Определение № 10010 от 12.03.2026, Софийски районен съд

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 10010 гр. София, 12.03.2026 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 55 СЪСТАВ, в закрито заседание на дванадесети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: КАМЕЛИЯ ПЛ. КОЛЕВА като разгледа докладваното от КАМЕЛИЯ ПЛ. КОЛЕВА Гражданско дело № 20261110101391 по описа за 2026 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 312 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК).

Предявени са осъдителни искове от Р. М. А. (ищец) срещу „Медицински център Велаклиник“ ООД (ответник) с правно основание, както следва: иск с правно основание чл. 128, т. 2 КТ за заплащане на сумата от общо 4570,84 евро – равностойността на 8939,79 лева - представляваща незаплатена част от трудово възнаграждение, а именно оставаща дължима част от трудово възнаграждение за месец април 2025г. от 2000.00 лева, дължимо в пълен размер трудово възнаграждение за месец май 2025г. и оставаща неплатена и дължима част трудово възнаграждение за 3 /три/ дни от месец юни 2025г. – 02., 03 и 04 юни 2025г., ведно със законната лихва от дата на подаване на исковата молба – 20.01.2026г. до окончателното плащане; иск с правно основание чл. 224, ал. 1 КТ за заплащане на сумата от 465,71 евро – равностойността на 910,86 лева, представляваща неплатена част от обезщетение за неизползван платен годишен отпуск от 3 /три/ дни за 2025г., ведно със законната лихва от дата на подаване на исковата молба – 20.01.2026г. до окончателното плащане; иск с правно основание чл. 128, т. 2 вр. чл. 264 КТ за заплащане на сумата от общо 1038,80 евро – равностойността на 2031,72 лева, представляваща дължимо трудово възнаграждение за 7 /седем/ дни положен труд по време на официални празници, а именно на 06.09.224г., 23.03.2024г., 24.12.2024г., 03.03.2025г., 20.04.2025г., 21.04.2025г. и 06.05.2025г.

Ищецът Р. М. А. твърди, че между нея, в качеството на служител, и „Медицински център Велаклиник“ ООД, в качеството му на работодател, е съществувало трудово правоотношение, възникнало от Трудов договор от 19.08.2024 г., по силата на който тя заемала длъжността „Лекар, педиатрия“. Съгласно чл. 4.2 от договора е било уговорено основно месечно трудово възнаграждение в размер на 4 961.19 лв. за първите три месеца, а след 20.11.2024 г. – в размер на 6 072.31 лв., платимо до 10-то число на следващия месец. Трудовото правоотношение било прекратено с 1 предизвестие, изтекло на 04.06.2025 г., като до този момент работодателят не изплатил изцяло дължимите трудови възнаграждения и обезщетения. Ищецът кумулира размера на претенциите си като сбор от следните суми: остатък от трудово възнаграждение за месец април 2025 г. в размер на 2 000 лв., като се отчита извършено частично плащане от 1 000 лв., поради което посочената сума представлява неизплатения остатък; неизплатено трудово възнаграждение за месец май 2025 г. в пълен размер на 6 072.31 лв.; възнаграждение за 3 дни платен годишен отпуск през месец юни 2025 г.

(02.06.2025 г. – 04.06.2025 г.) в размер на 867.48 лв., изчислено при среднодневна ставка от 289.16 лв. (6 072.31 лв. : 21 работни дни × 3 дни); обезщетение за 3 дни неизползван платен годишен отпуск за 2025 г. в размер на 910.86 лв., изчислено при среднодневна ставка от 303.62 лв. (6 072.31 лв. : 20 работни дни × 3 дни); както и допълнително възнаграждение за положен труд в 7 дни на официални празници в общ размер на 2 031.72 лв., формиран като сбор от дневни ставки за конкретните дати (06.09.2024 г., 23.09.2024 г., 24.12.2024 г., 03.03.2025 г., 20.04.2025 г., 21.04.2025 г. и 06.05.2025 г.), изчислени съобразно действащото към съответния момент основно трудово възнаграждение и броя работни дни в съответния месец. Сборът на всички тези суми възлиза на 11 882.36 лв., представляващи главницата на искова претенция.

