Решение № 3193 от 15.06.2023, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 3193 гр. София, 15.06.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-IV-Г, в закрито заседание на петнадесети юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Албена Александрова

Членове:

Нели С. Маринова

Мария Стойкова като разгледа докладваното от Нели С. Маринова Въззивно гражданско дело № 20231100506124 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 435 и сл. ГПК.

Образувано е по жалба от длъжника Б.Н.Б. срещу постановление от 20.03.2023 г. за отказ за редуциране на приети разноски по изп. дело № 20227900400993 по описа на ЧСИ Р.М. с рег. № 790 на КЧСИ. Твърди, че ЧСИ неоснователно е приел за дължими от БНБ адвокатски хонорар и такси по изпълнителнот дело. Поддържа, че определените разноски в размер на 480 лв. – адвокатско възнаграждение по изпълнителното дело и 165,60 лв. – такси по ТТРЗЧСИ, от които – 48 лв. – обикновена такса, са в противоречие с чл. 3 ГПК и принципа за добросъвестно упражняване на процесуалните права от страните. Счита, че обстоятелството, че разноските за касационното производство в размер на 500 лв. към наследниците на Н.Т. са присъдени с отделно решение на ВАС, не дава основание за отделно начисляване на адвокатски хонорар за образуване на изпълнителното производство по изп. дело № 20227900400993 и за процесуално представителство и съдействие по него, както и на други такси и разноски. Твърди, че вземането на взискателя Е.Т. от 500 лв. е свързано с основното вземане, признато с решение № 5568/05.10.2021 г. по адм. дело № 6983/19 г. на АССГ. Поддържа, че е недопустимо да се събира адвокатско възнаграждение и такси по изп. дело № 20227900400993 и по изп. дело № 20227900400992 на базата на формално 1 разделяне на вземанията в отделни производства, без да се налага реално адвокатско съдействие за образуване на отделни изпълнителни производства или допълнително съдействие за събиране на вземанията, различни от основното вземане за главница и законна лихва, произтичащи от влязлото в сила решение № 5568/05.10.2021 г. по адм. дело № 6983/19 г. на АССГ.

Счита, че така определените разноски по изпълнението по изп. дело № 20227900400993 са без основание и увреждат имуществената сфера на длъжника. Твърди, че не са налице предпоставките по чл. 10, т. 1 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения за заплащане на възнаграждение за образуване на отделни изпълнителни дела № 20227900400992 и № 20227900400993. Посочва, че в срока за доброволно изпълнение БНБ е предприела изпълнение на задълженията към взискателя Е.Т., с изключение на разносите по изпълнението в размер на 645,60 лв. по изпълнителното дело. Счита, че след като по изпълнителното дело не са били предприети каквито и да било изпълнителни действия, то не са налице предпоставките, предвидени в разпоредбата на чл. 10, т. 2 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, за начисляване на допълнително възнаграждение за процесуално представителство, защита и съдействие на страните по изпълнителното дело и извършване на действия с цел удовлетворяване на парични вземания. Иска се от съда да постанови решение, с което да отмени постановлението за отказ за редуциране на приетите разноски по изп. дело № 20227900400993, както и да отмени изцяло приетите разноски по изпълнението по изп. дело № 20227900400993, представляващи адвокатски хонорар от 480 лв. и такси и разноски съгласно ТТРЗЧСИ в размер на 165,60 лв.

Ответникът по жалбата – взискателят Е.Н.Т. е подала възражение в срока по чл. 436, ал. 3 ГПК, с което оспорва жалбата като неоснователна.

Твърди, че АССГ е издал в полза на Е.Н.Т. отделен изпълнителен лист за присъдените й разноски в производството пред ВАС и на основание този изпълнителен титул е било образувано отделно изп. дело № 20227900400993 по описа на ЧСИ Р.М.. Посочва, че изчислен съобразно чл. 10, т. 1 и 2 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, дължимия от нея адвокатски хонорар за процесуално представителство в изпълнителния процес е в общ размер от 400 лв., от които – 200 лв. – за образуване на изпълнително дело и 200 лв. – за воденето му, а 2 доколкото упълномощеното адвокатско дружество е регистрирано по ДДС, то заплатеното такова минимално адвокатско възнаграждение с включен ДДС е в размер на 480 лв. Твърди, че длъжникът е дал повод за завеждане на делото, като не е заплатил преди образуването му присъдените от касационната инстанция разноски, поради което следва да понесе и отговорността за бездействието си, като заплати и пълния размер на сторените от взискателя разноски. Посочва, че обстоятелството, че длъжникът по образуваното изпълнително дело е заплатил сумите, на които е бил осъден в срока за доброволно изпълнение, не означава, че не дължи изобщо адвокатско възнаграждение, тъй като същият не ги е бил заплатил преди датата на образуване на делото. Моли за отхвърляне на жалбата.

