Определение № 119 от 19.06.2026, Окръжен съд - Кърджали

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 119 гр. К., 19.06.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – К., I. СЪСТАВ, в закрито заседание на деветнадесети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Веселина Ат. Кашикова Иванова

Членове:

Деян Г. Събев

Йорданка Г. Янкова като разгледа докладваното от Деян Г. Събев Въззивно частно наказателно дело № 20265100600199 по описа за 2026 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 243 ал. 8 НПК.

С Определение рег. № 28/08.05.2026 год., постановено по Ч.н.д. № 102/2026 год., М. районен съд е потвърдил Постановление от 21.04.2026 год. на РП – К., ТО – М. за прекратяване на наказателното производство по досъдебно производство *3/2023 год. по описа на РУ – К., водено за престъпление по чл.206 ал.1 от НК, като законосъобразно и обосновано.

Против определението е постъпила въззивна частна жалба от адв.И. Б. от АК – К. – повереник на пострадалия А. М. П. от с.Д., общ.К., обл.К., която го обжалва като необосновано и незаконосъобразно, постановено в нарушение както на материалния закон, така и на процесуалните правила. Твърди се в жалбата, че в съдебният акт не се съдържал отговор на процесуалните въпроси по прекратяване на производството, изложени в жалбата й до РС – М..

Жалбодателят счита, че в събраните по делото доказателства се съдържали достатъчно фактически обстоятелства, обосноваващи извод за наличие на данни за извършено в съучастие умишлено престъпление от двамата свидетели К. и Д.Д.. Развива в жалбата си много подробни съображения относно признаците на състава на престъплението по чл.206 ал.1 от НК и относимостта на установените по делото факти и обстоятелства към тях.

Твърди се в жалбата още, че изводът на Районна прокуратура - К., че не е извършено престъпление по чл.206 ал.1 от НК, респ. по чл.209 ал.1 от НК, противоречал както на текста на чл.206 ал.1 от НК, така и на съдебната 1 практика на ВКС, която трайно приемала, че обсебване е налице при отказ за връщане на вещ, получена на правно основание, независимо от първоначалната договорка или от липсата на заблуда, като отказът за връщане на караваната при липса на плащане на цената е противозаконно присвояване по смисъла на чл.206 ал.1 НК. Неправилно прокуратурата била приела, че липсват данни за измама, без да анализира дали купувачите още при получаването на караваната са имали намерение да не заплатят цената.

Жалбодателят излага и съображения, че от обективните данни по делото липса на плащане, липса на доказателства за каквото и да е частично плащане, отказ за връщане на вещта, следвало, че още при получаването купувачите са имали измамливо намерение да се облагодетелстват, като получат караваната без да платят, които факти налагали допълнително разследване, а не прекратяване на производството. Счита, че Прокуратурата не е изпълнила задължението си по чл.226 ал.2 и 3 от НПК да провери дали разследването е проведено обективно, всестранно и пълно, като не са били извършени необходимите процесуални действия за изясняване на обективната истина - не е била назначена оценителна експертиза за стойността на караваната, не са били разпитани всички свидетели на предаването, не било проверено дали купувачите са извършвали подобни действия и с други лица, което правило постановлението е необосновано и преждевременно. Сочи, че Районен съд М. бил отменил първото постановление за прекратяване и бил дал задължителни указания за допълнително разследване и анализ на доказателствата, но Прокуратурата не била изпълнила тези указания, което представлявало съществено процесуално нарушение по смисъла на чл.243 ал.6 т.3 от НПК. Жалбодателят моли с жалбата си обжалваното определение на първоинстанционния съд да бъде отменено и делото да бъде върнато на Районна прокуратура – К. със задължителни указания относно прилагането на закона и за продължаване на разследването, с цел пълно изясняване на обективната истина.

Препис от жалбата е връчен на РП – К., ТО – М., която не е изразила становище по нея.

Окръжният съд, като извърши проверка изцяло н а правилността на обжалваното определение, в изпълнение на правомощията си по чл.243 ал.8 от НПК, приема за установено следното:

Жалбата е подадена в законоустановения срок срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и от легитимирано да обжалва определението на 2 първоинстанционния съд лице, поради което същата е процесуално допустима.

Разгледана по същество, жалбата е основателна.

