Решение № 674 от 17.08.2026, Окръжен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 674 гр. Бургас, 17.08.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, V ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Вяра Ив. Камбурова

Членове:

Галя В. Белева

Димитър Г. Христов при участието на секретаря ТА. Н. Михова като разгледа докладваното от Вяра Ив. Камбурова Въззивно гражданско дело № 20262100500979 по описа за 2026 година

Производството по делото е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

Образувано е по повод въззивна жалба вх.№14727/06.04.2026г., подадена от Н. П. Б., ЕГН **********, чрез Адвокатско дружество ,,Милованови“ – София, адв. Аня Ангелова, със съдебен адрес:гр.София, бул.,,Патриарх Евтимий“№24, ет.2, ап.6, срещу решение №436/20.02.2026г., постановено по гр.д.№4957/2025г. по описа на Районен съд – Бургас.

С горецитираното решение, съдът е приел за установено по отношение на Н. П. Б., ЕГН **********, с адрес: ***, че в полза на Община Созопол, ЕИК 000057236, с адрес: гр. Созопол, ул. „Хан Крум“ № 2, представлявана от кмета Тихомир Янакиев, чрез адв. Юрий Бошнаков от БАК, съществува вземане в размер на сумата от общо 3865,37 евро – главница, представляваща неплатени задължения за арендни плащания по договор за аренда на земи от общинския поземлен фонд за създаване и отглеждане на трайни насаждения № 8-325/27.06.2013 г., в размер на по 2520 лева, равностойни на 1288,46 евро, за всяка от трите стопански години – 2021/2022, 2022/2023 и 2023/2024, както и сумата от общо 319,50 евро (триста и деветнадесет евро и петдесет евроцента) – сборна мораторна лихва върху главниците за стопанската 2021/2022 г. и стопанската 2022/2023 г., за периода от падежа на задължението до 27.02.2025 г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението - 05.03.2025 г. до изплащане на вземането, като за посочените вземания е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. 1623/2025г. по описа на Бургаски районен съд. Със същото решение, съдът е осъдил ответника да заплати в полза на Община Созопол сумата от 771,39 евро, представляващи направените по делото разноски.

1

С жалбата се изразява недоволство от постановеното решение на районния съд, като се развиват съображения за неправилност и незаконосъобразност.

Посочва се, че на основание чл.24, ал.3 от ЗСПЗЗ, между Община Созопол (арендодател) и Н. П. Б.(арендатор) бил сключен договор № 8-325 от 27.06.2013г. за аренда на земи от общинския поземлен фонд за създаване и отглеждане на трайни насаждения. Пояснява се, че по силата на сключения договор, на арендатора се предоставяла за временно възмездно ползване земеделска земя от общинския поземлен фонд(ОПФ) в размер на 42000 дка в землището на с. Равадиново, общ.Созопол, подробно описана по имоти, площ и граници.

Твърди се, че след подадено пред Районен съд- Бургас заявление по чл.410 от ГПК от страна на арендодателя, било образувано ч.гр.д.№1623/25г. и издадена Заповед за изпълнение на парично задължение. Сочи се, че в срока по чл.414 от ГПК, длъжникът подал възражение, след което Община Созопол предявила установителен иск по чл.422 от ГПК. Направен е подробен анализ/описание на представените в първоинстанционното производство писмени доказателства. Навеждат се доводи, че районният съд постановил обжалваното решение при неизяснена фактическа обстановка. Развиват се съображения във връзка с изводите на съда за наличие предпоставките за сключване на договор по чл.24а, ал.3 от ЗСПЗЗ. Излагат се аргументи в тази насока. Посочва се, че видно от представените по делото доказателства(справка от ИА по лозята и виното от 2008г. и 2010г.), имотите, предмет на процесния договор представлявали изоставени лозови насаждения(още към 2010г.).

Жалбоподателят е описал изчерпателно функциите на ИАЛВ към министъра на земеделието и храните. Изразява несъгласие с изложеното в мотивите на решението, че обстоятелството дали процесните имоти фигурирали в регистъра на Изпълнителна агенция по лозята и виното, се явявало ирелевантно.

