Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 2707 от 13.02.2026, Софийски районен съд

Съд
Софийски районен съд
Дело
Гражданско дело 51802/2024
Вид
Решение № 2707
Подписан
13.02.2026
Състав
СТОЙЧО ТОДОРОВ ПОПОВ

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 2707 гр. София, 13.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 148 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: СТОЙЧО Т. ПОПОВ при участието на секретаря ЦВЕТЕЛИНА ИЛ. ПАВЛОВА като разгледа докладваното от СТОЙЧО Т. ПОПОВ Гражданско дело № 20241110151802 по описа за 2024 година

Съдът е сезиран с предявени от „Топлофикация София“ ЕАД срещу М.

Л. З. кумулативно обективно съединени положителни установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, във вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 150 и чл. 153 ЗЕ и чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД да бъде признато за установено, че ответникът дължи на ищеца следните суми: сумата от 249,09 лв., представляваща стойност на доставена от дружеството топлинна енергия за топлоснабден имот, находящ се на адрес: ********, аб. № 379848 за периода от 01.05.2013 г. до 31.12.2013 г., ведно със законна лихва за период от 26.05.2017 г. до изплащане на вземането; сумата от 101,16 лв., представляваща мораторна лихва за период от 14.09.2014 г. до 15.05.2017 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение по ЧГД № 33743/2017 г. по описа на СРС, III ГО, 148 гр. с.

Ищецът твърди, че е налице облигационно отношение, възникнало с ответницата, в качеството й на собственик на процесния имот, въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите без да е необходимо изричното им приемане. Поддържа, че съгласно тези Общи условия е доставил за процесния период на ответницата топлинна енергия, като тя не е престирала насрещно – не е заплатила дължимата цена, формирана на база 1 прогнозни месечни вноски и изравнителни сметки, изготвени по реда за дялово разпределение, както и дължимата стойност на услугата „Дялово разпределение“. Твърди, че съгласно общите условия купувачът на топлинна енергия е длъжен да заплаща дължимата цена в 45-дневен срок от изтичането на периода, за който се отнасят. Посочва, че съгласно общите условия клиентите заплащат услугата „дялово разпределение“, извършвана от избрания от тях търговец на продавача на топлинна енергия. Претендира установяване на вземанията, за които е издадена заповед за изпълнение по ЧГД № 33743/2017 г. по описа на СРС, III ГО, 148 гр. с., както и разноските за производството.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответницата чрез назначения й особен представител, с който се оспорва предявения иск като недопустим и неоснователен. Оспорва се исковата молба като нередовна, доколкото е налице разминаване между петитума и издадената заповед за изпълнение, а освен това се оспорва легитимацията на ответницата. Оспорва се ответницата да е собственик на процесния имот.

Оспорва се сградата да е присъединена към абонатна станция с писмено съгласие на собствениците. Оспорва приложимостта на твърдените в исковата молба условия, доколкото се претендират задължения от преди приемането им. Оспорва претенцията за обезщетение за забава, поради липса на забава.

Прави се възражение за погасяването на задълженията по давност.

В подаденото възражение по чл. 414 в заповедното производство ответницата е оспорила претенцията, доколкото е посочила, че е настъпил развод със съпруга й (другият длъжник по заповедното производство), като имотът е останал негова собственост.

Софийски районен съд, след като взе предвид становищата на страните и ангажираните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, намери за установено следното от фактическа и правна страна:

Предявени за разглеждане са кумулативно обективно и субективно съединени положителни установителни искове с правно основание чл. 422, ал.

1 ГПК, във вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 150 и чл. 153 ЗЕ и чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

Същите са процесуално допустими, родово и местно подсъдни на СРС и 2 подадени в срока по чл. 415 ГПК.

