Определение № 1440 от 27.03.2026, Административен съд - Пазарджик
- Съд
- Административен съд - Пазарджик
- Дело
- Административно дело 389/2026
- Вид
- Определение № 1440
- Подписан
- 27.03.2026
- Състав
- Мария Хубчева
Цитирани разпоредби
- чл. 137, ал. 1 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 166, ал. 2 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 166, ал. 3 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 166, ал. 4 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 172, ал. 5 · Закон за движението по пътищата
- чл. 175, ал. 3 · Закон за движението по пътищата
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 1440
Пазарджик, 27.03.2026 г.
Административният съд - Пазарджик - VII състав, в закрито заседание в състав:
Съдия:
МАРИЯ ХУБЧЕВА като разгледа докладваното от съдията Мария Хубчева административно дело № 389/2026 г. на Административен съд - Пазарджик, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 166, ал. 4, във вр. с ал. 2 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 172, ал. 5 и ал. 6, във вр. ал. 1 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП).
Образувано е по жалба на В. П. Н., [ЕГН], с адрес: гр. Пазарджик, [улица], ет. ., ап. .., подадена чрез адв. У., против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 26-0340-000026 от 12.03.2026 год., издадена от Б. Б. Б. - Началник група към ОД на МВР - Пазарджик, РУ - Септември, с която на жалбоподателката е наложена принудителна административна мярка „временно отнемане на СУМПС до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 6 месеца“. С жалбата е направено и особено искане за спиране изпълнението на оспорената заповед.
Искането е процесуално допустимо. Подадено е от надлежна страна, адресат на оспорения административен акт и е направено в рамките на висящо съдебно производство по неговото оспорване. Разгледано по същество, искането е основателно по следните съображения:
От приложените към жалбата писмени доказателства се установява, че жалбоподателката Н., работи като Директор на Д. градина „З.“ към Община Пазарджик по Трудов договор № 82 от 03.07.2023 год., а съгласно Решение № 3 от 31.01.2020 год. на Общински съвет - Пазарджик Д. градина „Пролет“, с. Огняново е преобразувана чрез вливане в Д. градина „З.“ – Пазарджик като изнесена група, чието обучение и възпитание продължава да се осъществява в сградата в с. Огняново. От представената длъжностна характеристика е видно, че изпълняваната от нея длъжност предполага ежедневни организационни, контролни и управленски функции, включително свързани с придвижване и координация на дейности. Представени са и документи за предстояща работна среща - педагогически визити на 01.04.2026 год. и 02.04.2026 год. в гр. Стара Загора.
От приложените удостоверение за съпруг и родствени връзки, амбулаторен лист № 179 от 17.03.2026 год. и епикриза за И. Й. Н. се установяват и конкретни семейни обстоятелства, на които оспорващата се позовава във връзка с необходимостта да оказва помощ и съдействие на близки членове на семейството. Изложените до тук факти и обстоятелства очертават неблагоприятни последици, които надхвърлят обичайните неудобства от изпълнението на мярката.
Също така следва да се посочи, че към жалбата е приложена и застрахователна полица, установяваща наличие на сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ за процесния автомобил „Т. Я..“, с рег. № [рег. номер], издадена на 11.03.2026 год., в 14:43 часа, докато оспорената заповед е издадена на 12.03.2026 год. Това обстоятелство, съпоставено с твърденията в жалбата за служебно възстановяване на регистрацията, е достатъчно да обоснове извод, че в случая са налице и сериозни доводи, които подлежат на обсъждане в производството по същество и които не могат да бъдат пренебрегнати при преценката дали незабавното изпълнение следва да продължи.
Следва да се вземе предвид и Тълкувателно постановление № 2 от 05.04.2023 г. на ОСС от НК на ВКС и П. и Втора колегия на Върховния административен съд, според което уведомяването на собственика за служебно прекратената регистрация има значение за съставомерността на деянието, като при липса на доказателства за уведомяване или узнаване по друг начин не се носи административно - наказателна отговорност по чл. 175, ал. 3 от ЗДвП. Настоящият съд не разрешава с това производство въпроса по съществото на спора, но този задължителен тълкувателен акт също налага по-внимателна преценка за необходимостта от продължаване на незабавното изпълнение на мярката до приключване на делото.
Предвид изложеното, съдът намира, че оспорващата е доказала вероятността изпълнението на оспорената заповед да й причини значителна и трудно поправима вреда по смисъла на чл. 166, ал. 2 от АПК. Вредата е конкретна, лична и непосредствена, а не хипотетична. Същевременно на този етап от делото спирането на изпълнението не застрашава в по-висока степен противопоставим обществен интерес от този, който законът обичайно закриля с допускането на незабавното изпълнение. Ето защо искането следва да бъде уважено.
По изложените съображения и на основание чл. 166, ал. 3 от АПК, във връзка с чл. 166, ал. 4 от АПК и чл. 172, ал. 5 от ЗДвП, Административен съд - Пазарджик, VII – състав,
ОПРЕДЕЛИ:
СПИРА изпълнението на Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 26-0340-000026 от 12.03.2026 г., издадена от Б. Б. Б. - Началник група към ОД на МВР - Пазарджик, РУ - Септември, с която на В. П. Н., [ЕГН], е наложена принудителна административна мярка „временно отнемане на СУМПС до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 6 месеца“ до приключване на спора с влязъл в сила съдебен акт.
Определението може да се обжалва с частна жалба пред Върховния административен съд в 7-дневен срок от съобщаването му на страните.
Препис от настоящото определение, на основание чл. 138, ал. 3, във вр. с чл. 137, ал. 1 от АПК, да се изпрати или връчи на страните.
Съдия: