Решение № 1400 от 24.09.2025, Районен съд - Плевен

РЕШЕНИЕ

№ 1400 гр. ****, 24.09.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, XIV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на девети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Христо Ст. Томов при участието на секретаря Петя Ст. Иванова като разгледа докладваното от Христо Ст. Томов Гражданско дело № 20254430103029 по описа за 2025 година

Постъпила е искова молба от Г. В. Й. от гр. **** против „*****“ АД гр.

София. В молбата се твърди, че между страните е бил сключен договор за потребителски кредит № 407526/ 02. 02. 2021 год. в съответствие със закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние. Твърди се, че съгласно приложение № 1 към договора кредитодателят е предоставил на кредитополучателя кредит при следните параметри: главница от 500 лева; срок на договора- 30 дни; 1 вноска; годишна лихва за ползване на кредита- 40.

54 %; годишен процент на разходите по кредита- 49 %; размер на погасителна вноска- 534,61 лева. Твърди се, че от приложение № 1 към договора, както и от погасителния план към него става ясно, че за кредитополучателя възниква задължение да заплати неустойка в случай на непредоставяне на обезпечение в указания в договора срок, като общият размер на тази неустойка възлиза на 34, 61 лв. Твърди се, че в договора, както и в приложенията към него липсват указания и разпоредби относно начислената неустойка, както и условията за нейното прилагане. Твърди се, че ищецата е заплатила на 04. 03. 2021 год. сумата от 165, 16 лв. и на 12.03.2021 год. сумата от 534, 61 лв. Ищцата счита, че процесният договор за потребителски кредит № 407526/ 02. 02. 2021 год. е недействителен на основание чл. 22 във вр. с чл. 11 ал. 1 т. 10 от ЗПК във вр. с чл. 26 ал. 1 пр. 1 и пр. 3 от ЗЗД. Твърди се, че ответното дружество 1 представлява финансова институции по смисъла на чл. 3 ал. 2 от ЗКИ, поради което може да отпуска заеми със средства, които не са набавени чрез публично привличане на влогове или други възстановими средства. Твърди се, че видно от предмета на дейност на ответното дружество в ТР при АВ е, че дружеството извършва дейност като финансова институция, изразяваща се в отпускане на заеми със средства, които не са набирани чрез публично привличане на влогове или други възстановими средства по смисъла на чл. 3 ал. 1 т. 3 и чл. 2 ал. 2 т. 6 от Закона за кредитните институции, воден от БНБ по реда на чл. 3а от ЗКИ. Твърди се, че процесният договор по своята правна характеристика и съдържание представлява договор за потребителски кредит по смисъла на чл. 9 от ЗПК, поради което за неговата валидност и последици важат изискванията на специалния ЗПК, в който законодателят предвижда строги изисквания за формата и съдържанието на този вид договори, уредени в глава трета на ЗПК, както и ЗЗП. Твърди се, че кредитополучателят е потребител по смисъла на чл. 9 ал. 3 от ЗПК- потребител е всяко физическо лице, което при сключването на договор за потребителски кредит действа извън рамките на своята професионална или търговска дейност. Твърди се, че според разпоредбата на чл. 22 от ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл. 10 ал. 1, чл. 11 ал. 1 т. 7- 12 и 20 и ал. 2 и чл. 12 ал. 1 т. 7 – 9, договорът за потребителски кредит е недействителен. Твърди се, че в случая е нарушена разпоредбата на чл. 11 ал. 1 т. 10 от ЗПК във връзка с невключването на клауза, предвиждаща заплащането на неустойка в ГПР. Твърди се, че съгласно чл. 19 ал. 1 от ЗПК годишният процент на разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, вт. ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит.

Твърди се, че съобразно § 1 т. 1 от ДР на ЗПК, "Общ разход по кредита за потребителя" са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и поспециално застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в 2 случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия. Общият разход по кредита за потребителя не включва нотариалните такси". Твърди се, че предвид изложеното е необходимо в ГПР да бъдат описани всички разходи, които трябва да заплати длъжника, а не същият да бъде поставен в положение да тълкува клаузите на договора и да преценява кои суми точно ще дължи. Твърди се, че в конкретния случай са посочени процентните стойности на ГПР в договора, но от съдържанието на същия не може да се направи извод за това кои точно разходи се заплащат и по какъв начин е формиран ГПР. Твърди се, че в ГПР не е включена предвидената неустойка, която представлява скрита възнаградителна лихва. Твърди се, че всичко това поставя потребителя в подчертано неравностойно положение спрямо кредитора и на практика няма информация колко точно (като сума в лева) е оскъпяването му по кредита.

Твърди се, че това се явява и в директно противоречие с чл. 3 пар. 1 и чл. 4 от Директива 93/13 ЕИО. Твърди се, че бланкетното посочване единствено на крайния размер на ГПР на практика обуславя невъзможност да се проверят индивидуалните компоненти, от които се формира и дали те са в съответствие с разпоредбата на чл. 19 ал. 1 от ЗПК. Твърди се, че целта на цитираната разпоредба е на потребителя да се предостави пълна, точна и максимално ясна информация за разходите, които следва да направи във връзка с кредита, за да може да направи информиран и икономически обоснован избор дали да го сключи. Твърди се, че от посоченото следва, че за да е спазена и разпоредбата на чл. 11 ал. 1 т. 10 от ЗПК е необходимо в договора да е посочено не само цифрово какъв годишен процент от общия размер на предоставения кредит представлява ГПР, но и изрично, и изчерпателно да бъдат посочени всички разходи, които длъжникът ще направи и които са отчетени при формиране на ГПР. Твърди се, че несъответното в случая е, че заемната сума по договора за кредит възлиза на 500 лв., а сумата, която е върнала кредитополучателката, предвид краткия срок на договора, е почти двойна- 699, 77 лв. Твърди се, че договорът въвежда неустойка за кредитополучателя в случай, че цитираното задължение за предоставяне на обезпечение не бъде изпълнено. Твърди се, че клаузата за неустойка и съпоставянето й с естеството на сключения договор за паричен заем налага разбирането, че по своето същество последната представлява скрито възнаграждение за кредитора, което последният е прикрил, обозначавайки го като неустойка. Твърди се, че същевременно 3 кредиторът не включва т. нар. от него "неустойка" към договорната лихва, дължима по кредита и към ГПР, като стремежът му е по този начин да заобиколи нормата на чл. 19 ал. 4 от ЗПК. Твърди се, че е явно кредиторовото очакване, че длъжникът не би могъл да покрие изискването за осигуряване на обезпечение. Твърди се, че това става ясно и от погасителния план към договора, като кредиторът изначално включва неустойката към месечната погасителна вноска. Твърди се, че предвид гореизложеното вземането за неустойка на практика представлява скрито възнаграждение за кредитора и като такова е следвало да бъде включено в годишния процент на разходите, но това не е сторено. Твърди се, че клаузата за неустойка е нищожна на основание чл. 26 ал. 1 от ЗЗД. Твърди се, че съгласно разясненията, дадени с ТР № 1 от 15. 07. 