Решение № 2243 от 20.06.2022, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 2243 гр. София, 20.06.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 99 СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: ПЕТРОСЛАВ В. КЪНЕВ при участието на секретаря СТАНИСЛАВА ИЛ. ЧЕРВЕНЯКОВА като разгледа докладваното от ПЕТРОСЛАВ В. КЪНЕВ Административно наказателно дело № 20221110204094 по описа за 2022 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.416, ал.6 от КТ, вр. чл.59 и сл. от ЗАНН.

Образувано е по повод подадена жалба от „**” ООД, ЕИК **, против наказателно постановление № 22-2200025 от 25.02.2022 г., издадено от директор на Дирекция „Инспекция по труда“ - София, с което за нарушение на чл.62, ал.1, вр. чл.1, ал.2 от Кодекса на труда (КТ) на дружествотожалбоподател е наложена имуществена санкция в размер на 2000 лева на основание чл.416, ал.5, вр. чл.414, ал.3 от КТ.

С жалбата се иска отмяна на атакуваното наказателно постановление като незаконосъобразно. Твърдят се допуснати съществени нарушения на материалния и процесуалния закон в хода на производството, както и наличието на сключен граждански договор между работника и дружеството.

В съдебно заседание за дружеството-жалбоподател, редовно уведомено, не се явява представител.

Процесуалният представител на АНО оспорва жалбата и моли съда да потвърди изцяло наказателното постановление, тъй като нарушението било доказано по категоричен начин. Твърди, че с гражданския договор се прикривало трудово правоотношение. Претендира юрисконсултско възнаграждение.

Жалбата е процесуално допустима, тъй като е подадена от надлежна страна, в законоустановения срок, срещу подлежащ на обжалване акт, съдържа необходимите реквизити и производството е редовно образувано пред РС-София.

Съдът, след като анализира събраните по делото доказателства и съобрази закона, намира за установено от фактическа страна следното:

На 07.01.2022 г. служители на Дирекция „Инспекция по труда“ - София, сред които и свидетелката Д.К., извършили проверка във връзка със спазване 1 на трудовото законодателство на строителен обект – „Мултифункционална сграда с жилища, ателиета, апартаментен хотел, търговски обект, подземен паркинг и трафопост, находяща се в УПИ-844, кв. 12, м. НПЗ „**“ – м. „**“, р-н „**“, гр. София, на който се извършвали строителни дейности от дружеството-жалбоподател „**” ООД. При проверката било установено лицето С.Й.Ч., който престирал труд на строителния обект, работейки като „зидаро-мазач”. Инспекторите се представили на работниците и им предоставили справки по чл.402 от КТ. На лицето С.Й.Ч. също била предоставена такава справка, която той попълнил саморъчно. В справката написал, че работел като „зидаро-мазач” на строителния обект, обслужван от „**” ООД. Посочил работното време, почивките, почивните дни, трудовото си възнаграждение, като отбелязал, че нямал сключен трудов или граждански договор.

На 12.01.2022 г. в сградата на Дирекция „Инспекция по труда“ – София бил представен граждански договор № 11 от 05.01.2022 г., сключен между „**” ООД като възложител и С.Й.Ч. като изпълнител. Изпълнителят приемал да изработи възложеното от възложителя: „Изработване на 2 бр. кашпи, включващи арматурни, кофражни и бетонови работи съгласно изискванията на проекта, а също така изпълнение на дейности по репариране на бетонови повърхности, съгласно изискванията на проекта“. Не бил представен трудов договор за работника до приключване на проверката.

Предвид на това проверяващите приели, че „**” ООД, като работодател по смисъла на §1, т.1 на ДР на КТ, не е уредило като трудово правоотношение, отношенията при предоставяне на работна сила, като на дата 07.01.2022 г. работникът С.Й.Ч. е полагал труд без да е имало сключен трудов договор в писмена форма с това лице, в нарушение на чл.62, ал.1 от КТ.

По делото е приложен протокол от 19.01.2022 г. за извършена проверка, съдържащ констатациите от направените проверки, като неразделна част от административнонаказателната преписка.

