Решение № 165 от 22.04.2025, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 165 гр. София, 22.04.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 2-РИ НАКАЗАТЕЛЕН, в публично заседание на седми април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Алексей Б. Трифонов

Членове:

Димитрина Ангелова

Андрей Ангелов при участието на секретаря Таня Ж. П. Вълчева като разгледа докладваното от Алексей Б. Трифонов Въззивно наказателно дело от общ характер № 20251000600259 по описа за 2025 година С присъда на Софийски градски съд от 08.01.2025г.,постановена по н.о.х.д.

№5430/2024г.,подс.Д. Н. М. е бил признат за виновен по повдигнатото му обвинение по чл.199,ал.1,т.4,вр.чл.198,ал.1,вр.чл.29 ал.1,б.“а“ от НК,като му е наложено наказание лишаване от свобода в размер на девет години и шест месеца,което да бъде търпяно при първоначален строг режим,като е приспаднато от размера на определеното наказание времето,през което подсъдимият е бил задържан под стража по настоящото производство.С присъдата СГС е осъдил подс.М. да заплати на свид.В. Г. Г. сумата от 1625 лева-претърпени имуществени вреди от инкриминираното Д.ие,ведно със законна лихва,считано от датата на увреждането до датата на окончателно изплащане на последната.С присъдата първостепенният съд е върнал на подс.Д. М. иззетото по делото веществено доказателствомобилен телефон марка „Нокиа“ и е оставил на съхранение да влизането й в сила два броя компакт-дискове,иззети като ВД по делото.На основание чл.189,ал.3 от НПК на подс.Д. М. са били възложени направените по делото разноски в размер на 363,87 лева /по сметка на СДВР/ и 669,85 лв./по сметка на СГС/,както и държавна такса за издаване на изпълнителен лист.

Срещу присъдата е постъпила жалба от страна на защитника на подс.Д. М. с оплакване за неправилно приложение на закона, необоснованост и незаконосъобразност на съдебния акт,и явна несправедливост на наложеното наказание.Според жалбоподателя в случая обвинението не е доказано по несъмнен начин.Прави се искане за отмяна на 1 атакувания съдебен акт и постановяване на нова присъда,по силата на която подс.М. да бъде признат за невиновен и оправдан по повдигнатото му обвинение.В жалбата не се прави искане за събиране на нови доказателства.

Срещу присъдата на първостепенния съд е постъпила жалба и от повереника на частния обвинител В. Г. с искане за увеличаване на размера на наложеното наказание,което е несъответно на степента на обществена опасност на Д.ието и дееца.

В съдебно заседание защитникът поддържа въззивната жалба с посочените в нея основания,като счита,че по делото не са събрани доказателства относно авторството на Д.ието,и в частност относно това,че извършител на последното е именно подс.Д. М..Липсват доказателства и относно предмета на престъплението,Д.лкото същият не е намерен и приобщен по делото,а също така и по отношение на стойността му.Служебният защитник оспорва и извършеното действие разпознаване,като твърди,че подсъдимият предварително е бил показан на разпознаващите.

Подс.Д. М. в лична защита моли настоящият съдебен състав да го признае за невиновен и да го оправдае по повдигнатото обвинение.Твърди,че не е извършил инкриминираното Д.ие,а на самия него е бил извършен грабеж на мобилен телефон.

Повереникът на частния обвинител и граждански ищец В. Г. моли съда да измени проверяваната присъда,като увеличи размера на наложеното наказание лишаване от свобода.Счита,че в случая авторството на Д.ието е доказано по несъмнен начин от събраните по делото доказателства.

Частният обвинител и граждански ищец В. Г. редовно призована,не се явява.

В съдебно заседание представителят на САП моли съда да потвърди първоинстанционната присъда,като правилна и законосъобразна,като споделя изцяло фактическите и правни изводи на СГС.Държавният обвинител счита,че по делото по несъмнен начин е установено,че именно подс.М. е автор на престъплението,описано в обвинителния акт,а от друга страна наложеното на подсъдимия наказание е занижено с оглед на установените по делото обстоятелства.

