Определение № 1444 от 11.01.2025, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1444 гр. София, 11.01.2025 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 52 СЪСТАВ, в закрито заседание на единадесети януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: НИКОЛАЙ ИЛ. НИКОЛОВ като разгледа докладваното от НИКОЛАЙ ИЛ. НИКОЛОВ Частно гражданско дело № 20231110126128 по описа за 202 3 година

Производството е по реда на чл. 248 от ГПК

Образувано е по искане на заявителя „*****“ АД, обективирано в Молба (вх.№ 158821/15.05.2024 г.) за изменение на Определение № 17614/24.04.2024 г. за разноските по производството. Релевирани са доводи, че следва да бъде изменено гореспоменатото Определение, като бъде намален размера на присъденото в полза на длъжника адвокатско възнаграждеие. Заявява, че следва да бъде съобразено Решение от 25.01.2024 г. на СЕС по дело С-438/2022 г., съгласно което съдът не е обвързан от Наредба №1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения и при липса на правен интерес да не я прилага. Поддържа, че размера на присъденото с горецитираното Определение адвокатско възнаграждение от 1200 лева не отговаря на фактическата и правна сложност на извършеното от адвокат Г.-пълномощник на длъжника, изразяващо се в подаване на Възражение (вх.№ 216531/31.07.2023 г.) по чл.414 ГПК, което е бланково и съответства на Приложение №7 към чл.7 от Наредба №6/20.02.2008 г. на Министъра на правосъдието.

Претендира да бъде намален размера на присъденото адвокатско възнаграждение до справедлив размер, съобразен с действителната фактическа и правна сложност на извършените действия.

Ответникът по молбата по чл. 248 от ГПК – длъжникът Р. Д. М. е получил препис от Молба (вх.№ 158821/15.05.2024 г.) и в едноседмичния срок е представил Становище (вх.№ 238018/22.07.2024 г.), с което заявява, че Решение от 25.01.2024 г. на СЕС по дело С-438/2022 г. няма директна приложимост в националната правна система, а българския съд да е установил противоречие между предвиденото в Наредба №1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения и чл.101, §1 ДФЕС, във връзка с чл.4, §3 ДЕС.

Софийски районен съд, след преценка на данните по делото и доводи на страните, намира следното:

С постановеното по делото Определение № 17614/24.04.2024 г. съдът на основание чл.415, ал.2 от ГПК е обезсилил Заповед № 17739/20.06.2023 г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК и е прекратил производството по настоящото дело.

1

Поради обжалваемост на постановеното по делото определение съдът приема, че искането по чл. 248, ал. 1 от ГПК, обективирано в молбата на молителя-заявител е направено в срока за неговото обжалване(изтекъл на 17.05.2024 г.), поради което същото се явява процесуално допустимо. Индиция за сторени от длъжника разноски е приложения към Възражение (вх.№ 216531/31.07.2023 г.) Договор за правна защита и съдействие от 17.07.2023 г.

Разгледано по същество искането е също и основателно.

Поради прекратяване на производството по настоящото дело и по аргумент от чл. 78, ал. 4 от ГПК, отговорност за сторените от длъжника разноски за адвокатско възнаграждение, следва да носи именно от заявителя.

С оглед задължителния характер на даденото с Решение от 25.01.2024 г. на СЕС тълкуване на чл. 101, §1 ДФЕС, определените с Наредба № 1/09.01.2004 г. минималните размери на адвокатските възнаграждения не са задължителни при договаряне на хонорара между страните по договора за правна услуга, като не обвързват и съда при извършване на преценката му по чл. 78, ал. 5 ГПК, поради тяхната нищожност, като нарушаващи забраната н а чл. 101, § 1 ДФЕС и съдът не може да определи следващото се минимално възнаграждение, съгласно размерите определени в Наредбата на Висшия адвокатски съвет.

В тази връзка е и константната съдебна практика- Определение №343/15.02.2024 г. по търговско дело №1990/2023 г. на II ТО при ВКС; Определение № 3156/28.11.2024 г. на ВКС по к. търговско дело № 1119/2024 г. на II ТО при ВКС и други. Наличието на празнота в закона следва да се преодолее като се тълкува нормата на чл. 36, ал. 2, изр. 2 от ЗА, с изключение на частта, с която се препраща към наредба на Висшия адвокатски съвет за определяне на минимални размери на адвокатските възнаграждения. Разпоредбата на чл. 36, ал. 2, изр. 2, във връзка с ал. 1 от ЗА посочва, че възнаграждението на адвоката е за положения от него труд и размерът му следва да е справедлив и обоснован. В настоящият случай адвокат Г., като процесуален представител на длъжника Р. Д. М. е подал Възражение (вх.№ 216531/31.07.2023 г.) по чл.414 ГПК, което е бланково и съответства на Приложение №7 към чл.7 от Наредба №6/20.02.2008 г. на Министъра на правосъдието.

В тази връзка, настоящият съдебен състав намира, че справедливия и обоснован размер на дължимото адвокатско възнаграждение е 50 лева, като присъдената с Определение № 17614/24.04.2024 г. сума от 1200 лева следва да бъде редуциран до размера от 50 лева.

По изложеното съображения, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ИЗМЕНЯ на основание чл. 248, ал. 3 от ГПК Определение № 17614/24.04.2024 г. по гражданско дело № 26128/2023 година по описа на СРС, ІІ ГО, 52-ри състав, в частта за разноските, като ПОСТАНОВЯВА следното:

НАМАЛЯВА размера на разноските, които „*****“ АД, ЕИК ****, със седалище и 2 адрес на управление: гр.София, бул.„* *“ №* е осъден да заплати на Р. Д. М., ЕГН **********, с адрес: гр. София, ул.“***“ №3, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК от 1200 лева на 50 лева, представляващи адвокатско възнаграждение.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО може да бъде обжалвано с частна жалба пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от неговото съобщаване на страните, на които да се връчи препис от него.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

3