Решение № 12420 от 23.06.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 12420 гр. София, 23.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 46 СЪСТАВ, в публично заседание на девети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: КРАСЕН ПЛ. ВЪЛЕВ при участието на секретаря ЙОРДАНКА Г. ЦИКОВА като разгледа докладваното от КРАСЕН ПЛ. ВЪЛЕВ Гражданско дело № 20261110100777 по описа за 2026 година

Производството е образувано по искова молба на М. Г. Т., ЕГН **********, с адрес:

**************************** съдебен адрес: ****************, тел. ********** чрез адв. Ю. О. Г., срещу СЕ“ ЕАД, ЕИК ************, със седалище и адрес на управление:

**********************, с която се иска съдът да осъди ответника да заплати сумата от 5000 лева /2556.50 евро/-обезщетение за неимуществени вреди (претърпени болки и страдания), причинени от непозволено увреждане на *************** г., изразяващо се в падане в автобус на градския транспорт, поради рязко спиране на водача, настъпило на **********************, ПТП в ********************** ведно със законната лихва от 27.08.2025 г. до окончателното изплащане на вземането.

Ищцата твърди, че ***************************************спрял рязко и ищцата паднала.

Твърди се, че тя била хоспитализирана във ВМА като й била поставена диагноза контузия на долната част на гърба и таза и травма на окосмената част на главата.

Поддържа се, че Получените травматични увреждания са причинили затруднение на движението, придружено с болка и страдание, през целия период на възстановяването.

Вследствие на настъпилото произшествие ищцата е изпитвала постоянни болки в областта на кръста и таза, които са се засилвали при движение, ставане и сядане, както и при продължително стоене в изправено положение. Твърди се, че не е могла за сравнително дълъг период от време да задоволява сама и без затруднения основните си ежедневни нужди по придвижване, самообслужване, елементарни битови нужди. Ищцата изпитвала тревожност, потиснато настроение, липса на апетит, сънливост, промени в настроението, преминаващи от непровокирана агресия до апатия.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът е подал отговор на исковата молба, с който искът се оспорва по основание и размер.

Не се оспорва, че

***************************************************************

1

Поддържа се, че пътникът следва да прояви и необходимата грижа за собствената си безопасност, особено в правостоящо положение, като предвид усиления пътен трафик в градска среда, доколкото водачът на ППС за масов транспорт не би могъл обективно да съобразява едновременно пътния трафик и поведението, както и реакцията на всеки от множеството пътници в пътническия салон, ако по обективни причини се налага внезапна промяна на скоростта по време на движение. Сочи се, че всички седалки в типа електробуси като процесния, са снабдени с хоризонтални и вертикални ръкохватки. В тази връзка се прави възражение за съпричиняване.

Поддържа се, че ответникът е спазил всички технологични правила и е взел всички необходими мерки за съблюдаване на техническата изправност на електробуса, в това число и принадлежностите към него.

Определя се като недоказано твърдението, че получените травматични увреждания са причинили затруднение в движението, придружено с болка и страдание- липсват данни за изписани обезболяващи средства и приложена обезболяваща терапия във връзка с инцидента. Липсва описание на охлузвания, навяхвания, отоци, хематоми и т.н., единствено в момента на прегледа е описана (в представения амбулаторен лист) палпаторна болка, т.е. болка при натиск

Оспорва се иска по размер като завишен.

Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

Представен по делото е ****************************************** От

Амбулаторен лист*********************************************************************************** Извършен е оглед на представени снимки. На снимката на л. 36 от делото, е заснет електрически автобус с **************************** отговарящ на посоченото за участник МПС в констативен протокол за ПТП. Същият се намира в затворено пространство вероятно гараж за съхранение автобуси. На снимката е видна автоматично генерирано от заснемащо средство дата

***********************************************************

В рамките на съдебното дирене в настоящото производство е разпитан***********.

