Решение № 159 от 01.06.2022, Районен съд - Лом

РЕШЕНИЕ

№ 159 гр. гр. Лом, 01.06.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ЛОМ, ПЪРВИ СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Албена Г. Александрова

Миронова при участието на секретаря Румяна Д. Александрова Найденова като разгледа докладваното от Албена Г. Александрова Миронова Гражданско дело № 20211620101048 по описа за 2021 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Искове с правно основание чл. 422 ал.1 във връзка с чл. 415 ал.1 от ГПК Предявени са обективно съединени искове от ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИ ЕАД, ЕИК *********, гр. София, чрез пълномощника си, адв. В.П. Г., САК, срещу М. ИЛ. С., ЕГН **********, от гр. Лом, за установяване дължимост на суми по договор, за които има издадена Заповед по чл. 410 ГПК.

ИЩЕЦЪТ твърди, че между страните е имало сключени договори (два) за мобилни услуги, по който ответникът е неизправна страна:

1. Договор за мобилни услуги от 04.04.2016 год., за моб. № **********, изменен с Допълнително споразумение от 15.02.2018 год. и

2. Договор за мобилни услуги от 25.06.2018 год., за моб. № **********.

На 15.02.2018 год. страните са сключили и Договор за лизинг, по силата на който ответникът получил мобилно устройство, м. SAMSUNG Galaxy А8 Black.

На 25.06.2018 год. страните са сключили и Договор за лизинг, по силата на който ответникът получил мобилно устройство, м. HUAWEI P20 Lite Dual Black.

Ответникът е ползвал далекосъобщителни услуги, които ищецът е фактурирал, заедно с лизинговите вноски по индивидуалния му клиентски номер при оператора.

Тъй като ответникът не е заплатил дължимите суми по Фактура № 7277295268/01.09.2018 год., за отчетен период 01.08.2018 – 31.08.2018 год., на стойност 14,33 лв., и Фактура № 7278640543/01.10.2018 год., за отчетен период 01.09.2018 – 30.09.2018 год., на стойност 26,40 лв., ищецът прекратил договорите по вина на абоната и начислил неустойка съгл. т. 11 от договорите.

Били издадени крайни фактури:

Фактура № 7280081065/01.11.2018 год. и

1

Фактура № 7280391589/05.11.2018 год., с които са начислена неустойка за предсрочно прекратяване на договорите по вина на абоната в общ размер на 311,83 лв.

Сумата не била заплатена и ищецът подал заявление по чл. 410 ГПК. След като длъжникът по заповедното производство е бил известен за издадената Заповед за изпълнение при условията на чл. 47 ГПК, за ищеца е възникнал правен интерес от предявяването на установителен иск.

Иска се: да бъде признато от съда за установено по отношение на ответника, че към него съществува изискуемо вземането на ищеца, за което има издадена заповед за изпълнение на парично задължение по ч.гр.д. № 715/2020 год. на ЛРС, против ответника, в общ раазмер на 311,83 лв. (триста и единадесет лв., 83 ст.), представляващи:

226,93 лв. (двеста двадесет и шест лв., 93 ст.) – неустойка за предсрочно погасяване на договорен абонамент от дата 15.02.2018 год., за мобилен номер *********, от които – 77,46 лв. – стойността на три месечни абонаментни такси и 149,47 лв. – неустойка за предоставено за ползване устройство SAMSUNG Galaxy А8 Black и 87,40 лв. (осемдесет лв., 40 ст.) – неустойка за предсрочно погасяване на договорен абонамент от дата 25.06.2018 год., за мобилен номер **********, от които – 27,48 лв. – стойността на три месечни абонаментни такси и 59,92 лв. – неустойка за предоставено за ползване устройство HUAWEI Р20 Lite Dual Black.

Претендират се и направените по исковото и заповедното производства разноски.

Писмен отговор в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК не е постъпил от ответника.

Предвид процесуалното поведение на ответника, съдът приема, че между страните няма спорни фактически твърдения

В проведеното открито съдебно заседание ищецът не се представлява. В писмена молба пълномощникът на ищеца не възразява делото да се разгледа в негово отсъствие, като прави искане по чл. 237, ал. 1 ГПК в случай, че са налице предпоставките за това.

