Решение № 3091 от 08.11.2022, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 3091 гр. София, 07.11.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Е СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Иванка Иванова

Членове:

Петър Люб. Сантиров

Виктория М. Станиславова при участието на секретаря Елеонора Анг. Георгиева като разгледа докладваното от Виктория М. Станиславова Въззивно гражданско дело № 20211100508577 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК

С Решение № 20080663/29.03.2021 г., постановено по гр. д. № 21448/202 0 г. по описа на Софийски районен съд, II Гражданско отделение, 53 състав, е отхвърлен предявеният от „Н.“ ЕООД срещу „А.К.“ ЕООД иск с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1, вр. чл. 266, ал. 1 ЗЗД за заплащане на сумата в размер на 2 603,04 евро – дължим остатък от възнаграждение по Договор за технически услуги от 10.06.2018 г. и Анекс № 1 към него, за която сума е издадена фактура № 114/17.01.2020 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба – 02.06.2020 г., до окончателното плащане. С първоинстанционното решение, „А.К.“ ЕООД е осъден да заплати на „Н.“ ЕООД сумата в размер на 492 евро – разходи за хотелиерски услуги за периода 11.07.2018 г. – 23.07.2018 г., дължими на основание т. 3.2 от Договор за технически услуги от 10.06.2018 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба – 02.06.2020 г. , до окончателното плащане. На основание чл. 78, ал. 1 ГПК в тежест на ответника са възложени сторените от ищеца разноски в производството пред СРС в общ размер на 206,48 лева съобразно уважената част от предявените искове. На основание чл. 78, ал. 3 ГПК в тежест на ищеца са възложени сторените от ответника разноски в производството пред СРС в общ размер на 1 159,34 лева съобразно отхвърлената част от предявените искове.

С определение № 20112151/10.05.2021 г., постановено по реда на чл. 248 ГПК, Софийски районен съд е оставил без уважение искане на „Н.“ ЕООД за изменение на решението в частта за разноските.

Срещу първоинстанционното решение в отхвърлителната му част е подадена въззивна жалба от ищеца „Н.“ ЕООД, чрез адвокат Й. Л.-П.. Релевират се оплаквания за незаконосъобразност и неправилност на решението в обжалваната част. Считат се за неправилни правните изводи на Софийски районен съд, че приложим в отношенията между страните по делото е Анекс № 1 към договор от 10.06.2018 г., несъдържащ подпис на представител на ищеца, в качеството му на изпълнител по процесния договор за технически услуги, но приет от последния чрез конклудентни действия. Счита, че дори и да се споделят тези изводи на съда, в т. 2 от Анекс № 1 към договор от 10.06.2018 г. се констатира разминаване между изписаната словом и с цифри сума, като за меродавна следва да се счита 1 изписаната с букви, в каквато насока цитира практика на ВКС. Твърди, че действителната воля на страните в случая е била да уговорят седмично възнаграждение за изпълнителя в размер на 3 088 евро. Счита, че изготвянето на Анекс № 1 към договор от 10.06.2018 г., съдържащ подписа само на възложителя, представлява недопустимо едностранно изменение на договора за технически услуги. В този смисъл сочи, че съгласно т. 6 от последния евентуални изменения или допълнения на договора са възможни единствено при допълнително споразумение между страните, изготвено в писмена форма. Твърди допуснати от първоинстанционния съд процесуални нарушения при изготвянето на доклада, като поддържа, че СРС не му е указал, че не сочи доказателства за това, че процесните фактури представляват частично осчетоводяване на дължимите от ответника суми. В тази връзка с въззивната жалба прави доказателствено искане за допускане на разпит на един свидетел за установяване начина на осчетоводяване на фактурите. При тези аргументи моли за отмяна на първоинстанционното решение в обжалваната част и за постановяване на друго решение, с което предявеният иск да бъде уважен. Претендира разноски по делото.

