Решение № 156 от 18.06.2025, Окръжен съд - Смолян

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 156 гр. Смолян, 18.06.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – СМОЛЯН, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Петър Хр. Маргаритов

Членове:

Тоничка Д. Кисьова

Петранка Р. Прахова при участието на секретаря Софка М. Димитрова като разгледа докладваното от Петър Хр. Маргаритов Въззивно гражданско дело № 20255400500165 по описа за 2025 година

Настоящото производство се развива по реда на чл. 258 и следващи от ГПК.

Образувано е по жалба на А. П. и А. Х. чрез адв.М. срещу Решение 9001 от 05.02.2025r. no гр. д. №214 /2019 г. по описа на Районен съдЧепеларе.Решението е обжалвано в частта , с която е възложен в дял на съделителя Н. П. помещение- санитарен възел с площ от 2,8 кв.м. в сутеренния етаж на жилищната сграда с идентификатор ***.

Според жалбоподателя неправилно съдът е приел , че въпросното помещение представлява „Изба № 4, преустроена в санитарен възел”. Това помещение по предназначение към момента на допускане и извършване на делбата е санитарен възел-тоалетна и по естеството си е обща част,тъй като не принадлежи към нито един самостоятелно обособен обект.То е част от общите части на жилищната сграда в приземен избен етаж. При делба на имущество винаги се следва принципът за реално разпределяне на имотите, като дяловете на всички съделители да бъдат равни по стойност и качество или в максимална степен да се постигне тази цел като разликите се уравняват в пари. Така се спазва и принципът да не се придобива имот срещу пари за да не 1 се опорочи делбата като възмездна сделка за покупко-продажба. С възлагането на санитарния възел с площ от 2,80 кв.м. се допуска именно нарушение на това изискване от закона.При сравнение на стойността на дяловете се вижда,че най -ниска е стойността на дяла на А. Х. /144 426,67 лева/ , на Н. А.

П. е 150 555,83 лева , а на А. П. е 151 019 ,17лева. При прилагане на способа за делба по чл. 353 ГПК се следва принципът за най-справедливо разпределение н допуснатите до делба имоти, с оглед правата на съделителите,пазарната стойност на имотите,техния вид и местоположение и други характеристики,имащи отношение към ценността им за страните.Именно в този смисъл не намира обяснение привилегията на Н. П. при равни квоти да получи по-висок по стойност дял в сравнение с друг съделител. При първи вариант за делба от заключението на в.л. инж. Б. А. се постига реална делба с най-малки стойности на уравняване на дяловете и найсправедливо разпределение на имотите. Н. П. не е извършила трайни подобрения в тоалетната в избеното помещение ,а поставените бойлер и душ могат да се демонтират като движими вещи,без да се уврежда вещта. По делото е установено,че това помещение е преустроено от всички съсобственици за удовлетворяване на общи интереси и общо ползване. Ето защо не е налице основание за възлагане по реда на чл. 353 ГПК на това помещение само на Н. П.. Също така тя не е осъществила и продължително владение върху него както останалите обекти в сградата. В тази насока е отхвърлена претенцията на съделителя Н. П. за придобиването му по давностно владение при оспорванията в производството по допускане на делбата. Помещението е заключено от П. непосредствено преди делото, което е станало и причина за завеждане на настоящото производство. При установената фактическа обстановка и с оглед спазването на закона ,задължителната съдебна практика би следвало спорното помещение да се предостави или на А. Х. или да остане за общо ползване. Съгласно чл. 98. ал.1 от Наредба № 7 от 22.12.2003 г. освен жилища може да има и помещения за общо ползване от обитателите на сградата, в т.ч. за битови, културни, спортни и други спомагателни и обслужващ и дейности , разположени в първия надземен, полуподземен или подземния етаж , както и портиерски помещения или портиерски жилища,които по своето естество са общи ,както е и със спорното помещение по настоящото дело.Ето защо е необоснована тезата ,че след като помещението е допуснато до делба , то 2 задължително следва да е възложено на някой от съделителите.

