Определение № 1904 от 04.08.2023, Окръжен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1904 гр. Пловдив, 04.08.2023 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VI СЪСТАВ, в закрито заседание на четвърти август през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Пламен П. Чакалов

Членове:

Надежда Н. Дзивкова Рашкова

Виделина Ст. Куршумова

Стойчева като разгледа докладваното от Виделина Ст. Куршумова Стойчева Въззивно частно гражданско дело № 20235300501982 по описа за 2023 година Производството е по реда на чл. 278 във вр.чл. 419, ал.1 от ГПК.

Образувано е по частна жалба вх.№ 49100/29.05.2023 г. от Д. И. К., ЕГН:

**********, с адрес: гр. П., жк Т., бл.***, вх.*, против разпореждане за незабавно изпълнение, инкорпорирано в Заповед № 1980/24.03.2023 г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК по ч.гр.д.№ 3369/2023 г. по описа на Районен съд - Пловдив, XIІ гр.с. В жалбата са релевирани възражения, че вземането се основава на неравноправни клаузи в договор за банков „бърз“ кредит между кредитната институция и физическото лице - потребител, обезпечен с подписания запис на заповед и обременен с несъразмерна неустойка по чл.12, ал.4 от договора. По изложеното моли да се отмени разпореждането за незабавно изпълнение.

С молба вх.№53623/09.06.2023 г. в регистратурата на ПдРС, жалбоподателят е представил Покана за доброволно изпълнение по изп.д.№ 20238190400275 по описа на ЧСИ Людмила Мурджанова, рег.№ 819 от КЧСИ, ведно със Заповед № 1980/24.03.2023 г. по ч.гр.д.№ 3369/2023 г. на ПдРС и изпълнителен лист от 28.03.2023 г., с отбелязване за връчването им на 27.04.2023 г.

Ответникът по частната жалба - заявителят „МОЯТ КРЕДИТ“ ЕООД с ЕИК:

203939675, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул.Александър Стамболийски № 55, ет.3, р-н Възраждане, общ. Столична, обл. София (столица) чрез пълномощника адвокат П., взема становище за недопустимост и неоснователност на жалбата. Поддържа, че жалбата е недопустима поради липсата на доказателства за подаването й в едномесечен срок от връчване на заповедта за изпълнение. По същество излага становище за неоснователност на жалбата. Поддържа, че клаузата за неустойка не е неравноправна, тъй като срокът за осигуряване на солидарно задължено лице или издаване на банкова гаранция не е кратък. Намира, че клаузата за неустойка не е договорена в противоречие на добрите нрави, а има за цел да предотврати евентуално поведение на заемателя, увреждащо заемодателя. Излага съображения, че неустойка не е предвидена извън присъщите й функции, а се дължи с оглед неизпълнение на договорните задължения. Моли частната жалба да се остави без уважение. Претендира 1 разноските по делото.

Пловдивският окръжен съд, като взе предвид доводите на жалбоподателя и на ответникът по частната жалба, както и след като прецени данните по делото, намира за установено следното:

Частната жалба е процесуално допустима. Подадена е от легитимирано лице /длъжник в заповедното производство/ в срока по чл. 419, ал. 1 ГПК, удостоверено от представените писмени доказателства за връчване на заповедта за изпълнение на 27.04.2023 г. като последният ден на срока е неприсъствен, поради което е изтекъл в следващия присъствен ден на 29.05.2023 г. когато е подадена жалбата. Поради изложеното неоснователен е доводът на ответника по частната жалба за недопустимост на жалбата като подадена след изтичането на преклузивния срок. С частната жалба е подадено и възражение срещу заповедта за изпълнение, което е допълнително условие за допустимостта й.

Пловдивският районен съд е бил сезиран от „Моят кредит“ ЕООД, ЕИК:

203939675, със Заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК против Д. И. К. за заплащане на сумата от 1 536, 07 лева, ведно със законната лихва от подаване на заявлението до изплащане на вземането и разноските по делото. Вземането се претендира по запис на заповед от дата 24.01.2022г, предявен на дата 14.12.2022г., с който е обезпечено вземане по договор за потребителски кредит между същите страни с код 62971 от 24.01.2022 г.Заявителят е представил записа на заповед и договора за потребителски кредит, ведно с Приложение № към договора с погасителен план и разписка за получени суми в брой от 1 000 лева.

Според уточняваща молба на заявителя от 23.03.2023 г. със записа на заповед са обезпечени следните вземания, възникнали от процесния договор за заем: главница от 1000 лева, от която частично платени 106, 37 лева; договорна лихва от 169, 59 лева по погасителния план, от която е частично платени 51, 27 лева; дължима неустойка на осн.чл.12, ал.4 от договора - 746, 28 лева, от която частично платени 232, 16 лева.

С разпореждането, обективирано в Заповед № 1980/24.03.2023 г. районният съд е уважил заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.417 ГПК за сумата от 779, 78 лева - главница след като е отхвърлил заявлението в частта над размер от 779.78 лева до пълния предявен размер от 1536.07 лева по съображения, че в тази част записа на заповед касае събиране на вземането по клауза за неустойка по чл. 12 ал. 4 от договора за кредит, която клауза е неравноправна или има вероятност за това, доколкото е нееквивалентна по смисъла на чл. 143 от Закона за защита на потребителите.

При въззивния контрол за правилност на обжалваното разпореждане, настоящият състав съобрази следното:

С разпоредбите на чл. 411, ал. 2, т. 3 и чл. 419, ал. 3 от ГПК е поставено изискването съдът да извършва проверка за неравноправни клаузи в потребителските договори и съответно да откаже издаването на заповед за задължения почиващи на такива клаузи. Във връзка с така поставените изисквания е изискването в чл. 417, т. 10 от ГПК когато ценната книга обезпечава потребителски договор да се представи договора и др. книжа към него. Следователно, въпреки че заявлението е депозирано въз основа на запис на заповед, ако той обезпечава потребителски договор, какъвто е настоящия случай, заявителя следва да конкретизира всяка дължима сума по този договор поотделно (главница, лихва, такса, разноски, неустойка и др.), което е и сторено в случая, с цел преценка наличието на неравноправни клаузи.

2

В разглеждания случай с депозираното пред заповедния съд заявление е претендирано издаването на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист за сумата от 1 536, 07 лева, ведно със законната лихва от подаване на заявлението до изплащане на вземането и разноските по делото, по запис на заповед от дата 24.01.2022г, предявен на дата 14.12.2022г., за който е уточнил, че обезпечава вземане по договор за потребителски кредит между същите страни с код 62971 от 24.01.2022 г. като е посочил отделните вземания за главница, договорна лихва и неустойка, които обезпечава ценната книга.

Изложеното обосновава задължението на съда да извърши проверка за наличието неравноправни клаузи в представения договор за потребителски кредит, вземането по което е обезпечено със записа на заповед.

След самостоятелна преценка на представения договор за заем, настоящата инстанция намира, че от съдържанието му се обосновава извод за неравноправност на неговите клаузи.

С представения договор за потребителски кредит заемодателят се е задължил да предостави на заемателя сумата от 511.29 евро или тяхната левова равностойност в заем за срок от 40 седмици, като погасителните вноски следва да са в размер на 29,90 евро съобразно погасителен план. Договореният лихвен процент е 40,06 %, а ГПР – 41,16 %. Общата сума за връщане е в размер на 598, 01 евро. В чл.12 от договора е посочено задължение на заемателя в тридневен срок да осигури действието на трето физическо лице или търговско юридическо лице, което да поеме солидарно задължение в полза на заемодателя за връщане на всички дължими вноски, лихви и разходи и неустойки; надлежно издадена банкова гаранция или надлежно учредена ипотека на недвижимо имущество, собственост на длъжника, като обезпечение на задължението. Третото лице /поръчител, солидарен длъжник/ следва да посети офис на дружеството и да подпише договор за встъпване в дълг, солидарно със заемателя, като същото подлежи на предварителна проверка от заемодателя и следва да отговаря на следните условия : - да е дееспособно, да има навършени 25 години, да има минимален осигурителен брутен доход в размер на 1500лв., валидно трудово правоотношение от поне 6 месеца пред сключване на договора, стабилна кредитна история, за не е активен потребител на други заемни продукти на дружеството или поръчител по друг активен заем. Съгл чл.11, ал.4 от договора при неизпълнение на горепосоченото задължение се дължи неустойка в размер на 381,57 евро, като същата се дължи на части, платими на 20 вноски по погасителен план, включващи главница, лихви и неустойка. Към заявлението е представена разписка за получена сума в брой от 1 000 лева от заемателя.

При така установените факти по делото се констатира, че размерът на договорената неустойка почти се равнява на размера на отпуснатите заемни средства и с оглед заложените в договора условия, при които същата ще бъде начислявана, то е почти сигурна дължимостта й. Видно от самата договорка в чл.11, кредитополучателят е задължен в срок от три дни от подписване на договора да предостави обезпечение на кредитора и то да отговаря на посочени параметри. Изначално това задължение, предвид поставените за това условия в договора, е трудно изпълнимо до степен на невъзможност. Изпълнението на задължението за предоставяне на обезпечение само по себе си не е свързани с изпълнение или неизпълнение на главното задължение – за връщане на заема. Така уговорената неустойка не гарантира изпълнение на същинското задължение, а в случая е договорена като гаранция на задължението за предоставяне на обезпечение и то в размер почти равен на главното задължение.

3

Следва и да се има предвид, че непредоставянето на обезпечение не води до претърпяване на вреди от кредитора, който съгласно разпоредбата на чл. 16 от ЗПК, преди сключване на договора за кредит, следва да извърши оценка на кредитоспособността на потребителя и да прецени дали да му предостави кредит без обезпечение при спазване императивната норма на чл. 19 ал. 4 от ЗПК, като рискът от невръщането на кредита да се калкулира в уговорената по договора лихва. Съгласно задължителните указания, дадени в т.3 на ТР № 1/15.06.2010 г.на ВКС, ОСГТК нищожна поради накърняване на добрите нрави е неустойка, уговорена извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции, като за нищожността съдът следи служебно. С оглед изложеното съдът намира че процесната неустойка – уговорена за непредставяне на обезпечение и в приблизителен размер от половината от получения кредит, няма присъщите й обезпечителна, обезщетителна или санкционна функции, а със същата търговеца цели „ скрито оскъпяване на кредита „.

Изложеното налага извод, че посочената договорка съставлява неравноправна клауза, която е нищожна на осн. чл.146, ал.1 от ЗЗП. Нищожността на процесната договорка се извлича и от противоречието й с добрите нрави, съгл. чл.26, ал.1 от ЗЗД. Съгл. разясненията, дадени в ТР№ 1/15.06.2010г.,т. д. № 1/2009 г., ОСТК, ВКС, добрите нрави са морални норми, които не са писани, систематизирани и конкретизирани правила, а съществуват като общи принципи или следват от тях. Преценката за нищожност на неустойката поради накърняване на добрите нрави следва да се прави за всеки конкретен случай, като се преценява характерът и размерът на задълженията, обезпечени с нея. Преценява се и дали изпълнението на задължението е обезпечено е други правни способи, както и вида на уговорената неустойка (компенсаторна или мораторна) и вида на неизпълнението на задължението (съществено или за незначителна негова част), съотношението между размера на уговорената неустойка и очакваните от неизпълнение на задължението вреди и др. Процесната неустойка излиза извън своите обезпечителни функции, т.к. неизпълнението на задълженията с оглед на което е договорена / осигуряване на поръчител/, само по себе си не води до вреди за кредитора.

В аспекта на изложеното се налага извод, че по същество процесната неустойка предствлява допълнително възнаграждение за кредитора, скрит разход по кредита, който е във финансовата тежест на потребителя, поради което е следвало да се включи в размера на ГПР на осн.чл. 19, ал.1 от ЗПК. След като предоставената главница по договора е в размер на 511, 29 евро и общата сума за връщане е в размер на 598, 01 евро с включена договорна лихва, при срок за връщането от 40 месеца, предвид прикритото под формата на неустойка допълнително възнаграждение от 381,57 евро, посоченият в договора ГПР от 41, 16 % не съответства на действителния прилаган по договора. Налице е разминаване между посочения в договора ГПР и действителния прилаган ГПР. Посочването в договора за потребителски кредит на ГПР, който не е формиран при спазването на чл.19, ал.1 от ЗПК, а така и отразява по нисък от действителния ГПР, създава заблуждение у потребителя за финансовата тежест на кредита, което е и в противоречие на Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2008 г. относно договорите за потребителски кредити, в която е установен принципът за информираност на потребителя, на който следва да бъде осигурена възможност да познава своите права и задължения по договора за кредит, поради което договорът следва да съдържа цялата необходима информация по ясен и кратък начин, за да може потребителят да получи адекватна информация относно условията и стойността на кредита и относно своето задължения, преди да сключи договора за кредит.