Определение № 68 от 18.08.2023, Районен съд - Айтос
- Съд
- Районен съд - Айтос
- Дело
- Частно наказателно дело 309/2023
- Вид
- Определение № 68
- Подписан
- 18.08.2023
- В сила
- 18.08.2023
- Състав
- Мария Йорданова Дучева
Цитирани разпоредби
- чл.282 · Наказателен кодекс
- чл.309 · Наказателен кодекс
- чл.309, ал.1 · Наказателен кодекс
- чл.121 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.244 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.244, ал.1, т.2 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.244, ал.5 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.75 · Наказателно-процесуален кодекс
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 68 гр. А., 18.08.2023 г.
РАЙОНЕН СЪД – А., IV СЪСТАВ, в закрито заседание на осемнадесети август през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател: Мария Й. Дучева като разгледа докладваното от Мария Й. Дучева Частно наказателно дело № 20232110200309 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 244, ал.5,вр.ал.1,т.2 НПК.
Образувано е по жалба на Ю. Х. Ю. от гр.А., с която оспорва, като незаконосъобразно Постановление от 01.08.2023г на прокурор от РП-А. за спиране на ДП № 237-ЗМ-82/2023г по описа на РУ- А., на основание чл.244, ал.1, т.2 НПК поради неразкриване на извършителя на същото. В жалбата са изложени оплаквания за неправилност и необоснованост на акта на прокурора, наред с довод да е неправилен изводът му за осъществено основанието за спиране, във ФС по т.2 на ал.1 от чл.244 НПК, обосновано с непълнота и формално по подхода си проведеното разследване и дейността по събиране на доказателства, без да се извършени всички необходими действия за правилното, всестранно и пълноценно разкриване на обективната истина, останало извън вниманието на прокурора – неуказал и разпоредил осъществяването им. С тези правни аргументи, и вероятно по подразбиране - в резултат непълнотата на доказателствата, освен това и неправилната оценка на събраните до момента, се опровергава правилността на правното съждение на прокурора да е неразкрит извършителя на престъплението. Същевременно, жалбоподателя излага собствена интерпретация на фактите, установени от наличните доказателствени източници в ДП, като разкриващи осъществено деяние, което съдържа признаците на престъпния състав, по чл.309, ал.1 от НК, в резултат на който за жалбоподателя Ю. Х. Ю. са настъпили вреди. В жалбата си Ю. освен доказателства за наличната правна квалификация на деянието навежда факти и относно и относно неизчерпателната и в този смисъл неправилна съдебнопочеркова експертиза, изготвена по ДП. С тези аргументи, се претендира отмяната на обжалваното Постановление за спиране на наказателното производство и връщане делото на прокурора с конкретни указания.
Съдът извършвайки служебна проверка относно процесуална допустимост на жалбата установи следното: Депозираната жалба, с входящ номер на РП-А. от 08.08.2023г., несъмнено е постъпила в срока за обжалване, броен от датата на съобщаване на Постановлението за спиране на наказателното производство .Видно от приложената по делото разписка за връчването му същото е връчено на жалбоподателя на 03.08.2023г .
1
Относно качеството
„пострадал“ съдът отчита, че съгласно съдебната практика престъплението по чл.309 НК е формално или на просто извършване, а не резултатно. Но имайки предвид, че в жалбата и между кориците на делото се съдържат данни за осъществен състави на друго престъпление- такова по чл.282 НК (което не е било разследвано) и което безспорно е резултатно такова, то тогава съдът е склонен да приеме, че жалбоподателя има качеството „пострадал лице“, съгласно критериите на чл.75 НПК. Не на последно място за Ю. са настъпили конкретни вреди , в резултат на процесния договор. Жалбата е подадена в преклузивният процесуален срок по чл.244, ал.5, НПК от лице, което безспорно е носител на правото на обжалване и като такова се явява пряко засегната от постановлението на Районния прокурор за спиране на наказателното производство.
