Решение № 18389 от 01.10.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 18389 гр. София, 01.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 157 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ЗОРНИЦА ИВ. ВИДОЛОВА при участието на секретаря КОЯ Н. КРЪСТЕВА като разгледа докладваното от ЗОРНИЦА ИВ. ВИДОЛОВА Гражданско дело № 20261110108673 по описа за 2026 година

Предявен е от ищеца А. О. Б., ЕГН **********, с адрес: гр. София, **** чрез Еднолично адвокатско дружество „Д. М.“, вписано в Регистър Булстат под № 177492004, представлявано от адв. Д. М. М., член на САК, със съдебен адрес гр.

София, бул. „А. Стамболийски“ № 125 – 2, ет. 5, офис 5.3, срещу „Сити кеш“ ООД, ЕИК 202531869, със седалище и адрес на управление: Община Столична, район „Младост“, гр. София, бул. „Цариградско шосе“ №115 Е, ет.5, представлявано от Николай Пенчев Пенчев, обективно съединени установителни искове при условията на евентуалност с правно основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. с чл. 22 ЗПК вр. с чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК за прогласяване нищожността на Договор за потребителски кредит № **** г. поради противоречие със закона, а в условията на евентуалност установителни искове с правно основание чл. 26, ал. 1, пр. 1, чл. 26, ал. 1 пр. 3 ЗЗД и чл. 146, ал. 1, вр. чл. 143, ал. 1 ЗЗП за прогласяване нищожността на клаузата на чл. 11 от Договор за потребителски кредит № **** г., предвиждаща заплащането на неустойка за непредоставено обезпечение, поради противоречие със закона, евентуално поради противоречие с добрите нрави, евентуално поради заобикалянето на закона или поради това, че е неравноправна, и кумулативно съединен, с установителните искове осъдителен иск с прано основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 23 ЗПК за заплащане на сумата 236,03 евро, представляваща подлежаща на връщане като платена по нищожен Договор за потребителски кредит № **** г.

Ищецът извежда съдебно предявените си субективни права при твърдения, че на 06.04.2023 г. между страните е сключен Договора за потребителски кредит № 842068 за сумата от 800 лв., с лихвен процент 44,5 %, ГПР 56,66 %, като сумата подлежи на връщане на 23 седмични вноски, от които 3 вноски по 6,92 лв. и 20 седмични вноски по 43,73 лв. Сочи, че съгласно чл. 5 договорът за кредит следва да бъде обезпечен с банкова гаранция или поръчител/и, които отговарят кумулативно на следните условия: При един поръчител - осигурителният доход на Поръчителят следва да е в размер на не по- малко от 7 пъти размера на минималната работна заплата за 1 страната за годината на усвояване на договора за кредит от Кредитополучателя, а при двама поръчители размерът на осигурителния доход на всеки един от тях следва да е в размер на не по-малко от 4 пъти минималната работна заплата за страната за годината на усвояване на договора за кредит; Да не са кредитополучатели или поръчители по други договори за кредит, сключени с Кредитора; Да нямат кредити към банки или финансови институции с класификация различна от „Редовен” по активни задължения и/или при липса на активно задължение. Ищецът сочи, че срокът за предоставяне на обезпечението бил 3 –дневен от сключването на договора, а в чл. 11 от договора била предвидена неустойка за неизпълнение на това задължение в размер на 461,64 лв.

Излага съображения, че така уговорената неустойка представлява прикрито допълнително възнаграждение за кредитора с цел да се избегне ограничението на чл.

