Решение № 19664 от 29.11.2023, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 19664 гр. София, 29.11.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 51 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети септември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ИВЕТА В. ИВАНОВА при участието на секретаря ДИАНА АЛ. МАНОЛОВА като разгледа докладваното от ИВЕТА В. ИВАНОВА Гражданско дело № 20221110119361 по описа за 2022 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по предявени от Е. Н. З. против М. Т. Ц. главен осъдителен иск с правно основание чл. 240, ал. 1 ЗЗД за заплащане на сумата от 25 000 лева, представляваща задължение по неформален договор за паричен заем от 21.04.2020 г., равняваща се на ½ част от общо предоставената заемна сума, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба – 11.04.2022 г. до окончателното й изплащане, евентуално съединен с осъдителен иск с правно основание чл.

59, ал. 1 ЗЗД за връщане на сумата от 25 000 лева, представляваща ½ част от общо получената сума, с която ответницата се е обогатила неоснователно за сметка на ищеца, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба – 11.04.2022 г. до окончателното й изплащане, кумулативно обективно съединени с осъдителен иск с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за заплащане на сумата от 291,67 лева, представляваща обезщетение за забава за периода от 01.03.2022 г. до 10.04.2022 г.

Ищецът Е. З. твърди, че на 21.04.2020 г. между него и наследодателя на страните – лицето Т.А.Ц., бил сключен неформален договор за заем, по силата на който З., в качеството си на заемодател, предоставил на Ц., като заемополучател, паричен заем в обща размер на сумата от 50 000 лева, необходими за придобиване на поземлен имот в с. Б.. Посочва се, че сумата била предоставена чрез два парични превода, съответно на 21.04.2020 г. и на 24.04.2020 г. по банкова сметка на получателя, открита в [фирма]. Излага се, че при сключване на договора не бил уговорен срок за връщане на заемната сума, поради което поначало заемополучателят изпада в забава от момента на поканата за това. Ищецът твърди, че след смъртта на Т. Ц. на 01.07.2020 г. отговорност за заплащане на ½ част от така възникналото задължение – според наследствения си дял или за сумата от 25 000 лева носи ответницата М. Ц.а – П.а. В исковата молба се излага, че с извънсъдебна нотариална покана за доброволно изпълнение, получена от Ц.а на 14.02.2022 г. последната била поканена извънсъдебно да заплати сумата. Считано от деня, следващ изтичането на определения двуседмичен срок за изпълнение от този момент или от 01.03.2022 г. ответницата изпаднала 1 в забава. С тези съображения се отправя искане за осъждането й да заплати на ищеца сумата от 25 000 лева, представляваща ½ част от общо дължимата главница на основание договора за паричен заем от 21.04.2020 г., сключен с наследодателя на ответницата, евентуално за заплащането й, като получена от праводателя Т. Ц. без основание, при което последната се е обогатила за сметка на ищеца Е. З.. Намира за дължима и претендира и сумата от 291,67 лева, представляваща лихва за забава върху главницата за периода от 01.03.2022 г. до 10.04.2022 г., както и законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба в съда – 11.04.2022 г. до окончателното изплащане на вземането. Претендира присъждане на разноски.

В депозирания в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК писмен отговор ответницата М. Т. Ц. оспорва исковите претенции като неоснователни и недоказани. Намира за недоказано твърдението на ищеца за превод на посочената сума от 50 000 лева по сметката на лицето Т.

