Решение № 42 от 06.08.2026, Окръжен съд - Кюстендил

РЕШЕНИЕ

№ 42 гр. Кюстендил, 06.08.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ в закрито заседание на шести август през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Елисавета Г. Деянчева като разгледа докладваното от Елисавета Г. Деянчева Търговско дело № 20261500900027 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл.25 от Закона за търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел (ЗТРРЮЛНЦ) вр. глава XXI "Обжалване на определенията" ГПК.

Образувано е по жалба с вх. peг. № 20260710120123, депозирана от „Марси трейд 2018“ ЕООД, вписано в ТР при АВ с ЕИК ********, със седалище и адрес на управление гр. Кюстендил, Северна индустриална зона, ул. „Индустриална“ № 11, представлявано от управителя Г. С. Д., чрез адвокат Ю. М. от КАК, насочена срещу Отказ № 20260630112716/09.07.2026 г.н а длъжностно лице по регистрацията при Агенция по вписванията по Заявление за вписване на обстоятелства относно дружеството (А4) с вх. № вх. № 20260630112716/30.06.2026 г., с искане за промяна в обстоятелствата по партидата му относно превалутиране размера на капитала му от 10 лв. на 5 €, за което е приет от едноличния собственик нов учредителен акт.

Жалбоподателят счита отказа за незаконосъобразен и неоснователен.

Твърди, че длъжностното лице неправилно е приело, че освен исканите за вписване обстоятелства, в новия учредителен акт били налице и други промени.

Предвид всичко изложено се иска постановяване на съдебен акт, по силата на който да бъде отменен Отказ № 20260630112716/09.07.2026 г. н а длъжностно лице по регистрацията при Агенция по вписванията по Заявление за вписване на обстоятелства относно дружеството (А4) с вх. № вх. № 20260630112716/30.06.2026 г., с искане за промяна в обстоятелствата по партидата му относно превалутиране размера на капитала му от 10 лв. на 5 €, за което е приет от едноличния собственик нов учредителен акт.

1

На основание чл. 25, ал. 2, изр. 3 от ЗТРРЮЛНЦ АГЕНЦИЯ ПО ВПИСВАНИЯТА, не е депозирала писмен отговор.

Съдът, след като обсъди доводите на жалбоподателя и събраните по делото доказателства намира следното:

Регистърното производство е иницирано по Заявление за вписване на обстоятелства относно дружеството (А4) с вх. № вх. № 20260630112716/30.06.2026 г., с искане за промяна в обстоятелствата по партидата му относно превалутиране размера на капитала му от 10 лв. на 5 €, за което е приет от едноличния собственик нов учредителен акт. Към същото са приложени: Изрично писмено пълномощно;

Декларация относно истинността на заявените за вписване обстоятелства и приемането на представените за обявяване актове; решение на едноличния собственик на капитала и актуален дружествен договор/устав.

На 10.07.2026 г. е постановен атакуваният Отказ № 20260630112716/09.07.2026 г. н а длъжностно лице по регистрацията при Агенция по вписванията по Заявление за вписване на обстоятелства относно дружеството (А4) с вх. № вх. № 20260630112716/30.06.2026 г.

Аргументите на длъжностното лице по регистрация за постановяването му се основават на това, че: Съгласно чл. чл. 32.ал. 1 от ЗВЕРБ търговските дружества приемат изменения в документите по чл. 9, ал. 2, както и привеждат вътрешните си документи извън посочените в чл. 9, ал. 2 в съответствие с изискванията на този закон в срок до 12 месеца от датата на въвеждане на еврото в Република България.

Дружествата с ограничена отговорност представят за обявяване в търговския регистър заверен от органа, представляващ дружеството, препис от дружествения договор с отразен превалутирания по реда на чл. 31, ал. 4 размер на капитала, както и превалутиран размер на дяловете, с които съдружниците участват в капитала. В случая бил представен препис на учредителен акт, с отразен превалутирания по реда на чл.

31, ал. 4 размер на капитала, но в него били извършени и други приети изменения, освен превалутирания капитал. Заради това е прието, че обявяването на учредителния акт не е свързано само със задължението по 32, ал. 4 от ЗВЕРБ и заявителят не може да бъде освободен от такса. Посочено е, че заявлението е разпределено на длъжностното лице по регистрацията след изтичане на срока по чл. 19, ал. 2 ЗТРРЮЛНЦ, поради което нямало техническа, а и правна възможност, за даване на указания по реда на чл. 22, ал. 5 ЗТРРЮЛНЦ. При посочените мотиви и на основание чл.24 във връзка с чл.21, т.3, т.5 и т.11 от ЗТРРЮЛНЦ е отказано вписване по Заявление рег.№ 20260630112716 от 30.06.2026 г.