Досъдебно производство *3/2025 год. по описа на РУ – К. при ОД на МВР - К. е образувано с Постановление на прокурор при Районна прокуратура – К., ТО – М. от 02.06.2025 год. по реда на чл.212 ал.1 от НПК за това, че на 22.02.2025 год. в с.Д., общ.К., обл.К. противозаконно е присвоена чужда движима вещ, която е владяна – престъпление по чл.206 ал.1 от НК. В хода на разследването не е било повдигано обвинение и не е била взета мярка за неотклонение на конкретно лице.

На досъдебното производство са събирани гласни и писмени доказателства – разпитани са свидетели и са приобщени писмени доказателства: справки за съдимост на свидетелите Д.Д.Д. и К.Д.Д., характеристични справки за същите лица, свидетелство за регистрация на ремарке във В. и др. След приключване на разследването, с Постановление за прекратяване на наказателно производство от 21.04.2026 год. на прокурор от Районна прокуратура – К., ТО – М. е прекратено наказателното производство по досъдебно производство *3/2025 год. по описа на РУ на МВР – К., образувано за престъпление по чл.206 ал.1 от НК, на основание чл.243 ал.1 т.1, във вр. с чл.24 ал.1 т.1 от НПК. За да постанови акта си прокурорът е приел следната фактическа обстановка:

Св.А. М. П. бил с постоянен и настоящ адрес в с.Д., общ.К., обл.К., като живеел и работел във В., гр. Л., ул.„Х.“ *.

На 27.02.2024 год. св.А. П. регистрирал на свое име и адрес във В. ремарке – каравана, с регистрационен номер *, */Шаси *. Докарал караваната и още две в с.Д., общ.К. и ги оставил в имот между селата Д. - Г., общ. К..

В началото на 2025 год. св.А. П. видял пост/публикация в социална мрежа, че се търси каравана за закупуване. Под този пост св.А.П. публикувал, че имал за продан два броя каравани. Свързал се по телефона със св.К. Д., с който провел разговор във връзка с караваните. Уговорили ден, в който К. Д. да отиде в с.Д. да огледа караваната и ако му хареса да я закупи. По това време св.А. П. бил във В.. Ангажирал св.А.Т., на който обяснил, че две момчета от гр.П. искали да огледат караваните му, за което го помолил да отиде с тях.

3

В постановлението за прекратяване на наказателното производство прокурорът е приел за установено от фактическа страна също, че на 22.02.2025 год. св.К. Д. и брат му Д. Д. отишли в района на с.Ч.. Обадили се на св.А. П., че са в района. Св.П. се свързал със св.А.Т., който се срещнал с двамата братя Д.и и ги завел до мястото, където били караваните - ливада между селата Д. и Г.. Заедно със св.А.Т. бил и баща му - св.П.Т., който разхождал малолетния си внук. Свидетелите К. Д. и Д. Д. огледали караваната, за която отишли, като харесали и друга измежду трите и решили да купят две каравани. Тогава св.К. Д. се обадил по телефона на св.А. П. и двамата се договорили за цена на двете каравани.

Прокурорът е изложил в постановлението, че в показанията си Кр.Д. и Д.Д. са посочили, че се договорили за цена от 4 000 лева за малката каравана и шест хиляди лева за голямата каравана. В показанията си св.Ал.П. е посочил, че договорката за малката каравана била 6 000 лева, а по - голямата 8 000 лева.

Свидетелите Ал.П. и К. Д. се разбрали, че този ден /22.02.2025 год./ ще вземат малката каравана, а за по-голямата се договорили А.Т. да им я закара до гр. П.. След като се разбрали, св.А.Т. отишъл до дома на св.А. П. и от баща му св.М. П. взел ключовете за караваната с регистрационен номер *, */Шаси *, както и документ за регистрация, които дал на св.Д. Д..

В показанията си св. К. Д. и св. Д. Д. били посочили, че Д. Д. дал на св.

А.Т. сума в размер от 4 000 лева за караваната, които пари му били дадени от брат му К. Д.. В показанията си св. А.Т. е посочил, че братята Д. и К. Д.и не са му давали пари за караваната.

