Решение № 22396 от 07.12.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 22396 гр. С., 07.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 29 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Виктория М. Станиславова при участието на секретаря ВАЛЕНТИНА ВЛ. МИЛОВАНОВА като разгледа докладваното от Виктория М. Станиславова Гражданско дело № 20241110111531 по описа за 2024 година

Производството е по реда на ГПК, част ІІ "Общ исков процес", дял І "Производство пред първата инстанция".

Образувано е по искова молба с вх. № ......... на „.......“ ЕАД, ЕИК .............., със седалище и адрес на управление: гр. ............. срещу В. К. Б. , ЕГН **********, с адрес: гр.

С., ж. к. ..............., вх. В........, с която са предявени за разглеждане обективно, кумулативно съединени положителни установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 99 ЗЗД, вр. чл. 9 ЗПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1, вр. чл. 240, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД, и чл.

422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД за установяване в отношенията между страните, че В.

К. Б. дължи на „.......“ ЕАД следните суми: 1./ 580,59 лева – главница по Договор за потребителски кредит № ........... г., сключен с „........“ ЕАД, вземанията по който са прехвърлени на „.......“ ЕАД по силата на Приложение № 1/15.02.2021 г. към Договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) от 31.08.2018 г. между „........“ ЕАД и „.......“ ЕАД, ведно със законна лихва от подаване на заявление по чл. 410 ГПК – 25.07.2023 г. до изплащане на вземането, 2./ 169,47 лева – договорна лихва за периода от 14.07.2018 г. до 25.12.2018 г.; 3./ 180,20 лева – мораторна лихва за периода от 15.07.2018 г. до 25.07.2023 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от 18.08.2023 г. по ч. гр. д. № 41576/2023 г. на СРС, 29 състав.

В исковата молба се излагат твърдения, че на 21.04.2016 г. е бил сключен Договор за потребителски кредит № ........... г. между „........“ ЕАД – като заемодател, и В. К. Б. – като заемател, по силата на който заемодателят е предоставил на заемателя сумата в размер на 2 717,81 лева, която заемателят се задължил да върне в срок до 25.12.2018 г. на 32 погасителни вноски, 31 от които в размер на по 125,09 лева и последна 32-ра вноска в размер на 125,21 лева. Заемната сума била преведена на заемателя по посочена от него банкова сметка. За целия срок на договора между страните била уговорена договорна лихва в размер на общо 1 285,19 лева. Така общата сума, която заемателят следвало да върне, възлизала на 4 003,00 1 лева. Ищецът твърди, че ответникът не е погасил изцяло задълженията си по кредита, като към датата на сезиране на съда непогасени били процесните суми за главница, договорна и мораторна лихва, за които е била издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от 18.08.2023 г. по ч. гр. д. № 41576/2023 г. на СРС, 29 състав. Поддържа, че вземанията по процесния договор са му били прехвърлени по силата на Приложение № 1/15.02.2021 г. към Договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) от 31.08.2018 г. между „........“ ЕАД – като цедент, и „.......“ ЕАД – като цесионер. Позовава се на практика на ВКС за надлежно уведомяване за цесията, чрез връчване на уведомлението за нея като препис към исковата молба, входирана в съда. Моли за уважаване на предявените искове и присъждане на сторените разноски.

