Решение № 260056 от 12.04.2021, Апелативен съд - Варна

Р

Е Ш Е

Н И Е

№

.......................... гр.

Варна

В

И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

ВАРНЕНСКИЯТ

АПЕЛАТИВЕН СЪД, гражданско отделение, в открито съдебно заседание, проведено на 24.03.2021 год, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИЛЕН

СЛАВОВ

ЧЛЕНОВЕ: ДИАНА

ДЖАМБАЗОВА

МАРИНЕЛА ДОНЧЕВА при секретаря Юлия Калчева, като разгледа докладваното от съдия ДОНЧЕВА в.гр.д. №46/2021 год, за да се произнесе, взе предвид:

Подадена е въззивна жалба от ЗД“БУЛ ИНС“ АД, представлявано от изп.директори С.Ст.П.и К.

Д.К. чрез процесуания представител на дружеството адв. М. И.Г. срещу решение № 29/13.07.2020 год по т.д. № 58/2019 год на Окръжен съд Търговище, в частта, с която са уважени предявените искове и дружеството е осъдено да заплати, както следва: 1) На А.С.С. с ЕГН ********** сумата 150 000 лв, представляваща обезщетение за неимуществени вреди - болки и страдания, причинени му от смъртта на дъщеря му Д.А.С., загинала на 08.07.2016 год в ПТП в Румъния, гр. Боица, ведно със законната лихва, считано от 27.03.2019 год до окончателното изплащане; 2) На Ш.Х.И. с ЕГН ********** – сумата 150 000 лв – обезщетение за неимуществени вреди, причинени й от смъртта на дъщеря й Д.А.С., загинала на 08.07.2016 год в ПТП в Румъния, гр. Боица, ведно със законната лихва, считано от 27.03.2019 год до окончателното изплащане; 3) На Д.В.А. с ЕГН ********** – сумата 50 000 лв – обезщетение за неимуществени вреди - болки и страдания, причинени му от смъртта на фактическата му съжителка Д.А.С., загинала на 08.07.2016 год в ПТП в Румъния, гр. Боица, ведно със законната лихва, считано от 27.03.2019 год до окончателното изплащане, както и сумата 1045 лв, представляваща обезщетение за имуществени вреди – разходи за погребение на загиналата негова фактическа съжителка.

По съображения за незаконосъобразност на решението, въззивникът моли за неговата отмяна и постановяване на друго, с което предявените искове бъдат отхвърлени, а в условия на евентуалност – присъдените обезщетения да бъдат намалени по справедливост. По отношение обезщетението за имуществени вреди въззивникът счита същото за неоснователно и недоказано. По отношение мораторните лихви са изложени доводи за недължимост, с позоваване на кредиторова забава. Претендира присъждане на разноски за двете инстанции.

В постъпилия отговор от Д.В.А., А.С.С. и Ш.Х.И. чрез поцесуалния им представител адв. Н.Н.Д. е изразено становище за неоснователност на въззивната жалба и потвърждаване на решението. Претендира присъждане на разноски на осн. чл. 38 от ЗА.

Съставът на Апелативен съд Варна намира, че въззивната жалба е подадена в срок от легитимирана страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима.

Разглеждайки я по същество, съдът намира следното:

На

08.07.2016 год на територията на Република Румъния, извън населеното място Боица, в посока от Сибиу към Ръмнику Вълча, настъпва пътен инцидент, при който лек автомобил VW Caravelle с рег.№ Т 6244 СТ, управляван от С. М. А., при опит за изпреварване на камион „Рено” с рег.№ ВН 10 АСХ и полуремарке с рег. № ВН 23 FSH, бил блъснат от насрещно движещ се влекач „Волво” с рег.№ AR 24 UAR с полуремарке с рег. № AR 89 LUA. При удара е загинала на място пътуващата в лекия автомобил Д.А.С.. Горното е установено от протокола за изследване на мястото на произшествието, съставен от органите на полицията в окръг Сибиу (л.56 от делото). Срещу водача на лекия автомобил С. А. е внесен обвинителен акт от Прокуратурата към Районен съд – гр.Авриг, въз основа на който е образувано наказателно дело № 2048/787/2018 на Районния съд гр. Авриг, Румъния, приключило с осъдителна присъда.