Моли предявените искове да бъдат уважени. Претендира разноски. Представя доказателства и прави доказателствени искания за допускане на съдебно-счетоводна експертиза и по чл. 190 ГПК за задължаване на ответника да представи трудовото досие.

Ответникът „Медицински център Велаклиник“ ООД е подал отговор на исковата молба в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК, с който оспорва предявените искове. Признава, че ищеца е бил негов служител на посочената длъжност и че трудовото му правоотношение е било прекратено със Заповед 17/04.06.2024г., считано от 05.06.2025г.

Възразява, че всички дължими на ищеца възнаграждения са изплатени съгласно графиците за работа. По-конкретно сочи, че възнаграждението за месец април 2025г. е в размер на 4622,63 лева, а за месец май 2025г. в размер на 5000.00 лева, които били изплатени в цялост. Оспорва да се дължи трудово възнаграждение за 3 дни от месец юни 2025г., тъй като през тези три дни – 02.06.2025г. 03.06.2025г. и 04.06.2025г. ищцата била в платен годишен отпуск, който възлизал в размер на 714.54 лева. Релевира се, че неправилно се търси обезщетение за неползван платен годишен отпуск, тъй като полагащия се на ищцата платен годишен отпуск бил използван. Възразява се по дължимостта на трудово възнаграждение за работа през официални празници с довода, че ищеца работи като лекар на сумарно работно време, както и че за част от дните, за които то се претендира, не представляват официални празници по КТ. Моли предявените искове да бъдат отхвърлени, представя доказателства. Претендира разноски

Съдът, след като извърши проверката по реда на чл. 140, ал. 3 ГПК, намира 2 следното:

По иска с правно основание чл. 128. т. 2 и чл. 264 КТ в тежест на ищеца по делото е да докаже, че за процесния период между страните е било налице валидно трудово правоотношение, по силата на което е престирал труд в полза на ответното дружество на посочената длъжност, размера на дължимото му се трудово възнаграждение, вкл. Полагане на труд през сочените дни и техния характер на официални празници, и изискуемост на претендираните трудови възнаграждения.

УКАЗВА на страните, че съгласно чл. 8 КТ добросъвестното поведение на работника или служителя при изпълнение на трудовите му задължения се предполага, като в тежест на работодателя е да обори презумпцията, ако навежда такива доводи.

По иска с правно основание чл. 224 КТ в тежест на ищеца е да докаже по делото, че за процесния период между страните е било налице валидно трудово правоотношение, по силата на което ищецът е престирал труд в полза на ответното дружество на посочената длъжност, че трудовото правоотношение е прекратено, че за календарната 2025г. ищецът има неизползван платен годишен отпуск в твърдените от него брой дни, както и размера на брутното й трудово възнаграждение за последния пълен отработен месец преди прекратяването, служещо за определяне на обезщетението по чл. 224, ал. 1 КТ и изискуемост на вземането.

В тежест на ответника при доказване на горните обстоятелства, е да докаже плащане на вземанията, както и обстоятелствата, на които основава правоизключващите си възражения, в това число по-нисък размер на претендираните трудови възнаграждения.

ОБЯВЯВА за безспорни и неподлежащи на доказване между страните на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 ГПК обстоятелствата: че страните са се намирали в трудово правоотношение по силата на трудов договор от 19.08.2024 г., по силата на който ищецът е заемала длъжността „Лекар, педиатрия“. че със заповед със Заповед 17/04.06.2024г. трудовото правоотношение между страните е било прекратено, считано от 05.06.2025г.,

Съдебният състав намира за необходимо допускането на съдебно-счетоводна експертиза по въпроси, формулирани от съда, а искането на ищеца следва за допускане на такава експертиза по поставения въпрос не следва да се допуска, тъй като не се явява необходимо.

Искането на ищеца по чл. 190 ГПК за задължаване на ответника да представи заверен препис от трудовото досие следва да се уважи като относимо и необходимо.

