Определение № 94 от 14.03.2024, Окръжен съд - Кюстендил

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 94 гр. Кюстендил, 14.03.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, V СЪСТАВ, в закрито заседание на четиринадесети март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Пенка Н. Братанова

Членове:

Мирослав М. Начев

Елисавета Г. Деянчева като разгледа докладваното от Мирослав М. Начев Въззивно частно наказателно дело № 20241500600103 по описа за 2024 година Адв.М.Т., защитник на подсъдимите Й. К. Х. и Е. Г. Х., двамата от ****, обжалва определение № 449/15.12.2023 г. на РС – Дупница, постановено по нчхд № 735/2022г., с което е отхвърлено искане за заплащане на сторени по делото разноски в размер на 900 лв. Изразява становище за неправилност и незаконосъобразност на определението с искане за неговата отмяна и постановяване на друго, с което претенцията да бъде уважена.

Постъпил е писмен отговор, подаден от адв.П.Д., повереник на частния тъжител Я. П. Т.. С него се изразява становище за правилност и законосъобразност на обжалваното определение, като се настоява подадената въззивна частна жалба да бъде отхвърлена, а определението - потвърдено.

Окръжният съд приема за установено:

На 22.02.2022г. в РС Сандански е подадена частна тъжба от Я. Т. против Й. и Е. Х.и – за извършване на престъпления по чл.148 ал.2 вр.ал.1 т.2 пр.2 вр.чл.147 ал.1 пр.2 вр.чл.20 ал.2 НК, като е образувано нчхд № 91/2022г. След отвод на всички съдии от РС Сандански, а впоследствие – и на тези от РС Петрич, с определение на ВКС от 18.07.2022г. делото е изпратено за разглеждане на РС Дупница, като е образувано нчхд № 735/2022г.

В хода на производството по делото подсъдимите са сторили разноски в размер на 900 лв, представляващи възнаграждение на защитника адв.М.Т.. С 1 присъда от 26.07.2023г. Й. и Е. Х.и били признати за невинни и оправдани по повдигнатото срещу тях обвинение, а предявения срещу тях от Т. граждански иск бил отхвърлен.

Присъдата била обжалвана от частния тъжител пред ОС Кюстендил, като в хода на съдебните прения пред въззивния съд адв.Т. направила и искане за заплащане на сторените разноски – адвокатски хонорар. С решение от 05.12.2023г., постановено по внчхд № 523/2023г. окръжният съд потвърдил обжалваната присъда и се произнесъл по направеното от защитника искане, като осъдил частния тъжител да заплати на подсъдимите разноски в размер на 500 лв, сторени от тях пред въззивния съд.

На 12.12.2023г. по нчхд № 735/2022г. на РС Дупница постъпила молба от защитника на подсъдимите Х.и, с която адв.Т. поискала произнасяне по реда на чл.306 ал.1 т.4 НПК относно разноските, сторени от тях пред първоинстанционния съд. С обжалваното определение РС Дупница отхвърлил молбата, с мотив че искане за заплащане на разноски пред първата инстанция не е правено.

При така установеното ОС Кюстендил намира подадената частна жалба за основателна, по следните съображения:

Съгласно разпоредбата на чл.190 ал.1 НПК, при оправдаване на подсъдимия разноските по дела от частен характер се възлагат на частния тъжител. В конкретния случай подсъдимите Й. и Е. Х.и са били оправдани и с оглед на това частния тъжител Я. Т. дължи заплащане на направените от тях разноски, включително и такива за адвокатско възнаграждение. Двамата подсъдими са ангажирали процесуален представител – защитник (адв. М.Т. от АК - Благоевград), на която са изплатили 900 лв възнаграждение за осъществената защита пред първата инстанция и допълнително 500 лв пред въззивната такава.

При постановяване на въззивното решение Окръжният съд е пропуснал да се произнесе в цялост по направеното от защитника искане за заплащане на разноски, като го е уважил единствено по отношение на сторените по внчхд 523/2023г., без да се произнесе и по отношение на сторените в производството пред първоинстанционния съд.

Изложеният от районния съд мотив не може да бъде споделен. Макар постъпило след постановяване на първоинстанционната присъда и преди 2 приключване на въззивното производство, искане от страна на защитника за заплащане на сторените от подсъдимите разноски е направено. Пред съдебните инстанции са представени договори за правна защита, удостоверяващи действителното плащане на адвокатско възнаграждение.

Съдът може да се произнесе по въпроса за разноските служебно или по искане на страната, както с крайния съдебен акт, така и с нарочно определение по реда на чл. 306 НПК. В процесуалния закон не е предвиден преклузивен срок, с изтичането на който заинтересованата страна да губи правото си да иска възстановяване на понесените от нея разноски.

Изложените в подадения от повереника отговор съображения също не могат да бъдат споделени. От страна на защитника е направено изрично искане за заплащане на сторените разноски – в хода на съдебните прения пред въззивния съд.

Предвид гореизложеното, Окръжният съд

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ определение № 449/15.12.2023 г. на РС – Дупница, постановено по нчхд № 735/2022г., и вместо него ПОСТАНОВЯВА:

ОСЪЖДА Я. П. Т., ЕГН **********, със съдебен адрс : ***** да заплати на Й. К. Х., ЕГН ********** и Е. Г. Х., ЕГН **********, двамата от ****, сума в размер на 900 лв., представляваща сторени от тях деловодни разноски за защитник пред първата инстанция по нчхд № 735/2022г. на РС Дупница.

Определението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3