19, ал. 4 ЗПК относно максималния размер на ГПР. Наред с това сочи, че така уговорената неустойка не изпълняна предвидените обезщетителна и санкционна функции, тъй като дължимостта й не зависи дали в патримониума на кредитора са настъпили вреди от неизпълнение на главното задължение по договора за кредит, поради което същата противоречи на добрите нрави. В допълнение посочва, че по арг. от чл. 33 ЗПК при наличието на претърпени вреди кредиторът не би могъл да получи обезщетение по-голямо от законната лихва, като поддържа, че с уговарянето на процесната неустойка кредиторът заобикаля разпоредбата на чл. 33 ЗПК. Поддържа също така, че клаузата, предвиждаща заплащането на неустойка за непредоставено обезпечение представлява неравноправна клауза, тъй като същата задължава потребителя при неизпълнение на неговите задължения да заплати необосновано висока неустойка. Твърди, че доколкото уговорената неустойка представлява сигурен разход, който е предварително известен на кредитора размерът му следва да намери отражение при изчисляването размера на ГПР, което в случая не е сторено, поради което счита, че договорът кредит не отговаря на изискванията на чл. 11, т. 10 ЗПК и същият е недействителен на основание чл. 22 ЗПК. Ищецът излага, че за обезпечаването на договора за кредит е сключена застраховка, съдържанието на което е с шрифт по-малък от 12. Поддържа, че застрахователната премия също следва да намери отражение при изчисляването на ГПР. Сочи, че по договора за кредит е извършил плащане за неустойка в размер на 236,03 евро, което подлежи на връщане, поради което претендира част от него, а именно сумата от 2,56 евро. При тези твърдения моли съда да уважи предявения иск като прогласи нищожността на договора за кредит, а при условията на евентуалност клаузата, предвиждаща заплащането на неустойка. Моли за уважаване на осъдителния иск наред с който и да е установителните искове. Претендира разноски.

С молба с вх. № 295880/28.09.2026 г. ищецът е направил искане за изменение на осъдителния иск с правно основание чл. 55, ал.1, пр. 1 ЗЗД чрез увеличаването на размера му на 236,03 евро, който се явява предявен вече не като частичен, а за цялата подлежаща на връщане сума. Изменението на иска е допуснато от съда с определение, обективирано в Протокол № 21792/30.09.2026 г. от проведено на 28.09.2026 г. открито съдебно заседание.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба, с който предявеният иск се оспорва като неоснователен. Ответникът развива подробни съображения в насока, че нищожността на отделни клаузи, в частност на клаузата предвиждаща заплащане на неустойка при непредоставяне на обезпечение, не влече нищожност на целия договор. Аргументира, че основните параметри на договора са валидно уговорени. Твърди, че в договора и в СЕФ е посочена подробна информация относно размерът на ГПР и начинът, по който се формира и същевременно поддържа, че размерът на ГПР не надхвърля максимално допустимия по закон. Подробно излага, че неустойката не следва да се включва в размера на ГПР. Излага, че неустоечната 2 клауза е действителна, както и че кредитополучателят е имал възможност да упражни правото си на отказ от договора без да е обвързан от неустойката. Сочи и че ищецът е имал възможност да поиска удължаване на срока за предоставяне на обезпечение, което също не бил сторил. Излага подробни съображения, че уговорената неустойка не противоречи на добрите нрави, като сочи, че същата има компенсаторен характер и кредиторът има право да прецени дали да я претендира наред със обезщетение за вреди по общия ред. Счита, че разпоредбата на чл. 33 ЗПК, на която се позовава ищеца не намира приложение по отношение на процесната неустойка, тъй като същата не е такава за забава. Счита също така, че уговорената неустойка не е неравноправна, доколкото не е налице неяснота и недобросъвестност при уговарянето на клаузата, нито пък е налице значително неравновесие между правата и задълженията на страните по договора. Наред с това поддържа, че потребителят е бил наясно с икономическите последици от сключването на договора, в това число и за дължимата неустойка. Моли съда да отхвърли предявените искове, в това число и осъдителен, поради липса на плащания за неустойка. Претендира разноски.

Съдът, като взе предвид становищата на страните и прецени събраните по делото доказателства, намира за установено следното от фактическа страна:

Между страните не е спорно, поради което с доклада по делото на основание чл.

146, ал. 1, т. 3 ГПК съдът е обявил за безспорни и ненуждаещи се от доказване обстоятелствата, че между страните е сключен Договор за потребителски кредит № 842068 от 06.04.2026 г. със соченото от ищеца съдържание, част от съдържанието на който е клауза предвиждаща заплащане на неустойка в размер на 461,64 лева при непредоставяне на обезпечение и същата не е включена като разход по кредита при изчисляване на ГПР.