Лекият автомобил VW Caravelle с рег.№ Т 6244 СТ е бил застрахован при ответника по риска „Гражданска отговорност на автомобилистите”, със застр. полица № BG\02\116001311596 със срок на действие от 08.05.2016 до 07.05.2017 год.

Предявена е застрахователна претенция пред застрахователя с писмо, получено на 14.02.2019 тод. Поискани са били допълнителни доказателства, които ищците представили, но с писмо № НЩ-2306/27.03.2019 год ответникът отказал да заплати застрахователно обезщетение.

Ищците са родители на загиналата при ПТП Д.А.С., което е установено от представеното удостоверение № 99-00-25/15 от 20.02.2019 год на Община Търговище. Третият ищец е съжителствал с нея на семейни начала.

По делото е назначена съдебно-медицинска експертиза, която е констатирала, че смъртта на Д.е настъпила в резултат от получените тежки наранявания, несъвместими със живота: счупване на свода на черепа в основата му, разкъсване на твърдата мозъчна обвивка, травматичен излив на кръв под меките мозъчни обвивки, остър мозъчен оток, кръв в мозъчните стомахчета, остър белодробен емфизем, вдишване на кръв в белите дробове. Тези увреждания са пряка причина за смъртта както на майката, така и на плода в утробата й, защото вследствие прекратяване достъпа на кислород смъртта му е настъпила в рамките на около 3 до 5 минути от вътрематочна асфикция. По въпроса дали от получените травми може да се съди за наличие на поставен предпазен колан, експертизата отговаря с предположението, че вероятно нараняванията по главата биха били по-леки, но не се ангажира с категоричен извод.

По делото е приета в превод на български език постановената присъда на районния съд в гр. Авриг, Румъния. С нея водачът е осъден на лишаване от свобода за срок от 1 год и 6 месеца, заменено с пробационни мерки за срок от 2 години. Прието е, че при опит за изпреварване на състав на ТИР, движещ се в същата посока, и намирайки се в лентата за насрещно движение, обвиняемият забелязал, че насреща му се движи друг състав на ТИР. Като преценил, че вече не може да се върне в своята лента, същият ускорил, за да завърши маневрата, но е ударен в лявата си задна част при сблъсъка с кабината на насрещния ТИР. Вследствие на удара е починала пътничката Д., намираща се на задната седалка зад шофьора.

Разпитан е като свидетел и водачът на лекия автомобил С. А.. От показанията му се установява същата фактическа обстановка, а именно: Той заявява, че са пътували от Франция за България, като в управлявания от него 9-местен БУС са били освен Д. Д., двамата му родители и още двама младежи. По въпроса дали пътниците са били с поставени колани, свидетелят не е категоричен. Тъй като произшествието е станало през нощта, и вероятно поради умората от дългото пътуване, Д. била облегнала главата си на стъклото, а краката й били към седящия до нея Д.. Свидетелят, който е от същото село като пострадалата, потвърждава в показанията си, че познава пострадалата, както и че тя е живеела на семейни начала с Д..

Като свидетел е разпитан и свидетелят А. М. А., който познава семейството на Д. от 40 години. Именно той съобщил на родителите й за катастрофата. Преживели много тежко вестта за смъртта на дъщеря им. Майката Ш. припаднала, а бащата дълго след това не можел да се съвземе от силния шок. Те знаели, че Д. е бременна. На свидетеля било известно също, че още преди тя и годеника й (когото нарича с турското му име Г.) да заминат на работа във Франция, тя очаква дете от него. Двамата живеели в дома на родителите му в с. Беломорци в продължение на около година преди катастрофата и планирали да се оженят. Г. (Д.) много тежко преживял смъртта на годеницата си.

Свидетелката

И. – съседка на Д. и родителите му в с. Беломорци, в показанията си заявява, че познава загиналото момиче от около две години, когато се „оженили” с Д. (Г.).

Родителите му организирали годежно тържество в дома си, с музика, според обичая. Когато цялото семейство заминало за Франция, Д. била бременна. Всички в селото знаели, че детето е на Д..

Съдебно-психологичната експертиза е дала заключение, че ищецът Д., макар да не е лишен от преживяване на тъга, мъка след смъртта на годеницата си, към момента на изследването е с възстановен психичен свят.

