Решение № 2509 от 17.05.2023, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 2509 гр. С., 17.05.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-20 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Албена Ботева при участието на секретаря Екатерина К. Тодорова като разгледа докладваното от Албена Ботева Гражданско дело № 20221100103277 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 124 и сл. ГПК.

Образувано е п о искова молба искова молба с вх.№ 18558/30.03.2022 г., предявена от С. Л. Г., с ЕГН: **********, с адрес: гр. С., ж.к. ****, против ЗАД „Б.В.И.Г.“ АД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: гр. С., пл. „****“ № 5.

Ищецът С. Л. Г. твърди, че на 23.05.2009 г., около 01.00 ч., в гр. С., на кръстовището, образувано от бул. „П. Ю. Тодоров“ и ул. „Бяла Черква“, П.В.П., при управление на лек автомобил „Фолксфаген Голф“, с peг. № СА **** ВН, нарушил правата за движение по пътищата и реализирал пътнотранспортно произшествие (ПТП) с мотоциклет „Сузуки“, с peг. № С **** X, управляван от ищеца.

В резултат на описаното ПТП, ищецът получил тежки травматични увреждания, изразяващи се в счупване на лявата подбедрица на три места, счупване на тазобедрената става, тежка лицева рана на лявата подбедрица.

Ищецът твърди, че към датата на ПТП, по силата на застрахователна полица № 0310847100048579, валидна от 27.08.2008 г. до 26.08.2009 г., ответникът е застраховал гражданската отговорност на лицата, управляващи правомерно лек автомобил „Фолксфаген Голф“, с peг. № СА **** ВН , включително и на водача П.В.П..

С влязло в сила решение по гр.д. № 10206/2009 г. по описа на 1

Софийски градски съд, ЗАД „Б.В.И.Г.“ АД било осъдено да заплати на ищеца застрахователно обезщетение за претърпените неимуществени вреди, настъпили в резултат на пътно-транспортното произшествие от 23.05.2009 г.

С времето, здравословното състояние на ищеца се влошило, тъй като имал болки и нестабилност в лява тазобедрена става, което прогресирало през последните 3 години със скованост и ограничение на подвижността и нестабилност при стъпване. Левият крак на ищеца се скъсил значително.

Ищецът имал затруднения при придвижването и самообслужването си.

Получил хипотрофия на бедрената става и на глутеалната мускулатура на крайника. Имал болка в лява ингвинална на нивото на ставата и глутеално при тестване и натоварване, със силно ограничени движения, скъсяване на левия крак с 2.5 см. Установено било, че ищецът има посттравматична коксартроза на лява тазобедрена става. На 02.11.2021 г., ищецът постъпил в МБАЛ „Полимед” ООД, отделение по ортопедия и травматология и била извършена тотална смяна на тазобедрена става. Към предявяване на исковата молба, ищецът не бил излекуван напълно, изпитвам силни болки, не можел да ходи самостоятелно и използвал помощни средства. Не било сигурно и че крайникът му няма да бъде скъсен.

Предвид изложеното, ищецът моли да бъде постановено решение, с което ответникът да бъде осъден да му заплати сумата от 30 000 лева, представляваща обезщетение за допълнително претърпените от него неимуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от 02.11.2021 г. до окончателното им изплащане. Ищецът претендира и направените по делото разноски.

В срока по чл. 131 ГПК, ответникът ЗАД „Б.В.И.Г.“ АД е депозирал отговор на исковата молба. Ответникът не оспорва, ч е към датата на процесното ПТП – 23.05.2009 г., по силата на договор за застраховка „Гражданска отговорност“, е застраховал гражданската отговорност на П.В.П., като водач на лек автомобил „Фолксфаген Голф“, с peг. № СА **** ВН, че с влязло в сила решение по гр.д. № 10206/2009 г. на СГС, е бил осъден да заплати на ищеца застрахователно обезщетение за претърпените неимуществени вреди, настъпили в резултат на ПТП от 23.05.2009 г., както и че на 07.12.2021 г., ищецът го поканил да му заплати застрахователно обезщетение.

Ответникът оспорва иска с възражението, че е недопустим, евентуално - неоснователен.