2010 год. по тълк. д. № 1/ 2009 год. на ОСТК на ВКС неустойката следва да се приеме за нищожна, ако единствената цел, за която е уговорена, излиза извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции. Твърди се, че в случая неустойката е уговорена с оглед санкциониране на заемателя за виновното неизпълнение на договорното задължение за предоставяне на обезпечение. Твърди се, че задължението за обезпечаване на главното задължение има вторичен характер и неизпълнението му не рефлектира пряко върху същинското задължение за погасяване на договора за паричен заем. Твърди се, че предоставянето на обезпечение представлява допълнителна гаранция на кредитора за точното удовлетворяване на вземането му. Твърди се, че уговаряне на неустойка за неизпълнение на това задължение с фиксиран размер е в разрез с добрите нрави. Твърди се, че това е така, тъй като по този начин се цели да бъде осигурено допълнително възнаграждение на кредитора, извън установения годишен процент на разходите. Твърди се, че освен горното клаузата се намира в пряко противоречие с преследваната от Директива 2008/48/ЕО цел, транспонирана в ЗПК. Твърди се, че на практика подобна уговорка прехвърля риска от неизпълнение на задълженията на финансовата институция за извършване на предварителна оценка платежоспособността на длъжника върху самия длъжник и води до допълнително увеличаване размера на задълженията. Твърди се, че по този начин на длъжника се вменява задължение да осигури обезпечение, след като кредита е отпуснат, като ако не стори това дългът му нараства, т. е. опасността от свръхзадлъжнялост се увеличава. Твърди се, че замисълът на изискването за проверка на 4 кредитоспособността на потребителя, както и изрично е посочено в чл. 16 от ЗПК, е тя да бъде извършена преди сключването на договора, съответно тогава да се поиска обезпечение, въз основа изводите от проверката и едва след предоставянето му да се сключи договора за кредит. Твърди се, че целта за която е уговорена процесната неустойка излиза извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции, което я прави нищожна, поради накърняване на добрите нрави. Твърди се, че по отправено преюдициално запитване, досежно българското законодателство, е постановено решение от 21. 03. 2024 год. на СЕС по дело С- 714/22, с което е прието е, че член 10, параграф 2, буква ж) и член 23 от Директива 2008/48 трябва да се тълкуват в смисъл, че когато в договор за потребителски кредит не е посочен ГПР, включващ всички предвидени в член 3, буква ж) от тази директива разходи, посочените разпоредби допускат този договор да се счита за освободен от лихви и разноски, така че обявяването на неговата нищожност да води единствено до връщане от страна на съответния потребител на предоставената в заем главница. Твърди се, че в конкретния случай е посочено, че ГПР е 49. 00 %, но от съдържанието на договора не може да се направи извод за това кои точно разходи се заплащат и по какъв начин е формиран ГПР. Твърди се, че предвид предпоставките, при които става изискуема разписаната неустойка, то тя е с характер на възнаграждение и следва да бъде включена изначално при формирането на ГПР. Твърди се, че при изчисляване на ГПР с включена неустойка, използвайки онлайн калкулатор се получава ГПР от 125. 76 %, което многократно надхвърля установения максимум съгласно чл. 19 ал. 4 от ЗПК. Твърди се, че в този случай макар и да е посочен размер на ГПР, то същият не отговаря на действителния такъв. Твърди се, че с оглед всичко изложено сключеният между страните договор за кредит се явява недействителен на основание чл.

22 от ЗПК във вр. с чл. 11 ал. 1 т. 10 от ЗПК. Твърди се, че предвид недействителността на договора, то на основание чл. 23 от ЗПК ищцата е следвало да върне само главницата по договора за кредит, като всички други суми по договора за кредит се явяват платени без основание. Твърди се, че заплатената сумата от 199, 77 лв. на основание чл. 55 ал. 1 пр. 1 от ЗЗД подлежи на връщане като недължимо платена по недействително правоотношение. В заключение ищцата моли съда да прогласи на основание чл. 22 във вр. с чл. 11 ал. 1 т. 10 от ЗПК за недействителен сключения между 5 страните договор за потребителски кредит № 407526/ 02. 02. 2021 год., а в случай на отхвърляне на горния иск при условията на евентуалност да прогласи за нищожна клаузата, предвиждаща заплащане на неустойка, като неравноправна и противоречаща на добрите нрави. Отделно от това ищцата моли съда да осъди ответното дружество да й заплати сумата от 199, 77 лв., представляваща недължимо платена сума по договор за потребителски кредит № 407526/ 02. 02. 2021 год., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на сумата.