Протокол № 368 от 15.04.2026, Окръжен съд - Варна

Личните данни в текста са заличени.

ПРОТОКОЛ

№ 368 гр. Варна, 15.04.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ, в публично заседание на девети април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Мая В. Нанкинска

Членове:

Трайчо Г. Атанасов

Ерна Якова-Павлова при участието на секретаря Родина Б. Петкова

Сложи за разглеждане докладваното от Мая В. Нанкинска Въззивно частно наказателно дело № 20263100600195 по описа за 2026 година.

На именното повикване в 11:30 часа се явиха:

ЖАЛБОПОДАТЕЛ-Ч. Т.:

М. С. М. – редовно призован не се явява. За него адв. А.А. и с адв. Б. Ж., редовно упълномощени и приети от съда от преди.

ЧАСТЕН ТЪЖИТЕЛ:

Б. В. Й. - редовно призована, не се явява. За нея адв. А., редовно упълномощен от преди

ПОДСЪДИМА:

Х. Х. И. – редовно призована, явява се лично и с адв. Г. редовно упълномощен

Адв. А.: Да се даде ход на делото.

Адв. Ж.: Да се даде ход на делото.

Адв. Г.: Да се даде ход на делото.

СЪДЪТ намира, че не са налице процесуални пречки по хода на делото, поради което

О П Р Е Д Е Л И:

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО

1

На основание чл.331, ал.2 от НПК делото СЕ ДОКЛАДВА от съдия НАНКИНСКА

Председателят на състава разясни на страните правото им на отводи.

Искания в тази насока не постъпиха.

Адв. Ж.: Поддържам въззивната жалба. Нямам доказателствени искания.

Адв.А.: Поддържам въззивната жалба. Нямам доказателствени искания.

Адв. Г.: Нямам доказателствени искания.

СЪДЪТ намира делото за изяснено от фактическа и правна страна, поради което дава ход

ПО СЪЩЕСТВО:

Адв. Ж.: Изложил съм подробни мотиви и доводи в жалбата като считам, че първоинстанционният съд незаконосъобразно и неправилно се е произнесъл с прекратяване на делото. Посочил съм в този смисъл решение на ВКС № 50/15.04.2016 г. по НД № 21/2016 г. Приложените решения на различни съдилища в България, които касаят подробен разнопосочно разглеждан случай във връзка със сроковете за предявяване на частната тъжба са от различни съдилища, но видно от представените доказателства няма нито едно влязло в сила.

Ще посоча още едно решение на ВКС по подобен казус № 139/28.07.2016 г. по НД № 520/2016 г. на Второ НО, в което сме изправени пред същия казус - кога е момента на узнаването на фактите и обстоятелствата, които касаят и са изложени в частната тъжба, подадена от пострадалия. В настоящия казус пострадалият е узнал за фактите и обстоятелствата при извършената предварителна проверка от прокуратурата, едва от постановлението на прокуратурата. Това че при една предварителна проверка със снемане от него обяснения няма никакви доказателства по 2 делото, че той е узнал за какви факти и обстоятелства е набеден в извършване на престъпление. Той узнава за какви факти и обстоятелства е бил набеден в извършване на престъпление от общ характер отново от Постановлението на прокуратурата за отказ да се образува д.пр., и с което прокурора се е произнесъл, че се евентуално се касае за престъпление от частен характер.

Именно след връчването на това и узнаването на това Постановление на прокуратурата тече този 6 месечен преклузивен срок. Аз посочих решение на ВКС, което е в същия смисъл /цитат/ и съдът се е произнесъл частната тъжба, основана на съдържанието на цитираната жалба с оглед залегналото становище на частната тъжителка, че конкретните изявления в подадената жалба са клеветнически, поради което срокът по ал. 1 е започнал да тече от датата на получаване на жалбата, или от датата, с която прокуратурата се е произнесла, че няма данни за извършено престъпление от общ характер.

В този смисъл считам, че срокът на подадената частна жалба, а и другото решение, има много такива решения и на ВКС, и на ЕСПЧ, а именно в смисъл, че времето, през което прокуратурата се произнася по образуване на преписка, не д.пр., не се включва в 6 месечния срок за подаване на частната тъжба.

В този смисъл аз моля да уважите жалбата ни и да отмените определението на първоинстанционния съд.

Адв. А.: Поддържам казаното от колегата, само искам да добавя, че точно постановлението на прокурора за отказ да се образува д.пр. е едно от основанията да се подаде тъжба. Ами, ако се бяха събрали достатъчно данни от тази проверка, че те са осъществили състав на престъпление по чл. 143 от НК не може да подаде тъжба за клевета, защото няма клевета. Точно от тогава почва срокът и правото на това постановление за да се подаде тъжба.

Моля да отмените определението на ПРС.

Адв.Г.: На мен не ми е ясно отношението на защитниците на частния тъжител по отношение на фактите. В подадената жалба правилно е посочено, че колегата Ж. е защитник на частния тъжител Б. М.. Той в молбата за отлагане на делото сбърка процесуалното качество на упълномощеното му лице, но това е без значение. Въпроса е, че тази грешка е последната от 3 грешките мултиплицирани в самата жалба.

