Решение № 841 от 21.08.2023, Районен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 841 гр. Бургас, 21.08.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, LXV НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи август през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Анита Хр. Велева при участието на секретаря ВИОЛЕТА К. ДИМОВА като разгледа докладваното от Анита Хр. Велева Административно наказателно дело № 20232120202099 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.

Образувано е по повод на подадена жалба от В. Г. П., ЕГН **********, от гр.Бургас, *** чрез адв.В.А. от БАК срещу Наказателно постановление № 22-0769003075/24.11.2022 г., издадено от Началник група в ОДМВР-Бургас, Сектор „Пътна полиция Бургас“ , с което за нарушение на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП, на основание чл. 175, ал. 3, предл. 1 от ЗДвП, на жалбоподателя е наложена глоба в размер на 200 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца.

Със жалбата са формулирани бланкетни доводи и оплаквания незаконосъобразност и неправилност на обжалваното наказателно постановление. за

Постъпило е и писмено становище от пълномощника на АНО –юрк.Р.Ж., в което на защитните аргументи в жалбата е противопоставена собствена юридическа интерпретация на относимата нормативна уредба, чието централно съображение е,че по отношение на предписаните правила за поведение, вложени в чл.140, ал.1 ЗДвП и чл.143, ал.15 ЗДвП узнаването за прекратяване на регистрация на МПС от собственика му не представлвява елемент от фактическия състав по прекратяването на регистрацията на МПС предвид обвързващия основополагащ принцип,че незнанието на закона не извинява незнаещия .

В с. з. за жалбоподателя, редовно уведомен, се явява адв. А., който поддържа жалбата и моли НП да бъде отменено. Претендира присъждането на разноски.

В с. з. за АНО, редовно уведомен, явява се гл.юрк. Ж., която поддържа съображенията в депозираното писмено становище и прави претенция присъждане на 1 юрисконсултско възнаграждение.

Жалбата е подадена от легитимирано лице, в преклузивния 14-дневен срок по чл.

59, ал. 2 от ЗАНН, срещу годен за съдебен контрол по реда на ЗАНН акт и пред надлежния съд, поради което е процесуално допустима, но разгледана по същество е неоснователна.

След индивидуална и комплексна оценка на събраните по делото доказателства и след преценка на изложените в жалбата защитни доводи в съответствие с разпоредбата на чл. 84 ЗАНН, вр. чл. 314 НПК съдът извърши цялостна проверка на правилността на атакуваното наказателно постановление, при която констатира, че не са налице основания за неговата отмяна при следните съображения:

Въз основа на събраните по делото доказателства съдът приема следната фактическа обстановка:

На 31.03.2022 г., около 14.25 часа, в Община Бургас, гр.Бургас, по ул. „Янко Комитов“ в посока от бул. „Тракия“ към автомивка „Ф.“ при извършена проверка от мл.автоконтрольор в сектор „ПП“ Бургас, било установено, че жалбоподателят В. управлява л.а. ***, като след справка с PCOSN799 и ОДЧ 25 се установило, че автомобилът е със служебно прекратена регистрация по чл.143, ал.15 ЗДвП, считано от 25.01.2023 г.

За установеното нарушение, квалифицирано в АУАН по чл.140, ал.1 ЗДвП свидетелят-актосъставител Д. К., мл.автоконтрольор съставил срещу жалбоподателя АУАН с бл.№205936 от 31.03.2022г. Преписката била изпратена в РП - Бургас, като с постановление от 14.07.2022 г. прокурор при БРП постановил отказ да се образува досъдебно производство, след което материалите били върнати отново в сектор "Пътна полиция".

В изпълнение на правомощията си, възложени му със т.3.11 от Заповед №8121з1632/02.12.2021 г. на министъра на вътрешните работи, Началник на група в при ОДМВР – Бургас Сектор „Пътна полиция“, на 24.11.2022 г. издал атакуваното наказателно постановление, с което жалбоподателят П. е санкционирана за нарушение по чл. 140, ал. 1 от ЗДвП, като на основание чл. 175, ал. 3, предл. 1 от ЗДвП й е наложена "глоба" в размер на 200 (двеста) лева и "лишаване от право да управлява МПС" за срок от 6 (шест) месеца.

