Решение № 121 от 26.06.2025, Апелативен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 121 гр. Пловдив, 26.06.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 2-РИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Станислав П. ГеорГ.

Членове:

Надежда Л. Махмудиева

Христо В. Симитчиев при участието на секретаря Анна Д. Стоянова като разгледа докладваното от Христо В. Симитчиев Въззивно гражданско дело № 20235000500487 по описа за 2023 година

Производство по реда на 258 и сл., вр. чл.294 ГПК.

Делото е образувано, след като с Решение №50021/15.09.2023г. по гр.дело №3587/2021г. по описа на ВКС, II Г.О., касационният съд отменя въззивното решение №260080/11.06.2021г. по в.гр.дело №652/2020г. на Пловдивски апелативен съд, с което се обезсилва първоинстанционното Решение №20312/09.10.2020г. по гр.дело №63/2018г. по описа на Окръжен съд-С. и връща делото за разглеждане от друг състав на въззивния съд, който да се произнесе по същество по предявените искове.

С Решение №20312/09.10.2020г. по гр.дело №63/2018г. по описа на Окръжен съд-С., съдът:

„ОСЪЖДА СДРУЖЕНИЕ С НЕСТОПАНСКА ЦЕЛ ТУРИСТИЧЕСКО

ДРУЖЕСТВО „К.“гр.С., ЕИК ********, да заплати на „Б.**“ЕООД/н/гр.П.,ЕИК **********, представлявано от синдика Д. Г. Й., сумата 968 729.78лв. /деветстотин шестдесет и осем хиляди седемстотин двадесет и девет лева и седемдесет и осем стотинки/, представляващи 1 стойността на изпълнени СМР-подобрения в обект-надстройка, преустройство и пристрояване на хижа „С.'‘-първи етап тяло „В ,втори етап тяло „А“ и трети етап тяло „С“, находяща се в УПИ *********, ПИ с идентификатор ********* по КККР на гр.С., находящ се в местността хижа ,,С.“, ЕКАТТЕ: ******, получена на отпаднало основание, поради разваляне на договор за учредяване право на строеж върху недвижим имот, срещу задължение за надстрояване, преустройство и пристрояване на сграда от 02.04.2008г., обективиран в нотариален акт №**, том *, рег.

№**** по н.д.№***/**** год. на нотариус М.К., изменен с нотариален акт за изменение на нот.акт за учредяване право на строеж върху недвижим имот срещу задължение за надстрояване, преустройство и пристрояване на сграда от 26.09.2008 г. №**, том **, рег. № **** по н.д.№***/****год. на нотариус М.К., което разваляне е станало с решение № 196/06.12.2012год. по гр.д.№ 109/2011год. на ОС- С., потвърдено с решение №1135/23. 11. 2012год. по в.т.д.№1135/2012год. на ПАС, недопуснато до касационно обжалване с определение №872/19.11.2013год. по т.д.№ 1467/2013год. на I ТО на ВКС, ведно със сумата 295 314.05лв. /двеста деветдесет и пет хиляди триста и четиринадесет лева и пет стотинки/, представляваща обезщетение за забава на плащанията /мораторна лихва/ по смисъла на ЗЗД и ТЗ, върху сумата главницата от 968 729.78 лв., дължимо за периода от 21.08.2015год. до 21.08.2018год, ведно със законната лихва върху главницата от 968 729.78лв., считано от датата на предявяване на настоящия иск 23.08.2018год., до окончателното и изплащане и 24 423.90лв. /двадесет и четири хиляди четиристотин двадесет и три лева и деветдесет стотинки/ съдебни разноски по водене на делото в настоящата съдебна инстанция.

ОТХВЪРЛЯ ВЪЗРАЖЕНИЕТО ЗА ПРИХВАЩАНЕ на дължими от ищеца „Б.-**“ЕООД /н/, гр.П., ЕИК:********** на ТД“ К.", гр.С., ЕИК******** суми-приетите вземания на кредитора ТД“К.“, гр.С. по т.д.

№248/2015 год. по описа на ПОС в размер на 928 515.86лв., с вземането на ищеца „Б.-** ЕООД /н/, гр.П. от 1 264 043.83лв., до размера на по-малкото от тях, като неоснователно.

