Решение № 275 от 16.06.2022, Административен съд - Плевен
- Съд
- Административен съд - Плевен
- Дело
- Административно дело 429/2022
- Вид
- Решение № 275
- Подписан
- 16.06.2022
- В сила
- 01.07.2022
- Състав
- ЕЛКА АНГЕЛОВА БРАТОЕВА
Цитирани разпоредби
- чл. 146 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 25 ал.1 т.4 · Закон за закрила на детето
- чл. 27 ал.1 · Закон за закрила на детето
- чл. 27 ал.2 · Закон за закрила на детето
- чл. 27а · Закон за закрила на детето
- чл. 27а ал.7 · Закон за закрила на детето
- чл. 28 · Закон за закрила на детето
- чл. 29 · Закон за закрила на детето
- чл. 4 ал.1 т.5 · Закон за закрила на детето
- чл. 4 т.5 · Закон за закрила на детето
- §1 т.11 б. "б" · Закон за закрила на детето
- чл. 33 · Правилник за прилагане на Закона за закрила на детето
- чл. 33 ал.1 и ал.2 · Правилник за прилагане на Закона за закрила на детето
- чл. 33 ал.1 и ал.2 · Правилник за прилагане на Закона за закрила на детето
Р Е Ш Е Н И Е
№ 275/ 16. Юни 2022г., гр. Плевен
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД – ПЛЕВЕН, трети състав
На осми юни
2022г. в публично съдебно заседание в състав:
Председател: съдия Елка
Братоева
Съдебен секретар: Милена Кръстева
Като разгледа докладваното от съдия БРАТОЕВА Административно дело № 429/2022г. по описа на съда и на основание доказателствата по делото и закона, за да се произнесе взе предвид следното:
Административното дело е образувано по жалба на Н.А.М.
***, чрез адв. Т. М. *** срещу Заповед № ЗД/Д-ЕН-007 от 11.05.2022г. на Директора на Дирекция „Социално подпомагане“ – Плевен, с която на осн. чл. 27 ал.1 вр. чл. 4 ал.1 т.5 и чл. 25 ал.1 т.4 от ЗЗДет и чл. 33 ал.1 и ал.2 от ППЗЗДет непълнолетната С.Н.М. с родители: майка - Н.А.М. и баща - неизвестен, е настанена спешно в Кризисен център за жени и деца претърпели насилие – Плевен до произнасяне на съда с решение по реда на чл. 28 от ЗЗДет.
Жалбоподателката оспорва заповедта като незаконосъобразна, поради липса на мотиви, съществено нарушение на административно-производствените правила и на материалния закон и моли да се отмени. Счита, че не са изследвани и преценени всички релевантни за случая факти и обстоятелства, което е довело до неправилен извод за съществуването на материално-правните предпоставки за настаняване на непълнолетното дете в кризисен център. Сочи, че майката полага всички грижи за детето си. Притеснила се от отсъствието на детето си през нощта, още повече след като разбрала, че дъщеря й има връзка с пълнолетен младеж. Това е било повод за скарването на сутринта, но твърди, че не е упражнила физическо насилие над дъщеря си, посочено в заповедта. Твърденията на С. в тази насока са неверни, дадени в момент на недоволство срещу майката, която е против тази връзка. Сочи, че в момента дъщеря й се чувства изплашена и изолирана, обажда й се постоянно и иска да се прибере вкъщи. Майката ежедневно посещава дъщеря си в кризисния център, носи й храна, дрехи, плодове и е подала искане за прекратяване на настаняването. Счита, че не се касае за „дете в риск“ и не са били налице предпоставките за настаняване на детето в кризисен център, което не е в интерес на детето и не съответства на целите на закона.
