Решение № 15198 от 05.08.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 15198 гр. София, 05.08.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 119 СЪСТАВ, в публично заседание на пети февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ................. при участието на секретаря .................... като разгледа докладваното от ................. Гражданско дело № 20221110130677 по описа за 2022 година обективно съединени иск за реално изпълнение и иск за обезщетение в размер на законната лихва, което длъжникът дължи при неизпълнение на парично задължение от деня на забавата, с правно основание съответно чл. 79, ал. 1 и чл. 86 от Закона за задълженията и договорите, както и иск за присъждане на неустойка, която обезпечава изпълнението на задължение по договор и служи като обезщетение за вредите от неизпълнението, без да е нужно те да се доказват, с правно основание чл. 92 от Закона за задълженията и договорите, разгледани при условията на чл. 422 от Гражданския процесуален кодекс: като установителен иск за съществуване на вземане, за което е поискано издаване на заповед за изпълнение, и подлежащи на разглеждане по реда на Общия исков процес, уреден в част ІІ на същия кодекс.

1. ДОВОДИ, ВЪЗРАЖЕНИЯ И ИСКАНИЯ НА СТРАНИТЕ:

Ищецът .............. със седалище и адрес на управление в гр. .................., с адрес за призоваване и връчване на съобщения и книжа в гр. ................... чрез пълномощника адвокат В. Н. Н. твърди, че Ищецът твърди, че сключил с ответницата Т. Р. А. с ЕГН**********, живееща в гр. ................. договор за изработка – за предоставяне на далекосъобщителни услуги. Ищецът изпълнил задълженията си по договора, след което издал фактури. Ответницата останала задължена за насрещната престация – възнаграждение по договора за изработка. Така за ищеца възникнало право да търси и неустойка.

Във връзка с горното ищецът предявил заявление за издаване на заповед за изпълнение.

Била издадена такава заповед, против която ответната страна възразила в срок.

Искането е съдът да постанови решение, с което да приеме установено по отношение на ответницата, че дължи на ищеца следните суми:

22.73 лева за абонаментни такси и предоставени услуги по допълнително споразумение към 1 договор с предпочетен номер +.......................;

103.48 лева за неустойка по допълнително споразумение към договор с предпочетен номер +.......................;

25.56 лева доплащане на цената на мобилно устройство, продадено по допълнително споразумение към договор с предпочетен номер +.......................;

125.82 лева за абонаментни такси и предоставени услуги по договор с предпочетен номер +.................

92.46 лева неустойка договор с предпочетен номер +.................

1 139.28 лева лизингови вноски по договор за лизинг;

331.72 лева доплащане на цена на мобилно устройство, купено по договор с предпочетен номер +................. законната лихва върху главницата за времето от подаването на заявление за издаване на заповед за изпълнение на 30. IІІ. 2020 година до окончателното плащане; направените в заповедното и в исковото производство разноски.

Ответницата оспорва иска. Твърди, че търсените от ищеца вземания не са включени в издадените фактури. Прави възражение за изтекла погасителна давност.

С отговора на исковата молба ответната страна навежда доводи, че ищецът не е представил доказателства за част от твърденията си. Не са направени обаче изрични възражения срещу тези обстоятелства. Настоящият съдебен състав намира, че волята на страните следва да бъде ясно изразена както в исковата молба, така и в отговора. Недопустимо е становището на съда да замества волеизявленията на страните. Поради горните съображения съдът е докладвал и ще вземе предвид при постановяване на акта си по същество само твърденията и възраженията, направени изрично от участниците в процеса. Становището, че някоя от страните не представя доказателства за твърденията си, не е изрично възражение и не следва да бъде взето предвид от съда.

