Решение № 744 от 06.02.2025, Софийски градски съд

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 744 гр. София, 06.02.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. III-В СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Николай Димов

Членове:

Велина Пейчинова

ТЕОДОРА М. ИВАНОВА при участието на секретаря Юлия С. Димитрова Асенова като разгледа докладваното от Николай Димов Въззивно гражданско дело № 20231100505059 по описа за 2023 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.

С решение № 14895 от 20.12.2022 г., постановено по гр.дело № 32938/2022 г. на СРС, Г.О., 32 състав, е признато за установено, по отношение на ищеца Д. С. Т. с ЕГН **********, със съдебен адрес: гр.София, ул. **** - адв.Ц.а и адв.Ц., че ответниците Х. Д. Н., с ЕГН **********, гр.София, бул.****, ** и Ц. Г. Н., с ЕГН **********, гр.София, ж.к.“Красно село“, бл.****, не са собственици на поземлен имот с идентификатор № *** по КККР на гр. София, одобрени със Заповед № РД10-3/11.1.2011 г. на ИД на АГКК, в гр.София, район Панчарево, с площ 1208 кв.м., при съседи имоти с идентификатори № ***, ***, ***,

***, ***, представляващ УПИ III-3204 с площ 1108 кв.м. от кв.10 от действащ план за регулация на в.з.“Американски колеж 2Б част“, одобрен със Заповед № 1137/30.11.1960 г. на председателя на комитета за архитектура и благоустройство, изменен със заповед № 17/21.10.1963 на председателя на ИК на Благоевски РНС. С решението на съда са осъдени Х. Д. Н. с ЕГН **********, гр.София, бул.****, ** и Ц. Г. Н. с ЕГН **********, гр.София, ж.к.Красно село, бл.****, да платят на Д. С. Т. с ЕГН **********, със съдебен адрес гр.София, ул.**** 1 адв. Ц.а и адв. Ц., сумата 1282,50 лв. - разноски по делото.

Срещу решението на СРС, 32 с-в е постъпила въззивна жалба от ответниците Х.

Д. Н. и Ц. Г. Н., подадена чрез пълномощника им адв.Е. А., с искане същото да бъде отменено изцяло и вместо това да бъде постановено друго, с което да бъде отхвърлен предявения отрицателен установителен иск за собственост, по съображения изложени в жалбата. Твърди се, че решението е неправилно и необосновано, постановено в нарушение на материалния закон, по съображения изложени в жалбата. Претендират присъждане на направени разноски по делото.

Въззиваемата страна- ищец Д. С. Т., чрез пълномощниците си адв.Г. Ц. и адв.М.Ц. оспорва жалбата по съображения подробно изложени в депозирания по делото писмен отговор по чл.263, ал.1 от ГПК. Моли съда, жалбата като неоснователна да бъде оставена без уважение, а първоинстанционното решение -потвърдено, като правилно и законосъобразно. Претендира присъждане на направени разноски по делото.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, като обсъди събраните по делото доказателства, становищата и доводите на страните, съгласно разпоредбата на чл.235, ал.2 от ГПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259, ал.1 от ГПК и е допустима.

Разгледана по същество въззивната жалба е частично ОСНОВАТЕЛНА.

Софийски градски съд, като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира, че фактическата обстановка се установява така както е изложена от първоинстанционния съд. Пред настоящата въззивна инстанция не са ангажирани нови доказателства по смисъла на чл.266 от ГПК, които да променят така приетата за установена от първоинстанционния съд фактическа обстановка. В тази връзка в мотивите на настоящия съдебен акт не следва да се преповтарят отново събраните в първата инстанция доказателства, които са обсъдени правилно, като са преценени релевантните за спора факти и обстоятелства.

Предвид възприемането на установената от първоинстанционния съд фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:

Въззивната жалба е допустима - подадена е в срока по чл.259, ал.1 от ГПК от легитимирана страна в процеса срещу първоинстанционно съдебно решение, което подлежи на въззивно обжалване, поради което следва да се разгледа по същество.

Съгласно чл.269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, по допустимостта му - в обжалваната част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

2

Обжалваното първоинстанционно решение е валидно и допустимо, като при постановяването му не е допуснато нарушение на императивни процесуалноправни норми на закона. При постановяването му е допуснато нарушение на материалноправни норми на закона. В процесния случай, при постановяването му неправилно е приложен материалния закон. С оглед на което същото се явява по същество неправилно, като в тази връзка настоящата въззивна инстанция н е споделя изцяло изложените в мотивите му съображения, досежно основателност на предявения от ищеца Д. С. Т. срещу ответниците Х. Д. Н. и Ц. Г. Н., отрицателен установителен иск за собственост с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК за признаване за установено, че ответниците не са собственици на процесния недвижим имот. Изводите на съда не са обосновани с оглед данните по делото и събраните по делото доказателства. Доводите на ответниците изложени в жалбата, относно неправилност на решението са основателни. Във връзка с изложените във въззивната жалба доводи, съдът приема за установено следното:

Съдът приема, че съгласно диспозитивното начало в гражданския процес, съдебните производства започват по молба на заинтересованото лице, което определя предмета на делото и обема на дължимата защита и съдействие. От волята на ищеца зависи чрез какъв иск и в какъв обем ще защити накърненото си от правния спор право. Именно в контекста на този основен принцип следва да се преценява във всеки конкретен случай и изискването на чл.124, ал.1 от ГПК за наличие на правен интерес от предявяването на положителен или отрицателен установителен иск. Разликата между двата установителни иска е, че при уважаване на положителен установителен иск силата на пресъдено нещо обхваща принадлежността на правото на собственост в лицето на ищеца, като същевременно отрича претендираното от ответника право, а при отрицателния установителен иск само се отрича претендираното от ответника право, т.е. като краен резултат отрицателният установителен иск дава по-ограничена защита от тази на положителния установителен иск. Предметът на доказване и при двата иска обаче е един и същ - ищецът следва да докаже притежанието на правата, с които в исковата молба е обосновал правния си интерес, с което ще установи материалната си легитимация да се намеси в чуждата правна сфера, отричайки правата на ответника, и само ако установи наличието на тези права, съдът ще пристъпи към разрешаването на спора притежава ли ответникът претендираните права и противопоставими ли са същите на ищеца, след което в съответствие със заявения петитум спорът ще бъде разрешен чрез признаване правата на ищеца или отричане правата на ответника.