Ответникът – Директорът на Дирекция Социално подпомагане – Плевен е приложил административната преписка, изразява становище за неоснователност на жалбата. Повод за започване на производството е подаден устен сигнал от полицейски инспектор от ДПС за упражнено над непълнолетната С. физическо насилие от страна на майка й по повод приятелството на момичето с пълнолетно момче. Това било потвърдено при извършена от социален работник проверка по случая и снети обяснения от момичето: Майката събудила на сутринта спящата С., ударила я по едната ръка, хванала я за косата и я свалила от леглото на земята, при което С. ударила главата си. Майката била гневна след като разбрала, че дъщеря й е прекарала нощта при приятеля си, нападала я вербално и физически. Вследствие на упражненото насилие / физическо и психическо / С. отказвала да се прибере вкъщи, защото се страхувала, че майка й ще продължи да я бие, няма подкрепа от близки и роднини и затова е изразила желание да бъде настанена в кризисен център. При проверката е установено, че С. е с видими белези от извършеното посегателство – белезникаво-червени следи по дясната ръка и на гърба, както и охлузване на челото, което дефинира случая като „дете в риск“, нуждаещо се от спешна мярка за закрила. Твърденията на майката за липса на упражнено насилие не отговарят на истината и не кореспондират с дадените от С. обяснения. След положителна оценка на родителския капацитет на майката, настаняването ще бъде прекратено и детето върнато в семейната му среда. Но на този етап реинтеграцията на подрастващата в семейната й среда е невъзможна. В съдебно заседание, чрез юрк. Симов поддържа становище, че са били налице предпоставките за настаняването на детето в кризисен център като дете в риск – жертва на насилие в семейството, което се потвърждава от всички събрани писмени и гласни доказателства, включително и от обясненията на майката пред съда, а детето е заявило, че се страхува от майка си и не желае да се прибере вкъщи. Заявява, че предвид изготвената оценка за родителски капацитет на майката, която е в положителен аспект, настаняването ще бъде прекратено в най-кратък срок – т.е. до изтичането на едномесечния срок по чл. 27 ал.2 от ЗЗДет.
Като съобрази приетите по делото доказателства, становищата на страните и приложимия закон и след служебна проверка на оспорения индивидуален административен акт за валидност и законосъобразност на всички основания по чл. 146 от АПК, съдът намира за установено следното от фактическа и правна страна:
Производството е по чл. 145 и следващите от АПК вр. чл. 27а ЗЗДет.
Заповедта на Директора на ДСП – Плевен е връчена на жалбоподателката без отбелязване на датата. Жалбата е подадена на 23.05.2022г. и с оглед датата на издаването на заповедта – 11.05.2022г. следва да се счита депозирана в законния 14-дневен срок за съдебно обжалване, от активно легитимирана страна и срещу подлежащ на обжалване индивидуален административен акт. Изпълнени са дадените от съда указания с разпореждане от 25.05.2022г. за внасяне на дължимата д.т.
Жалбата е процесуално ДОПУСТИМА.
Разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА.
Заповедта за спешно настаняване на непълнолетната С.Н.М. в Кризисен Център за жени и деца претърпели насилие – Плевен е издадена от и.д.
Директор на Дирекция „Социално подпомагане“ – Плевен с правно основание чл. 27 ал.1 вр. чл.4 ал.1 т.5 и чл. 25 ал.1 т.4 от ЗЗДет, както и чл. 33 ал.1 и ал.2 ППЗДет.
Като фактическо основание е посочено упражнено от майката върху детето физическо и вербално насилие по повод приятелството на момичето с пълнолетно момче.
Производството е започнало по повод подаден до отдел
„Закрила на детето“ към ДСП – Плевен устен сигнал от М.Т. – инспектор Детска педагогическа стая към Първо РУ на МВР – Плевен. По сигнала е извършена незабавна проверка от Ц.Г. – главен социален работник в ДСП – Плевен, за което е съставен протокол от проведената среща с непълнолетната С., дадените сведения от майката – Н.А.М., приложено е и снетото обяснение от непълнолетната от инспектор ДПС при Първо РУ на МВР – Плевен.
При проверката е констатирано, че на 11.05.2022г. сутринта спрямо непълнолетната С. е упражнено физическо насилие от нейната майка Н.М.. Повод за насилието е приятелството на момичето с пълнолетния М. Т.
Л., на 18г. от гр. Плевен, което майката Н.М. не одобрявала. С. укривала срещите с М. като за част от тях тя разбрала. Непълнолетната живее в гр.
Плевен, ул. „Хаджи Бенчо“ № 48, в дома на своята баба Илиана М.. На 10.05.2022г. вечерта около 24.00ч. С. излязла от дома на баба си и отишла в жилището на М., находящо се в гр. Плевен , жк „Дружба“. Там останала до 03,30ч., след което се прибрала. Майка й разбрала за отсъствието й и започнала да я търси по телефона, но С. не отговаряла на позвъняванията. Притеснена от невъзможността да се свърже с дъщеря си, тя отишла в Първо РУ на МВР – Плевен и я обявила за издирване. Като разбрала, че майка й я търси, С. се прибрала около 3,30ч. На сутринта около 09,30ч. Н.М. отишла в дома на бабата. Събудила С. и започнала да я бие. Ударила я няколко пъти по едната ръка, след което я хванала за косата и я свалила на земята. При падането С. ударила главата си в земята.
Разбирайки, че дъщеря й е прекарала част от нощта при М., майката се разгневила. През цялото време била гневна и нападала С. вербално и физически. Вследствие на упражненото насилие С. отказала да се прибере вкъщи, тъй като споделила, че майка й ще продължи да я бие. Няма друга алтернатива за подкрепа от близки и роднини, поради което момичето е пожелало да бъде настанено в сигурна и безопасна среда в кризисен център за лица, претърпели насилие.