Съдът,след като прецени изложените в жалбата доводи и след като провери изцяло правилността на проверявания съдебен акт в съответствие с изискванията на чл.314 от НПК,намира за установено по делото следното:

За да постанови присъдата си първоинстанционният съд е събрал следните гласни и писмени доказателства-обяснения на подс.М.,показания на свидетелите В. Г.,Д. Г.,А. Д.,Г.

М.,Н. А.,Д. Д. и А. Ю.,дадени в рамките на съдебното следствие,както и тези на изброените свидетели,с изключение свид.Г. М.,дадени на досъдебното производство;справки от дирекция „Национална система 112“-МВР,протоколи за доброволно предаване,протоколи за разпознаване на лица по фотоснимки,протокол за оглед на веществено доказателство,справка за съдимост и бюлетини за съдимост на подс.М.,също така е приобщил и изготвените експертни заключения по назначените по делото съдебномедицинска,съдебно-оценителна и аудиотехническа експертизи,които е обсъдил внимателно и задълбочено.

Въз основа на обстойния им анализ първоинстанционният съд е приел следното:

2

Подс.Д. Н. М. е роден на ********г.в с.***,българин,български гражданин,с начално образование,осъждан,неженен,безработен.

Подс.М. е осъждан многократно,включително с влязла в сила присъда от 31.03.2017г.по н.о.х.д.№738/2016г.,по описа на СГС,с която му е наложено наказание лишаване от свобода в размер на 6 години,което да бъде търпяно при първоначален строг режим,за престъпление по чл.199,ал.1,т.4 от НК.

На 11.07.2024г.подс.Д. М. се намирал в гр.София,ж.к.“Надежда“,бул.“Ломско шосе“,в близост до метростанция „Надежда“,като управлявал велосипед по изградената в района велоалея.Около 22.45 часа на посочената дата,подс.Д. М. забелязал свид.В. Г.,която се намирала в района на метростанцията,срещу магазин „Цар месар“,като решил да се облагодетелства по непозволен от закона начин,издърпвайки със сила златен синджир,който се намирал на врата на пострадалата.Посочената вещ била лична собственост на свид.Г..В изпълнение на така взетото решение,на посочената дата и място,подсъдимият се приближил с велосипеда си до свид.В. Г. и издърпал със сила окачения на врата й златен синджир,14 карата,с тегло 12,50 грама,на стойност 1 625 лева.В резултат от упражнената сила от страна на подс.Д. М.,синджирът се скъсал и останал в ръката му,след което подсъдимият бързо напуснал местопроизшествието с велосипеда си,установявайки по този начин трайна фактическа власт върху отнетата вещ.

Видно от заключението на назначената по делото експертиза,стойността на отнетата вещ възлиза на 1 625 лева. съдебно-оценителна

При така установената фактическа обстановка съдът е приел,че подс.Д. Н. М. е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл.199,ал.1,т.4,вр.чл.198,ал.1,вр.чл.29,ал.1,б.”а” от НК.

Настоящата инстанция споделя както фактическите констатации,направени от първоинстанционния съд,включително направения анализ на доказателствата по делото,така и направените правни изводи,като не намира за нужно да ги преповтаря дословно в рамките на настоящите мотиви.

На първо място настоящият съдебен състав изцяло се съгласява с извършения анализ на доказателствата по делото от страна на първоинстанционния съд.

Правилно СГС е дал предпочитание на логичните,подробни и безпротиворечиви показания на пострадалата свид.В. Г. пред обясненията на подс.Д. М.,основно насочени към отричане участието му в инкриминираното Д.ие.Показанията на свид.Г. се характеризират с това,че същата в детайли описва случилото се на 11.07.2024г.вечерта в района на метростанция „Надежда“.Г. последователно описва поведението и действията на подс.М. на местопрестъплението,като е категорична,че именно последният е извършител на инкриминираното Д.ие,като нито за момент не е проявила колебания в тази насока.Показанията на пострадалата се намират в унисон с показанията на другия очевидец на случилото се-свид.Д. Г..Независимо от обстоятелството,че последната е дъщеря на свид.В. Г.,двете свидетелки описват по един и същи начин поведението на подс.М.,а също така и механизма на извършване на инкриминираното Д.ие-дърпането на синджира от врата на пострадалата,който в един момент от приложената сила се скъсва и остава в ръцете на подсъдимия.След това последният незабавно напуска местопроизшествието,гонен от свид.Д.