В рамките на заявен отрицателен установителен иск, както е в процесния случай няма същински спор за конкуриращи права на собственост по отношение на един и същ имот. Правото на собственост на ищеца не се обхваща от предметната рамка на спора. Предмет на спора на заявен отрицателен установителен иск по чл.124, ал.1 ГПК е съществуването или несъществуването на отричаното с исковата молба право на 3 собственост на ответника. За разлика от иска по чл.108 ЗС предметът на спора не може да включва и установяване на правоизклюващи правото на собствеността на ответника обстоятелства, въз основа на които ищецът би могъл да противопостави собствено право на собственост, без същият да го е заявил, при условията на обективно съединяване с положителен установителен иск за придобито на собствено основание право на собственост по отношение на същия обект / недвижим имот/. Дали ищецът се легитимира за собственик на процесния недвижим имот на конкретно придобивно основание по смисъла на чл.77 ЗС или е само в позиция на правни очаквания да придобие собствеността, релевантните обстоятелства са извън предмета на спор по заявен отрицателен установителен иск за собственост. Въпросът за евентуалната идентичност на „имотите на страните“ - този на ищеца и на ответника, по отношение на който имот се търси съдебна защита чрез отричане правото на собственост на ответника по отношение на конкретен недвижим имот, следва да се интерпретира само и единствено от гледна точка на наличието на правен интерес, съобразно дадените в тази насока задължителни разяснения с ТР № 8/20102 год. на ОСГТК на ВКС, прието на 27.11.2013 год. Правният интерес от решаване на правния спор винаги произтича от конкретните обстоятелства, в които спорът се изразява и чрез които всеки от спорещите твърди, че се засяга правната му сфера. Правният интерес при отрицателния установителен иск за собственост или друго вещно право се поражда от твърдението за наличие на притежавано от ищеца, различно от спорното, право върху същия обект, чието съществуване би било отречено или пораждането, респективно упражняването му би било осуетено от неоснователната претенция на насрещната страна в спора. Интерес от отрицателния установителен иск за собственост може да е налице, когато ищецът заявява самостоятелно право върху вещта - т.е. без да предявява и положителен установителен иск за собственост, както и при евентуалната конкуренция на твърдяни от двете страни вещни права върху един и същ обект, единствено ответникът ще е длъжен да доказва съществуването на отричаното от ищеца право на собственост или друго вещно право, защото само неговото право на собственост се обхваща от предмета на спора, докато ищецът ще се задоволи само с възраженията си, че такова право не е възниквало или е било погасено. Въпросът за евентуалното наличие, респективно липсата на самостоятелно право на ищеца е свързан с преценката на съда за правния интерес от установяването, т.е. за допустимостта на иска като абсолютна процесуална предпоставка за разглеждането му, но този въпрос не е част от предмета на спора. Същинска конкуренция на права може да има само ако и двете спорящи страни са релевирани самостоятелно право на собственост по отношение на един и същ / изцяло или отчасти / обект на правото на собственост.

Предмет на спора при заявен отрицателен установителен иск за собственост е установяване на обстоятелствата на който ответника основава отричаното от ищеца 4 право на собственост. Фактите от които черпи правото си са предмет на доказване, поради което процесуалните действия по установяване на фактите, въз основа на който ищеца поддържа наличие на конкуриращо право на собственост, не са част от предмета на спора.

Със задължителна практика на ВКС се приема, че при установителните искове /включително и отрицателните/ в най-голяма степен се откроява разликата между спорното право и правото, което може да се окаже засегнато от правния спор. Първото има качеството "предмет на иска", защото е обект на противоречиви правни твърдения на страните по спора. Когато ищецът твърди, че определено право не съществува, предмет на спора и на исковия процес е отричаното от него право. При отрицателния установителен иск се твърди, че оспорваното право никога не е възниквало, поради което и ищецът не би могъл и да сочи юридически факт, от който такова право се поражда, но може да оспори съществуването му. При отрицателния установителен иск за собственост, след като ищецът изобщо отрича правото на ответника, последният трябва да изчерпи в процеса всички основания, на които то е могло да се породи.

Когато е уважен отрицателен установителен иск за собственост, това претендирано от ответника право е отречено, без оглед на конкретно определено правопораждащо основание, а с оглед на всички възможни негови основания.

В процесния случай претендираното от страна на ответниците Х. Д. Н. и Ц. Г.

Н., право на собственост върху процесния имот е надлежно удостоверено с решение № 7823 от 29.09.2020 г., издадено от Общинска служба по земеделие „Западна“, гр.София за възстановяване правото на собственост на земи в съществуващи или възстановими стари реални граници в землището на село С.о, след като е разгледана преписката по заявление с вх.№ С520 от 01.04.2020 г. и представените писмени доказателства от Х. Д.