Въззивникът намира за неправилен и изводът, касаещ валидността на сключения между страните договор. Твърди се, че съдът не обсъдил всички доказателства по делото, поотделно и в тяхната съвкупност. Излагат се съображения в тази насока, като е възпроизведена част от съдържанието на представените документи.

Изразява се несъгласие и с изложеното в мотивите на решението, че само за седем от общо дванадесетте отдадени под аренда имоти, имало данни, че са изоставени лозови насаждения. Заявява се, че общината отдала под наем изоставени земи, поради което в договора се предвиждала клауза за незаплащане на наем в продължение на няколко години, с оглед възможността за тяхното облагородяване.

Излагат се аргументи, че в конкретния случай не били налице предпоставките за сключване на договор за аренда по чл.24а, ал.6 от ЗСПЗЗ.

Цитира се съдебна практика на ВАС. Развиват се подробни съображения във връзка с извода на районния съд за недопустимост на искането по чл.17, ал.2 от ГПК. Навеждат се доводи за нищожност на процесния договор за аренда на земи от общинския поземлен фонд за създаване и отглеждане на трайни насаждения, на основание чл.24, ал.3 от ЗСПЗЗ .

Иска се отмяна на първоинстанционното решение и постановаване 2 съдебен акт на настоящата инстанция, с който бъдат отхвърлени изцяло предявените искови претенции.

Претендира се присъждане на сторените пред двете инстанции по делото разноски, както и за адвокатско възнаграждение за оказано безплатно процесуално представителство.

Към въззивната жалба е приожено копие от решение

№818/20.07.2018г. по адм. д.№184/2018г. на Административен съд- София област, ІІІ-ти състав.

В указания законов срок е депозиран отговор, с който същата се оспорва изцяло.Твърди се, че решението на районния съд се явявало правилно и законосъобразно, постановено при анализ на събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност.

Посочва се, че на основание чл.24, ал.3 от ЗСПЗЗ, между Община Созопол (арендодател) и Н. П. Б.(арендатор) бил сключен договор № 8-325 от 27.06.2013г. за аренда на земи от общинския поземлен фонд за създаване и отглеждане на трайни насаждения. Пояснява се, че по силата на сключения договор, на арендатора се предоставяла за временно възмездно ползване земеделска земя от общинския поземлен фонд(ОПФ) в размер на 42000 дка в землището на с. Равадиново, общ.Созопол, подробно описана по имоти, площ и граници, за срок от 20 стопански години. Отбелязва се, че процесният договор не бил оспорен по отношение неговото авторство, както и досежно предоставянето на земята за обработване от арендатора. Заявява се, че съгласно уговореното в чл.5.1.2 от договора, дължимата адрендна вноска за периода 01.10.2019г. до 30.09.2032г. била в размер на 60 лева за декар (2520лева за площта окт 42000дка); с падеж на арендната вноска – до първия работен ден след изтичането на съответната стопанска година (1 октомври).

Излагат се твърдения, че за периода от м. октомври 2016г. до м. октомври 2023г., арендаторът не заплатил уговорената арендна цена.

Подчертава се, че плащане не било извършено и след отправена покана за доброволно изпълнение, изх.№94-00-2051 от 04.06.2024г., връчена на 06.06.2024г.

Посочва се, че поради неизпълнение на договорните задължения от страна на арендатора, Община Созопол инициирала производство по издаване заповед за изпълнение по реда на чл.410 от ГПК за заплащане на дължимите арендни вноски за стопанските години 2021/2022; 2022/2023 и 2023/2024 по 2520 лева или общо 7560лева, ведно с лихвата за забава.

Твърди се, че по образуваното по описа на РС- Бургас ч.гр.д.

№1623/25г., била издадена Заповед за изпълнение на парично задължение, като в срока по чл.414 от ГПК, длъжникът подал възражение, след което Община Созопол предявила установителен иск по чл.422 от ГПК.

Оспорват се наведените в жалбата твърдения за нищожност на договора за аренда. Развиват се съображения за законосъобразност на Решение№334/02.11.2012г. на Общински съвет – Созопол. Подчертава се, че правилно районният съд приел, че не са налице условията за разглеждане на направеното от ответната страна възражение по чл.17,ал.2 от ГПК.