Ц.. Оспорва между последния и ищеца Е. З. да е възникнало правоотношение с правопораждащ факт договор за заем и волята на страните по него да е била сумата от 50 000 лева да е предоставена под формата на заем. Евентуално възразява, че в случай на реално получаване на двата парични превода от 21.04.2020 г. и от 24.04.2020 г. от Т. Ц., то последното е осъществено от него в качеството му на управител на [фирма] срещу насрещното задължение на дружеството за прехвърляне в полза на ищеца на 50 дка от притежавана от дружеството земеделска земя, находяща се в землището на село Б., община П.. За посочените обстоятелства свидетелстват писмените изявления на лицето Ц., адресирани до ищеца З. и обективирани в декларация от 29.03.2020 г. Ето защо, ответницата твърди, че получаването на сумата не е без основание, с последната наследодателят на страните не се е обогатил неоснователно и не е предоставена на същия в лично качество, под формата на заемни средства. Излага се, че през релевантния период Т. Ц. е бил едноличен собственик на капитала на „Т. Ц.“ ЕООД, а последното едноличен собственик на капитала на [фирма], поради което последният е имал възможността да се разпорежда с активите и на двете дружества. По тези съображения ответницата оспорва процесното вземане да е било включено в пасива на наследството на лицето Ц., съответно наследено от нея, тъй като се касае за правоотношения, възникнали между ищеца и друг правен субект – търговското дружество, собственик на поземления имот. С отговора М. Т. Ц. въвежда правопогасяващо възражение - в случай на уважаване на главната искова претенция и признаване съществуването в полза на ищеца на сумата от 25 000 лева, за прихващане на това вземане с вземането на ответницата срещу Е. З. в размер от 20 000 евро, представляваща пасив от наследството на лицето Т. Ц. и негово задължение, възникнало по силата на сключен неформален договор за заем с лицето М. П. и преведена по сметка на Ц..

Твърди се, че това вземане било прехвърлено от кредитора П., като цедент на ответницата М. Т. Ц. по силата на договор за цесия от 29.09.2021 г., за която длъжникът – ищеца З. бил уведомен с нотариална покана от 29.04.2022 г. С тези доводи ответницата отправя искане за отхвърляне на исковете, а при уважаването им – за извършване на прихващане със съществуващото в нейна полза вземане срещу ищеца – до размера на по-малкото от тях.

Претендира разноски.

С определение на съда от 23.03.2023 г. е прието за съвместно разглеждане в производството по настоящото дело с първоначалната искова молба и предявените със същата искови претенции възражението за прихващане, въведено от ответницата М. Т. Ц.аП.а със сумата от 19 558,30 лева, представляваща задължение по неформален договор за заем от 06.03.2013 г., сключен между наследодателя на страните Т. Ц., в качеството му на заемополучател и третото за процеса лице М. П., евентуално по силата на неоснователно обогатяване на Ц., която сума се равнява на ½ част от общо предоставената заемна сума – според наследствения дял на ищеца Е. З. и което вземане е придобито от ответницата по силата на договор за прехвърляне на вземания от 29.09.2021 г.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, 2 поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Предявен е главен осъдителен иск с правно основание чл. 240, ал. 1 ЗЗД за връщане на парична сума от 25 000 лева, представляваща част от общата заемна сума, предоставена въз основа на неформален договор за заем, сключен между ищеца и наследодателя на ответницата, а при условията на евентуалност, при липсата на установяване на договорно правоотношение, на основание чл. 59, ал. 1 ЗЗД – като сума, с която ответницата се е обогатила неоснователно за сметка на ищеца, като получена от наследодателя й без правно основание за това, опосредено – чрез извършени банкови преводи.

По главния иск с правно основание чл. 240, ал. 1 ЗЗД:

Съгласно посочената разпоредба с договора за заем заемодателят предава в собственост на заемателя пари или други заместими вещи, а заемателят се задължава да върне заетата сума или вещи от същия вид, количество и качество.

Касае се за неформална и реална двустранна правна сделка, при която заемното правоотношение между страните възниква при кумулативното наличие и на двата елемента от така очертания фактически състав – постигнато съгласие между страните сумата да се предаде в собственост на заемателя със задължение за връщането й и реално предаване на сумата от заемодателя на заемателя с твърдяното предназначение - под формата на заемни средства (в този смисъл решение № 837/13.12.2010 г. по гр. дело № 1727/2009 г. на ВКС, IV г.о. по чл. 290 ГПК/. Следователно, договорът за заем се счита за сключен в момента, в който, въз основа на постигнато между страните по договора съгласие, едната страна даде, а другата получи в заем, пари или други заместими вещи. При този договор заемодателят дължи предаване на заемната сума, а заемателят връщане на същата в уговорения срок.

