Решение № 358 от 24.10.2026, Районен съд - Нови пазар

РЕШЕНИЕ

№ 358 гр. Нови пазар, 24.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – НОВИ ПАЗАР, V ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори октомври през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател:ВЛАДИМИР Т. КАРАГЬОЗОВ при участието на секретаря ГАЛИНА Н. СВИЛЕНОВА като разгледа докладваното от ВЛАДИМИР Т. КАРАГЬОЗОВ Гражданско дело № 20263620100741 по описа за 2026 година

Производството е образувано по предявен от Т. Ю. С., ЕГН: **********, с постоянен адрес град Н., улица ***, против „Стик - Кредит“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: град Шумен, площад „Оборище“ № 13 Б, иск с правно основание чл.26, ал.1, пред.1 от ЗЗД, във вр. с чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, във вр.с чл. 19, ал. 2 от ЗПК, във вр.с чл. 22 от ЗПК, за прогласяване нищожността на Договор за потребителски кредит № *** от *** г., поради противоречие със закона – ЗПК, ЗЗП и ЗЗД.

В исковата молба се поддържа, че сключеният по реда на ЗПФУР между страните Договор за потребителски кредит № *** от *** г. е недействителен, тъй като не са спазени изискванията на с чл. 10, ал. 1 от ЗПК, във вр. с чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, във вр. с чл. 19, ал. 2 от ЗПК. Излагат се твърдения, че по силата на договора е предоставена сума в размер на 1 700 лева (869,20 евро), която кредитополучателят се задължил да върне заедно с възнаградителна лихва на 12 месечни вноски в размер на 192,73 евро или обща сума от 2 312,76 евро. По силата на сключения между страните договор кредитополучателят се задължил да предостави допълнително обезпечение – поръчителство или банкова гаранция, неизпълнението на което се санкционирало с неустойка. По същество същата оскъпявала кредитния продукт и била разход за длъжника и допълнително възнаграждение за кредитора. Твърди се, че ГПР е посочен като абсолютна стойност без ясно разписана методика/начин на формирането му. ГПР не включва част от разходите по кредита, а именно този за неустойка по договора за непредоставяне на обезпечение, както и за застрахователната премия.

Неустойката е следвало да бъде включена в ГПР, тъй като е била изначално известна кредитора, включена е в погасителния план и представлявала разход по кредита. Същата води до скрито оскъпяване на кредита и представлява 1 сигурна печалба за заемателя. Неправилно посоченият ГПР се приравнява на хипотезата на непосочен ГПР, което води до недействителност на целия договор.

В срока по чл.131 от ГПК е постъпил отговор от ответника, с който оспорва предявения иск като неоснователен. Навежда подробни твърдения, че при сключване на процесния договор за кредит са спазени всички законови изисквания и същият валидно обвързва двете страни. Самият кредитополучател е инициирал сключването на договора, предоставена му е преддоговорна информация и дори да не е бил съгласен с неизгодни елементи от него е разполагал с правото на отказ от него след подписването му.

Поддържа, че евентуалната нищожност на неустойката не влече недействителност на целия договор на основание чл.26, ал.4 от ЗЗД, тъй като неустойката не е част от съществените параметри на договора за заем.

Напротив, тя е уговорена за неизпълнение на акцесорно задължение на заемателя. Евентуално, в случай че неустойката се приеме за нищожна, то същата се счита изначално за неуредена между страните, респективно не следва да се включва в ГПР. Валидността на договора произтича от това, че основните му параметри – главница и лихва, са валидно уговорени, като са спазени всички изисквания на ЗПК, ЗПФУР, ЗЕТ и ЗЕДЕУУ.

В съдебно заседание ищецът не се явява. Не се явява и процесуалният му представител. Преди съдебното заседание е депозирано становище, с което се поддържа предявеният иск. Настоява се за прилагане на правните последици от неизпълнение на задължението на ответната страна да представи процесния договор за кредит и на основание чл.161 от ГПК да се приемат за установени твърдените от исковата молба факти, обуславящи основателността на предявения иск за недействителност. Представя се списък с разноски и се претендира присъждането им.

