Разпореждане № 95332 от 05.08.2026, Софийски районен съд
- Съд
- Софийски районен съд
- Дело
- Гражданско дело 21950/2026
- Вид
- Разпореждане № 95332
- Подписан
- 05.08.2026
- В сила
- 05.08.2026
- Състав
- ГЕОРГИ КОНСТАНТИНОВ КАЦАРОВ
Цитирани разпоредби
- чл. 127, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 127, ал. 1, т. 2-5 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 127, ал. 1, т. 2-5 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 127, ал. 1, т. 2-5 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 127, ал. 1, т. 2-5 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 128 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 129, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 129, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 55, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
РАЗПОРЕЖДАНЕ
№ 95332 гр. София, 05.08.2026 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 175 СЪСТАВ, в закрито заседание на пети август през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: ГЕОРГИ К. КАЦАРОВ като разгледа докладваното от ГЕОРГИ К. КАЦАРОВ Гражданско дело № 20261110121950 по описа за 2026 година
Производството е по реда на чл. 129, ал. 2 Граждански процесуален кодекс /ГПК/.
Делото е образувано по Искова молба с вх. № 243415/31.07.2026 г., подадена от М. Н. Д., чрез Еднолично адвокатско дружество „Й.“, представлявано от адв. С. Г. Й., срещу „ФБ“ ЕООД, ЕИК ********.
С исковата молба са предявени обективно съединени искове, както следва: осъдителен иск за заплащане на сумата 2426,42 евро, представляваща според ищцата платена без основание сума над чистата стойност на кредита, предоставен по Договор за потребителски кредит № 1478586/25.06.2025 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателното плащане; установителен иск за прогласяване недействителността на Договор за потребителски кредит № 1559709/18.05.2026 г., за който е посочена цена на иска в размер на 6025 евро.
При извършената служебна проверка по реда на чл. 129, ал. 1 ГПК съдът констатира, че исковата молба не отговаря изцяло на изискванията на чл. 127, ал. 1, т. 2–5 ГПК, тъй като предметът на предявените искове, техните фактически основания и цената на установителния иск не са изложени достатъчно ясно и непротиворечиво.
Според разпоредбата на чл. 129, ал. 2 ГПК, когато исковата молба не отговаря на изискванията на чл. 127, ал. 1 и чл. 128 ГПК, на ищеца следва да се даде едноседмичен срок за отстраняване на нередовностите.
На първо място, в исковата молба не е посочен телефонен номер на ищцата или на нейния процесуален представител, какъвто реквизит е предвиден в чл. 127, ал. 1, т. 2 ГПК.
На второ място, ищцата излага твърдения, че и двата договора за потребителски кредит са недействителни, като по отношение на Договор за потребителски кредит № 1478586/25.06.2025 г. изрично моли съда да се произнесе служебно по неговата действителност. В петитума обаче по отношение на този договор е формулиран единствено осъдителен иск за връщане на сумата 2426,42 евро, без да е заявено отделно искане за установяване на недействителността му.
Поради това не е ясно дали недействителността на Договор № 1478586/25.06.2025 г. се въвежда само като преюдициален въпрос, който следва да бъде разгледан при произнасянето по осъдителния иск по чл. 55, ал. 1 ЗЗД, или ищцата счита, че е предявила и самостоятелен установителен иск за недействителност на този договор.
На трето място, налице е несъответствие между предмета на установителния иск по отношение на Договор за потребителски кредит № 1559709/18.05.2026 г. и посочената цена на този иск.
1
Ищцата твърди, че по договора за кредит общата дължима сума е 3 375 евро, а по сключения с Multitude Bank договор за гаранция се дължи възнаграждение от 2 650 евро, поради което общият размер на задълженията по двата договора възлиза на 6 025 евро.
Именно последната сума е посочена като цена на установителния иск. В петитума обаче се иска прогласяване недействителността единствено на Договор за потребителски кредит № 1559709/18.05.2026 г., но не и на договора за гаранция. Последният според изложените твърдения е сключен с различно от ответника лице – Multitude Bank.
Следователно не е ясно дали ищцата оспорва единствено действителността на договора за потребителски кредит, като се позовава на договора за гаранция само с оглед твърдението, че възнаграждението по него представлява разход по кредита, който е следвало да бъде включен при изчисляването на ГПР; поддържа, че е предявила самостоятелен иск и относно действителността на договора за гаранция или счита, че двата договора представляват единно договорно правоотношение и поради това определя цената на установителния иск чрез сбора на задълженията по тях.
Посочването на точната цена на всеки оценяем иск е задължителен реквизит на исковата молба, като по искове относно съществуването или действителността на договор цената се определя съобразно стойността на договора.
На четвърто място, в обстоятелствената част на исковата молба са изложени взаимно несъответстващи твърдения относно съдържанието на договорите. Първоначално се твърди, че по първия договор общата дължима сума е 4 920 лева, а по втория договор – 3 375 евро.
Впоследствие обаче се поддържа, че „във всеки един договор не е посочена общодължимата от потребителя сума“.