На първо място, ответникът релевира възражение за изтекла погасителна давност. В тази връзка сочи, че застрахователното събитие е настъпило на 23.05.2009 г., а искова молба е депозирана на 30.03.2022 г. – след изтичане на петгодишния давностен срок. Излага съображения, че ищецът не е заявил от кой момент точно е настъпило евентуалното влошаване на здравословното му състояние, а само, че същото: „прогресира през последните 3 години със скованост и прогресиращо ограничение на подвижността и нестабилност при стъпване. Левият ми крак се е скъсил 2 значително“. Освен това, оценката на работоспособност в т. 9, водещата диагноза в. 13 и описанието на общото заболяване в т.13.1. в двете решения на ТЕЛК (ЕР на ТЕЛК от 06.06.2018 г. и ЕР на ТЕЛК от 29.05.2015 г.) били напълно идентични, поради което и описаните в исковата молба усложнения били налични още през 2015 г. Отделно от това, Експертните решения на ТЕЛК били издадени за вече настъпили заболявания и/или усложнения.

С оглед на това, ответникът оспорва, че през последните три години е настъпило усложнение и/или промяна в здравословното състояние на ищеца, кто извършената операция за смяна на става на 02.11.2021 г. била следствие на вече настъпило и налично усложнение и влошаване години преди това.

Ответникът оспорва, че е налице ексцес, като се позовава на съдебната практика, според която суми във връзка с търпими щети за присъдения вече период се дължат само при непредвидимо влошаване на здравословното състояние на увредения. Ново обезщетение за влошаване на здравословното състояние може да се присъди само ако това влошаване е в причинна връзка с първоначалното увреждане и ако влошаването не е било предвидено и съобразено и ако въобще има влошаване с оглед на обстоятелството, че от вече постановените съдебни решения съдът вече се е произнесъл по тези въпроси.

Ответникът сочи, че посочените в исковата молба усложнения и увреждания на ищеца са били налични още през 2015 г., включително и че скъсяването на крайника е настъпило и диагностицирано още през 2015 г., а не през последните 3 години. Поради това, ответникът оспорва да е налице основание за изплащане на застрахователно обезщетение. Сочи, че не ясно в кой момент, евентуално, е настъпило усложнение и/или промяна на здравословното състояние на пострадалия, както и в какво се състои то и дали е в пряка причинна връзка с процесното ПТП от 2009 г.

Евентуално, ответникът счита, че претенцията на ищеца е завишена по размер и не съответства на понятието „справедливост“ по смисъла на чл. 52 ЗЗД и та трайната съдебна практика. Ответникът оспорва и претенцията за лихва Моли, искът да бъде отхвърлен.

Съдът приема от фактическа и правна страна следното:

Предявен е иск с правна квалификация чл. 267, ал.1 КЗ, вр. чл. 226, ал.1 КЗ–отм., но приложим съгласно § 22 о КЗ, обн., ДВ, бр. 102 от 29.12.2015 г., в сила от 01.01.2016 г.

3

Съгласно чл. 226, ал. 1, КЗ (отм.), увреденият, спрямо който застрахованият е отговорен, има право да иска обезщетението пряко от застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност”, който, съгласно ал.

2 на чл. 226 КЗ (отм.), може да прави възраженията, които произтичат от договора и от гражданската отговорност на застрахования. Видно от законовата разпоредба, за да бъде уважен иска, следва да бъде установено наличието на валидно правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност” между ответника - застраховател и делинквента относно управлявания от последния автомобил. Наред с това, за да се ангажира отговорността на застрахователя, следва да са налице и всички кумулативни предпоставки от фактическия състав на чл. 45 от ЗЗД /деяние, вреди, противоправност, причинна връзка и вина/, пораждащи основание за отговорност на прекия причинител – застрахован за обезщетяване на причинените вреди, тъй като отговорността на застрахователя е функционално обусловена от отговорността на застрахования деликвент и има вторичен характер – застрахователят дължи обезщетение за вредите, доколкото застрахованият е отговорен спрямо увреденото лице за репатрирането им. Вината се предполага – чл. 45, ал.2 от ЗЗД, като опровергаването на тази презумпция е в тежест на ответника при условията на обратно пълно доказване.

В настоящия случай, не се спори по делото, че към датата на процесното ПТП – 23.05.2009 г., по силата на Договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“, сключен във формата на застрахователна полица № 0310847100048579, валидна от 27.08.2008 г. до 26.08.2009 г., ЗАД „Б.В.И.Г.“ АД е застраховало гражданската отговорност на лицата, управляващи правомерно лек автомобил „Фолксфаген Голф“, с peг. № СА **** ВН, включително и на водача П.В.П.. Този факт е приет за безспорен и ненуждаещ се от доказване в отношенията между страните по делото (с определението от 01.09.2022 г.).