Срещу първоинстанционното решение в осъдителната част, в законоустановения срок по чл. 263, ал. 2 ГПК, е подадена насрещна въззивна жалба от ответника „А.К.“ ЕООД, чрез адвокат П. Ц.. Излагат се оплаквания за неправилност на решението в обжалваната част. Твърди се, че с процесния договор за технически услуги е регламентирано единствено задължение за възложителя за заплащане на сторените от изпълнителя транспортни разходи, но не и на разходите за настаняване, включително хотелиерски услуги. Моли се за отмяна на решението в обжалваната част и за постановяване на друго решение, с което искът да бъде отхвърлен. Претендират се разноски по делото.

В насрещната въззивна жалба е инкорпориран отговор на въззивната жалба, депозирана от „Н.“ ЕООД, в който се излагат съображения за нейната неоснователност.

Срещу определението на Софийски районен съд, постановено по реда на чл. 248 ГПК, е подадена частна жалба от ищеца „Н.“ ЕООД, чрез адвокат Й. Л.-П.. Излагат се оплаквания за неправилност на обжалваното определение. Твърди се, районният съд не е обсъдил своевременно релевираното от страната възражение за прекомерност на претендираното от насрещната страна адвокатско възнаграждение. С оглед липсата на фактическа и правна сложност на делото и предвид броя на проведените по него открити съдебни заседания /само едно/ моли адвокатското възнаграждение да бъде намалено до минимално предвидения в Наредбата за минималните адвокатски възнаграждения размер.

В срока по чл. 276, ал. 1 ГПК насрещната страна по частната жалба – „А.К.“ ЕООД, чрез процесуалния представител адвокат П. Ц., изразява становище за неоснователност на жалбата и моли тя да бъде оставена без уважение.

С определение от 18.10.2021 г., постановено по реда на чл. 267 ГПК, въззивният съд е оставил без уважение направените от въззивника доказателствени искания за изслушване на един свидетел поради липса на поддържаните предпоставки по чл. 266, ал. 3 ГПК.

В проведеното на 29.04.2022 г. открито съдебно заседание пред въззивната инстанция, въззивникът „Н.“ ЕООД, редовно призван, се представлява от адвокат Й. Л.-П..

Поддържат се депозираните въззивна и частна жалба. Не се правят доказателствени искания.

В проведеното на 29.04.2022 г. открито съдебно заседание пред въззивната инстанция, ответникът по въззивната жалба и жалбоподател по насрещната въззивна жалба „А.К.“ ЕООД, редовно призован, се представлява от адвокат П. Ц.. Поддържа се отговорът на въззивната жалба и депозираната насрещна въззивна жалба. Не се правят доказателствени искания.

Софийският градски съд, Гражданско отделение, II Е въззивен състав, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт и възраженията на насрещната страна, приема за установено от фактическа страна следното:

Първоинстанционният съд е сезиран с кумулативно съединени искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 266, ал. 1 ЗЗД.

В исковата молба се твърди, че между страните е възникнало облигационно правоотношение по Договор за технически услуги от 10.06.2018 г. и Анекс № 1 към него от същата дата, сключен между „А.К.“ ЕООД – като възложител, и „Н.“ ЕООД – като изпълнител, по силата на който изпълнителят е поел ангажимент да осигури авиационен технически персонал, посредством който да осъществява техническо обслужване на възложителя, срещу насрещно задължение на възложителя да заплаща възнаграждение за 2 извършваните услуги, определено в Анекс № 1 към договора от 10.06.2018 г., в размер на 3 088 евро /за една работна седмица/ или 441,12 евро на ден. Съгласно уговореното в т. 2.2. от договора възнаграждението следвало да бъде заплатено в срок от 7 работни дни от издаване на фактурата. Предвидено било при извършване на услугите извън териториалните граници и землището на гр. София възложителят да осигури отделна стая в хотел стандарт минимум три звезди или еквивалентен апартамент, в който да се настани техническият персонал на изпълнителя, както и да заплати направените транспортни разходи. Във връзка с процесния договор изпълнителят издал 11 броя фактури за извършени консултантски и технически услуги, както следва: фактура № 57/02.07.2018 г. – за изработени 18 дни по цена в евро за ден в размер на 427,50 евро, фактура № 60/24.07.2018 г. – за изработени 14 дни по цена в евро за ден в размер на 427,50 евро; фактура № 64/22.08.2018 г. – за изработени 14 дни по цена в евро за ден в размер на 427,50 евро, фактура № 67/17.09.2018 г. – за изработени 14 дни по цена в евро за ден в размер на 427,50 евро, фактура № 70/18.10.2018 г. – за изработени 17 дни по цена в евро за ден в размер на 427,50 евро, фактура № 73/27.11.2018 г.

