Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 1303 от 14.04.2025, Районен съд - Варна

Съд
Районен съд - Варна
Дело
Гражданско дело 4251/2024
Вид
Решение № 1303
Подписан
14.04.2025
В сила
14.10.2025
Състав
Александър Валентинов Цветков

Цитирани разпоредби

  • чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 214, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 55 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 55, ал. 1, пр. 1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 93 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 145 · Закон за защита на потребителите
  • чл. 146 · Закон за защита на потребителите
  • чл. 13 · Закон за кредитите за недвижими имоти на потребители
  • чл. 14 · Закон за кредитите за недвижими имоти на потребители
  • чл. 1, ал. 2 · Закон за кредитите за недвижими имоти на потребители
  • чл. 24, ал. 1, т. 9 и т. 5 · Закон за кредитите за недвижими имоти на потребители
  • чл. 24, ал. 1, т. 9 · Закон за кредитите за недвижими имоти на потребители
  • чл. 27, ал. 2 · Закон за кредитите за недвижими имоти на потребители
  • чл. 29, ал. 3 · Закон за кредитите за недвижими имоти на потребители
  • чл. 38 · Закон за кредитите за недвижими имоти на потребители
  • чл. 39 · Закон за кредитите за недвижими имоти на потребители
  • чл. 40 · Закон за кредитите за недвижими имоти на потребители
  • чл. 9, ал. 3 · Закон за кредитите за недвижими имоти на потребители
  • чл. 2 · Правилник за вписванията

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 1303 гр. Варна, 14.04.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 7 СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Александър В. Цветков при участието на секретаря Ивелина Ат. Атанасова като разгледа докладваното от Александър В. Цветков Гражданско дело № 20243110104251 по описа за 2024 година

Производството по делото е образувано по предявени обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 55, ал.1, пр. 1 от ЗЗД от „КРЕДИТ СОЛЮШЪН" ООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. Стара Загора, ***, ет. 2, ап. 7, чрез процесуалния му представител – адв. М. М., срещу „НОВО ФИНАНС" ООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. Варна, ул. Цар Иван Страцимир № 2А, както следва: за осъждане ответникът да върне сумата от 400,00 лева, като платена без основание във връзка с Договор за заем № 981ПВ-07.06.2021 ; за осъждане ответникът да върне сумата от 400,00 лева, като платена без основание във връзка с Договор за заем № 982-ПВ-08.06.2021; з а осъждане ответникът да върне сумата от 400,00 лева, като платена без основание във връзка с Договор за заем № 1095-ПВ-08.02.2022; за осъждане ответникът да върне сумата от 400,00 лева, като платена без основание във връзка с Договор за заем № 1098-ПВ-09.02.2022.

В рамките на преклузивния спор по чл. 214, ал. 1 от ГПК е допуснато изменение на размера на исковете, както следва:

По отношение на Договор за заем № 982-ПВ-08.06.2021 г., първоначално предявеният иск с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД) за връщане на сумата от 400 лева, като платена без основание от В. Х. М., е увеличен на 4762,50 лева. Тази сума се състои от възнаградителна лихва по договора в размер на 4512,50 лева, на основание чл. 2.2., т. 6 „ж“ от договора, такса за референция в размер на 25 лева, съгласно общите условия към кредита, и такса за заличаване на ипотека в размер на 225 лева, съгласно същите общи условия.

1

По отношение на Договор за заем № 1095-ПВ-08.02.2022 г., първоначално предявеният иск за връщане на сумата от 400 лева, като платена без основание, е увеличен на 403,32 лева. Тази сума включва възнаградителна лихва по договора в размер на 133,32 лева, на основание чл. 2.2., т. 6 „ж“ от договора, такса за референция в размер на 25 лева, такса за заличаване на ипотека в размер на 225 лева и такса за предсрочно погасяване в размер на 20 лева, всички съгласно общите условия към кредита. Увеличението се основава на установеното, че В. Х. М. е извършила плащания в общ размер на 2403,32 лева, като надвнесената сума по кредита възлиза на 403,32 лева.

По отношение на Договор за заем № 1098-ПВ-09.02.2022 г., първоначално предявеният иск за връщане на сумата от 400 лева, като платена без основание, е увеличен на 1706,68 лева. Тази сума се състои от възнаградителна лихва по договора в размер на 1466,68 лева, на основание чл.

2.2., т. 6 „ж“ от договора, такса за референция в размер на 25 лева, такса за заличаване на ипотека в размер на 225 лева и такса за предсрочно погасяване в размер на 190 лева, всички съгласно общите условия към кредита.

Увеличението се дължи на установеното, че В. Х. М. е извършила плащания в общ размер на 20706,68 лева, като надвнесената сума по кредита възлиза на 1706,68 лева.

По отношение на Договор за заем № 981-ПВ-07.06.2021 предявеният иск в размер на 400 лева увеличен до сумата от 651,11 лева Ищецът основава исковата си претенция на следните фактически твърдения изложени в обстоятелствената част на исковата и уточняваща я молба:

В исковата си молба ищецът излага, че на 07.06.2021 г. в гр. Пловдив между В. Х. М., ЕГН: **********, в качеството й на заемополучател и ипотекарен длъжник и „НОВО ФИНАНС" ООД, с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. Варна, р-н Одесос, ***А, в качеството си на заемодател, е сключен Договор за заем № 981-ПВ-07.06.2021.

По силата на този договор, последният се задължил да предостави заемни средства в размер на 2000 лв. на г-жа М., а тя се задължила да ги възстанови при условията на подписания договор. Сочи, че заемната сума съгласно чл.4.1. от договора е предоставена в брой, като е уговорено, че договорът служи за разписка за предаването на сумата, но само при условие, че бъдат заплатени от заемополучателя 20% от стойността на предоставените заемни средства, в срок от 5 (пет) дни от датата на подписване на договора. Съобразно чл. 2.2. т.

„ж“ от Договора, годишният лихвен процент на заема е 20 % , с годишен процент на разходите също от 20 %,а срокът на договора бил 60 месеца. Видно от чл. 2.2., б. „з" страните се договорили в месечните вноските да се дължи само възнаградителна лихва, а в края на договора, да се заплати цялата предоставена главница, а разпоредбата на чл. 2.6. от договора предвиждала възможност за неустойка в размер на 5 % месечно или иначе казано, неустойка в размер на 60% на година върху главницата, в случай че има забава на плащане с един ден. Твърди, че пълният размер на заемната сума се предоставя само при условие, че заемополучателя плати на заемодателя 2 гаранционна вноска в размер на 20 % /двадесет процента/ от стойността на предоставената заемна сума в срок от 5 /пет/ дни от датата на подписване на договора. В чл. 7.1. от Договора страните уговорили, че заемът следва да бъде обезпечен чрез договорна ипотека върху недвижим имот, собственост на заемополучателя.

В същия ден, В. Х. М., с ЕГН: **********, издала запис на заповед, чрез който безусловно и неотменно се задължила да изплати на Б. К. П., в качеството му на представляващ НОВО ФИНАНС ООД, с ЕИК ***, сумата от 2720 лв., като задължението за плащане на сумата е с падеж 04.07.2021 г.

Твърди още, че ден по-късно, на 08.06.2021 година, отново между В. Х.

М., с ЕГН: **********, в качеството й на заемополучател и ипотекарен длъжник и „НОВО ФИНАНС" ООД, с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. Варна, р-н Одесос, бул./***А, в качеството си на заемодател, е сключен втори Договор за заем № 982-ПВ08.06.2021. По силата на този договор, заемодателят се задължава да предостави заемни средства в размер на 22 500 лв. на г-жа М., а тя се задължава да ги възстанови при условията на подписания договор. Като предвид разпоредбата на чл. 4.1. от договора и размера на заема, е прието, че сумата от 22 500 лв., се усвоява на заемополучастеля на части, въпреки че условието за усвояването на тази главница е едно и също, а именно да се впише договорна ипотека върху посочения в чл. 7.1. ипотека. Параметрите на втория договор са почти идентични с тези на договора от 07.6.2021 г., като уговорката за етапи на договора е направена, по начина в чл. 4.1., за да може заемодателя да представи сумата от 4 500 лв. на заемополучателя, той да му я възстанови по сметката и едва след това да усвои останалите 18 000 лв.

Уговорено е този заем, също да бъде обезпечен с договорна ипотека върху недвижим имот, собственост на заемополучателя.

Ищецът сочи, че в изпълнение на поетото задължение по Договор за заем № 981/ПВ-07.06.2021 и по Договор за заем № 982-ПВ/08.06.2021, В. Х. М., учредява договорна ипотека в полза на ответника, служеща за обезпечаване в пълен размер на всяко и всички вземания на заемодателя по двата процесии договора за заем върху собствен на заемополучателя недвижим имот, а именно: САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ В СГРАДА с идентификатор № *** по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр.

Пловдив, общ. Пловдив, обл. Пловдив, одобрени със Заповед № РД-1848/03.06.2009 г. на Изпълнителния директор на АГКК. Адрес на имота по кадастрална схема: гр. Пловдив, район „Източен", п.к. 4000, ***, блок № 242, вход Г, етаж 5 , апартамент № 15 , самостоятелният обект се намира на етаж 5 в сграда с идентификатор *** с предназначение:

Жилищна сграда - многофамилна, разположена в поземлен имот с идентификатор № *** с предназначение на самостоятелния обект Жилище, апартамент, брой нива на обекта - 1, с площ от 61,00 кв.м., състоящ се съгласно документ за собственост от: две стаи, кухня и баня-тоалетна, при съседни самостоятелни обекти в сградата, съгласно кадастрална схема: на същия етаж: № ***, под обекта: № ***, над

3 обекта: № ***, ведно с ИЗБЕНО ПОМЕЩЕНИЕ № 15, без посочена площ и съседи в документа за собственост, както и 0,950 % идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж. Договорната ипотека била вписана в Агенция по вписвания с вх. per. № 18653 от 08.06.2021 г., дв. вх. рeг. № 18456 от 08.06.2021 г., акт № 150, том 7, дело № 10478.

Излага твърдения, че на 08.02.2022 г., в гр. Пловдив между същите страни е сключен трети договора за заем, а именно Договор за заем № 1095ПВ/08.02.2022. По силата на този договор, „НОВО ФИНАНС" ООД се задължава да предостави заемни средства в размер на 2000 лв. на В. М., която се задължава да ги възстанови при условия на подписания договор, който съответстват на предходно сключените договори. На 09.02.2022 г., е сключен втори договор за заем между същите страни с № 1098-ПВ/09.02.2022 за главница в размер на 19 000 лв. и срок от 60 месеца при условията на предходните договори, като в чл.4.1., за да може заемодателя да представи сумата от 3 800 лв. на заемополучателя, тя да я възстанови по сметката и едва след това да усвои останалите 15 200 лв. Сочи, че за обезпечаване на поетите задължения по Договор за заем № 1095-ПВ/08.02.2022 и Договор за заем № 1098-ПВ-09.02.2022 е учредена договорна ипотека, вписана в Агенция по вписвания с вх. peг. № 3355 от 09.02.2022 година, дв. вх. per № 3270 от 09.02.2022 година, акт № 34, том 2, дело № 1565, като имотът, служещ като обезпечение е същият, както при предната ипотека.

Ищецът посочва още, че на 09 .06.2022 г. е сключен и договор за покупкопродажба на недвижим имот вписан под № 705 в регистъра на Нотариалната камара, с район на действие в района на Районен съд гр. Пловдив, вписан в Агенция по вписвания с вх. per. № 19353 от 09.06.2022 г., дв. вх. рeг. № 19020 от 09.06.2022 г., акт№ 152, том 55, дело № 11284. Съгласно Нотариалния акт, В. М. продава на „СПЕДИЯ" ЕООД, ЕИК 200835319, същия недвижим имот, а именно: САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ В СГРАДА с идентификатор № *** за сумата от 64 000 лв. от които 46 725 лв. се превеждат директно по Б.а сметка на „НОВО ФИНАНС" ООД, с ЕИК ***, с основание погасяване в пълен размер на вземанията, които последното дружество има към В. Х. М., във връзка с Договор за заем № 981-ПВ-07.06.2021., Договор за заем № 982-ПВ-08.06.2021г., Договор за заем № 1095-ПВ/08.02.2022 и Договор за заем с № 1098-ПВ-09.02.2022, а остатъка от продажната цена в размер на 17 275 лв. се превежда по посочена от продавача Б.а сметка.

Сочи, че на 27.02.2024 г. госпожа В. М., прехвърля всички свои вземания от „НОВО ФИНАНС" ООД, възникнали на основание неравноправни клаузи, недействителност на целите ипотечни договори за заем и/или платени суми без основание или на неосъществено или отпаднало основание във връзка с Договор за заем № 981-ПВ-07.06.2021, Договор за заем № 982-ПВ-08.06.2021, Договор за заем № 1095-ПВ-08.02.2022 и Договор за заем с № 1098-ПВ09.02.2022 на цесионера „Кредит Солюшън" ООД, срещу изплащане на възнаграждение, тъй като цесионера няма финансова възможност и никога не би имала такава, за да потърси правата си по съдебен ред.

Счита, че В. Х. М. е платила повече от дължимото във връзка с четирите 4 процесни договора за кредит, тъй като и четирите са изцяло недействителни, поради обстоятелството, че са сключени в противоречие с императивните разпоредби на ЗКНИП.

Поради изложеното обоснова становище, че процесните четири договора за кредит са нищожни, предвид че не е усвоен пълният размер на главницата, като преди усвояване на целия заем, част от него е възстановен на кредитора и лихва върху тази главницата не се дължи, респективно не се дължи възстановяване и на неусвоената част от главницата. Твърди, че погасителните планове на договорите, последните не са с гратисен период от 1 година, в която В. М. да не е заплащала своята вноска, а тя ги е дължала ежемесечно, като счита че гаранционната вноска е събирана с цел да се олихвява по-голяма главница, отколкото е предоставена на заемополучателя.