Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 77 от 28.02.2025, Районен съд - Ботевград

Съд
Районен съд - Ботевград
Дело
Гражданско дело 1200/2024
Вид
Решение № 77
Подписан
28.02.2025
В сила
27.03.2025
Състав
Илияна Цветкова Тодорова Аловска

Цитирани разпоредби

  • чл.410 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.415, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.422, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.78, ал.3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.80 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.38 · Закон за адвокатурата
  • чл. 38, ал. 2 · Закон за адвокатурата
  • чл.111, б."в" · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 84, ал.1, изр.2 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.146, ал.1 · Закон за защита на потребителите
  • чл. 51, ал. 1 · Закон за наследството
  • чл. 61, ал. 1 · Закон за наследството
  • чл. 10а · Закон за потребителския кредит
  • чл.10а, ал.2 · Закон за потребителския кредит
  • чл.10а, ал.2 и ал.4 · Закон за потребителския кредит
  • чл. 19 · Закон за потребителския кредит
  • чл.19, ал.4 · Закон за потребителския кредит
  • чл.21, ал.1 · Закон за потребителския кредит
  • чл. 22 · Закон за потребителския кредит
  • чл. 33 · Закон за потребителския кредит

РЕШЕНИЕ

№ 77 гр. Б. 28.02.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – Б. II-РИ ГР. СЪСТАВ, в публично заседание на пети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: И.Ц.Т.А. при участието на секретаря Т.В.Б. като разгледа докладваното от И.Ц.Т.А. Гражданско дело № 20241810101200 по описа за 2024 година

Предявени са обективно съединени установителни искове с правно основание чл.422, ал. 1 от ГПК.

”****ЕООД, със седалище и адрес на управление: гр.С., бул.Б**** **** **** **** с ЕИК:****, чрез пълномощник юрисконсулт Е. С. К., моли да бъде признато за установено само по отношение на ответника П. Х. Н., който е на 12 години, с ЕГН: **********, чрез баща му Х.П.Н. и двамата от Б. ж.к. ****, ****, **** **** **** в качеството му на наследник по закон на Н.В.И. която е починала на 10.03.2020г., за съществуване на вземането, за което е издадена Заповед № **** за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК от 08.04.2024г. по ч.гр.д.№ ****г. по описа на РС-Б. срещу П. Х. Н. и солидарния длъжник С.Т.Й., както следва: за сумата-главница от 677.18лева, представляваща неплатена главница по Договор за потребителски кредит № **** от ****., както и за сумата от 274.32 лева, представляваща неплатено договорно възнаграждение за периода от 10.06.2020г. до 10.03.2021г., както и за сумата от 483.96лева, представляваща неплатено възнаграждение за закупен пакет от допълнителни услуги, дължимо до 10.03.2021г., както и за сумата от 174.78 лева, представляваща законна лихва за забава за периода от 11.06.2018г. до 10.03.2021г., както и за сумата от 488.84 лева, представляваща законна лихва за забава за периода от 10.03.2021г. до 04.04.2024г., ведно със законната лихва върху горната сумаглавница, считано от 03.04.2024г. /датата на подаване на заявлението/ до окончателното изплащане на вземането, както и да се присъдят разноските по делото, за които представя списък за разноските по чл.80 от ГПК/л.111/.

В с.з. ищецът, чрез пълномощник юрисконсулт Е. С. К. е депозирала писмени молби с вх.№№****4 година и с вх. № ****, чрез ЕПЕП, с които заявява, че подържа така предявените искове и моли да бъдат уважени.

Ответникът-П. Х. Н., който е на 12 години, чрез баща му Х.П.Н. и пълномощник адв.

В. Я. от САК е направил възражения по исковете и е представил писмен отговор с вх.№ ****г., в предвидения в закона срок.

1

В писмения отговор ответникът оспорва исковете и прави следните възражения, а именно:

1.

Липса на доказателства малолетният ответник, чрез законния си представител да е приел наследството от майка си Н.В.И. поради което не са налице предпоставки за ангажирането на отговорността му за заплащане на задълженията й.

2. Оспорва, че е налице валидно облигационно задължение между „**** Б****“ ЕООД и Н.В.И. както и че същата е подписала представените пред съда формуляри. Оспорва получаването от нея на каквато и да е заемна сума от ищеца, тъй като по делото няма доказателства в тази насока. Оспорва вземането по отделни пера, като не са ясно формирани конкретните суми за главница и лихви.

3.

Прави възражение, че вземането за сумата от 274.32лв. като договорено възнаграждение за периода от 10.06.2020г. до 10.03.2021г. и вземането за сумата от 174.78лв., представляваща лихва за забава за периода от 10.06.2018г. до 10.03.2021г. са погасени по давност, тъй като заявлението по заповедното производство е подадено на 03.04.2024г. и е изтекла тригодишната погасителна давност по чл.111, б.“в“ от ЗЗД.