Срещу дружеството-жалбоподател бил съставен АУАН № 22-2200025 от 19.01.2022 г. в присъствието на представител на юридическото лице. Актът бил подписан от актосъставителя и двама свидетели, след което бил предявен на представляващия дружеството-нарушител, който го подписал без 2 възражения. Описаното в акта нарушение било актосъставителя по чл.62, ал.1, вр. чл.1, ал.2 от КТ. квалифицирано от

Въз основа на така съставения АУАН впоследствие било издадено и обжалваното понастоящем наказателно постановление № 22-2200025 от 25.02.2022 г., с което за нарушение на чл.62, ал.1, вр. чл.1, ал.2 от Кодекса на труда (КТ) на дружеството-жалбоподател е наложена имуществена санкция в размер на 2000 лева на основание чл.416, ал.5, вр. чл.414, ал.3 от КТ.

Изложената фактическа обстановка се установява по категоричен начин от показанията на свидетелката Д.К., както и от приложените по делото писмени доказателства. В показанията си свидетелката К. подробно разказва как на процесната дата лицето С.Й.Ч. е полагало труд като „зидаро-мазач” на строителния обект обслужван от дружеството-жалбоподател. Работникът бил облечен с работно облекло и извършвал строителна дейност заедно с още пет други лица, което било възприето непосредствено от К., поради което няма никакви съмнения, че същият е полагал труд на обекта. При появата си на строителния обект проверяващите се легитимирали и раздали справки по чл.402 от КТ на работниците, в които последните саморъчно декларирали факти за трудовото си правоотношение. Показанията на свидетелката К. се подкрепят изцяло от приложената по делото декларация по чл.402 от КТ, в която лицето С.Й.Ч. собственоръчно е записало, че работи в дружествотожалбоподател на строителния обект на длъжност „зидаро-мазач”, като нямал сключен трудов или граждански договор, почивните му дни били събота и неделя, работното време от 08:00 до 17:00 часа, почивката в работния ден между 12:00 и 13:00 часа, а трудовото му възнаграждение било 300 лева на седмица. От направената електронна справка по ЕГН на работника било установено, че същият нямал регистрирани трудови договори към момента на проверката. Показанията на свидетелката са логични, непротиворечиви, последователни и изцяло кореспондират с представения по делото писмен доказателствен материал, поради което съдът ги кредитира напълно. В съставения протокол за извършена проверка са описани същите обстоятелства, които устно излага свидетелката К. в съдебно заседание.

По административната преписка е бил представен граждански договор № 11 от 05.01.2022 г. между дружеството-жалбоподател и работника С.Й.Ч., за който се твърди, че е бил наличен към датата на проверката. Съдът счита, 3 че този документ е бил съставен за да прикрие едно трудово правоотношение и за да се избегне евентуално ангажиране на административнонаказателната отговорност на дружеството-жалбоподател. Работникът собственоръчно е посочил в приложената по делото писмена декларация, че работи в дружеството-жалбоподател на строителния обект на длъжност „зидаромазач”, почивните му дни били събота и неделя, работното време от 08:00 до 17:00 часа, почивката в работния ден между 12:00 и 13:00 часа, а трудовото му възнаграждение било 300 лева на седмица, тоест той е посочил основни характеристики на едно трудово правоотношение, а именно: длъжност, почивни дни и трудово възнаграждение. Освен това Ч. изрично е отбелязал в декларацията, че нямал сключен нито трудов, нито граждански договор с дружеството, което е нелогично да отбелязва, ако този граждански договор е бил налице към датата на проверката. Цялата доказателствена съвкупност води на извода за едно трудово правоотношение, което не е било надлежно уредено чрез сключване на трудов договор в писмена форма.