В съдебно заседание ответникът не се явява. Не се явява и процесуален представител. Депозирано е становище, с което се оспорва исковата молба.

Изразява се становище по същество на спора и претендираното адвокатско възнаграждение. Изрично се отказва да бъде представен договора по реда на чл. 190 от ГПК, като се твърди, че това би довело до недопустимо разместване на доказателствената тежест. Релевира се възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение.

Като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид доводите и изявленията на страните, съдът прие за установено от фактическа страна следното:

С Определение с рег. № *** съдът е задължил ответника, на основание чл.190 от ГПК, да представи по делото Договор за потребителски кредит № *** от *** г., като изрично му е указал, че при неизпълнение на това задължение съдът ще приложи последиците по чл.161 от ГПК и ще приеме за доказани твърденията на ищцата относно съдържанието на договора.

Въпреки дадените указания, ответникът не е представил процесния Договор за кредит, поради което е налице основание за прилагане на санкцията по чл.161 от ГПК.

Поради това съдът приема за доказани следните факти, твърдени от ищцата: 1. в процесния договор е уговорена клауза за неустойка, санкционираща неизпълнението на задължението за предоставяне на обезпечение в 3 - дневен срок; 2. тази неустойка не е включена при 2 изчисляването на посочения в договора ГПР; 3. Сключването и параметрите на процесния Договор за потребителски кредит № *** от *** г.: 869,20 евро – главница, 12 месеца срок за погасяване, месечна вноска в размер на 192,73 евро и обща дължима сума от 2 312,76 евро.

Установеното от фактическа страна мотивира следните правни изводи:

Процесният договор за кредит е потребителски по смисъла на чл.9 от Закона за потребителския кредит (ЗПК), сключен е при действието на ЗПК, поради което и нормите му следва да бъдат съобразени служебно от съда.

По предявения иск с правно основание чл. 26, ал.1, т.1 от ЗЗД, във вр. чл.22 от ЗПК, във вр. чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК в тежест на ищеца е да докаже твърденията си за несъответствие между уговорения и действителния ГПР. В тежест на ответника е да докаже валидността на договора, включително изпълнение на задълженията на заемодателя, произтичащи от императивните правила за защита на потребителите относно предоставяне на необходимата писмена информация за съдържанието на условията по кредитите, вкл. обективните критерии, въз основа на които разходите могат да се изменят, индивидуалното договаряне на условията по договора, както и да обоснове договарянето на размера на останалите такси и разходи в съответствие с типични разходи на кредитора и обичайна печалба, а индивидуално уговаряне на неравноправните клаузи, в случай, че се установи, че такива са налице.

С процесния Договор за потребителски кредит № *** от *** г. на кредитополучателя е предоставена сумата от 1 700 лева (869,20 евро), при срок за погасяване от 12 месеца, с размер на погасителната вноска от 192,73 евро и обща дължима сума от 2 312,76 евро. Наред с това страните са постигнали съгласие непосредствено след сключване на процесния Договор за кредит, да бъде учредено обезпечение от личен характер – банкова гаранция или поръчителство при определени параметри, като неизпълнението на това задължение се санкционира с неустойка. Заплащането на неустоечното задължение е разсрочено и погасяването му съвпада с това на погасителната вноска по кредита и същите са в общ размер на 192,73 евро на месец.

Според нормата на чл.19, ал.1 от ЗПК годишният процент на разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит. Според дефиницията дадена в §1, т.1 „Общ разход по кредита за потребителя“ са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит.