По делото е представен Договор за потребителски кредит № 842068/06.04.2023 г., от който се установяват основните му параметри – размер на кредита 800 лв., подлежащ на връщане на 23 седмични вноски, размер на погасителната вноска – 3 седмични вноски в размер на 6,92 лв. и 20 седмични вноски в размер на 43,73 лв., фиксиран лихвен процент 44,50%, ГПР в размер на 56,66 % и обща сума за плащане 895,36 лв.

В чл. 5 от договора за кредит е предвидено задължение на кредитополучателя да обезпечи кредита с поне едно от следните обезпечения: поръчител или банкова гаранция (поне едно от изброените), като поръчителите следва да отговарят кумулативно на следните условия: имат осигурителен доход в размер на най-малко 7 пъти размера на минималната работна заплата за страната; в случай на двама поръчители размерът на осигурителния доход на всеки един от тях трябва да е в размер на поне 4 пъти минималната работна заплата за страната; не са поръчители по други договори за заем, сключени от заемодателя; не са заематели по сключени и непогасени договори за заем, сключени със заемодателя; нямат кредити към банки или финансови институции с класификация различна от „редовен“, както по активни, така и по погасени задължения, съгласно справочните данни на ЦКР към БНБ; да представят служебна бележка от работодател за размера на трудовото възнаграждение.

По отношение на банковата гаранция – същата следва да е със срок на валидност 6 месеца след крайния срок на плащане на задълженията по договора.

В чл. 11 от договора за кредит е предвидено, че неизпълнението на задължението на кредитополучателя за предоставяне на обезпечение в срока по чл. 5 се санкционира с неустойка 461,64 лв., разсрочена за срока на заема и дължима заедно с всяка погасителна вноска.

По делото е представен и погасителен план към договора за кредит, видно от който наред с погасителната вноска по кредита се начислява и седмична неустойка в 3 размер на 52,08 лв. за първите три вноски и по 43,73 лв. през останалите вноски.

Представен и Стандартен европейски формуляр за предоставяне на информация за потребителски кредити към договора за кредит, видно от който на кредитополучателя е предоставена информация за размера на ГПР – 56,66 %, като не е посочено какви компоненти съдържа.

Приложено е по делото искане за сключване на договор за кредит № 9195776/06.04.2026 г., видно от което кредотополучателят – ищец е декларирал месечен доход от 767 евро.

От приетите по делото заключения по първоначалната и допълнителната Съдебно-счетоводна експертиза, изготвени от вещото лице В. Д. П., които съдът кредитира изцяло кат пълни и обосновани, се установява, че посочения в договора ГПР в размер на 56,66 % е включена единствено договорната лихва, а при добавяне на дължимата по договора неустойка в размер на 461,64 лв. размерът на ГПР ще бъде в размер на 1400,78 %. Според заключението изплатената сума от А. О. Б. за погасяване на задълженията по Договор за потребителски кредит № 842068/06.04.2023г. е в размер на 693,82 евро, с които са погасени главница в размер на 409,03 евро, възнаградителна лихва в размер на 48,76 евро и неустойка в размер на 236,03 евро.

При така установеното от фактическа страна, съдът достигна до следните правни изводи:

Предвид липсата на спор между страните, а и с представените по делото писмени доказателства, беше доказано, че страните са обвързани от договор за потребителски кредит, който несъмнено е потребителски – страни по него са потребител по смисъла на § 13, т. 1 ЗЗП (ищецът е физическо лице, което използва заетата сума за свои лични нужди), и небанкова финансова институция – търговец по смисъла на § 13, т. 2 ЗЗП. Според легалната дефиниция, дадена в разпоредба на чл. 9 от ЗПК, въз основа на договора за потребителски кредит кредиторът предоставя или се задължава да предостави на потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане срещу задължение на длъжника-потребител да върне предоставената парична сума. Доколкото по настоящото дело не се твърди и не е доказано сумата по предоставения заем да е използвана за свързани с професионалната и търговска дейност на кредитополучателя, то следва да се приеме, че средствата, предоставени по договора за заем (кредит) са използвани за цели, извън професионална и търговска дейност на потребителите, а представеният по делото договор за заем е по правната си същност договор за потребителски кредит по смисъла на чл. 9 от ЗПК. Поради това процесният договор се подчинява на правилата на Закон за потребителския кредит и на чл. 143 – 147б ЗЗП, в това число и забраната за неравноправни клаузи, за наличието на които съдът следи служебно.