Протокол № 27 от 01.06.2026, Окръжен съд - Сливен

ПРОТОКОЛ

№ 27 гр. Сливен, 01.06.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – СЛИВЕН в публично заседание на първи юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Светослава Б. Костова при участието на секретаря Пенка М. Стоянова

Сложи за разглеждане докладваното от Светослава Б. Костова Търговско дело № 20252200900070 по описа за 2025 година.

На именното повикване в 10:00 часа се явиха:

Ищцовото дружество „Фрукто Сливен“ АД, се представлява от процесуален представител по пълномощие адв. С. Д. П.-А.а от АК - В. и от адв. К. К. от АК – В..

Ответното дружество „Водоснабдяване и канализация – Сливен“ ООД, редовно призовано се представлява от адв. В. Г. от САК.

АДВ. А.А: Да се даде ход на делото.

АДВ. К.: Да се даде ход на делото.

АДВ. Г.: Да се даде ход на делото.

Съдът счита, че няма процесуална пречка за даване ход на делото, поради което

О П Р Е Д Е Л И:

ДАВА ХОД на делото.

АДВ. А.А:Уважаема г-жо Председател, поддържам исковата молба, като по отношение на допълнителният отговор на ответника, който получихме с определението за насрочване на днешното съдебно заседание, имам няколко оспорвания. На първо място оспорвам представеният Констативен протокол от 06.08.2025 година, представен от ответника с допълнителния отговор досежно достоверна дата и съдържание. Считаме, че същият е антидатиран, съставен за нуждите на настоящото производство, ведно с приложеният към него Протокол № 119/31.07.2025 година, за който ответникът с допълнителния отговор твърди, че е неразделна част от Констативен протокол от 06.08.2025 1 година. Не оспорваме, че същият е подписан от представител на ищеца, когато е взета самата проба. Представителят е присъствал само на водовземането, но не и на анализа на пробата, като резултатите в графа „Резултат“ са допълнени ръкописно след това. Твърдим, че към момента на подписване на протокола тази графа е била празна. Оспорвам по реда на чл. 193 от ГПК истинността на този документ, в частта на ръчно дописаните й текстове. Твърдя, че тези ръкописни добавки не са съществували към момента на подписване на документа. Като моля ако ответникът заяви, че ще се ползва от Констативен протокол от 06.08.2025 година, ведно с неразделното приложение към него от 31.07.2025 година по отношение на ръчно-дописаните части от него, съдът да открие производство по чл. 193 ГПК за проверка на истинността му. Моля на основание чл. 190 от ГПК съдът да задължи ответника да представи намиращите се у него оригинали на протокол от 06.08.2025 година и на твърдяното негово неразделно приложение Протокол № 119 от 31.07.2025 година в цялостния комплект, включително начина на физическо оформяне, прикачване, номериране, прошнуроване, тъй като ответникът черпи права от твърдението, че Протокол от 31.07.2025 година е приложение към Протокола от 06.08.2025 година.

АДВ. Г.: Уважаема госпожо Председател, оспорвам исковата молба и допълнителната искова молба. Поддържам изцяло отговора исковата молба и допълнителният отговор, заедно с всички приложени доказателства към тях.

Изрично заявявам, че желаем да се ползваме от тях. Ако разрешите коментар по възражението, което ищцовата страна направи: първо Протокол № 119/31.07.2025 година е приложен като доказателство № 2 към исковата молба от самия ищец. От него е видно, че той е с идентично съдържание, като Протокол № 119/31.07.2025 година, представен с допълнителния отговор. Към него няма дописвания и никакви разлики, ако бъде направен сравнителен анализ между двете копия. По отношение на оспорването, касаещо Констативният протокол от 06.08.2025 година, същия е съставен вътрешно в дружеството-ответник във връзка с Констативен протокол № 119. Същият не е антидатиран, не е изготвен за целите на настоящото производство и го съхраняваме в оригинал, както и Протокол № 119. Допълнителни доказателства ще заявя след малко.

Съдът ПРИСТЪПВА към устен ДОКЛАД на делото по реда на чл.146 от ГПК.