Въз основа на така установената фактическа обстановка, съдът стигна до следните правни изводи:

АУАН е съставен от компетентен орган. Нарушението е ясно, точно описано, като са посочени датата, мястото, начинът на извършването му и нарушените законови текстове. Актът е подписан от двама свидетели и е бил връчен на представител на юридическото лице. НП е издадено от компетентен за това орган, като в съдържанието му нарушението отново е описано подробно по дата, място и начин на извършване, отразени са нарушените законови разпоредби, както и основанието, на което се налага санкцията. В този смисъл съдът намира, че съдържа всички съществени реквизити за редовност, посочени в чл.57 от ЗАНН и нарушителят е бил запознат с всички фактически и правни основания на административнонаказателното обвинение. Спазени са сроковете по чл.34 от ЗАНН за съставяне на акта и издаване на наказателното постановление. При проверката на АУАН и НП съдът достигна до извода, че в процедурата по издаването им не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, водещи до ограничаване правото на защита на жалбоподателя.

Дружеството-жалбоподател „**” ООД, в качеството му на работодател по смисъла на §1, т.1 от ДР на КТ, е осъществило състава на нарушение по чл.62, ал.1 от КТ, защото не е сключило трудов договор в писмена форма с лицето С.Й.Ч.. Нарушението е формално и за съставомерността му не се изисква настъпването на вредни последици. То е довършено в момента, в който работникът фактически изпълнява трудовите си задължения, без да има подписан трудов договор с работодателя.

В случая не се касае за граждански договор (договор за изработка), а за трудово правоотношение. Изработката е договор, с който изпълнителят се задължава на свой риск да изработи нещо, съгласно поръчката на възложителя, а последният - да заплати възнаграждение. Едната страна (наречена изпълнител) се задължава да извърши или изработи нещо на свой риск съгласно задачата на другата страна (наречена възложител), която на свой ред е длъжна да приеме изработеното и да го заплати. Изпълнителят дължи някакъв резултат, поначало трудов. Това може да бъде както вещ, така и нематериално благо, напр. произведение на изкуството, патент и т.н.

4

Изпълнителят може да изработи възложеното с личен труд, но договорът не е по дефиниция „intuito personae“. Изработката житейски се нарича „граждански договор“ и се отличава от трудовия договор, тъй като при трудовия договор се дължи работна сила, а при изработката - трудов резултат.

Когато даденото лице се е задължило да идва всеки ден на работа за неустановен, неопределен срок безспорно е налице трудов договор, а ако се е задължило да изработи някакъв конкретен резултат - налице е изработка.

Трудовият договор е винаги „intuito personae“, а при изработката не е така.

При трудовия договор работникът или служителят е несамостоятелен - той изцяло е подчинен, или поне в голяма степен на изискванията и разпорежданията на работодателя - трудова дисциплина и т.н. Понеже няма никаква самостоятелност целият риск от неизпълнението на възложената работа се носи от работодателя. При изработката изпълнителят е самостоятелен и затова поначало рискът е за него, а не за възложителя.

Преценявайки всички тези съпоставки между трудовия договор и договора за изработка, отнесени към фактите по настоящото дело, съдът намира, че в случая действително се касае за трудово правоотношение, а не за договор за изработка. Ч. е работел в дружеството-жалбоподател на строителния обект на длъжност „зидаро-мазач”, почивните му дни са били събота и неделя, работното време от 08:00 до 17:00 часа, почивката в работния ден между 12:00 и 13:00 часа, а трудовото му възнаграждение 300 лева на седмица, тоест той е посочил основни характеристики на едно трудово правоотношение, а именно: длъжност, почивни дни и трудово възнаграждение. В случая възнаграждение е било уговорено за престирането на труда (за работната сила), а не за трудов резултат, какъвто се дължи при гражданския договор. В представения граждански договор липсва посочване на трудовия резултат, като освен това в него е определено работно място, каквото принципно не се определя в договор за изработка. Посочено е в гражданския договор, че на изпълнителя са били дадени разяснения за изпълнение на възложената работа, което е нетипично при договор за изработка, а освен това на Ч. е бил проведен ежедневен инструктаж в деня на проверката, като в книгата за инструктажа е отбелязано, че работи като „зидар“. Освен това Ч. изрично е отбелязал в декларацията, че нямал сключен нито трудов, нито граждански договор с дружеството, което е нелогично да отбелязва, ако този граждански договор е бил налице към датата на проверката.