Претендира разноски, като представя списък по чл. 80 ГПК.

Ответникът М. ИЛ. С. се явява лично. Признава исковете, като твърди, че причините за изпадането в забава са социални.

Няма оспорени фактически твърдения.

Доказателствата са писмени.

Към делото и прието приобщено като доказателство ч.гр.д. № 715/2020 год. на РС – Лом.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, доводите на страните и признанието на иска, направено от ответника непосредствено в откритото съдебно заседание, на осн. чл. 237, ал. 1 ГПК приема следното:

Направено е от страна на ищеца искане за признаване за установено съществуването на вземане към минал момент – след проведено от страна на ищеца успешно заповедно производство по реда на чл. 410 ГПК. Ответникът е направил признание на иска по основание и размер, не е оспорил, че дължи плащане.

Разпоредбата на чл. 237 ГПК предвижда възможност за ищеца да поиска постановяване на решение при признание на иска, както и, че в този случай съдът постановява решението си, като в мотивите е достатъчно да укаже, че същото се постановява при признание на иска.

В конкретния случай са налице предпоставките на чл. 237, ал. 1 ГПК. Спазени са и изискванията на чл. 237, ал. 3, т. 1 и 2 ГПК, тъй като признатото право не противоречи на закона или на добрите нрави и е такова, с което страната може да се разпорежда.

Поради изложеното и с оглед заявеното признание на иска съдът намира предявените искове по чл. 422, ал. 1 ГПК за основателни. Наред с това, исковете са подкрепени и от ангажираните от ищцовата страна доказателства, поради което следва да бъдат уважени.

2

Тъй като признанието на исковете е направено след депозиране на искането по чл.

410 ГПК, както и след образуването на исковото производство – едва в откритото съдебно заседание, следва да се приеме, че с поведението си ответникът е станал причина за завеждане на делото.

Предвид изхода от делото и на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК, ответникът ще следва да бъде осъден да заплати на ищеца и разноските по делото – в заповедното и в исковото производство, които се претендират изрично – в общ размер на 460,00 лв., от които 205 лв. за заповедното производство и 255 лв. за исковото производство, за които се представя списък по чл. 80 ГПК.

Следва да се съобрази настъпилата в хода на делото (вписана в ТР на 28.02.2022 год.) промяна в наименованието на фирмата на ищеца.

При тези мотиви и на осн. чл. 237, ал. 1 ГПК, съдът

РЕШИ:

ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на М. ИЛ. С., ЕГН **********, от гр.

Лом, че към него съществува изискуемо вземане на ЙЕТТЕЛ БЪЛГАРИЯ (с предишно наименование ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ) ЕАД, ЕИК *********, гр. София, за което е издадена Заповед № 421/09.06.2020 год. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 715/2020 год. на РС Лом, в общ размер на 311,83 лв. (триста и единадесет лв., 83 ст.), представляващи:

226,93 лв. (двеста двадесет и шест лв., 93 ст.) – неустойка за предсрочно погасяване на договорен абонамент от дата 15.02.2018 год., за мобилен номер *********, от които – 77,46 лв. – стойността на три месечни абонаментни такси и 149,47 лв. – неустойка за предоставено за ползване устройство SAMSUNG Galaxy А8 Black и 87,40 лв. (осемдесет лв., 40 ст.) – неустойка за предсрочно погасяване на договорен абонамент от дата 25.06.2018 год., за мобилен номер **********, от които – 27,48 лв. – стойността на три месечни абонаментни такси и 59,92 лв. – неустойка за предоставено за ползване устройство HUAWEI Р20 Lite Dual Black.

ОСЪЖДА М. ИЛ. С., ЕГН **********, от гр. Лом ДА ЗАПЛАТИ на ЙЕТТЕЛ БЪЛГАРИЯ (с предишно наименование ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ) ЕАД, ЕИК *********, гр.

София, направените във връзка с делото разноски за тази инстанция в общ размер на 460,00 лв.(четиристотин и шестдесет лева), от които 205,00 лв. за заповедното производство по ч.гр.д. № 715/2020 год. на РС – Лом и 255,00 лв. за исковото производство.

Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд Монтана в двуседмичен срок от съобщението.

Съдия при Районен съд – Лом: _______________________

3