Срещу така постановения отказ на длъжностно лице от Търговския регистър към АВп е подадена настоящата жалба с вх. peг. № 20260710120123.

Видно от приложените писмени доказателства, жалбата е ПРОЦЕСУАЛНО 2

ДОПУСТИМА, тъй като изхожда от активно легитимирана страна в процеса (заявител в производството по вписване пред Агенцията по вписване); насочена е против акт, който подлежи на съдебен контрол (чл. 25 от ЗТРРЮЛНЦ); подадена е в преклузивния 7-дневен срок за обжалване по чл. 25, ал. 1 от ЗТРРЮЛНЦ.

Разгледана по същество, жалбата е ОСНОВАТЕЛНА по следните съображения:

С нормата на чл. 21, ал. 1 от ЗТРРЮЛНЦ, законодателят е задължил длъжностното лице по регистрацията да проверява дали е подадено заявление за исканото вписване, заличаване или обявяване, при спазване на предвидените за това форма и ред, дали заявеното обстоятелство подлежи на вписване и не е вписано, или представеният акт подлежи на обявяване и не е обявен в търговския регистър, дали заявлението изхожда от оправомощено лице, дали към заявлението са приложени всички документи, съгласно изискванията на закона, съответно подлежащият на обявяване акт, съществуването на заявеното за вписване обстоятелство и съответствието му със закона съобразно представените документи, съответно дали подлежащият на обявяване акт отговаря по външните си белези на изискванията на закона, дали е представена декларация по чл. 13, ал. 4 от ЗТРРЮЛНЦ, дали документите, които по силата на закон се съставят с нотариално удостоверен подпис или с нотариално удостоверен подпис и съдържание, са въведени в базата данни на Информационната система по чл. 286 от ЗН, и дали представените документи съответстват на въведените данни за тях в Информационната система, и платена ли е дължимата държавна такса. С оглед на това проверката, която следва да извърши длъжностното лице е формална и има за цел да провери и удостовери, чрез извършване на съответното вписване, че заявеното обстоятелство е надлежно удостоверено според изисквания на закона, от представените доказателства, съответно дали подлежащият на обявяване акт отговаря по външните си белези на изискванията на закона.

Горният извод се налага и от охранителния характер на регистърното производство, в рамките на което осъществяваните от Агенцията по вписванията правомощия са акт на административно съдействие.

Осъществявайки посочените по-горе правомощия длъжностното лице по регистрацията е приело, че са налице предпоставките на чл. 24 от ЗТРРЮЛНЦ, доколкото не е налице някое от предвидените в чл. 21 изисквания, без да съобрази, че когато към заявлението за вписване, заличаване или обявяване на търговеца или юридическото лице с нестопанска цел не са приложени всички документи, които се изискват по закон, или когато не е платена дължимата държавна такса, се следват указания на заявителя за отстраняване на нередовността. Те се оповестяват по електронната партида на търговеца или юридическото лице с нестопанска цел, а когато е подадено заявление за регистрация на търговеца или юридическото лице с 3 нестопанска цел – на електронната страница на агенцията, не по-късно от следващия работен ден от постъпването на заявлението в регистъра. В случаите, когато заявителят е посочил електронна поща, указанията се изпращат и на нея в срока по изречение второ. Заявителят може да изпълни дадените указания и да представи съответните документи чрез заявление по образец, определен с наредбата по чл. 31.

Длъжностното лице постановява отказ, ако тези указания не са изпълнени до изтичането на срока по чл. 19, ал. 2.

Както бе установено по-горе, регистърното производство е инициирано по заявление, с което е сезирана Агенция по вписванията с искане за вписване на промяна в обстоятелствата по партидата на дружеството относно превалутиране размера на капитала му от 10 лв. на 5 €, за което е приет от едноличния собственик нов учредителен акт. Искането е в съгласие с нормата на чл. 33, ал. 1 и ал. 2 от Закона за въвеждане на еврото в Република България (ЗВЕРБ), която сочи, че на датата на въвеждане на еврото вписаният в търговския регистър размер на капитала на дружество с ограничена отговорност се заменят със стойностите в евро и евроцентове, определени съгласно чл. 31, ал. 1, 2 и 4. Превалутирането по ал. 1 се извършва служебно от Агенцията по вписванията. В същото време нормата на чл. 32 от ЗВЕРБ въвежда специални изисквания за представяне на доказателства при заявяване на каквито и да е обстоятелства по партидата на дружеството в ТР, свързани с уреждане на правоотношения, възникнали поради обективиране на нови правно релавантни факти, а именно въвеждане на еврото в страната и необходимостта от превалутиране.