В законоустановения срок по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба, с който ответникът изразява становище за недопустимост и неоснователност на предявените искове. Поддържа, че не е бил надлежно уведомен за извършена цесия. Твърди, че издадената срещу него заповед за изпълнение протИ.речи на закона, тъй като не съдържа яснота за договорните клаузи, от които произтичат процесните вземания за главница. Излага съображения за нищожност на процесния договор за потребителски кредит поради протИ.речие със закона. Прави възражение за недействителност на процесния договор за потребителски паричен кредит, поради наличието на неравноправни клаузи в същия и поради протИ.речието му с императивни разпоредби на Закона за потребителския кредит /ЗПК/, като се излагат подробни аргументи в този смисъл. Твърди, че заемателят по договора е изпаднал в неизпълнение на задължения по договора, възникнали във връзка с настъпил уговорен в договора застрахователен риск. Твърди, че в договора са били извършени без негово съгласие дописвания, които не го обвързват. Счита, че уговорената в договора наказателна лихва протИ.речи на чл. 33, ал. 2 ЗПК. Сочи наличие на начислени по договора в протИ.речие със закона такси, вкл. за оценка на кредитоспособността. Прави възражение за погасяване на вземанията по давност. Моли за отхвърляне на исковете в цялост.

Софийски районен съд, I Гражданско отделение, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно изискванията на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено от фактическа страна следното:

По делото е изискано и приложено заповедно дело № 41576/2023 г. по описа на СРС, ГО, 29 състав, от материалите на което се установява следното:

На 25.07.2023 г. „.......“ ЕАД е депозирала пред СРС заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу В. К. Б., ЕГН **********, за следните суми: 1/ 580,59 лева – главница по Договор за потребителски кредит № ........... г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 25.07.2023 г. до окончателното плащане; 2/ 169,47 лева – договорна лихва за периода от 14.07.2018 г. до 25.12.2018 г.; 3/ 180,20 лева – обезщетение за забава за периода 15.07.2018 г. – 24.07.2023 г., както и сторените по делото разноски.

С разпореждане от 18.08.2023 г., постановено по ч. гр. д. № 41567/2023 г. по описа на СРС, ГО, 29 състав, съдът е постановил исканата заповед за изпълнение, като е присъдил в полза на заявителя и сторените от него разноски в заповедното производство в размер на 25,00 лева – държавна такса, и 50,00 лева – юрисконсултско възнаграждение.

В срока по чл. 414, ал. 2 ГПК е депозирано възражение от длъжника В. К. Б., с което е заявено, че оспорва вземанията по издадената заповед за изпълнение. Поддържа, че в договора са налице неравноправни клаузи. Релевира възражение за изтекла погасителна давност.

В срока по чл. 415, ал. 4 ГПК „.......“ ЕАД е предявило искове за установяване на вземанията по издадената заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 41576/2023 г. по описа на СРС, ГО, 29 състав, по исков ред.

2

Между вземанията, предмет на издадената заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, и вземанията, предмет на установителната претенция, е налице обективен и субективен идентитет.

По делото е приет като писмено доказателство Договор за потребителски паричен кредит № ........... г. (л. 6-8), от който се установява, че между „........“ ЕАД – като кредитор, и В. К. Б. – като потребител, е сключен договор за потребителски кредит, по силата на който кредиторът е поел задължение да предостави на потребителя паричен заем в размер на сумата от 2 000,00 лева, срещу насрещното задължение на потребителя да я върне посредством заплащане на 31 броя месечни погасителни вноски в размер на по 125,09 лева всяка и 1 месечна вноска в размер на 125,21 лева, първата от които платима на 25.05.2016 г., а последната – на 25.12.2018 г., заедно с възнаградителна лихва в размер на 30,48 % и годишен процент на разходите /ГПР/– 48,23 %, при заплащане на застраховка „Bank комбо жИ.т“ в размер на 211,20 лева, „B a n k комбо безработица“ в размер на 215,42 лева и еднократна такса за оценка на риска в размер на 291,19 лева.

По отношение на еднократната такса за оценка на риска в договора е посочено, че тази такса е дължима в деня на подписване на договора за кредит, финансира се от кредитора и се възстановява от потребителя с дължимите месечни вноски съгласно погасителния план, предвид заявеното от потребителя желание в искането-декларация.

Съгласно чл. 7.2.1 от договора, при потребителски кредит за общо ползване средствата за кредита се превеждат от кредитора в срок до три работни дни, считано от датата на подписване на договора, по сметка на потребителя, открита в „........“ ЕАД и посочена в чл. 11.2. Кредитът се счита за усвоен от потребителя в деня, в който кредитните средства постъпят по посочената банкова сметка.