Следователно, възникването в полза на ищеца на процесното вземане, е обусловено от установяване, при условията на пълно и главно доказване, на следните факти: възникването на облигационно правоотношение между него и лицето Т. Ц. по неформален договор за заем от 21.04.2020 г., по силата на което ищецът реално да е предоставил на заемополучателя сума в общ размер от 50 000 лева, настъпване на изискуемостта на вземането и отговорността на ответницата за заплащане на ½ част от последното, конкретно чрез установяване, че същото е станало част от патримониума на заемополучателя, че ответницата е негов наследник по закон и наследствения й дял от наследството.

При установяване на тези обстоятелства в тежест на ответницата е да установи възражението си за наличието на друго основание за предаване на сумата – конкретно като възнаграждение за прехвърляне на вещни права върху поземлен имот и, че е върнала сумата, в случай, че твърди това, както и основателността на предявеното при условията на евентуалност възражение за прихващане.

Между страните не спори, а от представеното и прието като писмено доказателство по делото Удостоверение за наследници с изх. № 2389/04.08.2020 г., издадено от С.о., район „Л.“ следва, че същите - ищецът Е. Н. З. и ответницата М. Т. Ц. са единствените законни наследници – низходящи от първа степен (деца) на общия им наследодател - баща им Т.А.Ц., починал на 01.07.2020 г.

Данните от приобщеното по делото заверено копие от отчет по сметка от 04.12.2021 г. от [фирма] сочат, че на 21.04.2020 г. и на 24.04.2020 г. са извършени два вътрешнобанкови превода, съответно на сумата от 30 000 лева и на сумата от 20 000 лева, с наредител Е. Н. З. по банкова сметка с получател Т.А.Ц. и с вписано основание за преводите: „ *“. Тези данни се потвърждават и от изводите на вещото лице по основното заключение на съдебносчетоводната експертиза, което съдът кредитира като компетентно и обосновано изготвено – въз основа на материалите по делото и след проверка в търговската банка, обслужваща двете сметки, по същество останало неоспорено от страните. В последното 3 вещото лице констатира, че от разплащателна сметка на физическо лице и с титуляр на същата Е. Н. З. са извършени: вътрешнобанков превод [№], със счетоводна дата 21.04.2020 г. и вальор 21.04.2020 г., с наредител Е. Н. З. и получател Т.А.Ц. за сумата от 30 000 лева, с посочено основание “*”, която сума е получена по сметката на получателя на 21.04.2020 г. и вътрешнобанков превод [№], със счетоводна дата 24.04.2020 г. и вальор 24.04.2020 г., с наредител Е. Н. З. и получател Т.А.Ц., за сумата от 20 000 лева, с посочено основание “*”, получен по сметката на получателя на 24.04.2020 г. В експертизата се посочва, че титуляр на банковата сметка, по която са получени тези суми, е лицето Т.А.Ц.. При изслушването си пред съда вещото лице заявява, че от страна на търговската банка са потвърдени датата на постъпване на сумите, получателя и плащането, датата на трансфера и основанието за плащане.

Изяснява се също, че с нотариална покана за изпълнение на парично задължение, представена на 10.02.2022 г. пред С.Г. – помощник – нотариус при нотариус В.Г. с рег. № *** на НК и с район на действие РС – София, ищецът Е. Н. З., чрез адв. Ю. С., отправя искане към ответницата за заплащане на сумата от 25 000 лева, представляваща припадащата й се ½ част от сумата от 50 000 лева, предоставена от него – чрез парични преводи от 21.04.2020 г. и от 24.04.2020 г. под формата на заем – за придобиване на поземлен имот в село Б., на общия наследодател на лицата – Т.А.Ц., починал на 01.07.2020 г. В поканата, на М. Ц.а е предоставен двуседмичен срок, считано от получаването й, същата да заплати дължимата сума с предупреждение, че при липсата на доброволно изпълнение в този срок, З. ще потърси правата си по съдебен ред. Поканата е връчена на ответницата на 14.02.2022 г., което обстоятелство не е оспорено от същата.