Той разказва, че на

2*******************************************************************

По делото е назначена, изслушана и приета съдебно-медицинска експертиза, която съдът кредитира като компетентно изготвена. Вещото лице се е запознал с представените по делото медицински документи и е констатирал, че ищцата е получила травма в областта на главата, както и на кръста и таза, довела до:

- Глава - Контузия на окципиталната (задната) част и охлузване без посочени размери - Гръб и таз - Контузия в долната част на гърба и на таза, без кожни наранявания.

Вещото лице сочи, че всички травматични увреждания, включително и леките каквито са в конкретния случай, предизвикват първоначална остра болка, която след проведено своевременно и адекватно лечение постепенно намалява до отшумяване в края на възстановителния процес. Описаните травматични увреждания, поотделно и в съвокупност реализират медикобиологичния критерии Временно разстройство на здравето, неопасно за живота, като този критерий не зависи от конкретната възраст на пострадалата. Възрастта от***********, особено при жени, се характеризира с малко по-удължен възстановителен период за леки травми, като за тежки такива вече е по-осезаемо. Не толкова това пролонгиране на възстановяването е важно, колкото взаимното негативно въздействие на 2 травмата с наличните хронични заболявания при хора над ************. Механизмът на конкретните травматични увреждания при ищцата е директна травма в или с твърди тъпи предмети или повърхности. Доколкото в исковата молба се твърди, че при рязко спиране на автобуса ищцата е паднала назад от собствен ръст, като се е приземила на седалището си и е ударила вторично главата в пода на автобуса, то от медицинска гледна точка има причинна връзка между настъпилата травма и процесния инцидент. Медицинските критерии за пълно възстановяване от описаните в т.1 травматични увреждания, при своевременно адекватно лечение и липса на усложнения, за възрастовата група на ищцата е до 20 дни (2 седмици при млади хора). Получените контузионни травми както на главата, така и на кръста и таза, са преценени от консултиращите медици като леки - за главата не са установени никакви костни поражения на черепа на образните изследвания, не е имало клинични данни дори за най-леката форма на черепно-мозъчна травма - мозъчно сътресение, а контузиите на кръста и таза са предизвиквали единствено палпаторна болка и също с нормална находка на образните изследвания. Следователно конкретната за ищцата травма е предизвикала затруднено придвижване и самообслужване за около 2 седмици и ограничаване на социалните контакти за около три. Тези увреждания са с обратим ход и благоприятна прогноза за пълно възстановяване в указания срок до 20 дни. След този срок не се очакват болкови оплаквания породени от самите контузионни зони, нито допълнително лечение и/или рехабилитация. Направеното лечение още в деня на инцидента, а именно ПХО на охлузването на главата и назначения домашен режим - без тежки натоварвания, криотерапия и обезболяване при нужда, са напълно достатъчни и адекватни за пълното възстановяване от травмата в срок до 20 дни.

При така установената фактическа обстановка, съдът намира предявените искове с правно основание чл.49 вр. чл.45 ЗЗД за частично основателни.

Съгласно разпоредбата на чл. 49 ЗЗД възложителят на някаква работа отговаря за вредите, причинени от изпълнителя при или по повод изпълнението на тази работа.

Отговорността по чл. 49 ЗДД е акцесорна и има т. нар. обезпечително-гаранционна функция, тъй като тя е отговорност за чужди противоправни и виновни действия и бездействия настъпва в резултат на виновно причинени вреди от страна на натовареното лице при или по повод изпълнението на възложената му работа. Кумулативните предпоставки, за да се породи тази отговорност, са следните: вреди, причинени на пострадалия от лице, на което отговорният по чл. 49 ЗЗД, е възложил някаква работа, които вреди да са причинени при или по повод на изпълнението й и по вина на изпълнителя, при наличието на причинна връзка между тях.

В процесния случай се установява от събраните доказателства – констативен протокол за ПТП, СМЕ и от разпитаните свидетели, ****************************************..