Изложената фактическа обстановка кореспондира с приложените писмени материали по случая и съставлява фактически основания за издаването на заповедта. Снетите от майката обяснения пред социалния работник са нелогични, противоречиви и непълни, разминават се с твърденията на дъщерята.
Н.М. отрича да е удряла С.. Твърди, че С. е казала, че М. я е бил. Видяла раната на главата й. С. казала, че М. я бил изнасилил в края на м. април. Иска дъщеря й да се прибере вкъщи, живее в м. „Табакова чешма“ във вилата на сестра си Л. М., която разполага с всички удобства.
В хода на съдебното производство от показанията на разпитаните свидетели М. Х. Т. – инспектор ДСП, Н. С. Б. – социален работник в кризисния център, Л. А. М. – сестра на жалбоподателката, както и от обясненията на С. и майка й Н.М. дадени непосредствено пред съда се потвърждават изцяло установените факти и обстоятелства при проверката, послужили като основание за настаняването на детето в кризисен център.
Безспорно се установи, че на 11.05.2022г. сутринта ядосана от поведението на дъщеря си, майката Н.М. събудила С., ударила я няколко пъти по ръката, хванала я за косата и я свалила от леглото, при което С. ударила главата си в земята. Била силно разгневена, карала й се, обиждала С., след като разбрала, че е прекарала нощта при М., когото майката категорично не одобрявала. Завела дъщеря си при гинеколог, който потвърдил, че С. не е девствена. След което майката завела дъщеря си в Първо РУ на МВР с намерението да обвини М. в изнасилване на дъщеря й. С. поискала да обясни случая на инспектора, но без присъствието на майка си, при което се изяснило, че връзката на С. с пълнолетния М. е доброволна, той не е упражнявал насилие върху нея, а видимите следи от наранявания по тялото на момичето – зачервявания и синина по лицето са от нанесен побой от страна на майката, която е против връзката на дъщеря си с М., защото е близък роднина на семейството и майката не го одобрява. Установява се също, че майката не е одобрявала и връзката на по-голямата си дъщеря, по който повод също е била ангажирана полицията.
Семейството е познато на инспекторите от ДСП с противообществени прояви на другите деца.
Непълнолетното дете С.Н.М. с майка – Н.А.М. с постоянен и настоящ адрес-*** и баща – неизвестен пребивава през по-голяма част от времето заедно с по-малкия си брат при болната си баба, която е настанена в общинско жилище в гр. Плевен, ул. „Хаджи Бенчо“ № 48, а не при майка си. Н.М. живее в местността „Табакова чешма“ извън града, но посещава често и майка си.
От приложената педагогическа характеристика от
Професионална гимназия по хранително-вкусови технологии е видно, че С. е ученичка в девети клас, дневна форма на обучение. Притежава добро ниво на общуване, спокойна, контактна, без агресивни прояви. Липсва мотивация за учене, със среден успех от първия срок – 3.08, често отсъства от училище по здравословни причини. Многократно са водени разговори с майката относно мотивацията на момичето за посещение на училище и повишаване на успеха. За семейната среда е посочено, че семейството е с нисък социален статус.
Ученичката се отглежда от майката, която е безработна и трудно се справя с отглеждането на децата си, има по-големи сестра и брат. Бащата не е ангажиран с отглеждането на децата, то е изцяло грижа на майката.
След настаняването си в Кризисния център С. е била без мобилен телефон около седмица, няма право да излиза, да се среща и общува с други лица във и извън центъра без придружител и затова не се чувства добре в него. Не харесва храната, обаждала се на майка си с молба да я изведе оттам. Пред съда е категорична и искрена, че не желае да стои повече в кризисния център, че е мислила, че е друг режима и условията там и че ще може свободно да излиза, затова се съгласила да бъде настанена там, защото се страхувала от майка си.
Майката пред съда признава, че е ударила С. и й се карала заради М., много се ядосала и била силно притеснена, че С. е излязла през нощта и не отговаря на телефонните обаждания, което е обяснимо поведение при създадената ситуация. Веднага след настаняването в кризисния център е поискала среща с дъщеря си и такава е разрешена на 13.05.2022г. Посещава я почти всеки ден, носи й храна, дрехи и други необходими неща.Отношенията им при тези срещи са нормални. Регистрирани са и няколко нерегламентирани срещи на С. с М.. С. признава, че продължават да си пишат, но иначе декларира, че ще прекрати връзката с него, заради проблемите с майка си.