Решение № 6316 от 18.11.2024, Софийски градски съд

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 6316 гр. София, 18.11.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Б СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Станимира Иванова

Членове:

Райна Мартинова

Петър Милев при участието на секретаря Йорданка В. Петрова като разгледа докладваното от Петър Милев Въззивно гражданско дело № 20231100508703 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 258 - 273 ГПК.

Образувано е по въззивна жалба, подадена от ищеца в първоинстанционното производство – „Топлофикация София“ ЕАД, срещу решение № 9487 от 05.06.2023г. по гр.д. № 11291/2023г. на Софийски районен съд, 160 състав, в частта му, с която са отхвърлени предявените от ищеца срещу ответницата Ц. Г. Д. искове с правно основание по чл. 422, вр. чл. 415 от ГПК, вр. чл. 59 от ЗЗД за разликата над уважения размер от 22,95 лева до пълния предявен размер от 210,80 лева за периода 01.11.2020 г. – 08.04.2021 г.

– представляващи цена на доставена и потребена топлинна енергия в имот, представляващ магазин за хранителни стоки и фурна, находящ се в гр. София, ул. ****; за сумата от 7,54 лева, представляваща цена на предоставена услуга дялово разпределение на топлинна енергия за периода 01.05.2020г. – 31.10.2020 г. за същия имот, както и исковете с правно основание по чл. 422, вр. чл. 415 от ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за сумата от 37,32 левапредставляваща лихва за забава за периода 31.10.2020 г. – 07.12.2022 г. върху главницата от 210,80 лева; за сумата от 1,59 лева – представляваща лихва за забава за периода 01.07.2020 г. – 07.12.2022 г. върху главницата от 7,54 лева.

Във възивната жалба са изложени оплаквания за неправилност на постановеното съдебно решение поради нарушение на материалния закон.

Жалбоподателят счита, че фактическото ползване на имота е без правно значение. Въпреки че по делото бил представен договор за наем, сключен 1 между ответницата и трето за спора лице, то между „Топлофикация София“ ЕАД и това трето лице не е имало възникнало облигационно правоотношение по продажба на топлинна енергия. Ответницата не уведомила ищеца за така сключения договор за наем, а и самият наемател не открил партида на свое име. Задължението за заплащане на стойността на доставената топлинна енергия и за сключване на договор при ОУ според въззивника е възникнало за собственика на топлоснабдения имот, имащ качеството на клиент на топлинна енергия по смисъла на чл.153 ЗЕ. Съществено в случая било обстоятелството кое лице е следвало да заплати консумираната енергия, а съгласно Закона за енергетиката това е собственика на имота или носителя на вещното право на ползване. В случая ответницата била собственик на процесния имот, не сключила договор при ОУ и не заплатила доставената топлинна енергия, като по този начин тя си спестила разходи и се обогатила неоснователно. Третите лица били носители на задължението да заплащат енергията, само ако с тях е сключен договор за продажба на топлинна енергия. Моли решението да бъде отменено в обжалваната част, а предявените искове да бъдат уважени.

Страната претендира и разноски.

В срока по чл.263, ал.1 от ГПК въззиваемата страна Ц. Г. Д. е подала отговор на въззивната жалба, с който оспорва нейната основателност.

Посочено е, че имотът се е ползвал от трето за спора лице – наемател, поради което ответницата нямала задължение да заплаща стойността на доставената топлинна енергия. Счита, че решението е правилно в обжалваната част, поради което моли същото да бъде потвърдено. Страната претендира разноски.

