Решение № 805 от 13.10.2026, Районен съд - Шумен

РЕШЕНИЕ

№ 805 гр. Шумен, 13.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ШУМЕН, XIII-И СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети октомври през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: КАЛИН Г. КОЛЕШАНСКИ при участието на секретаря Надежда Т. Йорданова като разгледа докладваното от КАЛИН Г. КОЛЕШАНСКИ Гражданско дело № 20263630100448 по описа за 2026 година

Предявени искове, с правно основание чл. 26, ал. 1, предложение второ и трето от ЗЗД.

Искова молба, от пълномощник на Б. Р. Х., ЕГН : **********, с адрес – ***, вх. 2ет. 6, ап. 41, срещу „Кредирект“ ЕООД, ЕИК : 207024290 със седалище и адрес на управление – гр. София, бул. „Цариградско шосе“ № 115Е, ет. 5, без посочено правно основание и цена от 3506,44 евро.

Ищецът сочи, че между страните били сключени договор за потребителски кредит № 1187119/15.11.2024г., за сумата от 2000 лева.

Договорена била възнаградителна лихва, от 505%, платима на 18 вноски с конкретно определени месечни падежи, заедно с главница и неустойка за непредставяне на обезпечение, при ГПР от 63,26%. Считайки, че договора за кредит е нищожен поради заобикаляне на закона, заради такси при неизпълнение от тарифа, размер на ГПР не включващ неустойка, договорна лихва и неустойка противоречащи на добрите нрави и съставляваща неравноправна клауза последната, иска да се прогласи нищожността на договора и осъди ответника да заплати разноските в производството.

В срока за отговор на исковата молба, ответникът, редовно уведомен, подава отговор. Счита исковете допустими и неоснователни. Признава част от 1 твърдените факти – сключване на процесния договор. Счита договора и клаузите му действителни, иска отхвърляне на иска, и присъждане на разноски.

В открито съдебно заседание страните редовно призовани, не се явяват, не изпращат представители. В писмени молби вземат становище по същество на спора.

Така предявените искове са допустими, разгледани по същество, основателен е, само този, с правно основание чл. 26, ал. 1, предл. трето от ЗЗД, по следните съображения :

От събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в съвкупност, се установи следното:

На 15.11.2024г. страните сключили договор за потребителски кредит № 1187119 за сумата от 2000 лева. Уговорено било връщането , за срок от 18 месеца, на 4 вноски по 83,33 лева и 14 вноски по 191,43 лева, с падеж на конкретно определени дати, включващи главница и лихва. Уговорената лихва била в размер на 50% годишно, при ГПР от 63,26%, и обща дължима сума по кредита от 3013,34 лева/главница и договорна лихва/. Договора съдържа уговорка със задължение за заемополучателят /чл. 6/, в 2-дневен срок да представи обезпечение – поръчител или банкова гаранция. В случай, че заемателя не изпълни задължението си да представи обезпечения, се предвижда неустойка в размер на 3844,66 лева /чл. 18. 1/. Не се спори, че сумата от 3844,66 лева не е включена, като разход, при изчисляване ГПР, по договора и сключването му. Представения погасителен план има съдържанието посочено в чл. 11, ал. 1, т. 11 от ЗПК.

Така установената фактическа обстановка, доведе до следните изводи :

За уважаване на предявените искове е нужно да се установи, че договора за кредит, или отделни негови части, при невъзможност за приложение на чл.

26, ал. 4 от ЗЗД, заобикалят закона или накърняват добрите нрави. Ищецът акцентира върху разпоредбите на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, касаеща ГПР.

Договора съдържа запис за размер на ГПР, по-нисък от посочения в чл. 19, ал.

4 от ЗПК към датата на сключване на договора, което изключва нищожност на клаузата за уговарянето му. Обективното право, не съдържа разпоредби, забраняващи уговаряне на неустойка, при неизпълнение на задължения по договор за паричен заем, които не са от съществените му елементи. Както по договор за потребителски кредит, така и по всеки договор за заем е възможно страните да са постигнали съгласие за пораждане на задължения, различни от основните – да предаде в собственост, съответно да върне пари или други 2 заместими вещи, като няма пречка тези задължения да се обезпечат, съответно вредите от неизпълнението им обезщетят с уговаряне на неустойка, размера на която няма място в ГПР, както според чл. 19, ал. 3, т. 1 от ЗПК, така и според Директива 2008/48/ЕО на европейския парламент и на Съвета от 23 април 2008г. относно договорите за потребителски кредити. Неустойките по договор не са и сред изброените „разходи“, които следвало да се включват в ГПР, според споменатите в молби по делото решения на СЕС.

Твърдяното заобикаляне на закона свързано с уговорката за неустойка и ГПР, не само не е налице, но и да бе, не води до недействителност на договора по смисъла на чл. 22 ЗПК, а до нищожност на уговорката/21, ал. 1 ЗПК/, за неустойка, не на тази за ГПР. При него/заобикалянето/, страните обикновено целят един неправомерен краен резултат, който постигат чрез сключване на една или повече сделки/включване в договор на една или повече уговорки , които формално не нарушават закона. Подобна скрита воля на страните, от процесната уговорка за неустойка, по делото не се установява. Само разликата в ГПР, посочен в договора и по високия му размер, ако изчисляването му включва уговорената неустойка не означава, че чрез нея се заобикаля разпоредбата на чл. 19, ал. 4 от ЗПК, особено при наличието на тази от чл. 19, ал. 3, т. 1 от ЗПК.