Така мотивиран, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

УКАЗВА на ищеца в тридневен срок от уведомяването да посочи дали претендираната сума за трудови възнаграждения е в брутен или нетен размер, както и в същия срок да завери представените към исковата молба писмени доказателства.

УКАЗВА на ищеца, че при неизпълнение в срок на дадените указания, исковата 3 молба ще бъде върната в тази част – на основание чл. 129, ал. 3 ГПК, а незаверените доказателства – изключени от доказателствата по делото.

ПРИЕМА представените от ищеца към исковата молба и от ответника към отговора на исковата молба документи като писмени доказателства по делото.

ДОПУСКА изготвянето на съдебно-счетоводна експертиза, вещото лице по която, след като се запознае с документите по делото и извърши необходимите справки, да отговори на задачите, поставени от съда: какъв би бил размерът на дължимото брутно и нетно трудово възнаграждение за месец април, май и юни 2025г.?; какъв би бил размерът на дължимото брутно и нетно трудово възнаграждение за положен труд по време на официални празници за дните 06.09.224г., 23.03.2024г., 24.12.2024г., 03.03.2025г., 20.04.2025г., 21.04.2025г. и 06.05.2025г.?; какъв би бил размерът на дължимото обезщетение за неизползван платен годишен отпуск на ищеца за 2025. като за база се вземе предвид размерът на брутното й трудово възнаграждение за последния пълен отработен месец преди прекратяването на правоотношението?; има ли извършени плащания на претендираните възнаграждения и обезщетение, ако има такива кога са извършени и в какъв размер са те?

НАЗНАЧАВА за вещо лице Е.В.Ж., телефон: ***, ***.

ОПРЕДЕЛЯ депозит за изготвяне на съдебно-счетоводна експертиза в размер на 350.00 евро, от които 200.00 евро, платими от ответника в едноседмичен срок от уведомяването, и 150.00 евро, платими от бюджета на съда.

ЗАДЪЛЖАВА, на основание чл. 190 ГПК, ответника в едноседмичен срок от уведомяването с писмена молба с препис за насрещната страна да представи заверен препис от намиращи се у него документи от значение за спора – трудовото досие на ищеца Р. М. Атанасова.

УКАЗВА на ответника, че непредставянето на документите ще се цени от съда по реда на чл. 161 ГПК.

СЪДЪТ напътва страните към спогодба, медиация, преговори или друг подходящ според тях начин за извънсъдебно и доброволно уреждане на споровете помежду им. На страните се указва, че при приключване на делото със спогодба, ще бъде върната половината от внесената държавна такса. Ако страните решат да започнат процедура по медиация, делото ще бъде спряно, а давност няма да тече, така че не съществува опасност от накърняване на права или злоупотреба с такива. Извънсъдебното уреждане на спора би било в полза на страните с оглед запазване на добрите отношения между тях, както и предвид възможността да бъдат спестени значителни по размер суми, свързани с евентуални разноски в исковото производство или пък принудително изпълнение на задълженията (разноски в изпълнителния процес).

НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 21.04.2026г. от 14:30 часа, за когато да се призоват страните.

УКАЗВА на страните, на основание чл.312, ал.2 ГПК, че в едноседмичен срок от 4 получаване на определението могат да вземат становище по доклада, съдържащ се в мотивите на акта, и да предприемат съответните процесуални действия, включително да представят доказателства, като в противен случай губят възможността да сторят това по-късно.

УКАЗВА на страните, че ако някоя от тях живее или замине за повече от един месец в чужбина, е длъжна да посочи лице в седалището на съда, на което да се връчват съобщенията. При неизпълнение на тези указания, всички съобщения ще се прилагат по делото и ще се смятат за редовно връчени.

УКАЗВА на страните, че ако някоя от тях отсъства повече от един месец от адреса, на който веднъж му бъде връчено съобщение, е длъжна да уведоми съда за новия си адрес. При неизпълнение на тези указания, всички съобщения ще се прилагат по делото и ще се смятат за редовно връчени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

Препис от определението да се изпрати на страните, като на ищеца се връчи ведно с препис от отговора на исковата молба и приложенията.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

5