Софийски градски съд, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид наведените доводи на страните, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Първоинстанционният съд е сезиран с искова молба с вх. № 58337/02.03.2023г. на ищеца Топлофикация София ЕАД, с която е предявил срещу ответницата Ц. Г. Д. положителни установителни искове по чл. 422 ГПК вр.чл. 59 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД за признаване на установено, че ответницата дължи на ищеца следните суми: 1/ сумата от 210,80 лева, представляваща цена на доставена и потребена топлинна енергия за периода 01.11.2020 г.30.04.2021 г. в имот, представляващ магазин за хранителни стоки и фурна, находящ се в гр. София, ул. ****, ведно със законна лихва върху главницата от 20.12.2022 г. до окончателното изплащане на вземането; 2/ сумата от 37,32 лева, представляваща лихва за забава за периода 31.12.2020 г. - 07.12.2022 г., върху главницата от 210,80 лева; 3/ сумата от 7,54 лева, представляваща цена на предоставена услуга дялово разпределение на топлинна енергия за периода 01.05.2020 г. - 31.10.2020 г., за посочения имот, ведно със законна лихва върху главницата, считано от 20.12.2022 г. до окончателното изплащане на вземането; 4/ сумата от 1,59 лева, представляваща лихва за забава за периода 01.07.2020 г. - 07.12.2022 г., върху главницата от 7,54 лева, с която сума Ц. Г.

Д. се е обогатила за сметка на Топлофикация София ЕАД, спестявайки си 2 разходи за заплащане стойността на доставената и потребена в горепосочения имот топлинна енергия.

Ищецът твърди, че между него и Ц. Г. Д. не е сключен писмен договор за продажба на топлинна енергия съобразно изискването на чл. 149, ал.1, т. 3 ЗЕ.

Въпреки това през процесния период ответницата е потребявала енергия в имота и по този начин се е обогатила със стойността й неоснователно, а ищецът е обеднял. Дяловото разпределение на топлинна енергия в сградатаетажна собственост, в която се намира процесния имот, е извършвана от „Техем Сървисис“ ЕООД, като в тази връзка се посочва, че на основание чл.

155, ал. 1, т. 2 от ЗЕ, сумите за топлинна енергия за процесния имот са начислявани по прогнозни месечни вноски, като след края на отоплителния период са изготвяни изравнителни сметки от фирмата, извършваща дялово разпределение на топлинна енергия в сградата на база реален отчет на уредите за дялово разпределение в съответствие с разпоредбата на чл. 71 от Наредба № 2/28.05.2004 г. за топлоснабдяването и Наредба № 16- 334/06.04.2007 г. за топлоснабдяването. Моли предявените искове да бъдат уважени.

В срока по чл. 131 от ГПК ответницата Ц. Г. Д. е подала отговор на исковата молба, с който се оспорва основателността на предявените искове.

Ответницата е посочила, че не е ползвала имота през процесния период, поради което не се е обогатила неоснователно. В подкрепа на тези твърдения е представено допълнително споразумение към договор за наем на недвижим имот, като се твърди, че топлинна енергия през процесния период е ползвана от наемателя, респективно разместването на благата е между него и ищеца, а не между ответниците и ищеца. Не се дължало обезщетение за забава, тъй като нямало доказателства за отправена покана. В условията на евентуалност е наведено и възражение за изтекла погасителна давност. Моли предявените искове да бъдат отхвърлени.

Съгласно чл. 269 от ГПК, въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част. По въпросите относно правилността той е ограничен от посоченото в жалбата, като следи служебно за правилното приложение на императивна правна норма, както и за интереса на някоя от страните по делото или за интереса на ненавършилите пълнолетие деца /ТР № 1 от 09.12.2013 г. по т.д. № 1/2013 г., на ВКС, ОСГТК/.

В случая постановеното от районния съд решение е валидно и допустимо.

Настоящият съдебен състав счита, че в обжалваната част решение е правилно по следните съображения:

Предявените искове са с правно основание чл. 422 ГПК, вр. с чл. 59 и чл.

86 от ЗЗД – иск установяване на съществуване на задължение за заплащане на сума, с която ответникът неоснователно се е обогатил за сметка на обедняването на ищеца и за обезщетение за забава на плащане на сумите.

3

Съгласно разпоредбата на чл. 59 от ЗЗД всеки, който се е обогатил без основание за сметка на другиго дължи да му върне онова, с което се е обогатил до размера на обедняването. Правото на иск по чл. 59, ал.1 от ЗЗД възниква, когато ищецът не разполага с друг иск, с който може да се защити. С тази законова норма се осуетява всяко неоснователно преминаване на блага от едно имущество в друго, въпреки липсата на конкретно уредена възможност в други текстове на закона.