Срещу подадената ВЖ е депозиран отговор от Н. П. чрез адв.П. .В отговора са изложени доводи , че обжалваното решение е правилно и законосъобразно.

Правилно съдът е посочил, че при разпределението на допуснатите до делба имоти, съдът се ръководи от предназначението им, тяхната стойност и дяловете на съделителите, като по възможност на всеки от тях се разпределят равностойни имоти не само според цената, но и според вида и предназначението им. В конкретния случай избените помещения, находящи се в сутеренния етаж са несамостоятелни, съгласно разпоредбите на чл.37 и чл.98 от ЗС и същите представляват принадлежност към главната вещ, т.е. към самостоятелните обекти /жилищни/ в трите жилищни етажа в сграда с ид.

№***. Когато съсобствениците притежават в изключителна собственост самостоятелни обекти в жилищната сграда, то тази жилищна сграда е в режим на етажна собственост и съсобственикът на самостоятелен обект в жилищната сграда може да придобие в изключителна собственост избени помещения, принадлежащи към самостоятелния му обект..Тъй като всеки един от съделителите притежава самостоятелен обект е налице етажна собственост в триетажната жилищна сграда и е налице възможност към всеки един от самостоятелните обекти да се предадат складови помещения, намиращи се на сутеренния /избен/ етаж от жилищната сграда. И тъй като в триетажната жилищна сграда са налице повече от едно избени помещения и след като по закон задължително се предвижда наличието на такива , то е налице и възможността избените помещения да бъдат придобити от всеки един от съсобствениците в жилищната сграда по смисъла на чл.37 от ЗС. Ето защо постановеното решение, с което в дял на въззиваемата Изба №4, преустроена в санитарен възел е правилно и законосъобразно, а неоснователно е твърдението на жалбоиодателите, че същата е част от общите части на жилищната сграда и не принадлежала към нито един самостоятелно обособен обект. В този смисъл правилно решаващият съд е отхвърлил възражението , че изба №4, преустроена в санитарен възел не представлява обща част на сградата, тъй като същата била присъединена към общите части в приземния етаж и че това помещение било общо по предназначение и трябвало да остане за общо ползване.След като в дялове на всеки от съделителите се поставят отделни етажи от общата сграда, то възниква етажна собственост, като избените помещения, които са принадлежност към 3 отделните етажи в сградата-етажна собственост не са обща част нито по естеството си, нито но предназначение. Що се касае до твърденията на жалбоподателите, че е нарушен принципа за реално разпределяне на имотите, тъй като дяловете на всички съделигели трябвало да бъдат равни по стойност и качество и да не придобивало имот срещу пари, то същите са неоснователни и необосновани, имайки предвид следното: В т.5 от ППВС №7/1973год. е предвидено, че когато до делбата са допуснати имоти, съществено различаващи се един от друг по площ, обем или стойност, а същевременно дяловете на съделителите са различни или същите са направили в някой от дяловете подобрения на значителна стойност, жребият е невъзможен и тогава имотите се разпределят по реда на чл.353 ГПК, като съдът се ръководи от предназначението на имотите, тяхната стойност и дяловете на съделителите, като по възможност на всеки от тях се разпределят равностойни имоти не само според тяхната цена, но и според вида и предназначението им. Не е налице нормативна пречка в случая да се възприема като определящо за начина на разпределението на избените помещения като принадлежащи към отделните жилища по тяхната стойност, а с оглед уредбата на складовите помещения към жилищата /чл.40, ал.1 от ЗУТ/ и предвид броя на допуснатите до делба самостоятелни обекти-жилища и броя на принадлежащите към тях избени помещения, неравенството в дяловете подлежи на парично уравняване.