Съгласно чл. 7.2.2 от договора, в случаите, когато потребителят е пожелал да сключи някоя от застраховките или да се присъедини към някоя от застрахователните програми, предлагани от кредитора при условията на чл. 19, частта от средствата по кредита, представляваща дължима за конкретната застраховка (конкретните застраховки), се превежда от кредитора директно по банковата сметка на съответния застраховател, респективно – по банковата сметка на съответния застрахователен посредник, за което потребителят дава изричното си нареждане и съгласие с подписването на договора.

Съгласно чл. 19 от договора, при сключването на този договор потребителят не е длъжен да сключва застраховка. По свое желание и по собствено усмотрение потребителят може да сключи някоя от застраховките, или да се присъедини към някоя от застрахователните програми, предлагани от кредитора. Това обаче не е задължително условие за сключването на самия договор.

Съгласно чл. 10 от договора, ГПР по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислена към момента на сключване на договора за кредит, като се вземат предвид допускания, използвани при изчисляване на ГПР по определения в приложение № 1 към ЗПК начин, са следните: ГПР е в размер на 48,23 %, а общата сума, дължима от потребителя, е в размер на 4 003,00 лева.

Съгласно чл. 15.1. от договора, в случай, че потребителят е допуснал просрочие на дължимите от него плащания, той дължи на кредитора законна лихва върху цялата просрочената сума за целия период на просрочието – от датата на падежа до датата на ефективното изплащане на сумата.

Видно от прието като писмено доказателство Застрахователно удостоверение № ............. по Групова застрахователна полица №.........и Групова застрахователна полица № ........... (л. 9), между „........“ ЕАД и ЗК „..........т“ АД е сключен застрахователен договор, по силата на който застрахователят е поел задължението при настъпване на рисковете „трайна пълна неработоспособност“, „временна пълна неработоспособност вследствие на 3 заболяване“ или „злополука и неплащане на погасителни вноски вследствие на недоброволна загуба на работа“ по отношение на лицето В. К. Б. да покрие сумата на остатъчните вноски по кредита съгласно погасителния план.

От изслушаното и прието без възражения на страните в срока по чл. 200, ал. 3, изр. 2 ГПК експертно заключение на вещото лице И. Д. по допуснатата съдебно-счетоводна експертиза /ССчЕ/, което преценено по реда на чл. 202 ГПК, районният съд кредитира като обективно и компетентно изготвено от специалист в съответната област, се установява, че размерът на усвоения кредит е 2 717,81 лева. Вещото лице посочва, че за погасяване на задълженията по договора за кредит са направени плащания в общ размер от 3 408,42 лева, от които 2 137,34 лева са отнесени за погасяване на главницата по договора, 1 240,46 лева – за погасяване на договорната лихва, и 30,74 лева са отнесени за погасяване на наказателната лихва. Размерът на непогасената главница по договора е 580,59 лева, размерът на непогасената договорна лихва е 44,73 лева, а размерът на непогасената наказателна лихва възлиза на 110,65 лева. Вещото лице посочва, че при изчисляване на ГПР по договора с включване на дължимите застрахователни премии и еднократната такса за оценка на риска, същият възлиза на 48,23 % и е аналогичен на посочения размер на ГПР в договора.

По делото е приет като писмено доказателство Рамков договор за продажба на вземания (цесия) от 31.08.2018 г., сключен между „........“ ЕАД – като продавач, и „.......та“ ЕАД – като купувач (л.11) , съгласно чл. 1.1 от който се установява, че страните са договорили продавачът да прехвърля регулярно, на всеки 3-6 месеца, на купувача своите вземания по договори за потребителски кредит, сключени с физически лица – потребители по смисъла на Закона за потребителския кредит.