От изложението не може да се установи дали ищцата твърди, че общата дължима сума изобщо не е посочена в договорите; че такава сума е посочена, но е неправилно изчислена; че е посочена само сумата, дължима по договора за кредит, без възнаграждението по договора за гаранция или че посочената обща сума и посоченият ГПР са неверни, тъй като при изчисляването им не е включен разходът за гаранцията.
Неясна е и препратката към „чл. 3“, тъй като не е посочено от кой договор или от кои общи условия е цитираната разпоредба и какво точно е нейното съдържание.
На пето място, необходимо е уточнение на фактическото основание на осъдителния иск за сумата 2 426,42 евро.
Ищцата посочва отделни плащания на обща стойност 4 471,59 евро и формира претенцията си като разлика между тази сума и чистата стойност на кредита от 2 045,17 евро. Същевременно се твърди, че задълженията са възникнали както по договора за кредит с ответника, така и по договора за гаранция с Multitude Bank. Не е направено разграничение каква част от всяко плащане е отнесена за главница, възнаградителна лихва и други задължения по договора за кредит и каква част за възнаграждение по договора за гаранция.
Не е изяснено и кое лице е било получател на отделните плащания, респективно на какво фактическо основание се поддържа, че целият претендиран размер от 2 426,42 евро е постъпил в патримониума на ответника „ФБ“ ЕООД.
Посочените неясноти препятстват точното определяне на предмета на делото, броя и вида на предявените искове, цената на всеки иск, дължимата държавна такса и обхвата на защитата, която следва да бъде предоставена на ответника.
Предвид изложеното и на основание чл. 129, ал. 2 ГПК съдът
РАЗПОРЕДИ:
ОСТАВЯ на основание чл. 129, ал. 2 ГПК БЕЗ ДВИЖЕНИЕ исковата молба, подадена от М. Н. Д. срещу „ФБ“ ЕООД.
2
УКАЗВА на ищцата в едноседмичен срок от получаване на съобщението, с писмена молба-уточнение, подадена чрез процесуалния представител, да отстрани следните нередовности:
1. Да посочи телефонен номер на ищцата и телефонен номер на нейния процесуален представител.
2. Да уточни изрично дали по отношение на Договор за потребителски кредит № 1478586/25.06.2025 г.: а) предявява единствено осъдителен иск за връщане на сумата 2426,42 евро, като недействителността на договора се въвежда само като преюдициален въпрос по този иск; или б) счита, че е предявила и самостоятелен установителен иск за прогласяване недействителността на този договор.
При поддържане на самостоятелен установителен иск ищцата да формулира точен и недвусмислен петитум, да посочи цената на иска и да изложи обстоятелствата, обуславящи правния интерес от отделното установяване на недействителността.
3. По отношение на Договор за потребителски кредит № 1559709/18.05.2026 г. да уточни дали: а) оспорва единствено действителността на договора за потребителски кредит, като договорът за гаранция се сочи само като основание възнаграждението по него да бъде включено при изчисляването на ГПР; б) твърди, че е предявила самостоятелен иск и относно действителността на договора за гаранция; или в) поддържа друго искане относно правоотношението по договора за гаранция.
Ако ищцата поддържа, че с първоначалната искова молба е предявила самостоятелен иск относно договора за гаранция, да индивидуализира договора, да посочи страните по него, лицето, срещу което насочва иска, да изложи относимите фактически обстоятелства, да формулира отделен петитум и да посочи отделна цена на този иск.
4. Да уточни начина, по който е определена посочената цена от 6025 евро на установителния иск, като конкретно посочи: а) каква е според нея стойността на Договор за потребителски кредит № 1559709/18.05.2026 г.; б) защо в цената на иска е включена сумата от 2 650 евро, дължима според твърденията по отделен договор за гаранция с Multitude Bank; в) каква е цената на всеки от предявените оценяеми искове след окончателното уточняване на предмета им.
5. Да отстрани противоречието в обстоятелствената част на исковата молба относно общата дължима сума по договорите, като посочи ясно и еднозначно дали поддържа, че: а) общата дължима сума изобщо не е посочена в договорите за кредит; б) общата дължима сума е посочена, но е невярна или непълна; в) посочената сума не включва възнаграждението по договора за гаранция; г) посоченият ГПР е неправилно изчислен поради невключване на гаранционното възнаграждение; или д) поддържа друго конкретно нарушение на изискванията на Закона за потребителския кредит.
3
Да индивидуализира разпоредбата, посочена в исковата молба като „чл. 3“, като посочи договора или общите условия, от които тя е част, и конкретното съдържание.
6. По осъдителния иск за сумата 2426,42 евро да посочи ясно: а) кое лице е получател на всяко едно от изброените в исковата молба плащания; б) каква част от всяко плащане е била отнесена за погасяване на главница, възнаградителна лихва, такси и други задължения по договора за кредит; в) каква част, ако има такава, е била отнесена за възнаграждение по договора за гаранция; г) дали ответникът „ФБ“ ЕООД е получил целия размер от 4 471,59 евро или само част от него; д) как е формиран размерът от 2 426,42 евро спрямо конкретните плащания, получени от ответника; е) на какво фактическо основание се твърди, че именно ответникът се е обогатил с целия претендиран размер, включително с евентуално платеното по договора за гаранция.
При неизпълнение в срок, производството по делото ще бъде прекратено.
Разпореждането не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4