ЧСИ Р.М. е изложила мотиви по обжалваните действия на основание чл.

436, ал. 3 ГПК, в които посочва, че жалбата следва да се остави без уважение като неоснователна.

Софийски градски съд, след като взе предвид доводите на жалбодателя, възражението на ответника по жалбата, и материалите по делото, приема за установено от фактическа страна следното:

Изп. дело № 20227900400993 по описа на ЧСИ Р.М. е образувано по молба от Е.Н.Т. и въз основа на изпълнителен лист от 17.06.2022 г., издаден от АССГ, 43 състав, на основание решение № 5709/13.06.2022 г. по адм. дело № 1089/22 г. на ВАС, с което БНБ е осъдена да заплати на Е.Н.Т. сумата от 500 лв., представляваща платено адвокатско възнаграждение за касационното производство.

Към молбата за образуване на изпълнителното дело са приложени пълномощно, фактура и платежно нареждане за платен адвокатски хонорар в размер на 480 лв. с ДДС.

От приложеното пълнощно от 21.06.2022 г. е видно, че взискателката Е.Н.Т. е упълномощила Адвокатско дружество „С. и п.“ да я представлява по образуваното изпълнително дело.

От фактура № 1519/21.06.2022 г. се установява, че е сключен договор за правна помощ за образуване и водене на изпълнително дело, а от приложеното платежно нареждане от 21.06.2022 г. се установява, че адвокатският хонорар в размер на 480 лв. е заплатен.

Видно е от регистър Булстат, че АД „С. и п.“ е регистрирано по ДДС 3 адвокатско дружество.

На 27.06.2022 г. на длъжника Б.н.б. е връчена покана за доброволно изпълнение по изп. дело № 20227900400993 по описа на ЧСИ Р.М., в която е посочено, че задължението на длъжника по изпълнителното дело възлиза на сумата от 1145,60 лв., от които: 500 лв. – присъдени разноски, 480,00 лв. – адвокатски хонорар по изпълнителното дело в полза на взискателя, както и такси и разноски в размер на 165,60 лв. съгласно ТТРЗЧСИ, от които: 48,00 лв. – обикновени такси и 117,60 лв. – пропорционална такса за изпълнение на парично вземане.

Видно от представеното извлечение от банкова сметка на 08.07.2022 г. длъжникът е заплатил по сметка на ЧСИ Р.М. сумата от 500 лв., дължима на основание изпълнителния лист от

17.06.2022 г., издаден от АССГ, 43 състав, въз основа на решение № 5709/13.06.2022 г. по адм. дело № 1089/22 г. на ВАС.

На 11.07.2022 г. е подадена жалба с вх. № 14576 от БНБ срещу разноските по изпълнението по изп. дело № 20227900400993 по описа на ЧСИ Р.М., обективирани в ПДИ с изх. № 22096/21.06.2022 г.

С определение № 412/11.01.2023 г., постановено по в. гр. д. № 12832/22 г. по описа на СГС, ЧЖ – VI – 3 състав, е прекратено производството по делото и е върната преписката по жалбата на БНБ на ЧСИ Р.М. с рег. № 790 на КЧСИ за произнасяне по съдържащото се в нея искане за изменение на приети разноски, обективирани в ПДИ по изп. дело № 20227900400992 и в ПДИ по изп. дело № 20227900400993.

С постановление от 20.03.2023 г. на ЧСИ Р.М. е отказано да се редуцират разноските по изпълнението, представляващи заплатен адвокатски хонорар в размер на 480 лв. с ДДС, съответно таксите по ТТР към ЗЧСИ в размер на 48 лв. – обикновени такси и 117,60 лв. – пропорционална такса за събрано вземане.