Не се спори по делото, че на 23.05.2009 г., около 01.00 ч., в гр. С., на бул.,П.Ю.Тодоров”, П.В.П., при управление на лек автомобил „Фолксфаген Голф“, с peг. № СА **** ВН, е нарушил правилата за движение по пътищата, и е реализирал пътно-транспортно произшествие, с мотоциклет „Сузуки“, с peг. № С **** X, управляван от ищеца.

Не се спори по делото, че с решение от 10.12.2010 г. по гр.д. № 10206/2009 г. по описа на СГС, І ГО, 10 състав, ЗАД „Б.В.И.Г.“ АД е осъдено да заплати на С. Л. Г., на основание чл. 226, ал. 1 КЗ, сумата от 45 000 лева – застрахователно обезщетение за неимуществените вреди, претърпени от ищеца във връзка с ПТП, настъпило на 23.05.2009 г., ведно със законната лихва, считано от 23.05.2009 г. до окончателното плащане, като искът е отхвърлен за разликата до пълните предявени размери.

За да постанови решението, съдът е приел, че в резултат на ПТП от 23.05.2009 г., С. Л. Г. е получил следните травматични увреждания:

Открито двойно счупване на костите на лявата подбедрица;

Счупване на главата на лявата бедрена кост с изкълчване на лявата тазобедрена става;

Разкъсно – контузна рана на предната повърхност на лявата подбедрица:

3/7 см.

В решението си СГС е приел, че ищецът е бил приет за лечение във ВМА, където е била извършена оперативна интервенция – изкълчената тазобедрена става е била наместена, а счупените кости на подбедрицата са 4 стабилизирани с външни фиксатори. На 16.06.2009 г., С. Л. Г. отново е бил приет за лечение във ВМА – за извършване на пластика, като раневият дефект е покрит с нова кожа. През периода от 14.08.2009 г. до 25.08.2009 г., ищецът отново е бил приет за лечение в болница и е извършена нова операция, при която външният фиксатор е свален. Лечението на ищеца продължава и към постановяване на съдебното решение и се очаквало да приключи до 1 година от деня на злополуката, а възстановителния период – над 1 година.

Състоянието на ищеца било стабилизирано, но той се движел затруднено с помощта на бастун, като натоварвал левия квала начална коксартроза.

Забавеното срастване на счупените кости на лявата подбедрица ще удължи лечението над 1 година.

С оглед на така установените факти, съдът е определил обезщетение за неимуществени вреди в размер на 45 000 лева.

Видно от извършеното отбелязване, решението е влязло в сила на 28.09.2012 г.

По силата на чл. 297 ГПК, влязлото в сила решение е задължително за страните, за съда, който го е постановил, и за всички други съдилища и учреждения в Република България. Следователно и при отчитане на обективните и субективни предели на влязлото в сила съдебно решение, настоящият състав следва трябва да зачете силата на пресъдено нещо на съдебния акт и да приеме, че от него се установява, освен противоправното деяние на застрахования при ответника водач, но и получените от ищеца увреждания.

Спорно е между страните обстоятелството дали е налице ексцес при ищеца, дали ответникът е репарирал в пълен обем вредите, с оглед постановеното решение, дали е налице влошаване на здравословното му състояние, намиращо се в причинно-следствена връзка с ПТП, и ако е налице – кога е настъпило това влошаване.

По настоящото дело е прието основното и допълнителното заключение по съдебно-медицинската експертиза, извършена от вещото лице д-р М. М..

Вещото лице по СМЕ е описало уврежданията на ищеца от процесното ПТП и проведеното през 2009 г. лечение. Посочило е също, че още на 12.11.2009 г. са поставени индикации във връзка със забавено костно зарастване на костите на лявата подбедрица за частична резекция /отстраняване/ на част от лявата голямопищялна кост и автоостеопластика. На 03.11.2021 г. е направена тотална смяна на лявата тазобедрена става с Zimmer-Biomet-TRILOGY IT Acetabular System за безциментна фиксация, BIOLOX delta Ceramic Taper Liner, BIOLOX OPTION head и Fitmore Hip Stem uncemented. Констатирало е, че видно от оперативния протокол от 03.11.2021 г., налице е тежкостепенна артроза с периацетабуларни остеофити, субхондрална склероза, деформация 5 на ставните повърхности и тежка деформация на бедрената глава. След отстраняване на бедрената глава и наличните винтове, са обработени ацетабулума и бедрения канал и е имплантирана безциментна тазобедрена ендопротеза.