Присъда № 23 от 26.03.2024, Районен съд - Разград

Мотиви към Присъда №23/26.03.2024г., постановена по НОХД 610/2023г. по описа на Разградския районен съд .

Разградска районна прокуратура е повдигнала обвинение срещу подсъдимия Д.Т.М. от гр. Разград за това, че на 07.04.2022г. в гр. Разград, в съучастие като съизвършител с Т.Т. и В.В.-Т., също съизвършители, е потвърдил неистина в писмена декларация, която по силата на закон - чл. 189, ал. 5 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/ във вр. с чл. 188 ал.1 от ЗДвП се дава пред орган на властта-Началника на сектор „Пътна полиция"-ОДМВР-Разград, чрез служителя Д.Б. - полицейски инспектор в сектор „Пътна полиция" при ОД на МВР-Разград, за удостоверяване истинността на някои обстоятелства, за това, че на 28.03.2022г. около 16.56 часа в гр. Разград по ул. „Търговищко шосе“ лице различно от собственика-В. Д. В.-Т. от гр. Разград на лекия автомобил, марка „Пежо“, модел „406“ с per. № *****, а именно Т. М. Т.в от с.гр. е управлявало същия автомобил и е извършило нарушение по ЗДвП, установено с мобилна система за видеоконтрол TFR 1- М, с фабричен № 635, клип № 11065- престъпление по чл. 313, ал.1 вр. с чл. 20, ал.2 вр. с ал. 1 от НК.

Разградска районна прокуратура е повдигнала обвинение и срещу подсъдимия Т. М.

Т.в от гр. Разград за това, че на 07.04.2022г. в гр. Разград, в съучастие като съизвършител с Д. М. Т.в и В. В.- Т., също съизвършители, е потвърдил неистина в писмена декларация, която по силата на закон - чл. 189, ал. 5 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/ във вр. с чл. 188 ал.1 от ЗДвП се дава пред орган на властта-Началника на сектор „Пътна полиция"ОДМВР-Разград, чрез служителя Д.Б. - полицейски инспектор в сектор „Пътна полиция" при ОД на МВР-Разград, за удостоверяване истинността на някои обстоятелства, за това, че на 28.03.2022г. около 16.56 часа в гр. Разград по ул. „Търговищко шосе“ лице различно от собственика-В. Д. В.-Т. от гр. Разград на лекия автомобил, марка „Пежо“, модел „406“ с per.

№ *****, а именно Т. М. Т.в от с.гр. е управлявало същия автомобил и е извършило нарушение по ЗДвП, установено с мобилна система за видеоконтрол TFR 1- М, с фабричен № 635, клип № 11065- престъпление по чл. 313, ал.1 вр. с чл. 20, ал.2 вр. с ал. 1 от НК.

Разградска районна прокуратура е повдигнала обвинение и срещу подсъдимата В. Д. В.

– Т. за това, че на 07.04.2022г. в гр. Разград, в съучастие като съизвършител с Д.Т.М. и Т. М.

Т.в, също съизвършители, е потвърдила неистина в писмена декларация, която по силата на закон - чл. 189, ал. 5 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/ във вр. с чл. 188 ал.1 от ЗДвП се дава пред орган на властта- Началника на сектор „Пътна полиция"-ОДМВРРазград, чрез служителя Д.Б. - полицейски инспектор в сектор „Пътна полиция" при ОД на МВР-Разград, за удостоверяване истинността на някои обстоятелства, за това, че на 28.03.2022г. около 16.56 часа в гр. Разград по ул. „Търговищко шосе“ лице различно от собственика-В. Д. В.-Т. от гр. Разград на лекия автомобил, марка „Пежо“, модел „406“ с per.

№ *****, а именно Т. М. Т.в от с.гр. е управлявало същия автомобил и е извършило нарушение по ЗДвП, установено с мобилна система за видеоконтрол TFR 1- М, с фабричен № 635, клип № 11065- престъпление по чл. 313, ал.1 вр. с чл. 20, ал.2 вр. с ал. 1 от НК.