2. ИЗСЛЕДВАЙКИ СЪБРАНИТЕ В ПРОИЗВОДСТВОТО ДОКАЗАТЕЛСТВА ПООТДЕЛНО И

В ТЯХНАТА СЪВКУПНОСТ, СЪДЪТ ПРИЕ ЗА УСТАНОВЕНА СЛЕДНАТА

ФАКТИЧЕСКА ОБСТАНОВКА:

1. По сключването на договорите:

На 08. ХІІ. 2013 година в .................. ищецът сключва с ответницата, представлявана от неучастващо в делото лице – ............... с ЕГН**********, договор за изработка, по силата на който ищецът се задължава на свой риск да предостави на ответницата далекосъобщителни услуги, а ответницата се задължава да заплаща месечно възнаграждение в размер на 1399 лева. Договорът е представен по заповедното дело със заявлението за издаване на заповед за изпълнение .

На 02. VIII. 2016 година страните сключват допълнително споразумение, по силата на което ответницата, получава устройство марка ................... Допълнителното споразумение е представено по заповедното дело със заявлението за издаване на заповед за изпълнение.

На 01. II. 2018 година страните сключват договор за лизинг, по силата на който ответницата получава устройство марка .................“. Договорът е представен по заповедното дело със заявлението за издаване на заповед за изпълнение.

2. По изпълнението на договорите:

На 01. IIІ. 2018 година ищецът издава фактура №.................. лева с данъка върху добавената стойност, представена по делото с исковата молба. Фактурата е издадена за лизингова 2 вноска и далекосъобщителни услуги. Ответницата е посочена като получателка във фактурата.

На 01. IV. 2018 година ищецът издава фактура №..................... на стойност от общо 372.77 лева с данъка върху добавената стойност, от които 150.91 лева за предходен период, представена по делото с исковата молба. Фактурата е издадена за лизингова вноска, далекосъобщителни услуги и неустойка. Ответницата е посочена като получателка във фактурата.

На 01. V. 2018 година ищецът издава фактура №7271976080 за времето от 01. IV. 2018 година до 30. IV. 2018 година на стойност от общо 417.48 лева с данъка върху добавената стойност, от които 372.77 лева за предходен период, представена по делото с исковата молба.

Фактурата е издадена за лизингова вноска r далекосъобщителни услуги. Ответницата е посочена като получателка във фактурата.

На 01. VI. 2018 година ищецът издава фактура №7273411438 за времето от 01. V. 2018 година до 31. V. 2018 година на стойност от общо 1 841.05 лева с данъка върху добавената стойност, от които 417.48 лева за предходен период, представена по делото с исковата молба.

Фактурата е издадена за лизингова вноска и неустойка. Ответницата е посочена като получателка във фактурата.

3. ВЪЗ ОСНОВА НА ПРИЕТИТЕ ЗА УСТАНОВЕНИ ОБСТОЯТЕЛСТВА ПО ДЕЛОТО И

ВЪРХУ ЗАКОНА, СЪДЪТ ОТ ПРАВНА СТРАНА ПРИЕМА СЛЕДНОТО:

1. По допустимостта на исковете, предявени по реда на чл. 422 от Гражданския процесуален кодекс:

На 30. III. 2020 година ищецът подава заявление за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 410 от Гражданския процесуален кодекс до Софийския районен съд. Исканата заповед е издадена на 28. VII. 2020 година по частно гражданско дело №15240 по описа на съда за 2020 година. На 02. IV. 2022 година съдът постановява Разпореждане №20032223, с което разпорежда на ищеца в едномесечен срок да предяви иск относно вземането си и да довнесе дължимата държавна такса, като представи по частното гражданско дело доказателства за това по силата на чл. 415, ал. 1, т. 1 Гражданския процесуален кодекс. Съобщението е връчено на ищеца на 22. V. 2022 година.

Искът по настоящото дело е подаден на 08. VI. 2022 година, т. е. преди изтичане на едномесечния срок, следователно е допустим.

2. По иска за главниците:

Предявен е иск за реално изпълнение с прано основание чл. 79 от Закона задълженията и договорите, както и за неустойка, за чието уважаване е необходимо наличието на следните предпоставки: облигационна връзка, по силата на която ответницата дължи изпълнение; ищецът да е изпълнил задължението си; пълно или частично неизпълнение от страна на ответницата.