Препис от наказателното постановление бил връчен срещу подпис на жалбоподателя на 18.05.2023 г., като в законоустановения срок на 25.05.2023 г. е депозирана жалба срещу същото.

Видимо от постъпило писмо –справка от ОДМВР –Бургас, Сектор „Пътна полиция“-Бургас, л.а. ***, се установява, че процесното ПС на 23.11.2021 г. е прехвърлено с договор за продажба-праводаване на 23.11.2021г. на нотариус с рег. №699 в собственост на В. П..

Съдът кредитира изложеното от свидетеля Д. К., доколкото в процесуален аспект неговите непосредствени наблюдения са формирани при рутинно изпълнение на служебните задължения, респ. същите са обективен източник на информация,относно правнозначимите обстоятелства по делото, при проверката на процесното МПС, което било 2 със служебно прекратена регистрация, считано от 25.01.2022 г.

Тези гласни доказателствени източници, бележат директна логическа взаимовръзка и формират единна доказателствена база с приложените писмени доказателства, в т.ч. с наличната Докладна записка от 24.06.2022 г. /л.14 от делото/, в която е конкретизирано,че на 23.11.2021 г. е постъпила информация, съгл. която за МПС е имало сключен договор за покупко-продажба от 23.11.2021 г. и новият собственик е В. П..

Съдът кредитира и допълнително постъпилите писмени доказателства, а именно :Договор за прехвърляне на собствеността върху моторно превозно средство, в изпълнение на договор за лизинг от 23.11.2021 г. с нотариална заверка на подписите на прехвърлителя „М.Б.“ЕООД и приобретателя В. Г. П.. В тази връзка кредитируема основа на изводи относно горните факти е справка от регистър на ПП –Бургас относно история на регистрацията на ПС с рег.№**, видно от която на 23.11.2021 г. е регистриран договор за продажба-праводаване с предстоящ собственик В. П., а на 25.01.2022 г. е настъпило служебно прекратяване на регистрацията на осн. чл.143,ал.15 ЗДвП. Представено е и заявление №220769013289 от 08.04.2022 г. за възстановяване след прекратена регистрация относно МПС „Фолксваген Голф“, с рег. №**.

В случая следва да се отбележи, че фактическата обстановка не се оспорва от жалбоподателя, налице е спор по приложимото материално право и относно наличието на допуснати съществени процесуални нарушения.

Съдът, въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на законосъобразността и обосноваността на издаденото наказателно постановление, както и в аспекта на справедливостта на наложеното административно наказание в пределите на възприетите от него фактически положения, направи следните правни изводи:

Наказателното постановление е издадено от компетентен орган - Началник на група в при ОДМВР –Бургас Сектор „Пътна полиция“, а АУАН е съставен от териториално и материално компетентно лице - младши автоконтрольор в Сектор „ПП“, ОДМВР-Бургас.

Административнонаказателното производство е образувано в срока по чл. 34 от ЗАНН.

Същевременно, НП е издадено при съблюдаване на визирания в разпоредбата на чл. 34, ал. 3 ЗАНН давностен срок, като съдържа всички реквизити, посочени в нормата на чл. 57, ал. 1 ЗАНН, поради което същото е съобразено с изискванията на процесуалния закон, а при съставяне на АУАН е спазена разпоредбата на чл. 42 от ЗАНН. Признаците от състава на предявеното с административно-наказателното обвинение нарушение са индивидуализирани в степен, позволяваща на нарушителя да разбере в какво е обвинен с оглед съотношението на цифрово и словесно единство във фактическите параметри и правна квалификация на нарушението, което обуславя спазване на гаранциите за упражняване правото на защита на нарушителя. Противно на персоналното мнение и субективно несъгласие на процесуалния представител на жалбоподателя пропускът в изписване на една от буквите при индивидуализиране на рег. номер на процесното МПС в АУАН /№*** фигурира в АУАН при пълно изписване №***/, не съставлява процесуално нарушение от категорията на 3 съществените,т.к. жалбоподателката е била спряна при проверката, АУАН й е предявен надлежно и същата го е подписала без възражения-ерго до знанието й е доведен по категоричен и недвусмислен начин характера на нарушението и за кое МПС става въпрос, във вр. с непосредственото му управление към момента на извършване на проверка.