При така установените фактически обстоятелства по делото, съдът приема от правна страна следното:

Жалбата е допустима, тъй като е подадена в срока по чл. 436, ал. 1 ГПК от процесуално легитимирана страна и е насочена срещу действие на съдебния изпълнител, което подлежи на съдебен контрол – по арг. от чл. 435, ал. 2, т. 7 ГПК.

4

Разгледана по същество, жалбата е частично основателна.

Съгласно чл. 79, ал. 1 ГПК разноските по изпълнението са за сметка на длъжника, освен в случаите, когато длъжникът не е дал повод за образуване за изпълнителното дело, тъй като е изпълнил задължението си преди това, изпълнителните действия са изоставени от взискателя или са отменени от съда, или разноските, направени от взискателя са за изпълнителни способи, които не са приложени.

В случая, се установява, че изпълнителното дело е образувано въз основа на влязло в сила съдебно решение, поради което длъжникът е могъл да плати преди образуване на изпълнителното дело, но не го е сторил.

Следователно с поведението си длъжникът е дал повод за образуване на изпълнителното производство, поради което разноските по изпълнението са за негова сметка. Обстоятелството, че длъжникът е заплатил сумите, за които е бил осъден, в срока за доброволно изпълнение, не означава, че не дължи изобщо адвокатско възнаграждение, тъй като същият не ги е заплатил преди образуване на изпълнителното дело /арг. от чл. 79, ал. 1 ГПК/.

В допълнение следва да се посочи, че АССГ е издал в полза на взискателя Е.Н.Т. отделен изпълнителен лист за присъдените й разноски за адвокатско възнаграждение пред ВАС и именно въз основа на този изпълнителен титул е образувано изп. дело № 20227900400993 по описа на ЧСИ Р.М.. Образуването на отделни производства от ЧСИ за отделните вземания на наследниците на Н.Н.Т. не подлежи на съдебен контрол, поради което изложените в тази връзка доводи от жалбоподателя за недължимост на разноските по изпълнението са ирелевантни.

В случаите на осъществена защита по изпълнително производство, минималните размери на адвокатските възнаграждения са определени в чл.

10 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, в редакцията на нормата, която е била действаща към датата на сключване на договора за правна защита и съдействие, както и на извършване на плащането на уговореното адвокатско възнаграждение. В редакцията на чл. 10 от Наредба № 1/09.07.2004 г. към 21.06.2022 г. е предвидено, че за процесуално представителство, защита и съдействие по изпълнително дело се дължи възнаграждение за образуване на изпълнително дело в размер на 200 лв. /чл. 10, т. 1 от Наредбата/ и възнаграждение за 5 процесуално представителство, защита и съдействие на страните по изпълнително дело и извършване на действия с цел удовлетворяване на парични вземания до 1000 лв. – 200 лв., и за вземания над 1000 лв. – 1/2 от съответното възнаграждение по чл. 7, ал. 2, т. 2 – 7 /чл. 10, т. 2 от Наредбата/.

Съдът намира, че в случая длъжникът дължи само минималния размер на възнаграждението за извършването на процесуални действия по образуване на изпълнителното дело, а именно – сумата от 200 лв., посочена в чл. 10, т. 1 от Наредба № 1/09.07.2004 г. Посочената сума се дължи с ДДС, тъй като упълномощеното адвокатско дружество е регистирано по ДДС /арг. от § 2а от ДР на Наредба № 1/09.07.2004 г./. Това е така, тъй като единствените действия, които са били извършени от процесуалния представител на взискателя, към момента на подаване на молбата с вх. № 14576/11.07.2022 г. от длъжника за намаляване на размера на разноските по изпълнението, са били свързани с образуване на изпълнителното дело, като други действия по см. на чл. 10, т. 2 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г., насочени към удовлетворяване на паричното вземане, не са били извършвани.

Обстоятелството, че в молбата за образуване на изпълнителното дело е поискано да бъде наложен запор върху банковите сметки на длъжника не води до друг извод, тъй като посочването на начин за изпълнение е елемент от редовността на молбата /арг. от чл. 426, ал. 2 и 3 ГПК/.