4. Прави възражение, за това, че не съществува вземането и за сумата в размер на 483.96лв., представляваща неплатена част от възнаграждение за закупен пакет допълнителни услуги, тъй като се касае за нищожна клауза, целяща заобикаляне на разпоредбата на чл.19, ал.4 от ЗПК, тъй като не става въпрос за плащане на услуга, а за прикрити разходи по кредита, с които би се достигнало до надхвърляне на ограниченията по закон за максимален размер на ГПР. Твърди, че уговорките за закупуване на допълнителни услуги са нищожни на основание чл.21, ал.1 от ЗПК поради заобикаляне на законовото изискване, регламентирано в разпоредбата на чл.10а, ал.2 от ЗПК.

5. Прави изрично възражение за прихващане на главницата от 677.18 лв. с недължимо платената сума от 1 278.60лв., тъй като от представените договори се установява, че е предоставен „Пакет от допълнителни услуги“ на стойност 1 762.56лв. Претендирането вземане от 483.96лв. би следвало да означава, че е недължимо платено, по нищожна клауза сумата в размер на 1278.60лв.

6.Оспорва съществуване на вземането и на сумата от 488.84лв., представляваща законна лихва за забава, дължима от 10.03.2021г. до 04.04.2024г., тъй като по делото не е представено уведомление до ответника, изходящо от ищеца, че кредитът е станал предсрочно изискуем. В този случай, на основание чл. 84, ал.1, изр.2 от ЗЗД, исковата молба играе ролята на покана за заплащане на падежиралото задължение по кредита, като ответникът изпада в забава след изтичане на седемдневен срок от получаване на исковата молба, т.е., след 15.08.2024г., от която дата следва да се изчисляват и лихвите.

Отделно от това, предвид недължимостта на главното задължение, твърди, че и тази лихва е недължима.

В с.з. ответникът, чрез пълномощник адв. Я. от САК оспорва исковете, поддържа направените възражения в писмения отговор и моли исковете да се отхвърлят като неоснователни и недоказани и на основание чл.38 от ЗА да се присъди адвокатско 2 възнаграждение.

От събраните по делото доказателства, обсъдени във връзка със становищата на страните, съдът приема за установено следното:

ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:

От представените писмени доказателства-копие от ч.гр.дело № ****. по описа на РС-Б. се установява, че на основание чл.410 от ГПК на 08.04.2024г. е разпоредено по искане на ищеца издаване на Заповед № **** от 08.04.2024г. по ч.гр.д.№****. по описа на РС-Б. за изпълнение на парично задължение срещу длъжника П. Х. Н. съобразно наследствените му дялове и длъжника С.Т.Й., която да заплати солидарно сумата-главница от 677.18лева, представляваща неплатена главница по Договор за потребителски кредит № **** от ****., както и сумата от 274.32 лева, представляваща неплатено договорно възнаграждение за периода от 10.06.2020г. до 10.03.2021г., както и сумата от 483.96лева, представляваща неплатено възнаграждение за закупен пакет от допълнителни услуги, дължимо до 10.03.2021г., както и сумата от 400лв., представляваща неплатени такси по Тарифа за извънсъдебно събиране на вземането при забава с повече от 90 календарни дни за плащане на вноска по договора за кредит, както и сумата от 174.78 лева, представляваща законна лихва за забава за периода от 11.06.2018г. до 10.03.2021г., както и сумата от 488.84 лева, представляваща законна лихва за забава за периода от 10.03.2021г. до 04.04.2024г., ведно със законната лихва върху горната сума-главница, считано от 03.04.2024г. /датата на подаване на заявлението/ до окончателното изплащане на вземането.

Описаната по-горе заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д.№****г. по описа на РС-Б. е връчена на длъжника П. Х. Н., чрез баща му Х. Н. на 09.04.2024г. С възражение с вх.№ ****г. е оспорил вземането, тъй като не дължи изпълнение на същото по издадената заповед за изпълнение, за което с Разпореждане № ****поведният съд е дал на заявителя срок, в който може да предяви иск за установяване на вземането по отношение на длъжника П. Х. Н., което разпореждане е връчено на ищеца на 29.05.2024г.

Исковата молба, по която е образувано настоящето гр.дело № ***. по описа на РС-Б. с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК срещу длъжника П. Х. Н., е депозирана на 02.07.2024г. в РС-Б. изпратена по ел. поща с дата от 01.07.2024г./понеделник/, т.е. в едномесечния срок, предвиден за това в ГПК от връчването на горното разпореждане.

