Решение № 5655 от 11.12.2019, Районен съд - Варна

Р Е Ш Е Н И Е

№ 5655 гр. Варна, 11.12.2019г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКА КОЛЕГИЯ, XLI – ви състав, в публично заседание проведено на единадесети ноември през две хиляди и деветнадесета година, в състав:

РАЙОНЕН СЪДИЯ: С.Т. при секретаря Х.И., като разгледа докладваното от съдията гр.дело № 11964 по описа за 2019г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по искова молба от Д.И.Д., с ЕГН **********, чрез своята майка и законен представител Л.Х.П. и двете с адрес ***, чрез пълномощника ѝ адв.В.С. – АК *** срещу Г.д. „П.б.з.н.“ – МВР, с адрес гр.***, с която е предявен иск с правно основание чл. 178, ал. 1, т. 3 ЗМВР за осъждане ответника да заплати на ищеца

Сумата от 1464.51 лв. /хиляда четиристотин шестдесети четири лева и петдесет и една стотинки/, представляваща дължимо допълнително възнаграждение за положен извънреден труд от наследодателя на ищцата И.Д.И., с ЕГН **********, починал на ***г. за периода от ***г. до ***г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на предявяване на иска – 26.07.2019г. до окончателно изплащане на задължението.

Ищецът основава исковите си претенции на следните фактически твърдения, заложени в обстоятелствената част на исковата молба:

Ищцата е дъщеря и единствен наследник по закон на И.Д.И., починал на ***г.

В периода от ***г. до ***г. И.И. полагал труд на длъжност „***“ в *** РДПБЗН - ***. Същата била на структурно подчинение към Г.д. „П.б.з.н.“ /ГДПБЗН/ в МВР. Съгласно Закона за Министерството на вътрешните работи наследодателят на ищцата бил със статут на държавен служител.

Брутното трудово възнаграждение на държавните служители в МВР се състояло от основно месечно възнаграждение и допълнителни възнаграждения. Нормалната продължителност на работното време била с 8 часа дневно и 40 часа седмично при 5-дневна работна седмица.

От ***г. съгласно чл.187, ал.3 ЗМВР работното време на държавните служители се изчислявало в работни дни – подневно, а за работещите не 8-, 12- или 24- часови смени – сумирано за тримесечен период, като съгласно чл.5, т.2 работа извън редовното работно време се компенсира с възнаграждение за извънреден труд за отработени до 70 часа на отчетен период. Преди ***г. работното време на работещите на смени се изчислявало ежемесечно. И при действието на двата варианта възнаграждението за положение труд се дължало в месеца следващ месеца на полагането на труда, както гласял чл.33, ал.1 от Наредба № *** от ***г. на министъра на вътрешните работи.

Ищецът поддържа, че съгласно чл.9, ал.2 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата – при сумирано изчисляване на работното време нощните часове се превръщали в дневни с коефициент, равен на отношението между нормалната продължителност на дневното и нощното работно време, установени за подневно отчитане на работното време за съответното работно място. Тъй като нормалната продължителност на седмичното работно време през нощта при 5-дневна работна седмица било до 35 часа, то нормалната продължителност на работното време през нощта при 5-дневна седмица бил до 7 часа и коефициентът се определял като нормалната продължителност от 8 часа се раздели на нормалната продължителност на работното време през нощта и бил равен на 1.143 (8/7).

В ЗМВР изрично било разграничено заплащането за извънреден и за нощен труд в чл.178 и чл.179.

За периода от ***г. до ***г. наследодателят на ищцата положил общо 1520 часа нощен труд, който преизчислен с коефициента 1.143 възлизал на 1737.36 часа. Преизчисляването на нощния към дневен труд водело до извънреден труд от 217.36 часа, който не бил заплатен от ответника и заплащането, на който се претендира от ищеца.

Ищцата моли за уважаване на исковата претенция, прави искания по доказателствата и претендира присъждане на направените по делото разноски.

В отговор на исковата молба, депозиран в срока и по реда на чл. 131 от ГПК, ответникът оспорва исковата претенция като недопустима, а в условията на евентуалност като неоснователна и недоказана.

Служебното правоотношение с И.Д.И. било прекратено на ***г. с настъпването на смъртта му.

Съгласно ЗМВР при настъпила смърт на държавен служител било предвидено плащане на отделен вид обезщетение, а не възнаграждение, като видовете обезщетения, които са дължими и се заплащат на държавните служители били уредени в глава Единадесета на ЗМВР. Служебното правоотношение било прекратено на законово основание поради настъпване на смърт и допълнително възнаграждение не се следвало на наследниците на служителя по смисъла на специалната норма на ЗМВР.

Не се спори, че наследодателят на ищцата през процесния период е бил държавен служител и за него се прилага ЗМВР. Твърди се, че правните изводи на ищцата, че за наследодателя ѝ е приложим КТ не са верни, тъй като КТ е приложим само за работници и служители по трудово правоотношение. В чл. 187 ал. 3 от