От събраните писмени доказателства в настоящия процес се установи по един безспорен начин, че между страните са били сключени договори за лизинг и за далекосъобщителни услуги, по които договори ищцовото дружество е било кредитор по отношение на месечното възнаграждение и лизинговата цена. Ответницата не твърди плащане, а в открито съдебно заседание дори сама заявява, че спряла да плаща. Предвид прекратените плащания за ищеца възникнало право да 3 получи неустойка.

Ответницата не възразява срещу размера на иска, затова съдът не събира доказателства в тази насока. В отговора на исковата молба е посочено единствено, че търсените с исковата молба суми не съвпадат с посочените в процесните фактури. Съдът установи обаче, че посочената в последната фактура сума съвпада напълно със сумата, търсена със заявлението за издаване на заповед за изпълнение.

Водим от изложеното, съдът счита, че следва да уважи предявените искове като основателни.

3. По възраженията на ответницата:

Ответницата поддържа, че вземането на ищеца е погасено по давност. Вземанията за неустойка и за далекосъобщителни услуги се погасяват с тригодишна давност по силата на чл. 111, б. б. „б“ и „в“ от Закона за задълженията и договорите. Давността започва да тече с настъпване на изискуемостта на задължението по силата на чл. 114 от Закона за задълженията и договорите. В процесния случай изискуемостта настъпва в деня, следващ издаването на процесните фактури.

Давността се прекъсва с предявяването на иска (чл. 116 от Закона за задълженията и договорите), а съгласно чл. 422 от Гражданския процесуален кодекс искът за установяване съществуването на вземанията предмет на заповедта за изпълнение се счита предявен от дата на депозиране на заявлението в съда. Процесното заявление постъпва в регистратурата на съда на 30. III. 2020 година. Следователно, всички вземания по процесните договори с настъпила изискуемост преди повече от три години, считано от дата на постъпване на заявлението в съда, са погасени по давност.

Това са задълженията за времето до 30. III. 2017 година. Представените от ищеца фактури обаче са издадени през 2018 година. Дори договорът за лизинг е сключен през същата година, т. е вземанията на ищеца по него не са погасени по давност.

Ето защо съдът счита, че следва да се произнесе по съществото на спора без да взема предвид възраженията на ответната страна.

4. По иска за обезщетението за забава :

Предвид уважаването на главните искове, ответницата дължи и обезщетение за забава по присъдените суми. Затова и акцесорният иск следва да бъде уважен като основателен.

4. ПО РАЗНОСКИТЕ:

Ищецът представя списък за разноските по реда на чл. 80 от Гражданския процесуален кодекс със становище, постъпило в съда на 10. I. 2024 година. Според списъка ищецът е направил в исковото производство разноски от общо 797.29 лева, от които 313.18 лева за държавна такса и 484.11 лева за адвокатско възнаграждение. По силата на първата алинея от чл. 78 от Гражданския процесуален кодекс и съобразно с изхода от производството, съдът следва да осъди насрещната страна да му възстанови посочената сума изцяло.

На ищеца се дължат разноски и за заповедното производство съобразно уважената част от исковете в размер от общо 396.82 лева.

Съобразявайки изложеното, съдът

РЕШИ:

4

1. ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО, че претендираното от .............. със седалище и адрес на управление в гр. .................., с адрес за призоваване и връчване на съобщения и книжа в гр. ................... чрез пълномощника адвокат В. Н. Н. вземане за следните суми:

22.73 лева за абонаментни такси и предоставени услуги по допълнително споразумение към договор с предпочетен номер +.......................;

103.48 лева за неустойка по допълнително споразумение към договор с предпочетен номер +.......................;

25.56 лева доплащане на цената на мобилно устройство, продадено по допълнително споразумение към договор с предпочетен номер +.......................;

Разпечатката съдържа 60 от 82 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/40ab8e07-983c-40ed-8b39-215a303b71ff