Видно от приложеното копие от удостоверение за раждане, издадено от Община Б. се установява, че ответникът П. Х. Н. е малолетен, тъй като е на 12 години и негови родители са: майка Н.В.И. и баща Х.П.Н..

От приложеното копие от удостоверение за наследници от 22.11.2021г., издадено от Община Б. се установява, че Н.В.И. е починала на 10.03.2020г. и е оставила за наследник по закон само сина си П. Х. Н..

Ищецът твърди, че с майката на ответника или с Н.В.И. е сключил договор за потребителски кредит **** Стандарт № **** от 14.11.2017г., по който „**** Б****“ ЕООД е кредитор, от една страна, ответникът Н.В.И. е клиент /кредитополучател/ от друга страна и С.Т.Й. е солидарен длъжник, при следните параметри: сума по кредита-1950лв., размер на месечна вноска от 95.15лв., срок на кредита 36 месеца, ГПР:49.89%, ГЛП:41.17% или общо дължима сума по кредита е сумата от 3425.40л в . По избран и закупен пакет от допълнителни услуги в размер на 1762.56лв., за което е определена допълнителна вноска от 48.96лв., която е дължима заедно с месечната погасителна вноска по кредита и така общото задължение на месечна вноска е в размер на 144.11лв. или общо задължение по кредита е сумата от 5187.96лв. съгласно отразеното в договора със сумата от 523.24лв. е извършено рефинансиране с кредитор ищеца и със сумата от 1325.61лв. е извършено рефинансиране отново с кредитор ищеца. На 15.11.2017г. остатъка от заемната суми или 101.15лв. е преведен по посочена от Н.В.И. банкова сметка.

3

Последното се установява от приложения оригинал на писмо с рег. № ****г., издадено от ОББ АД-гр.С..

В исковата молба ищецът е признал, че Н.В.И. която е страна по осипания по-горе договор за потребителски кредит е погасила чрез плащане сумата от общо 3782.40лв. в периода от 10.01.2018г. до 12.02.2020г., в която сума са включени начислени лихви за просрочие на вноски по погасителен план от 9.90лв., лихви за забава в размер на 184.68лв. и 20лв. начислени такси по Тарифа. От представеното от ищеца извлечение по сметка към процесния договор от 01.07.2024г., се установява, че към 12.02.2020г. Н.В.И. е заплатила на ищеца сумата от общо 1278.60лв. за закупената допълнителна услуга. Крайният срок за плащане на целия кредит е 10.03.2021г.

Горното се установява от приложените по делото писмени доказателства-копия от декларации, от стандартен европейски формуляр за предоставяне на информация за потребителските кредити, от допълнителна преддоговорна информация представляваща приложение към стандартен европейски формуляр за предоставяне на информация за потребителските кредити, от договор за потребителски кредит „**** Стандарт“ № **** от 14.11.2017г., от Общи условия на „**** Б****“ ЕООД към договор за потребителки кредит, от Погасителен план към Договор за потребителски кредит и от Споразумение за предоставяне на пакет от допълнителни услуги.

Ответникът е оспорил, че наследодателят му Н.В.И. е подписала договора за кредит, което обстоятелство не е доказано по делото.

Съдът в открито съдебно заседание на 20.11.2024г. е дал двумесечен срок на ответника да заяви дали е приел наследството, останало от майка му по опис, като същият не е сторил това до приключване на устните състезания на 05.02.2025г.

ОТ ПРАВНА СТРАНА:

От изнесените обстоятелства от ищеца в исковата молба и съгласно приложените писмени доказателства, анализирани в тяхната съвкупност, аргументират съда да приеме, че предявените обективно и субективно съединени установителни искове с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК срещу ответника П. Х. Н., който е малолетен, тъй като е на 12 години са допустими, тъй като са предявени в срока, регламентиран в чл.415, ал.1 от ГПК.

Разгледани по същество исковете с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК за съществуване на вземането на ищеца спрямо ответника за сумата-главница от 677.18лева, представляваща неплатена главница по Договор за потребителски кредит № **** от ****., както и за сумата от 274.32 лева, представляваща неплатено договорно възнаграждение за периода от 10.06.2020г. до 10.03.2021г., както и за сумата от 483.96лева, представляваща неплатено възнаграждение за закупен пакет от допълнителни услуги, дължимо до 10.03.2021г., както и за сумата от 174.78 лева, представляваща законна лихва за забава за периода от 11.06.2018г. до 10.03.2021г., както и за сумата от 488.84 лева, представляваща законна лихва за забава за периода от 10.03.2021г. до 04.04.2024г., ведно със законната лихва върху горната сума-главница, считано от 03.04.2024г. /датата на подаване на заявлението/ до окончателното изплащане на вземането са неоснователни и следва да се отхвърлят изцяло като недоказани, по следните правни съображения: