Решение № 1338 от 28.07.2023, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 1338 гр. Пловдив, 28.07.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VIII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Васил Ал. Тасев при участието на секретаря Марина П. Малинова като разгледа докладваното от Васил Ал. Тасев Административно наказателно дело № 20225330206298 по описа за 2022 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.

Обжалвано е Наказателно постановление № 22-0432-001268/19.09.2022 г., издадено от Началник на 01 РУ при ОД на МВР-Пловдив, с което Ш. Р. П., с ЕГН: ********** е санкциониран с глоба в размер на 500 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца - за нарушение на чл. 140, ал. 1 ЗДвП и глоба в размер на 10 лв. за нарушение на чл. 100, ал. 1, т.1 от ЗДвП.

Жалбоподателят Ш. Р. П. с жалбата моли съда да отмени процесното НП само по първото нарушение описано в НП. В съдебно заседание не се явява, не се явява и процесуалния му представител. Постъпила е писмена молба с която се излагат съображения за отмяна на НП и се претендира присъждане на разноски за заплатен адвокатски хонорар.

Въззиваемата страна, 01 РУ при ОД на МВР-Пловдив, в писмено становище, оспорва жалбата и моли НП да бъде потвърдено. При евентуално уважаване на жалбата, прави възражение за намаляване на адвокатския хонорар до минимума, предвиден в Наредба №1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Не се представлява в съдебно заседание.

Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства и във връзка с направеното оплакване, намира следното от фактическа и правна 1 страна:

Жалбата е подадена в предвидения от закона 14-дневен срок, предвид което е допустима, а разгледана по същество е ОСНОВАТЕЛНА.

Срещу жалбоподателя Ш. Р. П. е издаден Акт за установяване на административно нарушение, за това, че на 03.08.2022 г. в 20: 25ч. управлявал в Община Куклен, гр. Куклен собствения си лек автомобил "Фолксваген голф" с рег. номер ********. Движейки се по ул. "Славянска" до № 11 бил спрян за проверка от полицейски автопатрул, в чийто състав бил свид. Д. К..

В хода на проверката и след направена справка се установило, че автомобила "Фолксваген голф" с рег. номер ******** бил служебно дерегистиран на 05.12.2018 г., поради липса на Застраховка "Гражданска отговорност". Било установено още, че жалбоподателят не носи СУМПС и контролен талон към него. Ето защо за изброеното срещу жалб. П. бил съставен АУАН за нарушение на чл. 140, ал.1, пр. 1 от ЗДвП и за нарушение на чл. 100, ал.1, т.1 от ЗДвП. С резолюция от 03.08.22 г. обаче производството по него било прекратено, а материалите изпратени на РП-Пловдив за извършено престъпление. Държавния обвините обаче отказал образуване на досъдебно производство и отново върнал преписката за издаване на НП.

Тази фактическа обстановка се установява по безспорен и категоричен начин от показанията на актосъставителя К. доколкото той лично е възприел действията по управление на МПС, но без значение самия АУАН тъй като нормата на чл. 36 ЗАНН не изисква такъв в тази хипотеза. Горното е видно и от писмените доказателства представени по делото - АУАН, постановление за прекратяване, справка за прекратяване на регистрация и справка за собственост на МПС, Справка за нарушител/водач, заповед, справи от Сектор „Пътна полиция“, които Съдът възприема и кредитира като логични, обективни, непротиворечиви и кореспондиращи помежду си.

След преценка на цялата доказателствена съвкупност съдът намира, че са налице данни за извършено от жалбоподателя П. от обективна страна нарушение на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП, тъй като на процесните дата и място е управлявал собственото си МПС, без същото да е било регистрирано по надлежния ред.

Въпреки това, в случая не се установява субективната страна на деянието по чл. 140, ал. 1 от Закона за движението по пътищата, а именно – същото да е извършено виновно по смисъла на чл. 7, ал. 1 от ЗАНН. За да бъде извършено виновно деяние, то нарушителят следва да има знание или поне да има възможност и задължение да узнае за обстоятелствата релевантни за нарушението.

В конкретния случай в автоматизираната информационна система на МВР е отбелязано прекратяване на регистрацията на процесния лек 2 автомобил на основание чл. 143, ал. 10 от ЗДвП. Съгласно посочената разпоредба служебно се прекратява регистрацията на пътни превозни средства, за които е получено уведомление от Гаранционния фонд по чл. 574, ал. 11 от Кодекса за застраховането, и се уведомява собственикът на пътното превозно средство. По делото бе изискана справка от Сектор „Пътна полиция“ Пловдив, от която е видно, че жалбоподателят не е бил уведомен за прекратената регистрация, а и въззиваемата страна не представи доказателства за противното. За разлика от останалите хипотези на служебно прекратяване на регистрация по ЗДвП и Наредба № I-45 от 24.03.2000 г., то в случаите по чл. 143, ал. 10 от ЗДвП изрично е предвидено задължение за уведомяване на собственика на превозното средство. По делото не се доказва това задължение да е изпълнено от наказващата администрация към датата на деянието. От постъпилата справка от Сектор „Пътна полиция“ се установява точно обратното, че жалбоподателят не е бил информиран за служебно прекратената регистрация на МПС. Още повече по делото се установи, че автомобила бил с регистрационни табели. В контекста на горните факти следва да се обсъди и Тълкувателно постановление № 2/05.04.2023 г.на ВКС и ВАС, според което не се наказва водач, който управлява МПС, чиято регистрация е служебно прекратена по реда на чл. 143, ал. 1 ЗДвП, без за това да е уведомен собственикът на МПС.

