Решение № 72 от 22.07.2026, Районен съд - Провадия
- Съд
- Районен съд - Провадия
- Дело
- Административно наказателно дело 164/2026
- Вид
- Решение № 72
- Подписан
- 22.07.2026
- В сила
- 22.08.2026
- Състав
- Елена Симеонова Геренска
Цитирани разпоредби
- чл. 144 · Административнопроцесуален кодекс
- чл.78 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 34, ал. 3 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 3, ал. 2 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 42 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 44, ал. 1 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 57 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.62 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 63, ал.2, т.4 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 63, ал. 7, т. 1 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 63д · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 63д, ал. 1 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 165, ал. 2, т. 6 и т. 7 · Закон за движението по пътищата
- чл. 165, ал. 2, т. 6 и т. 7 · Закон за движението по пътищата
- чл.182, ал.1, т.4 · Закон за движението по пътищата
- чл.182,ал.2, т.4 · Закон за движението по пътищата
- чл.188 · Закон за движението по пътищата
- чл. 189, ал. 15 · Закон за движението по пътищата
- чл. 21 · Закон за движението по пътищата
- чл.21, ал.1 · Закон за движението по пътищата
- § 6, т. 62 · Закон за движението по пътищата
- чл. 37, ал. 1 · Закон за правната помощ
РЕШЕНИЕ
№ 72 гр. ******, 22.07.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ******, V-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: Елена С. Геренска при участието на секретаря E.K.A. като разгледа докладваното от Елена С. Геренска Административно наказателно дело № 20263130200164 по описа за 2026 година Настоящото производство е образувано на основание чл.59 и сл. от ЗАНН, въз основа на жалба от Х. Й. С. с ЕГН ********** срещу Наказателно постановление №26-0324-000010/26.03.2026 г., издадено от Началник Група в ОД на МВР – ******, РУ-******, с което за нарушение по чл.21, ал.1 от ЗДвП, на осн.чл. 182,ал.5, вр.ал.1,т.4 от ЗДвП е наложена „Глоба“ в размер на 409.03 евро и е лишен от право да управлява МПС за срок от 6 месеца.
С жалбата се иска отмяна на обжалваното пред настоящия съд НП, въз основа на изложени подробни аргументи, свързани с незаконосъобразността на същото поради допуснати съществени процесуални нарушения при издаването му.
В съдебно заседание, въззивникът не се явява, като негов пълномощник, представя доводи с които изцяло поддържа изложеното в жалбата.
Претендират се и разноски.
Въззиваемата страна, както и призованата на осн.чл.62 от ЗАНН - РП****** не изпращат представител в проведените съдебни заседания по делото.
Съдът, след като прецени поотделно и в тяхната съвкупност събраните по делото писмени и гласни доказателства, установи следното от фактическа страна:
На 15.07.2025 г. Х. Д., полицейски служител на РУ-******, ОД МВР ******, работил с мобилна система за видеоконтрол на нарушенията на правилата за движение - АRH CAM S1 с №120cd05, позиционирана в с.******, на път ****** до ЗПК ****** и насочена към пътуващите МПС в посока към гр. Т., снимаща и в двете посоки. В 11:20 ч. с посоченото АТС, било регистрирано движение на МПС Фолксваген Голф с рег.№ ******, със скорост от 81 км/ч. За установеното инсп. Д. изготвил Протокол за използване 1 на АТСС, като от същата бил възпроизведен и снимков материал на заснетото МПС с посочена на снимката дата, локация, а именно – с.****** и GPS координати, вписана скорост от 84 км/час /стойност преди приспадане на допустимо отклонение/и лимитирана такава от 50 км/ч.
След установяване собствеността на автомобила - а именно на жалбоподателя С. и след извършена проверка, за нарушения на същата,установила издадени по отношение на С. ЕФ, Серия К №10010650 и ЕФ, Серия К №10048417 за нарушения на чл.21, ал.1 от ЗДвП, с вписана дата на влизане в сила на същите -28.12.2024 г., било съставено обжалваното пред настоящия съд НП, с което за извършено от жалбоподателя на 15.07.2025 г. нарушение по чл.21, ал.1 от ЗДвП, на осн.чл.182,ал.5, вр.ал.1,т.4 от ЗДвП е наложено административно наказание „Глоба“ и „Лишаване от право да управлява МПС „ за срок от 6 месеца. В същия e посочено, че на процесния пътен участък разрешената скорост е от 50 км/ч, установената скорост на движение - 81 км/ч., превишаването на разрешената скорост - с 31км/час, както и че нарушението е извършено в условията на системност.
Видно от изисканите по настоящото дело ЕФ, Серия К №10010650 същият е за извършено на 02.10.2024 г. нарушение по чл.21, ал.1, от ЗДвП, като на осн.чл.189, ал.4, вр.чл.182,ал.2, т.4 от ЗДвП на С. е наложено наказание Глоба в размер на 400,00 лева. Видно и от представена справка в АИС е отбелязано, че този ЕФ е връчен на 11.12.2024 г, както и че е платен на 12.12.2024 г. с банков превод от 280,00 лева.
ЕФ, Серия К №10048417 е за извършено на 02.10.2024 г. нарушение по чл.21, ал.1, от ЗДвП, като на осн.чл.189, ал.4, вр.чл.182,ал.2, т.4 от ЗДвП на С. е наложено наказание Глоба в размер на 400,00 лева. Видно и от представена справка в АИС е отбелязано, че този ЕФ е връчен на 11.12.2024 г, както и че е платен на 12.12.2024 г. с банков превод от 280,00 лева .
Приетата за установена фактическа обстановка, съдът изведе въз основа на анализа на всички писмените доказателства събрани в хода на настоящото производство. Същите съдът намира за безпротиворечиви и еднопосочни, като поради липса на предпоставки за тяхната критика, съдът възприема с доверие и кредитира изцяло
При така установеното от фактическа страна, съдът направи следните правни изводи:
Съгласно разпоредбата на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП допустимата скорост на движение в населени места е 50 км/ч, а в ал.2 е посочено, че когато стойността на скоростта, която не трябва да се превишава е различна от посочената в ал.
1, това се сигнализира с пътен знак. Установи се по делото е, че на посочената дата – 15.07.2025 г. в 11,20 часа, лек автомобил „Фолксваген Голф“ с рег.№ ****** се е движел със скорост от 81 км/ч. в с.******, в населено място, в участък с разрешена скорост от 50 км/час и без пътни знаци позволяващи противното, видно и от приложения по делото Протокол.
Съгласно чл. 165, ал. 2, т. 6 и т. 7 от ЗДвП, нарушенията на скоростта се установяват с техническо средство или системи, заснемащи или записващи датата, точния час на нарушението и/или регистрационния номер на моторното превозно средство, а ал. 3 от тази разпоредба сочи, че условията и редът за използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за движение се определят с наредба на министъра на вътрешните работи, каквато в случая се явява Наредба № 8121з-532 от 2
12.05.2015 г. за условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата.
Съдебният състав счита, че са спазени изискванията на посочената Наредба.
Както се посочи по – горе нарушението е било заснето с автоматизирано техническо средство – АRH CAM S1 с идентификационен номер на уреда № 120cd05. Същото е от одобрен тип средство за измерване, видно от представените за същото доказателства. Техническото средство е преминало и през проверка, от която се заключава, че то съответства с одобрения тип, видно от протокол от проверка на Главна Дирекция "Мерки и измервателни уреди", отдел "Изпитване на средства за измерване и софтуер" към Българския институт по метрология.
По делото е представен и Протокол за използване на автоматизирано техническо средство или система, съставен в изпълнение на разпоредбата на чл. 10, ал. 1 от посочената по-горе Наредба, която задължава органа за контрол на правилата за движение по пътищата да попълва протокол, съгласно приложение на Наредбата при всяко използване на мобилно АТСС, каквото е настоящото техническо средство. В случая протоколът, съдържа нормативно изискуемите реквизити и е доказателство относно датата и мястото за контрол, посоката на движение на контролираните МПС, ограничението на скоростта, режим измерване и други обстоятелства, необходими, за да бъде извършена преценка за законосъобразността на издаденото НП. Видно от Протокол за използване на Автоматизирано техническо средство от 15.07.2025 г., в периода 08: 30ч. – 12: 30ч., в с.****** на път ****** до ЗПК ******, с ограничение от 50 км/ч, същото е регистрирало 118 броя нарушения, като времето за извършване на вмененото на жалбоподателя нарушение /11:20 ч./ попада в периода на работа на процесната система за контрол.
По делото като писмено доказателство е представено ксерокопието на снимката, изготвена чрез системата за видеоконтрол, от която става ясно, че в с.****** на път ****** до ЗПК ****** на място с гнерираните на същата GPS координати, посочената скорост е била засечена на 15.07.2025 г. в 11.20 часа, както и че регистрационния номер на моторното превозно средство, движещо се с посочената скорост 81 км/ч, след приспадане на допустимото отклонение поради грешка в измерването е с номер ******. Доколкото посочената снимка е изготвена със система, заснемаща и записваща датата, точния час на нарушението и регистрационния номер на моторното превозно средство, то същата се явява веществено доказателствено средство по смисъла на чл. 189, ал. 15 от ЗДвП.
От събраните по делото доказателства се установява и че процесният автомобил е собственост на жалбоподателя и е бил управляван от същия на посоченото в НП място и време. В случая, същият, след откриването му и връчване на съставения АУАН не е упражнил процесуалното си право на възражение в срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН и не е предприел действия свързани с оспорване на описаното в него и посочване на друго лице, което да е управлявало автомобила/ а и за последното такива твърдения не се релевират и в настоящото производство/, доколкото няма спор по делото а и видно и от нарочно попълнена от същия Декларация по чл.188 от ЗДвП, с оглед и на което в конкретния случай по делото не се установи че на процесните дата и място друго лице, различно от собственика на автомобила да е управлявало МПС-то посочено в съставения АУАН и издаденото НП.
Установи се и че по отношение на жалбоподателя са издадени ЕФ, Серия 3
К №10048417 и ЕФ, Серия К №10010650 – и двата за извършени на 02.10.2024 г. нарушения по чл.21, ал.1, от ЗДвП, връчени на 11.12.2024 г и платени на 12.12.2024 г., респ.влезли в сила, като в този смисъл и не могат да бъдат споделени изтъкнатите от страна на пълномощника на въззивника възражения релевиращи към незнание на въззивника за същите.
Съдът намира, че в случая АУАН, респ. НП са съставени от компетентни органи/ съобрано и представините в тази връзка писмени доказателства по делото/ като са спазени законоустановените сроковете от ЗАНН.
Възражението, че НП е издадено след предвидения в чл. 52, ал. 1 от ЗАНН срок, поради което същото е незаконосъобразно е неоснователно.
Посоченият срок не е преклузивен а инструктивен, поради което и неспазването му не води до незаконосъборазност на НП. Преклузивният срок за издаване на НП е посочен в разпоредбата на чл. 34, ал. 3 от ЗАНН, съгласно която образуваното производство се прекратява, ако не е издадено НП в срок от шест месеца от съставяне на АУАН. В настоящия случай АУАН е съставен на 02.10.2025 г., а НП е издадено на 26.03.2026 г. – т. е. в предвидения в чл. 34, ал. 3 от ЗАНН шестмесечен срок.
Както АУАН, така и НП съдържат всички необходими за тяхната редовност от формална страна реквизити, визирани в чл. 42 и чл. 57 ЗАНН.
Описаното нарушение е по начин индивидуализиращ същото и позволяващ на наказаното лице да разбере, за какво конкретно нарушение е санкциониран и както в АУАН, така и в издаденото въз основа на него НП са намерили отражение приетите за осъществили се от страна на административнонаказващия орган обективни признаци на състава на нарушението, за което е ангажирана отговорността на жалбоподателя, а така също и конкретната законова разпоредба, под които са субсумирани фактите, установени от административнонаказващия орган и санкционната норма, въз основа на която е ангажирана административнонаказателната отговорност на нарушителя и в този смисъл съдът не реливира наведените за противното доводи изложени във въззивната жалба.
Що се касае до изтъкнатото от страна на жалбоподателя възражение свързано с неправилно приложение на материалния закон от АНО, съдът намира следното:
Съгласно приложената от АНО санкционна норма на чл. 182, ал. 5 от ЗДвП, изм., бр. 64 от 2025 г., в сила от 7.09.2025 г., когато нарушението по ал.
1, т. 5 и 6, ал. 2, т. 6, ал. 3, т. 6 е системно водачът се наказва с предвидената за съответното нарушение глоба в троен размер и лишаване от право да се управлява моторно превозно средство за срок 6 месеца.
В § 6, т. 62 от ДР на ЗДвП е посочена легалната дефиниция за понятието "системно", съгласно която това е нарушението, извършено три или повече пъти в едногодишен срок от влизането в сила на първото наказателно постановление или на първия електронен фиш, с който на нарушителя се налага наказание за същото по вид нарушение.
В случая, видно от обстоятелствената част на НП, спрямо жалбоподателя са били издадени ЕФ, Серия К №10048417 и ЕФ, Серия К №10010650, които са влезли в сила, според на 28.12.2024 г., като с всеки един от ЕФ жалбоподателя е санкциониран за нарушения на чл. 21 от ЗДвП.
Доколкото обаче в случая се касае до превишаване разрешената максимална скорост в населено място, то и приложима е хипотезата на ал.1, а 4 предвид размера – т.4 от същата.
Разпечатката съдържа 38 от 58 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/40adb10a-8769-4cda-9626-0ae307965bba