Мотивиран от изложеното съдът счита, че жалбата е процесуално допустима. Същата се явява и основателна по следните съображения:
Съдът, след като се запозна с жалбата и доводите изложени в нея, както и с оспорения прокурорски акт и с материалите от ДП № 237-ЗМ-82/2023г по описа на РУ- А., приема за установено от фактическа страна следното:
С цел да осигури материално семейството през 2016г постр.Ю. заминал за Израел, където започнал добре платена работа и изпращал всичките си доходи на ответницата в България. С тези пари ответницата трябвало да се грижи за децата и да закупи имот (къща), където семейството да живее. През 2022г жалбоподателят се прибрал в България и установил, че парите, които изпращал на съпругата си и който мислел че са семейни спестявания-липсват. Когато започнал да разпитва приятели и познати узнал, че докато е работил извън страната съпругата му е започнала интимна връзка с друг мъж. Когато узнал това Ю. започнал да разпитва съпругата си Ф. къде са парите, които всеки месец години наред й е изпращал. Притисната от тези въпроси Ф. казала, че е закупила имот и представила предварителен договор. Скоро след това жалбоподателят разбрал, че представеният му предварителен договор е неистински (подписите на продавачите са фалшиви) , а съпругата му не може да даде обяснение какво е закупила с парите.
Описаната фактическа обстановка мотивира следните правни изводи: от доказателствата по делото безспорно се доказва, че двамата продавачи З.К. и П.Х. не са положили подпис под процесният договор. Установява се също така от назначената и извършена графологична експертиза, че подписа в графа „възложител“ е изпълнен от Ф.
Саид Ю..
По делото са изискани и копия от протоколи по граждански дела, които са били водени между страните, вкл.брачно дело за развод. Именно от протоколите от проведените съдебни заседания водещия разследването би могъл да разбере, че Ф. Ю. не само е имала извънбрачна връзка, а тази връзка е с мъж, който е криминално проявен. С този мъж Ф. Ю. е живяла години наред в дома му. По брачното дело са приложени доказателства относно имената на съжителя на Ф. Ю. и каква присъда излежава в затвора. Би могло в хода на разследването да се провери дали въпросния мъж, с когото Ф. е имала връзка , и с когото е живяла в момента на извършване на престъплението не е всъщност автор на подписите под 2 процесния договор.
На следващо място съдът, счита че разследването е водено изключително повърхностно като са разпитани само съпругът-жалбоподател и двамата продавачи по договора. Не са разпитани дори родителите на Ф. Ю., които биха могли да имат информация относно договора, начин, място на сключване и т.н.
Впечатление прави също така , че не е поискана справка за наличностите и движенията по сметките на Ф. Ю. и на Ю. Ю., така щото да стане ясно какви суми е превеждал съпругът по сметките , какви суми и колко често са теглени от съпругата, вкл.дали са правени преводи на големи суми от съпругата на трети лица, извън кръга на семейството.
Фактът, че експертизата не е отговорила точност 100% кой е авторът на подписите не означава, че прокуратурата е освободена от задължението да докаже авторството на престъплението с други доказателствени средства позволени от НПК. Наблюдаващия делото прокурор е водил разследването повърхностно и едностранно, като не са търсени доказателства за субективния елемент на деянието, макар по делото да се съдържат писмени доказателства, от които може да бъде направен косвен извод за вина. Според ВКС вината може да се предполага и в зависимост от това кой ще спечели от изготвянето и ползването на неистинския частен документ. В този смисъл материалите по делото са еднопосочни и не е оправдано наблюдаващия делото прокурор да се мотивира с факта, че госпожа Ю. се позовава на правото по чл.121 НПК и отказва да свидетелства.
Спирането на наказателното производство, видно от постановлението на наблюдаващия прокурор от 01.08.2023г, е мотивирано с основанието по чл.244,ал.1,т.2 НПК - извършителят на престъплението не е открит и издирен. Настоящият съдебен състав не споделя становището, че досъдебното производство би следвало да бъде спряно на основание чл.244,ал.1,т.2 НПК най-малкото поради факта, че не е извършено обективно, всестранно и пълно разследване, за да се стигне до единственият и обоснован правен извод, че извършителят е неизвестен.
Мотивиран от изложеното и на основание чл.244, ал.5 НПК, съдът ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ Постановление от 01.08.2023г на прокурор от РП-А. за спиране на производството по ДП № 237-ЗМ-82/2023г по описа на РУ- А. на основание чл.244,ал.1,т.2 НПК.
ВРЪЩА ДП на РП-А. за изпълнение на дадените в обстоятелствената част на настоящото определение задължителни указания.
ПРЕКРАТЯВА производството по ЧНД № 309/2023 г. по описа на АРС.
Определението не подлежи на обжалване и протестиране.
3
Препис от определението да се изпрати на жалбоподателя Ю. Х. Ю..
Препис от определението ведно с делото да се изпрати в РП-А..
Съдия при Районен съд – А.: _______________________
4