В този вид обвиненията са формулирани след повдигнати от прокурора нови обвинения /изменение на обвиненията/ по реда на чл.287, ал.1 НК. В заседанието пред РРС представителят на РРП подържа обвиненията срещу подсъдимите и предлага на съда да им наложи съответни наказания.

Подсъдимата В. В. – Т. дава обяснения по делото, като не се признава за виновна.

Подсъдимият Д. М. дава кратки обяснения, единствено по повод предявени писмени доказателствени материали. Подсъдимият Т.Т. не дава обяснения по делото. Всеки от тримата подсъдими отрича виновността си в последната си дума. Защитникът на тримата подсъдими изразява позиция за невиновност на всеки от тримата подсъдими, поради недоказаност на обвиненията.

1

Разградският районен съд, след преценка на доводите на страните и събраните по делото доказателства, констатира от фактическа страна следното:

Подсъдимият Д.Т.М. е роден на *************г. в гр. Исперих, обл. Разград, живее в гр. Разград. Същият е с висше образование, неженен, неосъждан.

Подсъдимият Т. М. Т.в е роден на *************г. в с В****, общ.Исперих, живее в гр. Разград. Същият е със средно образование, женен, неосъждан.

Подсъдимата В. Д. В. – Т. е родена на *************г. в гр. Разград, живее в гр.

Разград. Същата е омъжена, с висше образование, неосъждана.

Подс. Д. М. е син на подсъдимите Т.Т. и В. В.- Т.. Тримата живеели в гр.

Разград, ул. *************. Подс. Д. М. е правоспособен водач на МПС - притежавал СУМПС с № 282474263, издадено на 11.09.2014г. от ОДМВР- Разград, валидно до 11.09.2024г., което му давало право да управлява МПС от категориите „В“ и „АМ“. Често е санкциониран /7 пъти/ по ЗДвП за превишение на скорост.

Подс. Т.Т. също е правоспособен водач на МПС. Той е възрастен човек, към момента на процесния случай бил на 70 годишна възраст, пенсионер. Работел като охрана на обект „****“-ЕООД-Разград.

Подс. В. В.-Т. не притежавала СУМПС , но на нейно име се водел лек автомобил, марка „Пежо“, модел „406“ с peг. № *****. Последният се управлявал предимно от подс. Д.

М., но също и от подс. Т.Т..

Подс. Т.Т. на 28.03.2022г, бил на работа -дневна смяна в охраняемия обект „****“-ЕООД-Разград, където бил охранител. Бил отишъл на работа с процесния автомобил „Пежо“, модел „406“ с peг. № *****. Неговата смяна по график следвало да приключи в 18.30ч. На обекта обаче не съществувал контрол дали охранителите спазват този час и освен това нямало нощни смени, а едва на следващия ден идвал следващия охранител на смяна, който поемал охраната на обекта за деня. Поради това често се случвало охранителите да си тръгват от обекта по-рано, като в „Дневник за приемане и предаване на дежурството“ в обекта се отбелязвало, че дежурството е сдадено в 18.30ч., а на следващата сутрин новодошлия охранител отбелязвал, че е приел дежурството. Така и на посочената дата 28.03.2022г. подс. Т.Т. си тръгнал по -рано от обекта, около два часа преди изтичане на смяната, като записал в дневника, че е сдал дежурството в 18.30ч. Малко след като напуснал обекта - в 16.56ч. на посочената дата, подс. Т.Т., се движел с гореспоменатия автомобил в гр. Разград по ул. „Търговищко шосе“ в посока към гр. Търговище. Тогава в близост до „Енергомонтаж“ бил заснет с мобилна система за видеоконтрол TFR 1- М, с фабричен № 635, клип № 11065 като се установило , че автомобилът се движел със скорост 133 км/ч. при ограничение на скоростта 50 км/ч. за населено място, т.е. превишил разрешената скорост с 83 км/ч.

С оглед изясняване на автора на нарушението полицейските служители Д.Б.

/инсректор в звено „Автоматизирани системи за контрол на пътното движение“, сектор „Пътна полиция“/ и Калоян К. /също инспектор в сектор „Пътна полиция“/, след установяване собствеността на автомобила, посетили на 07.04.2022г. дома на тримата подсъдими в гр. Разград, ул. *************. И тримата подсъдими били там, като Т.Т. заявил, че той управлявал автомобила. След това в присъствието на полицейските служители Т.Т. и В. В.-Т. попълнили декларации по чл.188 от ЗДвП като първият посочил, че той е управлявал автомобила в процесния случай, като същото потвърдила и съпругата му в своята декларация, в качеството си на собственик на автомобила. Самите текстове на декларациите били попълнени от сина им Д. М., а двамата декларатори се подписали.

С оглед декларираните обстоятелства свидетелката Д. Б. издала АУАН серия „АД“ с бл. № 054055/07.04.2022г. срещу Т. М. Т.в от гр. Разград за това, че на 28.03.2022г. в 16.56ч. в гр. Разград по ул. „Търговищко шосе“ до „Енергомонтаж“ по посока гр.

2

Търговище управлявал лек автомобил, марка „Пежо“, модел „406“ с per. № *****, собственост на В. Д. В.-Т., като при ограничение на скоростта 50км/ч. за населено място се движел със 133км/ч., превишавайки разрешената скорост с 83 км/ч. Подс. Т. Т.в се запознал със съставения му акт и възразил , че не е управлявал с такава скорост, след което подписал акта. Въз основа на акта било издадено впоследствие Наказателно постановление №22-1075000293/04.05.2022г. от Началника на сектор „ПП“-ОДМВР-Разград за нарушение на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП, с което му било наложено наказание глоба в размер на 1000 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 3 месеца на основание чл. 182, ал. 1 , т. 6 от ЗДвП.

Подс. Т. Т.в обжалвал гореспоменатото наказателно постановление с доводи, че не е управлявал автомобила с толкова висока скорост. Наказателното постановление било потвърдено от Районен съд-Разград /АНД №292/22г./ и Административен съд-Разград и е влязло в сила.

Докато се развивало производството пред PC и AC-Разград по обжалването на наказателното постановление се породили съмнения, че не било логично възрастен човек на 70 годишна възраст да е управляват автомобил в населено място с над 130км/ч. и това станало повод да се образува проверка, а впоследствие и да се образува наказателно производство по реда на чл. 212, ал. 1 НПК. В хода на разследването било констатирано, че подс. Т.Т. на 28.03.2022г. в 16.56ч. би трябвало да е на работа, а именно на смяна в „****“ЕООД-Разград, която смяна по график приключвала в 18.30ч. Действително, както беше упоменато и по-горе, подс. Т. Т.в в отчетната форма за явяване на работа в „****“-ЕООДРазград в „Дневник за приемане и предаване на дежурството“ /л. 46 от ДП/ записал собственоръчно : ,Днес 28.03.2022г. в 18.30ч. долуподписаният охранител Т. Т.в сдадох дежурството по охрана на пост № 2; ц-р № 4 по опис. Всички документи и оборудването са налице и изправни. По време на дежурството не бяха констатирани нарушения“ . После се подписал в графа „Сдал“, а неговия колега Р. Николов на „приел“. На тази база и след като автомобилът се управлявал единствено от правоспособните водачи подс. Д. М. и подс.

Т. Т.вв в хода на досъдебното производство било прието, че не Т. Т.в, а подс. Д. М. е управлявал автомобила на 28.03.2022г. в 16.56ч. на посоченото място в гр. Разград. На тази база всъщност се гради обвинението срещу тримата подсъдими, като се приема, че Д. М., понеже бил заинтересован да не бъде наказан и лишен за съответен период от право на управление на МПС, подбудил другите двама подсъдими, да попълнят описаните по -горе декларации. При това Д.М. е обвинен първоначално като подбудител, а неговите родители като извършители на документно престъпление. В хода на съдебното следствие, след като Д.

М. заявява, че е попълнил ръкописните текстове в декларациите на родителите си, обвинението е изменено, като вече срещу тримата подсъдими са повдигнати обвинения за съизвършителство в невярно деклариране.

На досъдебното производство била извършена графологическа експертиза /л.

130-137 от ДП/, която заключила, че саморъчните подписи и ръкописният текст за „Сдал“ в „Дневник за приемане и предаване на дежурството“ от 28.03.2022г. и в извадка от „Книга за ежедневен инструктаж на служителите на четвърти развъден център“ са изпълнени от Т.Т..

Освен това вещото лице заключило , че саморъчните подписи за декларатор в две декларации по чл. 188 от ЗДвП от 07.04.2022г. са изпълнени съответно от В. В.-Т. и Т.Т..

Ръкописният текст в двете декларации не бил изпълнен от тях.

На досъдебното производство била извършена и видеотехническа експертиза /л.

120-122 от ДП/, която изследвала видеозаписа от гореспоменатата мобилна система за видеоконтрол TFR 1- М, с фабричен № 635, клип № 11065. Вещото лице дало заключение , че на видеозаписа присъствал лек автомобил, марка „Пежо“, модел „406“ с peг. № *****.

Нямало други превозни средства. От позицията на видеокамерата , която е заснела видеозаписа и качеството на записа не е възможно да се определи лицето, което е управлявало автомобила, както и дали има пътници в него.

3

Това е фактическата обстановка, която се установява от събраните по делото доказателства – свидетелски показания, експертни заключения, писмени доказателствени материали. Изначалният въпрос, предмет на настоящия процес е кой всъщност е управлявал процесния автомобил в процесния случай и от отговорът на този въпрос зависи доколко по повод на този факт е налице вярно или невярно деклариране. Този въпрос всъщност е решен с влязъл в сила акт – потвърденото от съда Наказателно постановление №22-1075000293/04.05.2022г. на Началника на сектор „ПП“-ОДМВР-Разград, с който акт е установено управлението на автомобила от подсъдимия Т.Т. и в този смисъл извършеното от него превишение на скорост. Независимо от това обаче, съдът в настоящия процес събра всички относими доказателства и в крайна сметка стигна до извода, че липсват каквито и да е доказателства, които да сочат на някаква различна фактическа обстановка, т.е. липсват доказателства, че подс. Д. М. бил управлявал автомобила, както се приема в обвинението. За изясняване на този въпрос е разпитана свидетелката Пл. С., полицейски инспектор, която е извършила проверка по случая и от показанията и става ясно, че всъщност конкретни факти, уличаващи Д. М. като водач на автомобила не са установени, а крайният извод за това се базирал на съмнение, че възрастният му баща можел да управлява автомобила с такава висока скорост и на справка от работното място на същия, видно от която той същия ден бил на смяна, която към момента на засеченото движение на автомобила не била приключила. Т.е. оказва се, че фактическите изводи на обвинението почиват на предположения, но реални факти така или иначе не се установяват. Доводът, че възрастният Т. Т.в не би управлявал автомобила с конкретната висока скорост е именно предположение, а не индиция и на такава база нито обвинението, нито присъдата могат да почиват. И в крайна сметка липсват конкретни обстоятелства, които да сочат на действителна невъзможност Т. Т.в, да управлява автомобила с такава скорост, поради което и съдът намира подобен довод за неиздържан. Следващият довод на обвинението се крепи на формално неприключилата смяна на Т. Т.в в охраняемия обект, поради което се приема, че към часа на нарушението той е следвало да е на смяна и не би могъл да управлява автомобила. Този довод също в крайна сметка се явява предположение. По делото е разпитан св. П. З., работещ в „*************“, което дружество осъществявало охраната на обекта „****“. Свидетелят съставял графиците за дежурство и осъществявал контрол над охранителите. Сочи, че знае, че съществували случаи, в които охранители са си тръгвали от обекта, преди приключване на смяната, понеже след 16.15.ч. свидетелят вече не осъществявал контрол тъй като след този час бил ангажиран в гр. Разград във връзка с дейността на фирмата. Не знае как е станало в конкретния случай, сочи, че обикновено Т.