В случая не са налице формални предпоставки за отмяна на обжалваното НП, тъй като при реализиране на административнонаказателната отговорност на жалбоподателя П. не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, дискредитиращи процесуалната законосъобразност на административнонаказателното производство.

Съгласно разпоредбата на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП, по пътищата, отворени за обществено ползване, се допускат само моторни превозни средства и ремаркета, които са регистрирани и са с табели с регистрационен номер, поставени на определените за това места. Легална дефиниция за регистрация се съдържа в § 2, т. 4 от ДР на Наредба № I-45 от 24.03.2000 г. за регистриране, отчет, спиране от движение и пускане в движение, временно отнемане, прекратяване и възстановяване на регистрацията на моторните превозни средства и ремаркета, теглени от тях, и реда за предоставяне на данни за регистрираните пътни превозни средства.

Не се спори, че управляваният от жалбоподателя автомобил безспорно е моторно превозно средство по смисъла на § 6, т. 11 от ДР на ЗДвП , както и че същият е бил управляван от жалбоподателя П. на път, отворен за обществено ползване. От събраните писмени и гласни доказателствени средства се установи по категоричен и несъмнен начин, че на 31.03.2022 г., в Община Бургас, гр.Бургас, по ул. „Янко Комитов“ в посока от бул.

„Тракия“ към автомивка „Ф.“ жалбоподателят В. управлявала л.а. ***, като след справка с PCOSN799 и ОДЧ 25 се установило, че автомобилът е със служебно прекратена регистрация по чл.143, ал.15 ЗДвП, считано от 25.01.2023 г.

Авторството на деянието е установено по делото чрез надлежно съставения акт за установяване на административно нарушение, съгласно чл. 189, ал. 2 от ЗДвП .

Доказателствената сила на акта не е била оспорена от жалбоподателя. Регистрацията е била служебно прекратена поради неизпълняване на задължението на собственика да регистрира МПС в двумесечен срок от придобиването му - 23.11.2021 г. Съдът намира, че събраните еднопосочни и лишени от противоречия и логически несъответствия доказателства предоставят легитимна опора на правния извод, че с поведението си жалбоподателят П. е осъществила състава на процесното административно нарушение по чл.140, ал.1 ЗДвП, за което правилно и законосъобразно е санкционирана.

На първо място, следва да се отбележи,че фактическият състав на нарушението по чл.140,ал.1 ЗДвП в случая е недвусмислено регулиран от законодателя и визира управление на МПС, което не е регистрирано по надлежния ред, т.е. в разрез с общо вмененото задължение на водачите, преди да предприемат действие по управление на МПС, да се уверят дали съответното превозно средство е с валидна регистрация, за да могат правомерно да се включат в движението по пътищата, отворени за обществено ползване -в този см. и 4 практиката на касационната инстанция в Решение № 130 от 10.02.2023 г. на АдмС - Бургас по к. а. н. д. № 2067/2022 г. „ Посочената разпоредба, тълкувана във връзка с тази на чл.

175, ал. 3 от ЗДП, води до извод, че адресати на санкционната норма са не собствениците, а водачите на МПС без валидна регистрация, независимо от принадлежността на правото на собственост. Законът изхожда от разбирането, че всеки водач, преди да започне да управлява МПС, следва да се увери, че не са налице пречки МПС да бъде приведено в движение. /…/Следва да се направи ясно разграничение между задължението за извършване на регистрацията на МПС след сделката, което безспорно е задължение за дружеството – приобретател, и забраната да се управлява МПС с прекратена регистрация. В случая административнонаказателната отговорност е ангажирана не за неизпълнение на задължението за регистрация, а за управление на МПС.“ На плоскостта на това разграничение несъстоятелен се явява защитния довод в пледоарията на адв. А., за смесване и противоречивост относно състава на изпълнителното деяние- дали се касае за административно нарушение по чл.140,ал.1 ЗДвП или за такова по чл.143, ал.15 ЗДвП. Чрез изчерпателното словесно описание на фактическото съдържание на нарушението по чл.140,ал.1 ЗДвП по недвусмислен,ясен и максимално достъпен начин е пояснено,че административнонаказателната отговорност е ангажирана за „управление на л.а.