Ето защо съдът намери, че макар в случая да се установиха данни за това, че жалбоподателят П. е извършил от обективна страна нарушение на чл.

140, ал. 1 от Закона за движението по пътищата, то същевременно не се установи, че е извършил същото виновно.

Горното мотивира отмяната на наказателното постановление като незаконосъобразно и по същество – неправилно, доколкото не се установи жалбоподателят да е извършил твърдяното нарушение.

Останалите доводите в жалбата за незаконосъобразност на НП, настоящата инстанция не ги споделя. Ясно е описано мястото на извършване на нарушението и начина за това. Критерият за същественост или не на процесуалното нарушение е обстоятелството дали нарушението е от категорията на тези, допускането на които е ограничило правата на някоя от страните в процеса. В конкретния случай жалбоподателя е могъл да разбере вмененото му нарушение.

Поради липса на жалба относно останалата част на обжалваното наказателно постановление, по отношение на нарушението по чл. 100, ал. 1, т.

1 от ЗДвП, същото е влязло в сила.

По изложените съображения НП следва да се отмени в обжалваната част.

Съгласно разпоредбата на чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН в производството пред районния съд страните имат право на разноски. С оглед изхода на делото и основателността на жалбата такива се дължат на жалбоподателя. Последният е направил искане за овъзмездяване на сторените разноски за адвокатско 3 възнаграждение в размер на 700 лева. Доказано е извършването на разноски от жалбоподателката в пълния претендиран размер, като е удостоверено, че адвокатското възнаграждение е платено изцяло и в брой. По делото е направено възражение по чл. 63д, ал. 2 от ЗАНН за прекомерност на заплатеното от жалбоподателя адвокатско възнаграждение.

Съгласно чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, в сила при сключване на договора и при разглеждане на делото, за хипотеза като процесната, за процесуално представителство, защита и съдействие по дела при интерес до 1000лв., минималното адвокатско възнаграждение е в размер на 400 лв. По делото се установи, че адв. С. е участвал в рамките на две съдебни заседания като процесуален представител на жалбоподателя и е представил писмени бележки за третото съдебно заседание. Отчитайки тези обстоятелства, съдът приема, че на жалбоподателя следва да се заплатят съдебни разноски за адвокатски хонорар на адв. С. по чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН, в размер на 400 лв., а в останалата част до размера от 700 лева, искането за разноски, следва да бъде оставено без уважение. Така определеният размер кореспондира с минималните възнаграждения за адвокат по цитираната Наредба и във вр. с чл. 36, ал. 2, вр. с ал. 1 от Закона за адвокатурата и неголямата фактическа и правна сложност на процесния казус. Претенцията за присъждане на по 100 лв. за всяко явяване в съдебно заседание на процесуалния представител, съдът намира за неоснователна, доколкото както се посочи по-горе процесуалният представител не се явил на повече от две съдебни заседания. Съгласно нормата на чл.7, ал. 9 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, само при защита по дело с повече от две съдебни заседания за всяко следващо заседание се заплаща допълнително по 250 лв..

В този смисъл направеното възражение на санкционния орган за прекомерност на адвокатското възнаграждение за процесуалния представител на жалбоподателя по смисъла на чл. 63д, ал. 2 от ЗАНН, съдът намира за основателно и затова следва да се уважи.

Правната уредба на присъждането на разноски по ЗАНН препраща към разпоредбата на чл. 143, ал. 1 от АПК, която гласи, че когато съдът отмени обжалвания административен акт или отказа да бъде издаден административен акт, държавните такси, разноските по производството и възнаграждението за един адвокат, ако подателят на жалбата е имал такъв, се възстановяват от бюджета на органа, издал отменения акт или отказ.

Съгласно т. 6 от ДР на АПК "поемане на разноски от административен орган" означава поемане на разноските от юридическото лице, в структурата на което е административният орган. Следователно в случая разноските следва да бъдат възложени върху това юридическо лице, в структурата на което е част административнонаказващият орган, а това е ОДМВР – Пловдив като второстепенен разпоредител с бюджетни кредити по аргумент от чл. 43 от ЗМВР - така Решение № 13009 от 02.10.2019 г. по адм. дело № 7758/2018 г. на 4

ВАС.

Ето защо и поради горните мотиви, Съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 22-0432-001268/19.09.2022 г., издадено от Началник на 01 РУ при ОД на МВР-Пловдив, в обжалваната му част с която Ш. Р. П., с ЕГН: ********** е санкциониран с глоба в размер на 500 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца за нарушение на чл. 140, ал. 1 ЗДвП.

ОСЪЖДА ОД на МВР – Пловдив да заплати на Ш. Р. П., с ЕГН:

********** сумата от 400 лева, представляваща разноски по делото.

Решението подлежи на обжалване пред ПАС по реда на гл.12 от АПК и на основанията в НПК, в 14-дневен срок от получаване на съобщението до страните за постановяването му.

Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________ 5