На първо място не може да говорят в поддържането на частната тъжба, В конкретния случай в жалбата се изтъква, че прокуратурата е образувала преписка 14204/2023 г., по която е приведена предварителна проверка по повод „жалба на частните тъжители“. Много съм любопитен ще могат ли колегите да посочат къде се намира в делото жалбата на частните тъжители.

Това е едно от основанията, за да можеш първо да се жалиш, а след това след 9 месеца, след година да кажеш – Да, прокуратурата го прекрати за мен започна да тече срок. Ти трябва да си жалбоподател и аз твърдя, че тези хора не знаят, че нямат подадена жалба.

И от там се изтъкват обстоятелства, които имат също значение. Че се изготвя постановление за отказ да се образува д.пр. по преписка. Нямаме образувано д.пр. за да можеш кажеш, че по образувано това д.пр. аз вече се позовавам на това, че прокуратурата е разследвала нещо и се е произнасяла.

Ние имаме преписка, имаме проверка. Няма как да се твърдят обстоятелства и да се инициира започването на едно такова дело.

На стр. 2 от жалбата е посочено, че именно след връчване на постановлението на ВРП доверителят ми сезира съда с частна жалба. Значи прокуратурата просто не е била длъжна да ги сезира изобщо, защото ма предварителна проверка, която не е по тяхна жалба, а е по жалба на моята доверителка и това е безспорно. Тогава не е ясно защо прокуратурата ги сезира и от тук започва да се мултиплицира тяхната грешка и това, че те имат основание, защото тогава са разбрали. Не, вие сте разбрали тогава когато сте разпитвани, когато са събирани данни от вас за извършената проверка и това, че сте разбрали конкретно е цитирано в молбата, подадена от Х. И. в ПРС, в която тя казва, че трябва се прекрати производството и изтъква основанията си. И тя казва по повод подадената от Х. жалба е само, че имаше преглед при д-р Богословова и никой не е предлагал пари. Така, че това е безспорен факт за това, че те са разбрали същината на жалбата на Х. обаче, не тяхната жалба.

От там започва да им тече на тях срок. Не ми е ясно защо тук се говори за практика на съдилищата. Колегата Д. е представил жалба с приложена практика на съдилищата, която е адекватна и относима към настоящия момент. Всички други решения, които се цитират в тази жалба, вкл. решение № 50/15.04.2016 г. по НД № 21/2016 г. на ВКС казусът не е относим, защото 4 те касаят образувано д.пр. Естествено, че тогава ще се запазят права на частния тъжител, обаче ако той е жалбоподател по това частно производство.

Това е целия проблем, който защитниците са опитват да го омаловажат и заобиколят. И казват, ама то аз мисля така, надявам се че мислите и Вие, казва колегата Ж.. Не, няма как да се съгласите с неговия начин на мислене, защото той противоречи в записаното в закона.

Абсолютно обосновано, правилно и основателно е решението на ПРС, обективирано в определение от 07.01.2026 г., с което прекратява наказателното производство.

Позволих си да говоря малко повече, защото не мога да разбера позицията на колегите.

Считам, че това е правната същност на този казус и по този начин трябва да се произнесете, като присъдите на доверителката ми и разноските, както пред първоинстанционния съд, така и при подаването на жалба и на становище по настоящия казус.

Адв. Ж. /реплика/: Аз съм посочил в жалбата си постановление за отказ да се образува д.пр. по преписка еди-коя си. Прокуратурата е уведомила жалбоподателите, между които е доверителката ми и М.. Уведомила е жалбоподателя и доверителя ми.

Кога съм твърдял, че е имало наша жалба, или тъжба и че ние сме пострадали?! Не сме! Четем Постановлението на прокуратурата, където пише че препис от постановлението да се изпрати на Х., М.. Това твърдя и доверителят ми е уведомен за това постановление.

В това решение, което казах, съдът дословно цитирам „…неправилно е тълкувана разпоредбата на чл. 81, ал.3 от НПК, като е приел, че през времето, през което прокуратурата се произнася по образуваната преписка, /не д.пр./ се включва 6 месечния срок. От гражданите не може да се изискват знания за характера на наказателното производство, което следва да се образува.“ Това е нашето становище.

Адв. Г. /дуплика/: Първо тук в самата жалба се говори за отказ да се образува д.пр. и аз ясно казах, че може да черпиш права когато по твоята 5 жалба е образувано д.пр., а той няма дори подадена жалба, което не ми е ясно защото колегата го отрича. Това е целият проблем.

Моля да потвърдите постановлението и да присъдите разноските.

Подс.И.: Съгласна съм изцяло със становището на моя адвокат.

СЪДЪТ дава ПОСЛЕДНА ДУМА на подс. И.: Моля да потвърдите определението на първоинстанционния съд и да ни присъдите разноските.

След тайно съвещание, съдът счете делото за изяснено и обяви, че ще се произнесе с решение в законоустановения срок.

Протоколът се изготви в с.з., което приключи в 10.55 часа.

Председател: _______________________

Секретар: _______________________

6