2

Предявена е искова молба от „Фрукто Сливен“ АД против „Водоснабдяване и канализация – Сливен“ ООД, в която се твърди, че ищецът е потребител, присъединен към канализационната мрежа, експлоатирана от ответника. Между тях е сключен Договор за отвеждане и пречистване на производствени отпадъчни води № РД-04-1614/28.03.2023 година, в който изрично е посочено, че се сключва и изпълнява на основание Наредба № 4 от 14.09.2004 година за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи (Наредба № 4) и Наредба № 7 от 14.11.2000 година за условията и реда за заустване на производствените отпадъчни води в канализационните системи на населените места (Наредба № 7), като урежда условията и реда за заустване на производствените отпадъчни води на ищеца в канализационната система на населеното място.

Съгласно чл. 15 от Договора „цените за отвеждане и пречистване на отпадъчните води се определят на база замърсеността на показатели, посочени в Таблица № 1, в три категории според замърсеността“. В Таблица № 1 към Приложение № 1 са въведени показатели и гранични стойности.

Сочи се, че в Приложение № 1 степента на замърсеност и съответната цена се определят едновременно по няколко показателя (рН, ХПК, БПК₅, неразтворени вещества), като за БПК₅ са приети граници, които се различават от регулаторно установените в Указанията на КЕВР за периода 2022-2026 година.

В чл. 16 от Договора е предвидена и санкционна клауза.

Видно от Протокол от извършен анализ № 119/31.07.2025 година на 31.07.2025 година ответникът е взел проби от производствените отпадъчни води на ищеца. Анализът на тези работи е извършен не от акредитирана лаборатория, а от ведомствена лаборатория на самия ответник.

Въз основа на резултатите от този вътрешноизвършен анализ ответникът е приел, че има превишение на определени показатели спрямо Приложение № 1 е и приложил методиката по чл. 15 и санкция по чл. 16 от Договора, като за съответния период е издал две отделни фактури: фактура № ******* година на обща стойност с ДДС – 123 219,42 лева, която сума е изцяло заплатена от ищеца по банкова сметка на ответника с платежно нареждане от 05.11.2025 година и процесната фактура № ******* от 29.08.2025 година на обща стойност с ДДС – 123 251,48 лева.

3

Сочи се, че сумите по процесната фактура № *******/29.08.2025 година не представляват цена за реално извършени ВиК услуги по отвеждане и пречистване на отпадъчни вода, а са изцяло санкционна сума по чл. 16 от Договора. Цената за услугата отвеждане и пречистване за същия период е начислена по фактура № ******* година, заплатена от ищеца и не е предмет на настоящия иск.

При съпоставяне на стойността на базовата фактура за услугата /фактура № ******* година/ и сумите по процесната санкционна фактура /******* от 29.08.2025 година/ се установява, че чрез санкцията по чл. 16 общо начислената от ответника сума за пречистване и отвеждане на отпадни вода за същия период се удвоява.

Твърди се, че ищецът не оспорва възникването на задължение за заплащане на цената за отвеждане и пречистване на отпадъчни води по утвърдените от КЕВР цени.

Оспорва се единствено санкционната сума, начислена по чл. 16 от Договора и отразена в процесната фактура № *******/29.08.2025 година поради следните съображения:

- процесният анализ е извършен в нарушение на Наредба № 7 и Наредба № 4, тъй като не е извършен от акредитирана лаборатория и не са спазени изискванията за пробовземане и констативни протоколи;

- договорната методика по чл. 15 и Приложение № 1 противоречи на Указания на КЕВР за определяне степента на замъресонст;

- санкционната клауза по чл. 16 е нищожна като противоречаща на закона, заобикаляща закона и противоречаща на добрите нрави;

- начислена санкция предтавлява по същество скрита надбавка върху допустимата нормативно и регулаторно определена цена за отвеждане и пречистване на отпадъчни води;

- размерът на неустойката е прекомерен спрямо задължението на ищеца .

Ответникът е изпратил до ищеца писмо – покана за плащане, в което поддържа, че сумата по фактура № *******/29.08.2025 година, в което поддържа, че сумата по фактура № *******/29.08.2025 г., е дължима и ако не бъде заплатена, ще преустанови водоподаването към обекта. Това поражда спор както относно съществуването на това вземане, така и относно действителността на клаузата по чл. 16 от Договора.