Развиват се подробни съображения във връзка с представените в първоинстанционното производство писмени доказателства(констативен протокол№1011/14.10.2008г.; констативен протокол№ТЗ-Б-7-7//01.07.2010г.;

12 броя справки от КАИС).

3

Навеждат се доводи, че по делото безспорно се установило наличето на валидно облигационно отношение между страните, по силата на което арендодателят предал владението на процесните имоти на арендатора, който, приемайки земеделските земи в състоянието, в което се намирали, се съгласил да изкорени съществуващите към момента лозови насаждения и да засади нови(чл.7), както и да заплаща уговорените арендни вноски в посочените срокове. Подчертава се, че насрещната страна не представила по делото доказателства, че изпълнила задълженията си по заплащане на арендната цена. Излагат се аргументи, че процесните земи били засети с лозови насаждения, които законът приемал за трайни такива, поради което и били налице предпоставките на чл.24а, ал.6, т.1 от ЗСПЗЗ за отдаването им под аренда без търг.

Иска се отхвърляне на въззивната жалба като неоснователна и потвърждаване решението на първоинстанционния съд. Претендира се присъждане на сторените по делото пред въззивната инстанция разноски.

Страните по делото не са направили доказателствени искания пред настоящата инстанция.

Против определение №1875 от 15.04.2026г. по гр.д.№4957/2025г. по описа на БРС, е депозирана въззивна частна жалба от Н. П. Б., чрез Адвокатско дружество ,,Милованови“-София, адв. Аня Ангелова, с която се излага становище за неправилност и незаконосъобразност. Иска се отмяна на горецитираното определение и постановяване съдебен акт на въззивната инстанция, с който бъде уважено направеното искане по чл.248 от ГПК, за изменение на решение №436/20.02.2026г., постановено по гр.д.№4957/2025г. по описа на Районен съд- Бургас, в частта за разноските. Жалбата е подадена в предвидения от закона срок от надлежно упълномощен представител на страната, имаща право на жалба и е допустима.

В предвидения двуседмичен срок, е депозиран писмен отговор на частната жалба от Община Созопол, представлявана от Кмета Тихомир Янакиев, чрез адв. Юрий Бошнаков- БАК, с който същата се оспорва и се иска оставянето й без уважение.

Въззивната жалба е подадена в предвидения от закона срок, отговаря на изискванията на чл.260 и 261 от ГПК от страна с правен интерес от обжалване на първоинстанционното решение, поради което е допустима и следва да бъде разгледана по същество.

Бургаският окръжен съд, при служебната проверка на обжалваното решение, извършена на основание чл.269 от ГПК, не установи съществуването на основания за нищожност или недопустимост на същото, поради което намира, че то е валидно и допустимо. След като прецени твърденията на страните, с оглед събраните по делото доказателства и разпоредби на закона, съдът намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Предявените пред БРС искове са с правно основание чл.422, ал.1 ГПК вр.чл.8 от Закона за арендата в земеделието и чл.86 ЗЗД.

Ищецът Община Созопол, представлявана от Кмета Тихомир Янакиев, чрез адв. Юрий Бошнаков е предявила иск да бъде прието за установено по отношение на ответника Н. П. Б. съществуването на вземане на ищеца за сумата от общо 7560 лв – главница, представляваща неплатени задължения за арендни плащания по Договор за аренда на земи от общинския поземлен фонд за създаване и отглеждане на трайни насаждения № 8- 325/27.06.2013 г., в 4 размер на по 2520 лева за всяка от трите стопански години – 2021/2022, 2022/2023 и 2023/2024, както и сумата от общо 624,88 лв. сборна мораторна лихва, от която 486,43 лв. върху арендното плащане за стопанската 2021/2022 г. за периода 01.10.2022 г. – 27.02.2025 г., и 138,45 лв. върху арендното плащане за стопанската 2022/2023 г. за периода 01.10.2023 г. – 27.02.2025 г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението - 05.03.2025 г. до изплащане на вземането, като за посоченото вземане е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. 1623/2025г. по описа на Бургаски районен съд. Претендира разноски.