Начисляването на неустойка и непосредственото й включване в погасителния план, инкорпориран в процесния Договор за кредит, сочи на пряката й връзка с кредитното правоотношение, доколкото възниква непосредствено след сключването на договора за кредит. Като задължение – предвидим разход, същото следва да бъде включено в годишния процент на разходите. В този смисъл са и дадените задължителни тълкувания в Решение на СЕС от 21.03.2024 год. по дело C ‑ 714/22 член 3, буква ж) от Директива 2008/48 и Решение на СЕС от 15.03.2025 год. по дело C 337/23 член 10, 3 параграф 2, буква ж) и член 23 от Директива 2008/48. Невключването на неустойката като предвидим разход в ГПР води до нищожност на целия договор на основание чл.22, вр. чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК.

Наред с горното, съдът съобрази цитираните решения, в които по категоричен начин е възприето, че чл. 10, параграф 2, буква ж) и чл. 23 от Директива 2008/48 трябва да се тълкуват в смисъл, че когато в договор за потребителски кредит не е посочен годишен процент на разходите, включващ всички предвидени в чл. 3, буква ж) от тази директива разходи, посочените разпоредби допускат този договор да се счита за освободен от лихви и разноски, така че обявяването на неговата нищожност да води единствено до връщане от страна на съответния потребител на предоставената в заем главница. Съобразявайки така дадения отговор, ГПР по процесния Договор за кредит с включена в него неустойка и при липсата на специални знания у съда, значително надвишава максималния допустим размер за месец Ноември 2025 год. – 59,05 % (5 х 11,81 %). При предоставен чист паричен ресурс от 869,20 евро и обща дължима сума след 12 месеца от 2 312,76 евро, надхвърляща 2,6 пъти първоначалната сума, може да се изведе, че ГПР надвишава 200 %, от което следва да се приеме, че процесният договор за потребителски кредит е нищожен, тъй като уговореният в договора ГПР не съответства на действително приложения по него, не включва задължителни компоненти и надвишава максимално установената граница по чл.19, ал.4 от ЗПК.

Съгласно чл.11, ал.1, т. 10 от ЗПК договорът за потребителски кредит задължително трябва да съдържа годишния процент на разходите (ГПР) и общата сума, дължима от потребителя. Неточното посочване на ГПР, което се дължи на невключване на всички разходи по кредита, се приравнява на неговата липса и води до недействителност на целия договор на основание чл.

22 от ЗПК.

Освен това, с невключването на неустойката като разход в ГПР, ответникът е целял заобикаляне на закона, а именно на императивната норма на чл. 19, ал. 4 от ЗПК, която ограничава максималният размер на ГПР.

Подобно заобикаляне на закона е самостоятелно основание за нищожност на договора за кредит съгласно чл. 26, ал. 1, предл. второ от ЗЗД.

Възражението за частична недействителност е неприложимо, тъй като чл. 22 от ЗПК предвижда недействителност на целия договор.

С оглед изхода от спора и на основание чл.78, ал.1 от ГПК в тежест на ответника следва да бъдат възложени сторените от ищеца разноски в размер на 528,63 евро, от които 78,63 евро държавна такса и 450 евро, представляващи заплатено адвокатско възнаграждение, редуцирано по възражение на ответника по съображения от Решение от ***г. по дело № *** на втори състав на СЕС, доколкото се касае за типово производство без фактическа и правна сложност, по която е установена многобройна и трайна съдебна практика, включително и задължителна такава и по-конкретно цитираните по-горе Решение на СЕС от 21.03.2024 год. по дело C‑714/22 член 3, буква ж) от Директива 2008/48 и Решение на СЕС от 15.03.2025 год. по дело C 337/23 член 10, параграф 2, буква ж) и член 23 от Директива 2008/48.

Мотивиран от изложеното, съдът

РЕШИ:

4

ПРОГЛАСЯВА нищожността на Договор за потребителски кредит № *** от *** г., сключен между Т. Ю. С., ЕГН: **********, с постоянен адрес град Н., улица *** и „СТИК - КРЕДИТ“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: град Шумен, площад „Оборище“ № 13 Б, поради противоречие със закона, на основание чл. 26, ал.1, т.1 от ЗЗД, във вр. чл.22 от ЗПК, във вр. чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК.