Решение № 145 от 29.07.2022, Окръжен съд - Габрово

РЕШЕНИЕ

№ 145 гр. Габрово, 29.07.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ГАБРОВО, СЪСТАВ I, в публично заседание на двадесет и осми юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Веселина Топалова

Членове:

Ива Димова

Симона Миланези при участието на секретаря Весела Хр. Килифарева като разгледа докладваното от Веселина Топалова Въззивно гражданско дело № 20224200500196 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на Т. СТ. К. против решение № 260064 от 25.05.2021 г. на Районен съд - Севлиево по гр. д. № 645 / 2020 г.

В жалбата се твърди, че решението е неправилно, тъй като е необосновано, постановено в нарушение на материалния закон и са допуснати съществени процесуални нарушения.

Ищцата била служител на "Идеал Стандарт - Видима" от 1997г., до съкращението й през 2020 г. Според жалбоподателката, не били взети предвид два дни отпуска при изплащане на заплата за м. август 2019 г., тъй като масовата практика била да се заменя извънредният труд с отпуска, за да се спести заплащане на 150 % извънреден труд. През 2020 г. м. януари също заплати.и един ден отпуска за 27 лв. вместо 85.63 лв.От юли до края на 2019 г. била изпратена на работа в Идеал Стандарт - Германия, Витлих., където само от отпуска фирмата я ощетила с 2000лв.

До януари 2020 г. заемала длъжността Монтажник изделия от метал и окачествител, а след това по нейна молба и с явяване на конкурс, била преназначена на длъжност Специалист качество. Грешката на ищцата била при подписването на допълнително споразумение № 23150712/ 20.12.2019г.била, че не го прочела.Не предполагала, че след 23 год. стаж във фирмата е поставена на изпитателен срок. През 1 февруари 2020 г. ползвала 1 ден годишен отпуск и работила със заповед за полагане на извънреден труд една събота. Нито един от тези дни не бил отразен във фиша .След поредното обяснение за сумарно работно време от страна на Директор ЧР и заплаха от страна на жалбоподателката, че ще си потърси правата "грешката" била отстранена, а аз след това тя уволнена.

Представените по делото атестати, били със съдържание в противоречие с тези от миналите години - никога не е имала конфликти на работното място и винаги се справяла с възложената работа.Жалбоподателката твърди, че неправилно била изчислена заплатата й и при работата й в Германия.

Като трудова характеристика на длъжността Специалист качество били посочени изискванията за всички цехове на завода.Умишлено било подведено вещото лице, че монтажникът трябва да чете схемите, но специалистът качество трябва да познава цялостния детайл, че работят на различни места. Контролът се извършва по време на работа и на края на монтажната линия.

Жалбоподателката твърди, че неправилно била изчислена заплатата й и при работата й в Германия.Заплатата й за работата в Германия трябвало да отговарякато за на човек с 23 години стаж във фирмата - не по-малко от 25 евро на час, което получавали работещите там, а не 15.85 евро, което било стартова заплата.

Според жалбоподателката, предмет на спора между страните по делото бил дали ответникът е имал право при преназначаване на ищеца на друга длъжност да изисква отново срок за изпитване за ищеца. Съдът неправилно назначил експертиза, която да сравни съдържанието на двете длъжностни характеристики - монтажник и специалист качество, тъй като това бил правен въпрос и не изисквал специални познания. От доказателствата се установявало, че трудовите характеристики са бланкетно написани и в голяма степен различния запис в тях на задълженията обхваща на практика всички звена на предприятията на ответника.Голяма част от написаните в характеристиката Специалист качество задължения били или общи и произтичащи от Кодекса на труда или са неприложими за тази длъжност - Специалист качество в цех Монтаж.

В жалбата са посочени очевидни и безспорни прилики между двете длъжности, според жалбоподателката:т. 1 - да изпълнява в срок възложените от прекия си ръководител задачи;т. 2 - стриктно да спазва съществуващите технологични документации, инструкции и разпоредби; т. 3 - текстът повтаря почти дословно текста на т. 2, което е още едно съвпадение; т. 4 - почти еднаква като редакция с тире четвърто от отговорностите на длъжността Монтажник;т. 5 - да изисква от прекия си ръководител при необходимост да му бъдат осигурени необходимите условия за нормално изпълнение на възложените задачи;т. 7 - да не допуска повреди по детайлите от неправилно манипулиране с тях;т. 12 - да прави целесъобразни предложения за организационни подобрения на производствените процеси;

В резултат на разпитите на свидетелите на ответника, както и по данни от служители, разпитани от вещото лице при изготвянето на заключението му, допълнително се установили фактически прилики между двете длъжности. Цитирани са показанията на св. М.

2 и св. Д., според които задълженията по двете длъжности се преливат и нямат съществени различия, а част от отразеното в длъжностните характеристики е неприложимо за тях.

В жалбата се излага още, че една от твърдяните от ответника разлики била в образованието длъжността специалист качество изисквала средно специално образование, а монтажник само средно образование. Тъй като половината от заемащите длъжността специалист качество нямат средно специално образование, това означавало, че тази "разлика" не е съществена и в действителност изискванията са сходни на практика за двете сравнявани длъжности. Друга разлика е, че длъжността специалист качество изисквала обучение, траещо 6 месеца. По делото не се доказало наличие на обучения. Това означавало, че тази "разлика" не представлявала разлика между двете длъжности.

Единственото задължение, което се явявало действителна разлика между двете длъжности: т. 6 от длъжността на специалист качество е да извършва приемателен контрол на продукцията на изхода на процеса и издава разрешение за засклаждане.

Жалбоподателката прави извод, че от 25 точки по длъжностните характеристики, съвпадението в двете трудови функции е повече от 90%. Поради това, приложение намира императивната разпоредба на чл. 70, ал. 5 от Кодекса на труда - че за една и съща работа изпитателен срок може да се прилага само веднъж. Ответникът нямал законното право при преназначаване на длъжността от 01.01.2021 г. да постави условие ищцата да бъде отново на изпитателен срок след 23 години работа на различни места, 8 години от които в същия цех, положителни атестации в годините, придобита и заплащана допълнително втора специалност, изпращане на работа в Германия за цял шестмесечен период. Цитирана е практика на ВКС в подкрепа на тези твърдения.

В жалбата се изтъква и обстоятелството, че работодателят не е лишил ищеца от допълнителното възнаграждение за придобит трудов стаж по смисъла на чл. 12, ал. 4, т. 1 от КТ - за работа на същата, сходна или със същия характер работа, длъжност или професия; ако имаше толкова голяма разлика в заеманите длъжности ,ответникът би отказал плащане на класове за прослужено време. Твърди се още, че изискваните умения за монтажник били много по-големи като обхват, натоварване и значение в сравнение с изискванията към специалист качество.

Обстоятелството, че монтажник изделия от метал и окачествител работи в монтажна линия и участва в процеса на окачествяване на детайли се потвърждава и от обявата за работа, която междувременно ответникът публикувал на интернет профила си във Фейсбук, където изрично било записано, че монтажник изделия от метал и окачествител работи в монтажна линия и участва в процеса на окачествяване на детайли.

Основателността на този иск обуславяла и основателността на втория предявен иск за присъждане на обезщетение за оставане без работа на Ищеца в периода 15.04.2020 г. 15.10.2020 г. в размер на 10877.22 лв.

Решението е обжалвано и в частта му относно иска за заплащане на допълнително трудово възнаграждение за периода на работа в Германия от 01.07.2019 г. - 20.12.2019 г. в 3 размер на сумата от 3710 лв., представляваща разликата между полученото възнаграждение за този период и действително дължимата сума от ответника съобразно изискванията за осигуряване на поне минимално заплащане, съответстващо на получаваното възнаграждение от местните работници в мястото на командироване, като се твърди, че в тази му част е неправилно, тъй като вещото лице не е отговорило на този въпрос.

Жалбоподателката не приема извода на вещото лице, че получаваното от ищцата възнаграждение е над минималното възнаграждение, но изобщо за страната, а не за категориите работници, с които ищцата е работила в Германия, какъвто бил смисълът на закона.

По отношение на иска за заплащане на извънреден труд, уважен частично от съда в размер от 45.62 евро, ответникът не доказал, че за периода на работа в Германия се е прилагало сумирано изчисляване на работното време.Твърдението на жалбоподателката, че е била на нормиран работен ден с нормална 8-часова продължителност, не било оборено от ответника. Не били отчетени правилно дните за платен отпуск, тъй като нямало подадени молби от ищеца, поради което ответникът трябва да заплати тези дни като неползвани към момента на прекратяването на трудовия му договор.

По отношение на претендираните класове за прослужено време по време на работата в Германия за периода юли - декември 2020 г., жалбоподателката твърди, че въпреки наличието на допълнително споразумение, трудовото възнаграждение продължава да се дължи и заплаща от работодателя, а не от приемащото предприятие по смисъла на Директивата и чл. 9, ал. 2 от НАРЕДБА за условията и реда за командироване и изпращане на работници и служители в рамките на предоставяне на услуги, основната работна заплата и допълнителните трудови възнаграждения по ал. 1, т. 2 включват всички елементи на брутната работна заплата, определени в чл. 261 - 264 от Кодекса на труда и чл. 16, ал. 2 на Наредбата за структурата и организацията на работната заплата. Ал. 2 на чл. 16 предвижда, че при изчисляване на брутната работна заплака на работниците и служителите се включвали:1. основната работна заплата; 2. възнаграждението над основната работна заплата, определено според прилаганите системи за заплащане на труда;3.допълнителните трудови възнаграждения, определени по реда на наредбата, както и възнаграждението, изплатено по реда на чл. 259 от Кодекса на труда; Такова допълнително трудово възнаграждение, определено по реда на наредбата, е възнаграждението по чл. 12, ал. 4 от Наредбата.

В жалбата се твърди още, че съдът в обжалваното решение въобще не е разгледал и обсъдил доводите на ищеца по съществото на спора, дадени в писмените бележки, което представлява самостоятелно основание за отмяна на решението, тъй като съдът е длъжен да разгледа и обсъди всички доводи на страните по вътрешно убеждение (чл. 12 от ГПК).

Иска се да бъде отменено решението в обжалваните части и да бъде постановено друго, с което да бъдат уважени изцяло исковите претенции за признаване на уволнението за незаконно, да бъде възстановена на заеманата преди уволнението длъжност, както и да бъде осъден ответника да заплати на ищеца претендираните с първоначалната искова молба суми, 4 изменени по размер в молба от 28.01.2021 г., както и разноските по делото.

В срок е постъпил писмен отговор, с който жалбата се оспорва, като неоснователна.

Излага се, че цитираната в жалбата обява за работа е неактивна и се отнася за покъсен период от време. Освен това от доказателствата по делото се установявало, че работещият на длъжността монтажник изделия от метал и окачествител осъществявал само общ преглед на изделията, което било различно от осъществяване на качествения контрол, извършван от специалист качество. Ответното дружество не споделя твърденията на ищцата, че не е трябвало да бъде допускана експертиза относно трудовите задължения на двете длъжности, тъй като се цели изясняване на факти от специфичен производствен процес и процеса по окачествяване на изделията, за което несъмнено са необходими специфични знания.

Ответникът намира за невярно твърдението на ищцата, че не следва да се изследва минималното възнаграждение за страната, а това на работниците в конкретния завод на Ideal Standard Produktions, GmbH, Germany. Според Наредбата за условията и реда за командироване и изпращане на работници и служители в рамките на предоставяне на услуги, в редакцията си към момента на уволнението, е достатъчно ясна - чл. 6, ал. 2 „работодателят, съответно предприятието, което осигурява временна работа, и работникът или служителят не могат да договорят размер на трудовото възнаграждение по чл. 2, ал. 2, т.