Предвид гореизложеното, от съда се иска да постанови решение, с което 4 да бъде признато за установено, че ищецът не дължи на ответника сумата в размер на 123 251,48 лева, представляваща договорна санкция (неустойка) по чл. 16 от Договора, начислена по фактура № *******/29.08.2025 година, която по своята икономическа същност представлява скрита надбавка върху цената за отвеждане и пречистване на отпадъчните води, в нарушение на задължението ВиК услугите да се предоставят единствено по одобрени и регулирани цени от КЕВР.

Исковата молба е връчена редовно на ответното дружество, като в законоустановения срок е депозиран писмен отговор по реда на чл. 131 от ГПК, в който подробно е изложена фактическата обстановка по спора, оспорванията от ответника и правни доводи в подкрепа на възраженията.

Сочи се, че освен Договора е разработен и Бизнес-план, в който в т. 4.

3 е направен анализ на качеството на отпадъчните води, постъпващи за пречистване. Съгласно таблица 58 на стр. 111 от Бизнес плана - ВиК Сливен провежда ежемесечен контрол на промишлените предприятия, заустващи отпадъчните си води в градската канализация, които не разполагат със собствени локални пречиствателни съоръжения. Същите предприятия обективно носят повишен риск за ВиК оператора, т.к. последният носи пряка отговорност пред контролните органи (РИОСВ, МОСВ) за качеството на отпадъчните води. В точка 3 (стр. 155) от Бизнес-плана са посочени предложенията за цени и приходи от ВиК услугите - в таблица 116 са посочени конкретно. Същите (касаещи ценообразуването за 2025 година), са одобрени с Решение № Ц-30 от 19.12.2024 година - качено на сайта на ВиК Сливен в секция „Цени".

Сочи се, че договорните отношения между ищцовото и ответното дружество съществуват от сключване на Договора, валидни са Общите условия, извършвани са доставки, издавани са фактури, които и са заплащани за период от 2003 до 2024 година.

Твърди се, че остойностяването на количество отпадъчна вода по процесната фактура е извършено правилно в съответствие с утвърдените цени за отвеждане на отпадъчните води, приложими към процесния договор между страните.

Относно възражението на ищеца за нищожност за чл. 16 от Договори се сочи за неоснователно, тъй като ищцовото дружество не е доказало нито едно 5 от твърденията си.

От съда се иска да постанови решение, с което да бъде отхвърлен като неоснователен, неправилен и недоказан предявеният от ищеца иск.

Претендират се разноски. Представени са писмени доказателства.

Препис от отговора е връчен на ищеца, който в указания от съда срок е депозирал допълнителна искова молба.

В същата се твърди, че макар формално дължимата сума, обозначена като „неустойка“, същата не е фиксирана санкция, не е обвързана с доказани конкретни вреди и не компенсира реално увеличени разходи, а се изчислява механично като процент върху регулирана цена. По този начин санкцията придобива икономически ефект, идентичен на увеличение на цената, поради което по своята икономическа същност представлява скрита ценова надбавка.

Клаузата на чл. 16 от договора не е одобрена от КЕВР, не е част от ценовото решение и не представлява регулаторно признат приход. В условията на регулирана дейност ВиК операторът не разполага с правомощие чрез договорна конструкция да въвежда механизми за увеличение на цената извън одобрената тарифа.

Одобреният Бизнес-план е резултат от нормативно установена процедура, при която цените се формират въз основа на пълна икономическа оценка на всички допустими разходи и рискове, но цената за отвеждане на отпадъчни води е фиксирана и еднаква за всички битови и промишлени потребители и независима от степента на замърсеност.

Изрично се заявява, че анализът на пробите не е извършен от акредитирана независима лаборатория, а от ведомствена лаборатория на самия ответник. Поради това се твърди, че липсва гаранции за обективност и безпристрастност при изследването, като съществува обосновано съмнение относно достоверността и надеждността на получените резултати. Поради това се поддържа, че получените проби и техните резултати не могат да служат като годно доказателствено средство.