При така изяснената фактическа обстановка, съдът намира следното:

Предявените искове са с правно осн. чл. 432 от КЗ.

Обект на застраховане по задължителната застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите”, по силата на чл. 477 от КЗ, е гражданската отговорност на застрахованите лица за причинените от тях имуществени и неимуществени вреди, свързани с притежаването или използването на моторни превозни средства, за които застрахователите отговарят. При настъпване на такива вреди пострадалото лице има правото на пряк иск срещу застрахователя на осн. чл. 432 от КЗ.

Основание да възникване на отговорността на застрахователя произтича на първо място от наличието на сключен валиден застрахователен договор с причинителя на вредата. Наред с това, поради обусловеността й от отговорността на деликвента, трябва да са налице елементите от фактическия състав на непозволеното увреждане, а именно: противоправност, вина, вреда и причинна връзка между тях.

За да упражни прекия иск срещу застрахователя, пострадалото лице трябва да е изчерпило процедурата по чл. 380 от КЗ.

По първия въпрос е налице спор, повдигнат още с отговора на исковата молба и поддържан във въззивната жалба, относно това: разполага ли с обвързваща сила по смисъла на чл. 300 от ГПК присъдата, постановена от румънския съд и в частност – необходимо условие ли е тя да бъде призната по реда на чл. 463 и следващите от НПК.

Правната материя относно признаването и изпълнението на чуждестранните присъди е регулирана от Европейската конвенция за международно признаване на присъди, която е ратифицирана от Република България със закон от 28.01.2004 год (обн. ДВ бр. 11/2004 год, в сила от 01.07.2004 год).

В изпълнение на задължението съгласно чл.

56 от ЕКМПП, българският законодател е регламентирал в чл. 8 ал. 2 от НК, че присъдата на чуждестранен съд за деяние, което се явява престъпление и по нашия закон, се взема предвид в случаите, установени с международно съглашение, в което участва Република България. По този начин се въвежда принципа на равностойност на присъдите, постановени в държави-членки на Съвета на Европа. Правилното прилагане на този принцип е от съществено значение за Европейския съюз, затова е прието и Рамково решение 2008/675/ПВР на Съвета от 24.07.2008 год за вземане предвид на присъдите, постановени в държавите-членки на ЕС в хода на новообразувани производства. Това рамково решение, транспонирано чрез разпоредбата на чл. 8 ал. 2 от НК означава, че присъда, постановена в друга държава – членка поражда същите правни последици като присъда, постановена от националния съд, независимо дали тези последици се разглеждат от националното законодателство като въпрос на факт, или на материално или процесуално право.

В цитираните международни актове се прави разграничение между признаването и изпълнението на присъда, постановена от чуждестранен съд и вземане предвид на последиците от такава присъда. Регулацията за признаването и изпълнението на европейски съдебни решения по наказателни дела се съдържа в част втора от ЕКМПП, а за държавите-членки на ЕС се прилага Рамковото решение 2008/909/ПВР, като и в двата акта е предвидена дълга и сложна процедура. Зачитането на международните последици на присъдата е уредено в друга част от Конвенцията, а за държавите-членки се прилага друго Рамково решение -

2008/675/ПВР, без специална процедура.

От така направеното разграничение следва, че целта на процедурата по признаването на присъдата по реда на чл. 463 от НПК е нейното привеждане в изпълнение, а не нейното вземане предвид, когато трябва да се съобразят другите й правни последици, предвидени в националното законодателство.

Същото тълкуване е дадено и в постановеното решение на Съда на ЕС от 21.09.2017 год по село С-171/16. Според т.2 от него Рамковото решение 2008/675 трябва да се разбира в смисъл, че не бива да се допуска зачитането на присъда, постановена в друга държава – членка да бъде обусловено от предварителното провеждане на национална процедура по признаването й.

Това с пълна сила се отнася за гражданско-правните последици от присъдите на наказателните съдилища. Тези последици не са елемент от присъдата, а са вторични, затова трябва да се зачетат директно от гражданските съдилища в производствата по съответните закони. Изводът произтича от принципа за равностойност на чуждестранните и националните присъди в общото европейско пространство и от разпоредбата на чл. 8 ал.2 от НК.