По иска с правна квалификация по чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 150 и чл. 153 ЗЕ в тежест на ищеца е да докаже при условията на пълно и главно доказване: 1.) съществуването на облигационно правоотношение между страните през исковия период с предмет – доставка на топлинна енергия в процесния имот; 2.) качеството на ответника на клиент на топлинна енергия за битови нужди през исковия период, както и че до процесния имот, който е топлоснабден, е доставена топлинна енергия на стойност исковата сума; 3.) че през исковия период е извършвана услугата дялово разпределение, както и че стойността възлиза на исковата сума.

В тежест на ответника е да докаже своите правоизключващи, правоунищожаващи, правоотлагащи, правопогасяващи възражения, вкл. положителния факт на плащането при наличие на твърдения в тази насока.

По делото не е спорно, а се установява и от приетите доказателства, че през исковия период процесният имот е бил топлофициран и че сградата – етажна собственост, в която се намира, е била присъединена към топлопреносната мрежа.

Понятието „потребител на топлинна енергия за битови нужди“ е определено в § 1, т. 42 от ДР на ЗЕ (отм.), действал до 17.07.2012 г., а именно: физическо лице - собственик или ползвател на имот, което ползва топлинна енергия с топлопреносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване, или природен газ за домакинството си. Съгласно разпоредбата на чл. 153 ЗЕ - в редакцията, действала до 17.07.2012 г., всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са „потребители на топлинна енергия“. След отмяната на § 1, т. 42 ДР на ЗЕ и с влизане в сила на измененията на ЗЕ от 17.07.2012 г., се въвежда понятието „клиент на топлинна енергия“, което е еквивалентно по смисъл на понятието „потребител на топлинна енергия“.

Съгласно § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ (приложима редакция след 17.07.2012 г.) „Битов клиент“ е клиент, който купува електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване, или природен газ за собствени битови нужди. Съгласно чл.

153, ал. 1 ЗЕ (редакция след 17.07.2012 г.) всички собственици и титуляри на 3 вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение по чл. 140, ал. 1, т. 2 ЗЕ на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинна енергия при условията и по реда, определени в съответната наредба по чл. 36, ал. 3 ЗЕ. Посочените от законодателя в чл. 153, ал. 1 ЗЕ клиенти на топлинна енергия за битови нужди, са собствениците и титулярите на ограниченото вещно право на ползване върху имота. Клиенти на топлинна енергия за битови нужди могат да бъдат и правни субекти, различни от посочените в чл. 153, ал. 1 ЗЕ, ако ползват топлоснабдения имот със съгласието на собственика, съответно - на носителя на вещното право на ползване, за собствени битови нужди и същевременно са сключили договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за този имот при публично известните общи условия с топлопреносното предприятие. В тази хипотеза третото ползващо имота лице придобива качеството „клиент“ на топлинна енергия за битови нужди и като страна по договора за доставка на топлинна енергия дължи цената й на топлопреносното предприятие. Сключването на договора с третото лице следва да се докаже с всички допустими по ГПК доказателствени средства, например с откриването на индивидуална партида на ползвателя при топлопреносното дружество (ТР № 2/17.05.2018 г. по тълк. д. № 2/2017 г. по описа на ОСГК на ВКС).

В мотивите на тълкувателното решение е посочено, че предоставяйки съгласието си за топлофициране на сградата, собствениците и титулярите на ограниченото вещно право на ползване са подразбираните клиенти на топлинна енергия за битови нужди, към които са адресирани одобрените от ДКЕВР публично оповестени общи условия на топлопреносното предприятие.

С оглед на изложеното, собственикът или титуляр на вещно право на ползване в имот, под режим на етажна собственост, по презумпция на закона се смята потребител на отдадена от сградната инсталация и отоплителните тела на общите части на сградата топлинна енергия. По силата на закона между битовия клиент и топлопреносното предприятие възниква правоотношение по продажба на топлинна енергия при публично известни общи условия, без да е необходимо изричното им приемане от потребителя. Достатъчно е взето решение на Общото събрание на етажните собственици за присъединяване към топлопреносната мрежа, за да бъде всеки етажен собственик потребител 4 на постъпилата в сградата топлинна енергия. Следователно договорът за доставка на топлинна енергия за даден имот, част от сграда, намираща се в режим на етажна собственост, може да бъде както изричен писмен (при постигане на съгласие относно същественото съдържание на договора), така и презюмиран (сключен със самия факт на придобиване на собствеността или вещното право на ползване), като всеки нов договор за този имот, сключен по който и да е от двата начина (изричен или презюмиран), преустановява действието за в бъдеще на предходно сключен договор за същия имот с друго лице. Ето защо за преценката с кого дружеството – ищец е в облигационни отношения за доставка на топлинна енергия за процесния имот през процесния период, от значение е обстоятелството с кое лице последно по време е бил сключен договор за доставка на топлинна енергия (изричен или презюмиран).

Настоящият състав на съда приема, че ищецът не е изпълнил доказателствената си тежест да установи, че през процесния период ответникът е имал качеството клиент на топлинна енергия, доставяна до процесния имот.

В заповедното производство, което е приложеното по делото, е представено Решение 25.10.2010 г. по ГД № 11684/2010 г. по описа на СРС, с което е прекратен бракът, сключен с Акт за граждански брак № 490/05.08.1984 г. на Ленински районен народен съвет – гр. София между Г.В.З. и М. Л. З..

Утвърдено е и споразумение между посочените лица на основание чл. 51 СК, съгласно т. 1 от което Г.В.З. е получил в изключителна собственост и владение придобития по време на брака в СИО процесния топлоснабден имот, а именно: Апартамент № 5, находящ се в АДРЕС. Решението е влязло в сила на 25.10.2010 г.

При това положение М. Л. З. не се явява собственик на съответните ид. ч. от процесния топлоснабден имот, както се твърди в исковата молба, респ. не е потребител на топлинна енергия, доставен в същия, считано от 25.10.2010 г., а процесните вземания са дължими за периода от 01.05.2013 г. до 31.12.2013 г.

Ето защо исковата претенция се явява неоснователна и като такава следва да се отхвърли.

По отношение на иска по чл. 86 от ЗЗД:

Основателността на исковата претенция по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД се 5 обосновава с кумулативното наличие на следните предпоставки (юридически факти): 1. наличие на главно задължение; 2. ответникът да е изпаднал в забава, респ. падежът на задължението за заплащане на претендираните суми по главния иск; 3. периода на забавата; 4. размерът на обезщетението за забавено изпълнение. В тежест на ищеца е да установи при условията на пълно и главно доказване наличието на тези предпоставки. Ответникът разполага с възможност да проведе насрещно доказване по тези факти. В тежест на ответника е да установи, че е погасил главния дълг на падежа.

Доколкото по делото не се установи наличието на главен дълг, то акцесорната искова претенция за забава също се явява неоснователна и следва да се отхвърли.

По отношение на разноските:

С оглед изхода на спора на право на разноски на основание чл. 78, ал. 3 ГПК има само ответникът. Същият обаче не претендира и не доказва извършването на такива.

Така мотивиран, Съдът

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ предявените от „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК 831609046 срещу М. Л. З., ЕГН ********** кумулативно обективно съединени положителни установителни искове с правно основание чл. 422, ал.

1 ГПК, във вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 150 и чл. 153 ЗЕ и чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД да бъде признато за установено, че ответникът дължи на ищеца следните суми: сумата от 127,36 евро (249,09 лв.), представляваща стойност на доставена от дружеството топлинна енергия за топлоснабден имот, находящ се на адрес: ********, аб. № 379848 за периода от 01.05.2013 г. до 31.12.2013 г., ведно със законна лихва за период от 26.05.2017 г. до изплащане на вземането; сумата от 51,72 евро (101,16 лв.), представляваща мораторна лихва за период от 14.09.2014 г. до 15.05.2017 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение по ЧГД № 33743/2017 г. по описа на СРС, III ГО, 148 гр. с.