Г.,която не е успяла да го настигне.

Прави впечатление и друго обстоятелство,Д.лкото бе направен такъв довод и пред настоящия съд от страна на подс.М. и неговия защитник.В показанията си свид.В. Г. разяснява и по какъв начин е извършено процесуалното действие разпознаване в сградата на 02 РУ-СДВР.На свидетеля е било обяснено,че ще бъде извършено разпознаване на живо,като 3 от страна на разпознаваното лице няма да има видимост към разпознаващия.Докато са очаквали извършването на действието на живо,на свидетелите Г. е било обяснено,че лицето отказва участие в това действие,което е наложило разпознаването да бъде извършено по снимки.Това изявление на свид.В. Г. изцяло съвпада с текста на приложената на л.30 от ДП декларация от подс.Д. М. с дата 13.07.2024г.,че не желае да участва в процесуалноследствено действие разпознаване на живо.Няма каквито и да било данни по делото длъжностно лице предварително да е посочило на двамата свидетели кой е извършителят.Респективно може да се направи и извод относно законността на извършеното действие по разследването,и в частност-по какви причини разпознаването е извършено по снимки ,а не на живо,което е правилото по чл.171,ал.2 от НПК.

Освен това показанията на свидетелите В. и Д. Г. се подкрепят изцяло и от заключението на назначената по делото аудиотехническа експертиза.Последната е имала за предмет изследването на аудиозаписи на обаждания на национален телефон 112 на 11.07.2024г.в периода 22.47 часа-22.54 часа от страна на посочените свидетели и съобщението им за извършено престъпление и описание на извършителя.

Настоящият съдебен състав намира,че правилно първостепенният съд е кредитирал и показанията на свид.Д. Г..Освен по отношение на обстоятелствата,свързани с инкриминираното Д.ие,за които стана въпрос по-горе в рамките на настоящите мотиви,показанията на посочения свидетел имат отношение и към опита за граждански арест на подс.М. един ден след извършването на инкриминираното Д.ие от страна на Д. Г. и нейния приятел-свид.А. Д..В тази насока показанията на свидетеля изцяло се потвърждават и от заключението на аудиотехническата експертиза,в която е удостоверено какво е съобщила Г. на национален телефон 112 на 13.07.2024г.,00,51 часа.

В обобщение настоящият съдебен състав намира,че първият съд правилно е формирал изводи по фактическата обстановка от показанията на свидетелите В. и Д. Г.,като последователни,логични и вътрешно непротиворечиви.

Правилно първият съд е дал вяра и на показанията на свид.А. Д..Същите кореспондират с показанията на свидетелите В. и Д. Г.,които бяха обсъдени по-горе в рамките на настоящите мотиви,и които се кредитират в цялост и от този съдебен състав.От показанията на свид.Д. могат да се направят изводи относно събитията около полунощ на 1213.07.2024г.,когато двамата със свид.Д. Г. са забелязали в района на бул.“Ломско шосе“ подс.М.,Г. го е разпознала като човека,който е отнел предходната вечер златен синджир от врата на майка й със сила,опитали са се да го задържат и да извикат полиция,но подсъдимият е успял да избяга,след което е бил заловен.От показанията на свид.Д. могат да се направят и изводи относно обстоятелството,че при бягството на подс.М. от него е изпаднал мобилен телефон,който в последствие е предаден от свид.Д.Г. на органите на досъдебното производство и е приобщен по делото като веществено доказателство.

Правилно са кредитирани показанията на свидетелите Д. Д. и А. Ю.,полицейски служители,които са били изпратени по сигнал на бул.“Ломско шосе“ и ул.“Христо Силянов“,непосредствено след бягството на подс.Д. М. при опита да бъде задържан от свид.Д. и свид.Д. Г.,както и за изпадналия мобилен телефон на М..

Правилно са кредитирани и показанията на свид.Н. А.,служител на МВР,участвал в задържането на подс.Д. М. след бягството му при опита за граждански арест от страна на свидетелите Д. и Г..

Показанията на свид.Г. М. нямат пряко отношение към предмета на доказване по настоящото дело.