регламентирано дружеството да заплати неустойка.

Предвид изложеното, уговорените неустойки несъмнено имат неравноправен характер, напускат рамките на присъщите им функции и са нищожни. Действително се налага изводът, че мобилният оператор, встъпвайки в договорни отношения с длъжника, се е възползвал от положението на икономически по-силна страна, която има възможност да повлияе върху правата и задълженията, които всеки от контрагентите ще поеме. Когато е уговорена неустойка при предсрочно прекратяване на договор за услуга, в размер на всички или дори на само няколко (в случая – три) неплатени абонаментни вноски, мобилният оператор по прекратения договор de facto ще получи имуществена облага от насрещната страна в такъв размер, какъвто би получил, ако договорът не беше прекратен, но без да предоставя на потребителя по-нататъшно ползване на услугата.

Освен това, процесните неустойки целят да компенсират оператора не за действително претърпените от него вследствие на неизпълнението (неплащането на конкретните месечни абонаментни вноски) вреди, а за пропуснатите от същия вследствие на едностранното прекратяване на договора ползи. По този начин се създават условия за неоснователно обогатяване на мобилния оператор, а това не се толерира от ЗЗП.

С предвиждането в договора, за едно и също неизпълнение, на две различни и едновременно дължими санкции, се надхвърлят обезпечителната и обезщетителната функции на неустойката и същата се явява необосновано висока (чл. 143, т. 5 от ЗЗП).

Самата клауза не е индивидуално уговорена, изхождайки от цялото съдържание на договора (чл. 146, ал. 2 от ЗЗП), поради което и същата е нищожна на основание чл. 146, ал. 1 от ЗЗП и не следва да се прилага.

Отделно от това, при предсрочно прекратяване на договора, което е предпоставка за основателността на претенцията за неустойка, е необходимо правото на прекратяване на облигационната връзка между страните да е надлежно упражнено. В случая се твърди, че договорът е едностранно развален от „А1 България“ ЕАД поради неизпълнение от длъжника на задължението да заплаща дължимата месечна цена на предоставените услуги.

Тъй като страните са избрали да сключат договора в писмена форма, следователно в писмена форма трябва да е и волеизявлението на кредитора за развалянето му поради неизпълнение на задължението на длъжника (арг. чл. 293, ал. 2 от ТЗ, във вр. чл. 87, ал. 1 от ЗЗД), което трябва да е достигнало до него.

По делото липсват доказателства, че заявителят е упражнил потестативното си право да развали договора, както и че волеизявлението му е достигнало до насрещната страна. Не може да се приеме като волеизявление за разваляне на договора издаването на фактура, в която е начислена неустойка, тъй като няма данни същата да е получена от длъжника по настоящото.

От всичко посочено се налага извод за нищожност на уговорките за заплащане на неустойка и мораторна лихва върху неустойката, поради което не може да породи целените правни последици и съответно съдът не следва да я уважава. Ето защо претенциите в размер на 496,56 евро - неустойка и 36,05 евро – мораторна лихва върху неустойката, няма да бъдат 3 уважени.

В частта за разноските и предвид частичното уважаване на заявлението, искането е основателно за размера на държавна такса от 9,84 евро, с оглед уважената част от претенцията.

В производството заявителят е представляван от юрисконсулт, на когото съдът на осн. чл. 78, ал. 8 от ГПК, във вр. с чл. 26 от Наредба за заплащането на правната помощ, определя възнаграждение в размер на 40,90 EUR (четиридесет евро и деветдесет цента) , тъй като производството не се отличава с фактическа и/или правна сложност. С оглед уважената част от претенцията, дължимият размер на юрисконсултското възнаграждение следва да бъде 21,30 евро.

Воден от горното, съдът

РАЗПОРЕДИ:

ИЗДАВА ЗАПОВЕД ЗА ИЗПЪЛНЕНИЕ, съгласно която С. И. Н., ЕГН **********, с посочен в заявлението настоящ адрес: ************* ДА ЗАПЛАТИ на „А1 България” ЕАД, ЕИК 131468980, със седалище и адрес на управление в гр. София, ул. „Кукуш” № 1, сумите, както следва: 536,47 EUR /петстотин тридесет и шест евро и 47 цента/ - главница за периода 10.02.2025 г. до 26.08.2025 г., като Задължението представлява неплатени суми за предоставени електронни съобщителни услуги обща стойност 236.61EUR, за които са издадени следните фактури: 498914732/10.02.2025г., по която дължимата сума е в размер на 36.54EUR, с падеж 25.02.2025г.; 700547322/10.03.2025г., по която дължимата сума е в размер на 56.47EUR, с падеж 25.03.2025г.; 702037658/09.04.2025г., по която дължимата сума е в размер на 39.78EUR, с падеж 24.04.2025г.; 703525344/09.05.2025г., по която дължимата сума е в размер на 54.77EUR, с падеж 24.05.2025г.; 705022787/10.06.2025г., по която дължимата сума е в размер на 40.70EUR, с падеж 25.06.2025г.; 706890405/09.07.2025г., по която дължимата сума е в размер на 8.35EUR, с падеж 24.07.2025г.; По Договор за продажба на изплащане от 12.02.2025г., по силата на който към услуга с номер *********** е закупено на изплащане устройство ********************, , дължимата сума е 299.86EUR., ведно със законната лихва върху главницата от 27.05.2026 г. до окончателното изплащане на задължението; 22,31 EUR /двадесет и две евро и 31 цента/ мораторна лихва върху сумата от 236,61 евро претендирана, като неплатени суми за предоставени ел. съобщителни услуги по рамков договор № ********** за периода от 08.01.2023 г. до 26.05.2026 г.; 20,02 EUR /двадесет евро и два цента/ мораторна лихва върху сумата от 299,88 евро претендирана, като неплатени суми за устройство по договор за продажба на изплащане към рамков договор № ********** за периода от 08.01.2023 г. до 26.05.2026 г.; както и сторените разноски – 9,84 EUR държавна такса и 21,30 EUR юрисконсултско възнаграждение.