Нормата е специална по отношение нормите на ТЗ и ЗТРРЮЛНЦ и издадените въз основа на тях нормативни актове, като вменява в задължение на заявителя при подаване на първо заявление за вписване, заличаване или обявяване на каквито и да е обстоятелства след 01.01.2026 г. да представи за обявяване в търговския регистър и заверен от органа, представляващ дружеството, препис от дружествения договор с отразен превалутирания по реда на чл. 31, ал. 4 размер на капитала, както и превалутиран размер на дяловете, с които съдружниците участват в капитала. Според текста на чл. 32, ал. 3 от ЗВЕРБ, актуализираният дружествен договор следва да отразява не само превалутирането размера на капитала, но и превалутирането на дяловете на всеки от съдружниците, от което следва, че за разлика от досега, в договора следва да бъде посочен не само размер на дяловете на всеки от съдружниците като процент или идеална част, а и стойността им в евро, изчислена съобразно правилото на чл. 31, ал. 5, вр. ал. 4, вл. чл. 12 и 13 от ЗВЕРБ. В тази връзка и доколкото при превалутирането, както е в настоящия случай, е възможно да се получи разлика между стойността на капитала и стойността на дяловете на съдружниците, с цел съобразяване на изискването по чл. 117, ал. 2 от ТЗ "сумата от дяловете да бъде равна на капитала", в чл. 32, ал. 5 от ЗВЕРБ законът предвижда, че в случай, че за запазване правата на съдружниците в дружество с ограничена отговорност в 4 съответствие с чл. 30 при превалутиране на техните дялове в капитала се налага изменение на превалутирания по реда на чл. 31, ал. 4 капитал, изменението може да бъде само до размер на 5 на сто от вписания капитал и следва да се извърши по реда за изменение на дружествения договор. В този случай правилата на Търговския закон за увеличаване и намаляване на капитала не се прилагат, т. е. достатъчно единствено да бъде взето решение за намаляване на капитала от ОС на съдружниците.

Преди за заяви искането си заявителят в случая е приел изменения в учредителния си акт/устав, отразяващи превалутирането на капитала в регистъра в съответствие с изискванията на ЗВЕРБ, с учредителен акт от 18.06.2026 г. При сравнение на този акт, с вписания по партидата на дружеството в Търговския регистър актуален такъв, се констатират различия не само досежно изискването на чл. 33 от ЗВЕРБ, но и такива, касаещи формата и начина на вземане на решенията от собственика на капитала. Поради това действително не може да се приеме, че са били налице условията за вписване на заявените обстоятелства единствено относно сочената от закона необходимост за превалутиране. Заради това и доколкото Търговският регистър не събира държавна такса за това специфично вписване, до заявителят са се следвали указания за прецизиране на заявлението и заплащане на необходимата държавна такса. Въпреки че Агенцията по вписванията е закъсняла с разпределението и разглеждането на заявлението и приложените с него документи, липсва законова основа да се приеме, че това може да лиши заявителя от правото му да го поправи, както е приело в случая длъжностното лице, постановило атакувания отказ. Приемайки, че заявителят не може да бъде освободен от такса, то е следвало да укаже възможността за заплащането на такава в конкретен размер, като срокът за това би следвало да тече от момента на разглеждането на постъпилото заявление. Без да изпълни процедурата по даване на указания за заплащане на такса, длъжностното лице е допуснало нарушение на процесуалните правила, приемайки, че посоченият в нормата на чл. 19, ал. от ЗТРРЮЛНЦ инструктивен срок има негативни последици за заявителя. Наред с това, непосочването на кои конкретни непълноти и/или грешки в подаденото от жалбоподателя заявление той следва да поправи, ако има такива, са пречка да се проведе контрол дали мотивът за отказ отговаря на фактите по преписката. Сочейки, че в случая е представен учредителен акт, в който наред с превалутирането на капитала са приети и други промени, без изрично да ги посочи, длъжностното лице е поставило акт за отказ, който обективно не съдържа мотиви.