– за изработени 14 дни по цена в евро за ден в размер на 427,50 евро, фактура № 75/22.12.2018 г. – за изработени 14 дни по цена в евро за ден в размер на 427,50 евро, фактура № 78/20.01.2019 г. – за изработени 14 дни по цена в евро за ден в размер на 427,50 евро, фактура № 80/18.02.2019 г. – за изработени 14 дни по цена в евро за ден в размер на 427,50 евро, фактура № 83/12.03.2019 г. – за изработени 14 дни по цена в евро за ден в размер на 427,50 евро, и фактура № 78/20.01.2019 г. – за изработени 12 дни по цена в евро за ден в размер на 427,50 евро. Видно от издадените фактури ищецът бил фактурирал предоставените услуги на по-ниска цена от договорената с Анекс № 1 от 10.06.2018 г., а именно на цена 427,50 евро на ден, вместо на уговорената 441,12 евро на ден. Поради това изпълнителят издал изравнителна фактура № 114/17.01.2020 г. за сумата от 2 602,51 евро с вкл. ДДС – разликата между уговореното и действително дължимо възнаграждение по договора и фактурираното, чиято стойност претендира по делото. На основание т. 3.2. от договора претендира заплащане и на сумата от 492 евро с вкл. ДДС – разходи за настаняване и престой в хотел в гр. Мадрид, Кралство Испания, в периода 11.07.2018 г. – 23.07.2018 г.

При така изложеното моли за уважаване на предявените искове и за присъждане на сторените разноски по делото.

В законоустановения срок по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от „А.К.“ ЕООД, с който оспорва като недопустим предявения иск за заплащане на разходи за настаняване в хотел в размер на 492 евро с вкл. ДДС, а по същество изразява становище за неоснователност на заявените претенции. Не оспорва съществуването на валидно облигационно правоотношение между страните по договор за технически услуги от 10.06.2018 г., като сочи, че договорът бил прекратен на 13.04.2019 г. Заявява, че първоначално страните са договорили възнаграждение за предоставените технически услуги в размер на 3 088 евро на седмица, но при последващи разговори намалили възнаграждението до размера на 2 992,50 евро на седмица. Поддържа, че с конклудентни действия изпълнителят бил потвърдил обвързаността си по договора срещу възнаграждение в намаления размер от 2 992,50 евро или 427,50 евро/ден, в какъвто размер за целия период на действие на договора фактурирал предоставените услуги. В този смисъл счита, че е погасил изцяло задълженията си процесния договор. Не оспорва, че има задължение по договора да осигури хотел съобразно изискванията на изпълнителя, но твърди, че това задължение не включва заплащане на разходите за самия престой. Моли за отхвърляне на предявените искове. Претендира разноски по делото.

По делото е приет като писмено доказателство Договор за технически услуги от 10.06.2018 г., двустранно подписан и неоспорен от страните, съгласно който „А.К.“ ЕООД – като възложител, възлага на „Н.“ ЕООД – като изпълнител, осигуряването на квалифициран авиационен технически персонал за изпълнение на техническото обслужване на възложителя и на неговите клиенти. Съгласно т. 2.1. от договора за осъществяване предмета на договора възложителят заплаща на изпълнителя сума, посочена в отделен анекс към договора. Съгласно т. 2.2 плащането на сумата по т. 2.1. следва да се извърши в срок до 7 работни дни след представяне на фактура от изпълнителя. В т. 3.2. страните са уговорили, че при извършване на услуги извън територията на гр. София, възложителят се задължава да осигури на изпълнителя отделна стая в хотел стандарт минимум три звезди или еквивалентен апартамент, а в т. 3.3, че при извършване на услуги извън територията на гр.