Не е налице заобикаляне на нормата от чл. 33, ал. 1 от ЗПК, нито чрез уговаряне на неустойка, при неизпълнение на несъществено задължение по договор за кредит, различно от това за връщане на предадени пари, нито чрез задължение за заплащане на допълнителни услуги или такси по тарифи на ответника. Не само защото по делото не са представени от ищеца, чиято тежест на доказване е твърдението за нищожност на договора, сочените в молбата му тарифа за такси и разходи, или споразумения за предоставени допълнителни услуги, а въобще, евентуално уговорени вземания за такива, нямат касателство с вида на обезщетението /лихва/, при забава.

Уговорената договорна лихва не е нищожна и не накърнява добрите нрави, само поради размера си и отношението в което се намира спрямо законната лихва. Двата вида лихва, не само поради разлика в произход и функция, нямат твърдяната в исковата молба и изолирана, незадължителна съдебна практика, връзка. Липсва законово ограничение за размера на договорната лихва, извън индирактното регулиране, чрез размера на ГПР.

Дори и да се приеме, че договорна лихва, по договор за кредит накърнява добрите нрави, именно поради липсата на изискване такава задължително да 3 се договаря, или за размера , нищожност на такава уговорка в договор, не би довела нищожност на целия договор.

Уговорките от договора за потребителски кредит, касаещи неустойка, дължима при неизпълнение на задължение за представяне на гаранция/обезпечение, в 2-дневен срок, са нищожни поради накърняване добрите нрави – чл. 26, ал. 1, предложение трето от ЗЗД. Както подробно е изяснено в практиката, добрите нрави, макар и да нямат легално определение, представляват общоприети правила, на които е придадено правно значение, при действителността на сделките. При възмездните, то най-често се свързва с принципите на справедливост и производният му за еквивалентност на престациите. Уговорената неустойка за задължение трудно изпълнимо, особено в краткия посочен срок, по отделно и особено в съвкупност, само поради размера си, е в противоречие и с двата принципа, налагайки заплащане неустойка за необезпечено ползване на чужди средства, в размер, който ги надхвърля почти двойно – 2000 лева заем и 3844,66 лева неустойка.

Действително съществува свобода на договарянето и ищецът е получил пред договорна информация, но тази свобода е ограничена винаги от действието на другите принципи на облигационното право, като посочените и този за недопускане на неоснователно обогатяване, до какъвто резултат би се стигнало при заплащане на уговорената неустойка/чл. 9 ЗЗД/. Тъй като чл. 6, ал. 3 от договора съдържа декларация на ответника, че сключва договора, само с оглед изпълнението на условието ищеца да предостави уговореното обезпечение в двудневен срок, то няма възможност да се предположи, че сделката би била сключена, без недействителните части – чл. 6, във вр. с чл.

18, съответно те влекат нищожност на целия договор и невъзможност за приложение на чл. 26, ал. 4 от ЗЗД.

Уговорките от договора, могат да обосноват и твърдяната, в обстоятелствената част на исковата молба, нищожност по чл. 146, ал. 1 от ЗЗП, представлявайки неравноправна клауза, по смисъла на чл. 143, ал. 1, т. 5 от ЗПК, и иска с това основание може да се уважи, но не и да обоснове нищожност на целия договор за креди, поради съдържание на неравноправна клауза. Обективното право урежда договори, които съдържат нищожни клаузи, поради това, че са неравноправни, но не и договори които са нищожни, защото съдържали неравноправна/и клаузи.

4

Изложеното налага отхвърляне на иска за нищожност на договора, поради заобикаляне на закона и уважаване евентуалния за нищожността му поради накърняване на добрите нрави.

При посочения изход на спора по предявените искове, ответникът следва да заплати на ищеца, само половината/324,63 евро/ от извършените, по двата му иска разноски/649,26 евро/, като такива по уважения, като на ответника разноски не следва да се присъждат, по отхвърления иск, поради липса на данни по делото за действително извършени такива, до приключване на устните състезания.

Водим от горното и на посочените основания, съдът

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ предявения от Б. Р. Х., ЕГН : **********, с адрес – ***, вх.

2, ет. 6, ап. 41, срещу „Кредирект“ ЕООД, ЕИК : 207024290 със седалище и адрес на управление – гр. София, бул. „Цариградско шосе“ № 115Е, ет. 5, иск с правно основание чл. 26, ал. 1, предложение второ от ЗЗД, за установяване/прогласяване нищожност на договор за потребителски кредит № 1187119/15.11.2024г., поради заобикаляне на закона, като неоснователен.

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, по отношение на „Кредирект“ ЕООД, ЕИК : 207024290, със седалище и адрес на управление – гр. София, бул.

„Цариградско шосе“ № 115Е, че договор за потребителски кредит № 1187119/15.11.2024г., между Б. Р. Х., ЕГН : ********** и „Кредирект“ ЕООД, ЕИК : 207024290, е нищожен, поради накърняване на добрите нрави.

ОСЪЖДА „Кредирект“ ЕООД, ЕИК : 207024290, със седалище и адрес на управление – гр. София, бул. „Цариградско шосе“ № 115Е, да заплати на Б.

Р. Х., ЕГН : **********, с адрес – ***, вх. 2, ет. 6, ап. 41, сумата от 324,63 евро разноски в производството.

Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок, от връчването му, пред Окръжен съд – Шумен.

Съдия при Районен съд – Шумен: _______________________ 5