Вследствие на процесното ПТП ищцата е получила комбинирана травма- Контузия на задната част на главата и охлузване и Контузия в долната част на гърба и на таза без кожни наранявания.

Установено е виновно противоправно поведение и на водача на автобуса-нарушение на чл. чл. 5, ал. 1, т. 1 от Закона за движение по пътищата, като същият като водач на автобус от градския транспорт рязко натиска крачната спирачка на превозното средство, като поставя в опасност живота и здравето на пътниците в него вследствие не което става причина за падане на пътник в салона му, на ищцата- М. Г. Т..

Останалите елементи от фактическия състав на непозволено увреждане се установяват по безспорен начин от събраните по делото доказателства и СМЕ – получените от пътуващата в автомобила на градския транспорт ищца телесни увреждания.

Установено е, че управлявайки застрахования автомобил от градския транспорт, 3 водачът е предизвикал настъпване на ПТП, като в резултат на това, на ищцата са причинени неимуществени вреди, изразяващи се е негативни физически и психически преживявания (болки и страдания) от телесното й увреждане. Това е достатъчно, за да се изведе заключението, че претенцията на М. Г. Т. за репариране на неимуществени вреди е доказана в своето основание.

При определяне размера на дължимото обезщетение за неимуществени вреди, съдът изходи от няколко обективни критерия - възрастта на пострадалия, интензитета и оздравителния период до отшумяване на болките, както и неприятните психически изживявания и стрес, които са от естеството си да бъдат предизвикани от едно такова телесно увреждане. Ищцата към момента на инцидента е била на*************** в която травматичните увреждания се отразяват не толкова леко и възстановителния процес е побавен. Съдът отчита, че става въпрос за телесна повреда с доста нисък интензитет, а възстановителният процес е кратък/ две седмици съобразно заключението на СМЕ/, без да създава трайни затруднения в придвижването и ежедневното обслужване. Отделно съдът намира, че липсват каквито и да е трайни последици, извън нормалния уплах при едно падане в градския транспорт и последващо повишено внимание при спомен за инцидента и пътуване с автобус.

Съдът отчита и, че такова непозволено увреждане на публично място е инцидентна проява, нехарактерна за нормалното ежедневие на пътник в градския транспорт. Увреждане с такъв интензитет е годно да създаде стрес и неприятни психически изживявания за сравнително кратък период от време, в т.ч. и твъдряното от свидетеля притеснение при последващо пътуване в градски транспорт. Съгласно постоянната съдебна практика при определяне на справедливия размер на обезщетението за неимуществени вреди следва да се отчита и обществено-икономическата конюнктура в страната към момента на увреждането, а не към момента на постановяване на съдебния акт. /Решение № 70 от 28.07.2015 г. по т. д.

№ 707 / 2014 г. на Върховен касационен съд, 2-ро тър. Отделение/. Така съдът отчита значителните инфлационни процеси и значителното покачване на средния месечен доход в България, настъпили за последните години. От друга страна размерът на присъденото обезщетение също така не може да служи като източник за неоснователно обогатяване.

/Решение № 146 от 07.10.2020 г. по гр. д. № 4129 / 2019 г. на Върховен касационен съд, 4-то гр. Отделение, Решение № 143 от 29.03.2021 г. по гр. д. № 3662 / 2019 г. на Върховен касационен съд, 4-то гр. отделение /

Ответникът твърди наличие на съпричиняване на вредоносния резултат. От събраните по делото доказателства не е установено чрез провеждането на пълно и главно доказване, че пострадалата с поведението си е допринесла по някакъв начин за реализирането на произшествието и/или за настъпването на вредоносния резултат. Установено е, че ищцата се е държала за наличните в автобуса дръжки, което е обичайно изискващото се поведение от правостоящ пътник в градския транспорт.

Разпечатката съдържа 43 от 61 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/40b99144-bc95-4cc8-83ad-9646be2c205b