Фактическият състав на неоснователното обогатяване по чл. 59 ЗЗД съдържа следните елементи: 1/ имуществено разместване в патрумониума на ищеца и ответника, в резултат на което ответникът се е обогатил за сметка на ищеца; 2/ връзка между обедняването на ищеца и обогатяването на ответника, което произтича от общи факти, породили обедняването и обогатяването; 3/ липса на правно основание за имущественото разместване и 4/ липса на друго основание за защита на правата на обеднелия ищец.

В настоящия случай, за да бъде уважен предявеният иск по чл. 59 ЗЗД, в тежест на ищеца е да докаже, че през процесния период ответникът е бил собственик на процесния имот, че е потребявал топлинна енергия в имота за стопански нужди, както и е ползвал услугата дялово разпределение, че не е имало годно правно основание ответникът да потребява тази енергия /липса на валидно основание за имуществено разместване в отношенията между двете страни/, стойността и количеството на потребената топлинна енергия и на възнаграждението за дялово разпределение на същата, както и че е поканил ответника да плати сумите.

Не е спорно между страните, а и се установява по делото, че „Топлофикация София“ ЕАД е енергийно предприятие, като по отношение на дейността му са приложими разпоредбите на Закона за енергетиката и подзаконови актове по прилагането му. Не се спори, а и се установява от съдебно-техническата експертиза, че процесният имот се намира в сграда – етажна собственост, присъединена към топлопреносната мрежа. Вещото лице е посочило, че общият топломер в абонатната станция се отчита по електронен път в 0,00 часа на първо число на месеца, като от общото количество топлоенергия били изваждани технологичните разходи, които оставали за сметка на топлофикационното дружество. Общият топломер е преминал метрологични проверки, които не са констатирали отклонения и са поставени оценки „съответства“. През процесния период топлинен счетоводител в сградата е бил „Техем Сървисис“ ЕООД. За процесния период единствено е начислявана топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, съобразно отопляем обем на жилището от 256 куб.метра, като стойността й възлиза на сумата от 220,24 лева.

От представения по делото нотариален акт за покупко – продажба на недвижим имот № 117, том I, рег. № 6205, дело № 101 от 2015г. се установява, че на 04.03.2015г. ответницата Ц. Г. Д. е придобила правото на собственост върху процесния топлоснабден имот – самостоятелен обект с идентификатор 4

***, находящ се в гр.София, бул. ****, ет.-1, с предназначение „за търговска дейност“ и представляващ помещение за производство и продажба на хляб и хлебни изделия.

Предвид обстоятелството, че процесният имот е предназначен за задоволяване на стопански, небитови нужди, топлоснабдяването на същия следва да се извършва при условията на чл.149, ал.1, т.3 ЗЕ – въз основа на писмен договор при Общи условия, сключен между топлопреносно предприятие и клиенти на топлинна енергия за небитови нужди. По делото не се твърди и не се установява между страните за процесния период да е сключен такъв договор, поради което отношенията между страните за плащане на потребената в имота топлинна енергия и цената дяловото й разпределение се уреждат по правилата на неоснователното обогатяване.

Доколкото ответницата се явява небитов клиент на топлинна енергия, то обстоятелството, че същата е собственик на процесния топлоснабден имот не води до извод за съществуването на облигационно правоотношение по договор за търговска продажба на топлинна енергия на основание чл. 153, ал.

1 ЗЕ, където е предвидено, че всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост са клиенти на топлинна енергия.

Разпоредбата на чл.149, ал.1, т.3 ЗЕ въвежда писмената форма за действителност на договорното правоотношение между топлопреносното предприятие и клиентите на топлинна енергия за небитови нужди /стопански нужди/. Ето защо изложените в обратния смисъл доводи във въззивната жалба не могат да бъдат споделени.