ОСЪЖДА СДРУЖЕНИЕ С НЕСТОПАНСКА ЦЕЛ ТУРИСТИЧЕСКО

ДРУЖЕСТВО „К. гр.С.,ЕИК********, представлявано от председателя на УС Д. Й.К. и секретаря на УС Т.Р.Р. да заплати по сметката на С.ски окръжен съд дължимата ДТ в размер на 50 561.75 лв.“

2

Против горепосоченото първоинстанционно решение е била подадена в срок въззивна жалба от ответника Сдружение Туристическо дружество „К.“, с която същото се обжалва изцяло, като е поискано да бъде отменено като неправилно и незаконосъобразно, за което са изложени съответни съображения, като бъдат отхвърлени предявените искове.

По така подадената жалба, от насрещната страна „Б.-**“ЕООД-в несъстоятелност е бил депозиран отговор, с който същата е оспорена като неоснователна, като е поискано първоинстанционното решение да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.

Пловдивският апелативен съд, като взе предвид твърденията и възраженията на страните, в съвкупност с доказателствата по делото, прие следното:

Ищецът „Б.-**“ЕООД – в несъстоятелност, чрез назначения му синдик, е предявило 2 обективно кумулативно съединени иска за попълване на масата на несъстоятелността:

- главен иск с правна квалификация по чл.55, ал.1, т.3 ЗЗД за осъждане на ответника Сдружение Туристическо дружество „К.“ да му заплати сумата 968 729.78 лв., представляваща стойността на изпълнени от ищцовото дружество строително-монтажни работи (СМР) в обект - надстройка, преустройство и пристрояване на хижа „С.'‘ - първи етап тяло „В“, втори етап тяло „А“ и трети етап тяло „С“, находяща се в УПИ *-******, ПИ с идентификатор ********* по КККР на гр.С., находящ се в местността хижа ,,С.“,ЕКАТТЕ: ******, на основание договор за учредяване право на строеж върху недвижим имот срещу задължение за надстрояване, преустройство и пристрояване на сграда от 02.04.2008 г., обективиран в нотариален акт №**, том *, рег. № **** по н.д.

№***/****год. на нотариус М.К., с рег.№*** по РНК, вписан в Службата по вписванията гр.С. с вх.№1017 от 02.04.2008год., акт №***, том **, по дело №***/****год., изменен с нотариален акт за изменение на нот.акт за учредяване право на строеж върху недвижим имот срещу задължение за надстрояване, преустройство и пристрояване на сграда от 26.09.2008год. №**, том **, рег. № **** по н.д.№***/****год. на нотариус М.К., вписан в Службата по вписванията гр.С. с вх.№3015 от 30.09.2008год., акт № ***, том **, по дело №****/****год., който договор е развален по иск на ответника с Решение №196/06.06.2012год. по гр.д.№109/2011год. на ОС-С., потвърдено с 3

Решение №1135/23.11.2012год. по в.т.д.№1135/2012г. на АС-П., недопуснато до касационно обжалване с Определение №872/19.11.2013год. по т.д.№ 1467/2013г. на ВКС, ведно със законната лихва върху главницата от 968 729.78лв., считано от датата на подаване на ИМ - 23.08.2018 г., до окончателното й изплащане.

- акцесорен иск с правна квалификация по чл. 86 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 295 314.05 лв, представляваща обезщетение за забава върху главницата от 968 729.78 лв. за периода от 21.08.2015 год., до 21.08.2018 год.