Неоснователно е твърдението на жалбоподателите, че при равни квоти между съделителите Н. П. се била ползвала с привилегия като била получила в дял имоти с по-голяма стойност, тъй като й се придавало в дял изба №4, както и неправилно е да се сравнява единствено и само стойността на дяла на Х. с този на П. .Разликата между стойността на тези дялове е 463.34лв. в полза на А. П. и то при еднакви по площ и обем самостоятелни жилища. Вярно е, че стойността на поставения в дял на А. Х. имот е на по-ниска стойност от този на А. П. и на Н. П., но тази разлика произхожда от факта, че поставения в дял на Х. самостоятелен обект е с по-малка застроена площ от тези на П. и П., но за сметка на това Х. получава в дял по-голяма като площ Изба №1-14.8кв.м. спрямо площта на избата на П.-№3 с площ от 13кв.м. и по-голям като площ Гараж №3-19.8кв.м. спрямо гаража на П.-№2 с площ 16.8кв.м. Именно поради различие в стойността на поставените на съделителите А. П. и Н. П. в дялове имоти РС Чепеларе е осъдил П. и П. да заплатят на А. Х. за уравняване па дяловете съответните суми.Неоснователно е възражението на

4 жалбоподателките досежно избрания от PC-Чепеларе втори вариант от заключението на в.л. инж.А. а следвало да се избере вариант първи .Неоснователни са и твърденията, че П. не била направила никакви подобрения в изба №4.Най-целесъобразно и справедливо е разпределението на обектите, съдържащи се в допуснатата до делба триетажна жилищна сграда с ид.№*** между съделилителите да бъде извършено по вариант втори от заключението на вещото лице инж.А. имайки предвид фактическото им ползване в продължение на години от отделните съделители и извършените подобрения в изба №4 от Н. П.. PC-Чепеларе е взел предвид стойността на изба №4-санитарен възел без оборудване и обзавеждане, т.е. недопустимо е да се твърди, че подобренията по изба №4 били само поставените от П. душ и бойлер, които могат да се премахнат лесно като движими вещи. По отношение на направените от П. в изба №4-санитарен възел подобрения, правилно PC-Чепеларе е приел и кредитирал показанията на св.Г., които кореспондират със заключението на вещото лице инж.А. , които сочат, че всички подобрения /СМР/ без оборудване и обзавеждане са били извършени от Н. П., През годините само Н. П. е ползвала същата, като нито съделителката П., нито съделителката Х. през тези години са възразявали за извършените от П. подобрения и от факта, че изба №4- санитарен възел се ползва само от П. и семейството й. Тези факти, както е посочил и решаващият съд се потвърждават и от водения от ищците свидетел С.М., който твърди, че не знае да е имало спорове между страните за разпределението на етажите или на друго, свързано с къщата“. Предвид гореизложеното са правилни и законосъобразни изводите на PC-Чепеларе, че най-целесъобразно и справедливо е разпределението на обектите, съдържащи се в допуснатата до делба триетажна жилищна сграда с ид.№*** да бъде извършено по втори вариант от заключението на инж.А. , като се отчете фактическото им ползване в продължение на години от отделните съделители.

В съдебно заседание жалбоподателите не се явяват , като се представляват от адв.М., който поддържа подадената жалба и претендира разноски .

Въззиваемата Н.П. не се явява в съдебно заседание като се представлява от адв.П., като същата оспорва жалбата и претендира разноски .

Съдът намира , че жалбата е процесуално допустима.

Съдът не установи основания за нищожност или недопустимост на 5 обжалваното решение , като същото е валидно и допустимо.

Разгледана по същество жалбата е неоснователна , предвид на следното:

Районният съд е сезиран с иск по реда чл. 34 от ЗС , като делбеното производство е във втората фаза на делбата.

С влязло в сила съдебно решение № 9001/03.02.2021г., постановено по гр.д.

№ 214/2019г. по описа на Чепеларския районен съд, поправено с Решение № 9004/04.03.2021г. е допусната съдебна делба между А. Т. П., А. М. Х. и Н. А.

П. на триетажна многофамилна жилищна сграда с идентификатор ***, включваща:

1/Жилище – Апартамент, с идентификатор ***, със застроена площ от 112 кв.м. по КККР, одобрени със заповед № РД-18- 57/28.08.2006г. на ИД на АГКК гр. София, с административен адрес на имота гр. Чепеларе, обл.