Свидетелите Д. Д. и К. Д. прикачили караваната с регистрационен номер *, */Шаси * на техния автомобил и я придвижили до гр. П.. Договорката с Ал.П. и А.Т. била след седмица св.А.Топчиев да закара и другата каравана, за която се разбрали.

След около две седмици св.А. П. се обадил по телефона на св.К. Д. и му казал, че може да му закара и втората каравана. Св.К.Д. обяснил на св.А.П., че се отказал от закупуването на втората каравана.

В постановлението за прекратяване на наказателното производство прокурорът е отразил, че в показанията си св.Ал.П. бил посочил, че е питал св.

К. Д. какво ставало с парите за малката каравана, която са взели, при което К. му казал да се разберат с брат му Д.. П. заявил в разпита си, че многократно е провеждал разговори по телефона с двамата братя да му заплатят договорената сума за караваната или да му я върнат, но те го бавили; казвали 4 му, че караваната била регистрирана на друго лице или фирма и че са платили „доста пари за „мито“, за да могат да я регистрират“.

Видно от писмо с peг. № 1300р-5338/14.07.2025 год. на ОДМВР - К., след извършена справка не била установена регистрация в системата на превозно средство с регистрационен номер *, */Шаси *.

Изготвилият постановлението за прекратяване на наказателното производство прокурор е посочил, че изложената фактическа обстановка се установявала от показанията на свидетелите А. П., А.Т., П.Т., М. П., Д. Д. и К.

Д., както и от писмените доказателства - писмо с per. № */14.07.2025 год. на ОДМВР - К., преведен документ - свидетелство за регистрация на ремарке във В., както и копия от извадки на комуникация чрез социална мрежа.

Прокурорът е обобщил в постановлението приетото от него за безспорно установено от фактическа страна, а именно – че от показанията на свидетелите А. П. и К. Д. безспорно се установявало, че около средата на месец февруари 2025 год. чрез мобилно приложение двамата са водили разговор за закупуване на каравани, собственост на първия свидетел, както и за местонахождението на караваните. Еднопосочно от показанията на свидетелите Ал.П., А.Т., П.Т., К. Д. и Д. Д. било установено, че на 22.02.2025 год. братята К. и Д.Д. са отишли в района на с. Ч., където се срещнали със св. А.Т.. Последният ги завел до мястото, където били караваните - ливада между селата Д. и Г.. Братята Д.и огледали караваните, след което св.К. Д. се обадил по телефона на св. А. П. и му казал, че са харесали две каравани, като поискал П. да му определи цени за двете каравани. Прокурорът е намерил за непротиворечиви и показанията на посочените свидетели относно намерението на Д.и да закупят две каравани, както и договорката, че в този ден Д.и ще вземат малката каравана, а голямата ще им бъде закарана до гр.П. от св.А.Т.; както и че не се установявали противоречия в показанията на свидетелите А.Т., П.Т., М. П., К. Д. и Д. Д. относно предаването на документи за малката каравана на св.Д. Д., както и вземането на караваната от братята Д.и, посредством прикачането й към техния автомобил, като прокурорът е кредитирал показанията на свидетелите, като еднопосочни и кореспондиращи си.

В постановлението за прекратяване на наказателното производство изготвилият го прокурор е посочил още, че е налице съществено противоречие относно договорената сума за двете каравани, които братята Д.и решили да закупят, като свидетелите К. Д. и Д. Д. посочили, че А. П. им казал 5 хиляди лева за малката каравана, Д. Д. предложил 4 хиляди лева, на което А. се съгласил, както и шест хиляди лева за голямата каравана; докато в 5 показанията си св.А. П. и св.А.Т. са посочили, че договорката между св.Ал.П. и св.Д. Д. била за голямата каравана да се плати сума в размер на осем хиляди лева и за малката каравана - шест хиляди лева, а ако се купят и двете каравани, общата им стойност ще е 12 000 лева. Прокурорът е констатирал съществено противоречие и относно въпроса дали св.Д. Д. е платил сума за малката каравана на св. А.Т., като св.Д. Д. посочвал, че е взел документите за тази малка каравана и платил в брой на А.Т. четири хиляди лева, както се били уговорили, пред брат му и бащата на св.А.Т., и дори парите от четири хиляди лева ги взел от брат си К. Д., защото тогава не носел в себе си толкова пари.