Съдът намира, че правната квалификация на иска за сумата от 968 729.78 лв е по чл.55, ал.1, т.3 ЗЗД. Тази преценка се основава на изложените в ИМ твърдения, че се иска присъждането на стойността на извършени от ищеца СМР по разваления впоследствие договор между страните, които, с оглед обратното действие на развалянето, са останали в патримониума на ответника, като собственик на имота, в който са извършени същите и са го обогатили неоснователно. В ИМ не са направени твърдения, сочещи, че ищецът основава правата си по предявения иск на качеството на владелец, респ. че е извършил процесните СМР като такъв, упражнявайки владение върху частта от имота на ответника, където са извършвани. Това, според съда, не може да се изведе само от посочения в ИМ предмет на сключения между страните договор за учредяване право на строеж върху недвижим имот срещу задължение за надстрояване, преустройство и пристрояване на сграда от 02.04.2008 г. В тази връзка, без съмнение, в ИМ се изложени твърдения, че в полза на ищеца е учредено право на строеж върху бъдещи обекти в имота на ответника, срещу задължение за извършване на надстрояване, преустройство и пристрояване, определщи ищеца като суперфициар. Никъде обаче в ИМ не се твърди, че при извършване на процесните СМР, ищецът е действал със съзнанието, че ги прави в части от имота на ответника, които е считал за свои или които е смятал, че ще придобие при завършването на строителството, въз основа на учреденото му право на строеж. С оглед диспозитивното начало в граждански процес, ако едно лице твърди, че се легитимира като владелец на определена (чужда) веща, върху която е извършил определени подобрения, следва в ИМ да са налице ясни твърдения в този смисъл, сочещи субективното му намерение да упражнява фактическа власт върху тази вещ или съответните части от нея като своя/свои, каквито обаче липсват в настоящия случай. В тази 4 връзка, в ИМ не е посочено какви обекти е следвало ищеца да придобие въз основа на учреденото му право на строеж и дали процесните СМР, посочени в ИМ или част от тях са извършени за изграждането на обекти, които ищецът, като суперфициар, е щял да придобие, което да би обосновало извод, че при извършването на СМР, ищецът е действал със съзнанието, че строи обекти, които ще станат негови въз основа на учреденото му право на строеж, т.е. че е действал като владелец. В обобщение, от твърденията в ИМ не се извежда, че при извършването на процесните СМР, стойността на които се претендира с предявения иск, ищецът твърди да е упражнявал фактическа власт върху частта от имота на ищеца, където са извършени същите, като своя, съответно и че е извършил процесните СМР като владелец. В потвърждение на този извод и за да е налице пълна яснота по въпроса, следва да се обърне внимание, че в ИМ не се твърди, че със сумата от 968 729.78 лв, предмет на главния иск, се е увеличила стойността на имота на ответника вследствие извършените от ищеца СМР. Напротив, съвсем ясно и недвусмислено, в ИМ се твърди, че от ищеца са извършени СМР в имота на ответника на обща стойност 1 185 380,92 лв, като за конкретните видове, количества и стойност на изпълнени СМР са съставени 19бр. констативни актове обр.19, наименовани протоколи, с № от 1 до 19, за СМР именно на посочената обща стойност. Това твърдение на ищеца очевидно сочи, че се претендира стойността на извършените СМР, а не увеличената стойност на имота вследствие същите. Този извод не търпи промяна дори поради използването в ИМ на израза „СМР-подобрения“, тъй като от описанието на видовете СМР и актовете обр.19, съставени за същите, е видно, че предявеният иск касае стойността на самите СМР като труд и материали, а не присъждане на стойността на разходи на ищеца, които са довели до увеличаване стойността на вещта, собственост на ответника.

Предвид всичко изложено, според настоящата инстанция, претенцията на ищеца не следва да се разглеждане на плоскостта на нормите на чл.72 и 74 ЗС, а според правилата за неоснователното обогатяване, въз основа на нормата на чл.55, ал.1, т.3 ЗЗД, предвид твърденията, че СМР са извършени въз основа на договор между страните и че с развалянето му е отпаднало с обратна сила основанието, на което са извършени процесните СМР от ищеца, стойността на които се претендира да му бъде заплатена с предявения иск.

Независимо че първоинстанционният съд е дал различна правна квалификация на главния иск (по чл.72 ЗС), според настоящата инстанция, се 5 касае единствено за грешка при правната квалификация на фактическите твърдения, на които е основан предявения иск, а не за произнасяне по непредявен иск. Ето защо и въззивният съд ще се произнесе по иска по чл.55, ал.1, т.3 ЗЗД при непроменена фактическа обстановка и петитум, без да се обезсилва обжалваното решението. Този извод кореспондира и с мотивите и указанията на касационния съд в отменителното

Решение

№50021/15.09.2023г. по гр.дело №3587/2021г. по описа на ВКС, II Г.О., където се посочва, че приемайки различна правна квалификация на предявения иск, различна от тази на първоинстанционния съд, при непроменена фактическа обстановка, въззивният съд е следвало да обсъди събраните доказателства във връзка с доводите на страните, като направи собствени фактически и правни изводи по спора.

Съгласно твърденията в ИМ, на основание сключения между страните договор за учредяване право на строеж върху недвижим имот срещу задължение за надстрояване, преустройство и пристрояване на сграда от 02.04.2008 г., от ищеца са извършени строително-монтажни работи в имота на ответника (ПИ с ид. ********* по КККР на гр.С.), представляващи: надстройка, преустройство и пристрояване на хижа „С.'‘ - първи етап тяло „В“, втори етап тяло „А“ и трети етап тяло „С“, находяща се в УПИ *-******, ПИ с идентификатор ********* по КККР на гр.С., находящ се в местността хижа ,,С.“,ЕКАТТЕ: ******, на обща стойност 1 185 380,92 лв, като за конкретните видове, количества и стойност на изпълнени СМР са съставени 19бр. констативни актове обр.19, наименовани протоколи, с № от 1 до 19, както следва: